Кой какво чете V: Brave New World

[Martix]

Децата на Безименните на брандо сандо е някакъв посредственяж, twilight фенфик, за приключенията на селската мома, която със сигурност не си пада по злия, но харизматичен мустакатозавиващ господар на имението, няма такова нещо. Има малко гоненици с призраци, малко кастване на магии тип, очите му се оцветиха в червено и от ръцете му излезе червен пушек, след малко очите му се оцветиха в син лед, от ръцете му излезе син лъч, и тн описания. Действието на книгата се развива през една единствена нощ, и най-вероятно за толкова време е и написана, за да си вземе човекът хонорара без да си разваля плановете за пазаруване в икеа през уикенда. Не носи нищо от характерната атмосфера на MtG, не препоръчвам, освен корицата, която е подвеждаща, но яка.
5/10
п.п. Без да искам цъкнах франчайза в goodreads докато си въвеждах книгата и се оказва, че това е номер 72 в поредицата. fml, сега трябва да търся 71 предишни книги, за да попълня колекцията. Имаме серия от 70+ книги, и само 3 от тях са са оценка над 4-ка. Това си е постижениe

[Martix]

Събирайки сили за довършване на Елантрис и Летописите направих малък детур и се оказах на шестте кьошета.

mr. Sanderson's Алкатраз срещу Злите Библиотекари не ми хареса. Едно, че самата книга е посредствена и въобще не може да се мери с Хари Потър или дори с Артемис Фоул по качество. Две, че Сандърсън tries too hard да е хип и готин за пред дечицата и не спира да се излага с жалките си опити за хумор. Но три, това че книгата разпространява flat earth идеологията и насажда недоверие към книгите и authority фигурите сред деца е непростимо
4/10

Richard Morgan - Разреден Въздух. Компетентно написан киберпънк с марсиански жилки. Малко ми дойде правен по формула, а и този тип истории за мачовските мъжаги, които просто не могат да се примирят с несправедливостите случващи се на кварталната проститутка, но са ок да избият цяла зала хора от китайската мафия, вече не са ми чак толкова интересни. Все пак не е лоша книгата ако и да няма какво да каже по въпросите, които повдига по подразбиране заради жанра си.
6/10

Виктор Пелевин - Пазителят. Поредното брутално разкостване на реалността от другаря Пелевин, който в момента е на такова ниво, че ако просто кихне върху страница ще създаде шедьовър, достоен за хюго и небюла взети заедно. Този път е писал за удоволствие и книгата не е толкова политически заредена, което е добре дошло в сегашната обстановка. За пореден път машинката без въобще да се напъва създава христоматичен пример как се пише философска фантастика без да изпадаме в хиляди страници пълнежна проза. Гениална идея след гениална идея се надпреварват и борят за място по страниците, докато книгата изведнъж свършва и осъзнаваш, че предупреждението му от първата страница е напълно вярно - това е книга за каквото си поискаш да бъде, и по точно за нищо конкретно.
9.5/10

Теодор Стърджин - Бленуващите Кристали. По-добре късно, отколкото никога, и голямо благодаря на @kalein за борбата да изкара това бижу на българския пазар. Книгата е просто невероятна. Трудно ми е да повярвам, че толкова зрял и модерен роман е не само първия на автора, но и е излязъл през 50-та година. Прозата е Рей Бредбъри, Главния герой е странника Валънтайн на Хайнлайн, а историята е нищо по-малко от концентрирана
10/10

Мартин Колев - Софийски Магьосници. Доста е крадена от Лукяненко, но ме изкефи като за леко ърбън фентъзи. Единствения сериозен минус който мога да посоча е странната обсесия на автора да споменава имена на квартали и улици в София без контекст, все едно му е било абсолютно задължително само софиянци да му четат романа и никой друг да не смее да го барне. Ще си намеря продълженията на идния панаир, не е йоан владимир, но има апрувал книжката.
6.5/10

[Roland]

А аз реших да завъртя волана рязко надясно (не знам как се кара кола ) и зачетох отникъде Killing Floor - първата книга за Джак Рийчър на Лий Чайлд. Не е ясно защо, but I am going with it.

Супер кратки изречения, всички наблюдения са описани, няма прескачане на времеви периоди, всеки момент е отчетен. Почти хипнотично е

[трубадур]

Бонус точки ако си представяш том круз като епохална стена от мускули.

[tigermaster]

А, защо, може да си представя този пич:
https://www.imdb.com/title/tt9288030/

[трубадур]

Заради мемето как защо Он рийчър е по-физикален дори от конан варварина, та круз маминия беше възможно най-правилният кастинг

Иначе Alan Ritchson е голяма работа, само зарад него ще дам шанс на сериала

[Roland]

Моята корица с новия пич, който за мен ЗАВИНАГИ ще си остане Young Scully от Brooklyn-99

[penzata]

Моята корица с новия пич, който за мен ЗАВИНАГИ ще си остане Young Scully от Brooklyn-99

[трубадур]

Повече хора имат нужда да знаят, за великолепието на ултимативния чад, който е тХад касъл

[трубадур]

Warhammer Horror не съществува. Просто вселената е толкова безпардонно изпърдяна в епиката си, че просто не върви да нижеш ужаси, дори космическите не се получават. Което не означава, че именно в хорър нишата на вархамър не са по-яките книжоци. The Wicked and the Damned е антология в книжна форма, където имаме 3 повести, биещи на мини-романи като размер. По-интимни, с по-малко като брой персонажи и насилие, побрано в няколко определени момента, и очаквано за вархамър бая добре написани. Но баш за ужас да се говори, не става. Просто е дори по-кърваво от обикновено.

Warhammer-а си остава една аномалия, където книгите реално стават, а тейбълтопа и всичко останало да кине джапанките от криндж. Поне сега с анимациите си дават заявка, че тоя лор ще бъде използван по правилен начин и няма да изглежда чак толкова детински. Душата на вархамър е мръсна, тъжна, всичко е кофти и просто спейс маринките, орки да го еа и подобни нелепици само дрискат върху обещаващата простотия, разгърната в наистина мащабна вселена на мизерия.

The Wicked and the Damned е разпръсната между авторите Phil Kelly, David Annandale, Josh Reynolds и единствено между историите има някаква спойка, която е твърде слаба и въобще рамкирането на 3 истории за бая компроментирани морално и духовно люде в някаква форма на чистилище, докато си разказват историите преди да са попаднали тук е най-калпавата част от цялото.

Отделните истории обаче са достатъчно силни, за да си заслужава четенето. Пропити са с атмосфера, паметни герои и наистина разгърната касапница, която личи, че с кеф е писана в изобилието си. Тук работи, тъй като за това сме дошли, кадърно е поднесено, за да се заформи горфеста в главата. И трите истории са достатъчно разнообразни като сетинг, герои и морални дилеми, дори и като писателски подход, макар всичките да са от първо лице, за да е интригуващо и да не бозае в еднаквост.

[Litz]

Аз пък съм на последните няколко страници на Граф Монте Кристо на английска аудиокнига и честно бях забравил колко е добра! Едно, че това да дойдеш поколение по-късно не просто да убиеш, а тотално да се изгавриш с враговете си и да ги съсипеш на всички възможни нива, е INTENSE petty gay energy, но и абсолютно не бях хванал на първо тийн-четене, че Южени Данглар е лесбийка. Дюма много елегантно не оставя място за съмнение по въпроса

Кой я чете, че има няколко?

[Roland]

Аз пък съм на последните няколко страници на Граф Монте Кристо на английска аудиокнига и честно бях забравил колко е добра! Едно, че това да дойдеш поколение по-късно не просто да убиеш, а тотално да се изгавриш с враговете си и да ги съсипеш на всички възможни нива, е INTENSE petty gay energy, но и абсолютно не бях хванал на първо тийн-четене, че Южени Данглар е лесбийка. Дюма много елегантно не оставя място за съмнение по въпроса

Кой я чете, че има няколко?

John Lee

[kiril_ps]

Gideon the ninth
Такова нещо скоро не бях чел...ужас просто. Зарязах я.

[трубадур]

Gideon the ninth
Такова нещо скоро не бях чел...ужас просто. Зарязах я.

изключително нефелна книга е и за моя поглед, едно стъпало е над произволен wattpad боклук, ама щерката се влюби в нея и омаа втората дори още по-бръже и сигурно ще си приордърне третата, не сме му у демографията на това четиво просто. За който си е писана пасва идеално.

[Claymore]

И аз 2020та както се бях поразчел я захванах и просто директно се отказах някъде на 100 страници. А принципно експлицитно да заеба нещо, вместо просто пасивно да се самозалъгвам че ще го завърша по-нататък или да паузирам за момент и наистина по-късно да се върна към книгата, се случва мега рядко. Ама цялата стилистика и проза и всичко на книгата ми бъркаше активно в сетивата и не можах.