Social Justice in Speculative Fiction

[tigermaster]

В последно време гледам сериала "Кунгфу":
https://www.imdb.com/title/tt7475590/
Води се за римейк на онова с Дейвид Карадайн от седемдесетте, което, ако трябва да съм честен, изобщо не ми харесва. (Карадайн не стига дето не може да мине за китаец дори в тъмна нощ, ами и, колкото и добър актьор да е принципно, в бойните сцени е тотално дърво - което е дразнещо.)
Ще има известно количество спойлери за новия сериал.

Новият сериал има купища проблеми (най-вече в битките - американците трябва най-после да разберат, че не могат да правят екшън от хонконгски тип, и да спрат да се опитват, честно), но има и някакво очарование, та ми е горе-долу приятен за гледане. Споменавам го тук, защото нещото е много нагледен пример как не се подхожда към проблеми, свързани със социалната справедливост. Начинът, по който са показани, е просто абсурден и със сигурност на това се дължи ниската оценка в ИМДб. Първо, бесният псевдофеминизъм, изразяващ се в това горе-долу всеки по-силен воин да е жена. (Главната героиня е учила в женски Шаолин, лол...) Мъже с бойни умения се появяват само колкото Ники Шен, главната героиня, да ги отупа - и това е. Толкова демонстративно, че просто е смешно.
Второ, в рамките на едно семейство имаме горки хора, тормозени от бели расисти, които горки хора едновременно са суперуспешни, образовани и в цялост много яки (Ники е следвала право в Харвард, брат й е лекар, сестра й - успешен програмист) и имат финансови проблеми. (Класово неравенство.) В същото семейство - Ники е избягала от патриархалните порядки на близките си (налагани от майка й, бтв), за да учи в Шаолин, сестра й е изнасилена на работното си място, брат й е във връзка с мъж - чернокож БЛМ активист, и го е страх да се разкрие пред семейството си, защото хомофобия... Изгледал съм седем епизода досега, до момента само трансфобия дето не са се опитвали да намесят.
Това е просто безумно - все едно са чекнали за какви социални проблеми говори Туитър и са решили да ги изсипят всичките във фентъзи сериал, който иначе е за търсенето на китайски Ескалибур и някакви други артефакти, и то по начин, който е толкова тотално скъсал с реалността, че или буди смях, или кара зрителя да умре от криндж.

Ето против това недоволстват хората, като казват, че им е писнало от ръгане на социални проблеми навсякъде - това просто не връзва смисъл, а същевременно дразни с показността си.

[Demandred]

Първият епизод на новия сезон на Brooklyn Nine-Nine е точно толкова зле, колкото може да се очаква след като сезонът бе отложен с месеци и 4 епизода бяха изцяло пренаписани заради протестите около Джордж Флойд. Почти никакъв хумор и постоянни натяквания и лекции колко са лоши повечето полицаи (освен главните герои на сериала, разбира се) и колко е тежък живота на малцинствата. Откровено out of character поведение на голяма част от героите.

Spoiler: show

Най-нелепото беше, че Роза напусна полицията, за да стане частен детектив, помагащ на жертвите на полицейско насилие.

Въобще скука отвсякъде и отбиване на номера, за да не бъдат cancel-вани във всеки един смисъл. Но напълно ги разбирам създателите на сериала, в САЩ след смъртта на Флойд имаше съвсем сериозни призиви по медиите, че сериалът трябвало да бъде cancel-ван, защото бил copaganda и недопустим in the current year.

Поне следващият епизод беше по-нормален, надявам се, че и по-нататък ще е така.

[Roland]

Доста зле беше първият епизод, макар че вероятно за мен по тотално различни причини от твоите.

Иначе расовата динамика в тоя сериал винаги е била супер, но е много трудно в момента да продадеш сериал за ченгета, пък били те и детективи.

Spoiler: show

Никакъв проблем нямам с напускането на Роза, абсолютно in character е за нея. И Джейк също беше перфектен като поведение предвид обстоятелствата. Чарлс ме издразни много, но това беше целта, I guess...

[coldie]

Почти перфектната Лара Крофт

[Litz]

Поствам тази статия от Колтън Хейнс (Джаксън от Teen Wolf), който разказва за преживяванията си в Холивуд и как е бил ,out and proud, но мениджърите са го натикали обратно в гардероба. Доста е депресиращо, но смятам, че трябва да се прочете и от скептици. @Roland смятам, че ще ти е интересна, освен ако не си я чел.
https://www.vulture.com/2021/12/colton- ... dream.html
Слагам най-важната част в спойлер таг. Част от нещата са доста wtf.

Spoiler: show

Maybe you’re thinking, So what? Boo-hoo. What did I expect — to be handed a satisfying career because of the way I looked? Now I can see I was foolish to think making it would be easy or fun. The thing that made me valuable in private — my conspicuously gay sexuality — was a liability as I tried to make my way through the industry. This was in an era when casual homophobia was still a regular punch line on TV sitcoms. Modern Family wouldn’t premiere until a few years after I arrived in L.A. Actors had only begun to come out publicly, and none of them looked like the straight romantic lead. There are still few gay leading men in Hollywood who are out of the closet. So I did what I was told to do. I took lessons with a voice instructor who had me talk while holding a highlighter between my teeth for the entire class so that when I took it out, my diction was crisp and clear. I practiced speaking with a folded Post-it note under my tongue to teach me to make my S sounds less sibilant, since the softness of them made me sound gay. Within a few weeks of being dropped by Brad, after cold-calling casting offices and messengering my headshot around town, I booked my first role in an episode of CSI: Miami. The day after it aired, calls started pouring in from companies wanting to represent me.

I signed with a new team, but the rules were the same. It considered the XY photo shoot I had done so radioactive it had lawyers send cease-and-desist letters to anyone who posted the images online. When I was photographed cozying up with Lauren Conrad at an event in 2011, I was told not to deny our rumored relationship — better to have the tabloids speculate about us. (She must have known I was gay, but we never spoke about it.) At a photo shoot for a fashion editorial, the XY pictures were up on the mood board. A member of my team threw a fit. I understood because it was explained to me repeatedly — by managers, agents, publicists, executives, producers — that the only thing standing between me and the career I wanted was that I was gay. It was like this for my best years of work, throughout the early 2010s, as I built a career on young-adult shows like MTV’s Teen Wolf and the CW superhero series Arrow. It’s not just straight people who are the gatekeepers — the call often comes from inside the house. I’m eternally grateful to the handful of gay men who created opportunities for me: Jeff Davis, Greg Berlanti, and Ryan Murphy. They were the exception, not the rule.

My mental health deteriorated, and I grew dependent on alcohol and pills. When a doctor suggested my secret was making me sick, I knew he was right. I came out of the closet in an interview with Entertainment Weekly in 2016. I hoped it would set me free, and in some ways it did. An outpouring of support followed. But people also published think pieces saying it had taken me too long; another gay actor implied the way I’d done it was cowardly. And incidentally, the work mostly dried up. When I was closeted, I beat out straight guys to play straight roles, and I played them well. Now, the only auditions I get are for gay characters, which remain sparse. Is that because I’m not very good? Maybe. But that didn’t stop me from booking roles before. It’s no different for the young gay actors I see coming up today, trying to make it in a system that isn’t built for them.

To be a gay actor in Hollywood, even in 2021, is to be inundated with mixed messages: Consumers are mostly straight, so don’t alienate them. But lots of the decision-makers are gay, so play that game! Now that I’m older and sober, I’m trying to square who I am with the inauthentic version of myself I invested in for years. I often wonder how different things would’ve been if
I were allowed to be who I was when I moved to town: a hopeful kid confident in his sexuality.

Пичът е страшно self aware впрочем.

[Roland]

Поствам тази статия от Колтън Хейнс (Джаксън от Teen Wolf), който разказва за преживяванията си в Холивуд и как е бил ,out and proud, но мениджърите са го натикали обратно в гардероба. Доста е депресиращо, но смятам, че трябва да се прочете и от скептици. @Roland смятам, че ще ти е интересна, освен ако не си я чел.
https://www.vulture.com/2021/12/colton- ... dream.html
Слагам най-важната част в спойлер таг. Част от нещата са доста wtf.

Spoiler: show

Maybe you’re thinking, So what? Boo-hoo. What did I expect — to be handed a satisfying career because of the way I looked? Now I can see I was foolish to think making it would be easy or fun. The thing that made me valuable in private — my conspicuously gay sexuality — was a liability as I tried to make my way through the industry. This was in an era when casual homophobia was still a regular punch line on TV sitcoms. Modern Family wouldn’t premiere until a few years after I arrived in L.A. Actors had only begun to come out publicly, and none of them looked like the straight romantic lead. There are still few gay leading men in Hollywood who are out of the closet. So I did what I was told to do. I took lessons with a voice instructor who had me talk while holding a highlighter between my teeth for the entire class so that when I took it out, my diction was crisp and clear. I practiced speaking with a folded Post-it note under my tongue to teach me to make my S sounds less sibilant, since the softness of them made me sound gay. Within a few weeks of being dropped by Brad, after cold-calling casting offices and messengering my headshot around town, I booked my first role in an episode of CSI: Miami. The day after it aired, calls started pouring in from companies wanting to represent me.

I signed with a new team, but the rules were the same. It considered the XY photo shoot I had done so radioactive it had lawyers send cease-and-desist letters to anyone who posted the images online. When I was photographed cozying up with Lauren Conrad at an event in 2011, I was told not to deny our rumored relationship — better to have the tabloids speculate about us. (She must have known I was gay, but we never spoke about it.) At a photo shoot for a fashion editorial, the XY pictures were up on the mood board. A member of my team threw a fit. I understood because it was explained to me repeatedly — by managers, agents, publicists, executives, producers — that the only thing standing between me and the career I wanted was that I was gay. It was like this for my best years of work, throughout the early 2010s, as I built a career on young-adult shows like MTV’s Teen Wolf and the CW superhero series Arrow. It’s not just straight people who are the gatekeepers — the call often comes from inside the house. I’m eternally grateful to the handful of gay men who created opportunities for me: Jeff Davis, Greg Berlanti, and Ryan Murphy. They were the exception, not the rule.

My mental health deteriorated, and I grew dependent on alcohol and pills. When a doctor suggested my secret was making me sick, I knew he was right. I came out of the closet in an interview with Entertainment Weekly in 2016. I hoped it would set me free, and in some ways it did. An outpouring of support followed. But people also published think pieces saying it had taken me too long; another gay actor implied the way I’d done it was cowardly. And incidentally, the work mostly dried up. When I was closeted, I beat out straight guys to play straight roles, and I played them well. Now, the only auditions I get are for gay characters, which remain sparse. Is that because I’m not very good? Maybe. But that didn’t stop me from booking roles before. It’s no different for the young gay actors I see coming up today, trying to make it in a system that isn’t built for them.

To be a gay actor in Hollywood, even in 2021, is to be inundated with mixed messages: Consumers are mostly straight, so don’t alienate them. But lots of the decision-makers are gay, so play that game! Now that I’m older and sober, I’m trying to square who I am with the inauthentic version of myself I invested in for years. I often wonder how different things would’ve been if
I were allowed to be who I was when I moved to town: a hopeful kid confident in his sexuality.

Пичът е страшно self aware впрочем.

Четох я частично, но си я пазя за по-късно. Факт е, че е депресиращо, но се радвам, че човекът използва платформата, която има, за да говори за кошмара, който е Холивуд за куиър хората до ден днешен. Имам приятел в Канада, който е на сходна възраст и също актьор, който на 16 - все още в училище - някакъв режисьор му "предложил" да правят секс и като отказал, му блокирал кариерата за десетина години. Та е хубаво да се говори за това. Иначе Колтън и мемоар ще издава през март, който определено планирам да прочета.

[Litz]

И аз бих го прочела. Въобще Колтън е супер наясно със ситуацията. Препоръчвам на повече хора да в прочетат.

Той не казва "Аз съм хубав и трябваше всичко да е цветя и рози", а по-скоро описва ужаса, който е преживял.
Нито пък казва "Дайте ми всички роли, щото съм гей", а е абсолютно реалното наблюдение, че когато се е преструвал, непрекъснато е бил най-добрият за ролята, а в момента в който се аутва, изведнъж спира да бъде. Той не мисли, че е някакъв велик актьор, а иска съвсем нормални неща според мен.

[Moridin]

То не стана ли дори с Нийл Патрик Харис така

[трубадур]

То не стана ли дори с Нийл Патрик Харис така

Само той може да каже, но съдейки по това, че работи непрекъснато поне при него е по-добре на документи. Други ден ще го гледаме и в матрицата. Като цяло той и люк евънс успяха да прескочат стигмата, ако гледаме количеството им участия. Повечето нямат тоя късмет.

[Litz]

То не стана ли дори с Нийл Патрик Харис така

Matt Bomer по-скоро.

Повечето пичове, ако не е Раян Мърфи да ги кастне, няма да имат работа.

[Roland]

Това е щото дори повечето гей мъже зад екрана имат супер сериозна интернализирана хомофобия и хетеро фетиш. Проблемът е поколенчески. Но това не е за тази тема.

[Dr. Horrible]

Колтън винаги ми е бил симпатичен. Статията му е написана много добре, аргументацията е стабилна, наистина разказва за нещата по начин, който те убеждава в трайната несправедливост и неравноправие в този бранш.

Но хаааайде все пак да не говорим за това как Холивуд бил "кошмар" за гей хората. Кошмар е Саудитска Арабия. Холивуд е нечестен към гей хората. Много лошо, че му се е налагало да се крие, за да не пострада кариерата му - никой човек не заслужава това. Обаче трябва да добавим, че все пак "кариера" не е някаква офис позиция с нормална заплата, актьорските му стремежи не са просто да си има работа и да играе в някакъв провинциален театър на месечна заплата. Става дума за огромен бизнес за милиони и милиарди. И за тея десет години Колтън е натрупал 4 милиона - по-голямата част от човечеството няма да изкара толкова пари през живота си. За сравнение нет-уърта на Tyler Hoechlin, който е близък по талант и играе в подобни и направо същите сериали, но си е хетеро и не е бил избутван, също е 4 милиона. На Джоузеф Морган и Даниел Джилис - Клаус и Илайджа от Originals и Vamprire Diaries - дето играят от повече години и имат главни роли и тн, имат нет уърда им е по 3 милиона, а не е имало момент, в който да се разкрият и да останат без кариера.
В смисъл... това, което се е случило на Колтън е нечестно и несправедливо и определено трябва да се говори за тази несправедливост. Ама не е чак кошмар - осигурен е за цял живот и пак има толкова пари, колкото хетеро актьори от неговия клас. Сега, лошото е, че на него изкарването на тея пари му е нанесло много травми на психиката - никой не заслужава това. Ама има много по-кошмарни неща, които се случват с куиър хората днес...

[Roland]

Не ми е ясно как прочете тази статия и стигна до извода, че net worth е правилното мерило за ситуацията... Става дума за пълна деконструкция на идентичност, довела до проблеми със субстанции и депресия. И да, Саудитска Арабия е по-зле, но това ми звучи като гладуващите деца в Африка. Холивуд не е просто "нечестен", а хищен и насилствен по начин, който може би не е сравним с публично обезглавяване, но не е и просто семейството ти да не ти прати коледна картичка щото си гей...

[tigermaster]

Става дума за пълна деконструкция на идентичност, довела до проблеми със субстанции и депресия.

Не че искам да му омаловажавам проблемите, обаче ако е било толкова гадно, можел е да работи нещо друго. Не е като да е нямал избор. Лишени от избор тийнейджъри нито стават фотомодели, нито изобщо припарват до Холивуд. В крайна сметка, избрал е милионите долари пред идентичността си.
Ти ако имаш достатъчно стабилна работа да се издържаш сам в един от най-скъпите за живеене градове на света, би ли продължил да работиш с някоя агенция след разговора с Итън от началото на статията?

[Roland]

Става дума за пълна деконструкция на идентичност, довела до проблеми със субстанции и депресия.

Не че искам да му омаловажавам проблемите, обаче ако е било толкова гадно, можел е да работи нещо друго. Не е като да е нямал избор. Лишени от избор тийнейджъри нито стават фотомодели, нито изобщо припарват до Холивуд. В крайна сметка, избрал е милионите долари пред идентичността си.
Ти ако имаш достатъчно стабилна работа да се издържаш сам в един от най-скъпите за живеене градове на света, би ли продължил да работиш с някоя агенция след разговора с Итън от началото на статията?

На 18 години това не трябва изобщо да е избор... Лесно е от далечината на десетилетия опит човек да направи различни избори.