Препрочитане на Колелото на времето

[Ghibli]

Обаче това, че никоя от тях не знаеше, че усмирените седайки могат да лъжат, е доста неправдоподобно.

Идеята, че никой не знае, че усмирените могат да лъжат е поредното доказателство, че сюжетът изисква твърде много удобна глупост, най-вече от седайките.

Не е ли по-скоро така - знаят, но са го изтласкали някъде в дълбините на подсъзнанието си, защото усмиряването ги плаши и не искат да мислят за това - ? В текста не се казва направо "те не знаеха":

They never considered the possibility that she was lying. ... It did not seem to occur to them...

[Matrim]

Глави 30-35

Резюме: Ранд без да ще сгащва Авиенда гола. Понеже Колелото е повече аниме, отколкото сериал по HBO, тя вместо да го покани на кафе, бяга вдън земи. Буквално. Той я спасява и двамата правят секс в иглу. Междувременно, Нинив отнася здрав бой от Церандин, после пък я измъчва Могедиен и за капак се обвинява за това, че Биргит е изхвърлена в реалния свят. Лиандрин най-накрая отнася наказанието, което толкова упорито си просеше.

Хубави глави ако се абстрахираме от идиотския сетъп на пътешествието на Ранд и Авиенда. Тя от целия град избра баш спалнята му, за да пробва да се изкъпе като влагоземка и после откри ей така Пътуването, защото трябваше да избяга буквално на другия край на света. Все едно Ранд щеше да я гони ако беше отишла при Егвийн, примерно. Но беше весело като той рече "Аре да се женим" и тя го отряза тотално.

Except maybe Min. She had laughed at him, but she had never made him think she was speaking some strange language. She would not laugh, now. If he ever saw her again, she would run a hundred miles to get away from the Dragon Reborn.

Ранд май е забравил началото на трета книга, в която Мин беше при него и всички знаеха, че е Дракона.

The Women’s Circle had nearly skinned poor Bar alive, and that was nothing to what they had done to Kimry over the month they thought was the shortest decent time to wait for a wedding. The joke told quietly, where it would not get to the Women’s Circle, had been that neither Bar nor Kimry had been able to sit down the whole first week they were married.

Тия чудесни нрави в Две Реки.

I myself have put both a daughter and a son of the Empress, may the Light bless her, to the question,

Пак по-добре от нравите в Сеанчан, с тяхното Гестапо.

Did she have hair and eyes like mine?” She did not wait for Asmodean’s nod. “It must have been my first-sister Niella.”

Викаш, не е като да има стотици хиляди айилци с червена коса и зелени очи, а?

Според мен е твърде невероятно Нинив да се навие да я целят с ножове, каквото и да казва Лука. Вярно, че води до забавни моменти, но бие малко прекалено на ситком.

“I . . . asked Cerandin about damane and sul’dam. I am certain she knows more than she lets on.”

За какъв дявол реши Нинив, че Церандин ще знае повече по темата от самата нея не е много ясно.

Елейн си мисли, че Отстъпниците знаят как се правят ангреали - доколкото си спомням не успяха никакви да направят. И въобще, твърде много неща, свързани с преливане се постигат от хора, които уж не би трябвало да ги умеят. Ранд поне има оправдание от спомените на Луз Терин, но wonder girls толкова неща откриха, че Кулата изглежда още повече като сбирщина кокошки на техния фон.

Нинив е по-уплашена от перспективата за среща с Егвийн отколкото от това да шпионира Отстъпниците. От една страна, разбирам я, защото Егвийн отрепка, но все пак си търсеше белята и си я намери. Егвийн пък още не си е признала, че се крие от учителите си при разходките си в ТАР, чудя се как Елейн не я издаде без да иска.

Биргит показа зъбите си и героично спаси Нинив от твърде неприятна съдба. Другата седмица ще се пробуди с гръм и трясък.

Елейн разбира, че Нинив не отблъсква особено умело Лука и въобще двете се допълват много добре:

“Oh, Nynaeve. ‘You cannot hold the sun down at dawn.’ Lini could have been thinking of you.”
With an effort Nynaeve smoothed her face. She could too hold her temper. Didn’t I just prove it out there?

Джордан малко прекали с тия 15 цирка в един град.

Гениалният план на Отстъпниците да използват Самаил за примамка малко изглежда излишен при численото им превъзходство, особено като знаем, че могат и да се правят на невидими или на други хора.

[Ghibli]

Чак сега успях да си прочета главите.

Интересна порция глави с много събития, но нещо нямам какво чак толкова да коментирам.
Прословутата сцена с тичането през снега и последвалия секс е едно от малкото неща, които са ми останали като спомен (то това забравя ли се), но не помнех, че ще е сега, нито пък детайлите, като това, че всъщност се озоваха в Сеанчан и срещнаха неприятели там.
Предполагам, че Джордан се е забавлявал да излезе от шаблона със сценката "сега вече съм длъжен да се оженя за теб", това беше як момент.
Замислих се за часовата разлика, явно океанът е по-малък от Атлантика.
Дразнят ме идиотските разсъждения на Ранд за жените и невъзможността да ги разбере човек, както и че изобщо за нищо не се усеща по отношение не само на Авиенда, но и на останалите две свои любови. От другата страна са идиотските разсъждения на Нинив и дори Елейн за това какви глупаци са мъжете. Никой в тази поредица не уважава отсрещния пол, това е.
Напълно съм съгласна, че внезапното вдигане на ниво от Елейн със способността ѝ да създава ангреали стои зле на фона на всичко останало и прави смешна хилядолетната история на Кулата, но нямаше как - всяка от другите две имаше някаква свръхсила, Нинив се оказа по-мощна дори от Отстъпничка, Егвийн се оказа с талант за света на сънищата, само Елейн беше останала с едното просто преливане, трябваше и тя да се отличи с нещо.
Нинив си намери майстора, очаквано и все пак неприятно. Дали ще си вземе някаква поука? Едва ли. Речта на Могедиен беше класическата реч на филмов злодей, която дава време на добрите да се спасят, но въпреки това ми остана много тягостно впечатление от нея, от разправата ѝ с Лиандрин след това също.

П.П. Простотията с това, че пътят към сърцето на Нинив се оказаха ласкателства от индивид като Валан Лука даже не искам да я коментирам. Завишеното ѝ самочувствие е забавно в някои моменти, но в тези глави идва прекалено и тя изглежда като по-голяма патка от всякога.

[Demandred]

Хубави глави определено. Сцената в иглото си е сред редките добри попадения на любовния фронт на Джордан. А и както каза Leigh Butler в препрочитането на tor.com, "if ever a character desperately needed to get laid, that would be Rand al’Thor". Терзанията на Нинив след случилото се с Биргит са много добре описани. В последната глава за седмицата пък имаме изключително рядък за поредицата случай, в който има откровена комуникация между мъже и жени и неособено изненадващо, това става благодарение на Елейн. Елейн също има моменти, в които пази тайни по изсмукани от пръстите причини, но като цяло тя е много по-рационална в това отношение от петорката от Емондово поле, които постоянно пазят тайни дори от най-близките си приятели.

Неосведомеността на Ранд в първата от тези глави относно някои базови неща, които човек, управляващ държава, трябва да знае, обаче ми се видя малко прекалена след седмиците лекции на Моарейн и съветите на Том и Елейн в Тийр. Като заяви, че нямал дори 1000 златни крони, беше доста facepalm момент.
"Elayne would have known what taxes were used for; it had certainly been more fun taking advice from her than from Moiraine" - нормално, при положение че съветите са били давани в кратките паузи между целувките.

Сеанчанските порядки продължават да са ужасяващи, имат си тайна полиция, която измъчва хората за най-малкото подозрение. Винаги ми е било странно, че доста читатели на поредицата ги защитават и казват, че всъщност непреливащите си живеели по-добре при тях, отколкото в останалата част от света.

Пуританските порядки в Две Реки са екстремни и нелогични. Агитката на Девите, насърчаваща с подвиквания предполагаемия секс във къщата между Ранд и Авиенда, пък е в другата крайност.

She flinched as he touched her puffy eye. It was his bad luck to choose that. He would have done better to continue trying to stuff her into that red dress. “I did not like the way it looked at me in the mirror this morning, so I bit it.”

Нинив продължава да е изключително забавна.

Елейн се оказа и майсторка на готвенето. Явно е всестранно развита личност. Не е много ясно защо майка и Лини са я оставили да си губи времето с нещо толкова безполезно за наследник на трон. Но имайки предвид колко бързо научава всичко друго, може да е усвоили всички тънкости в готвенето за около седмица-две.

Thom and Juilin grumbled about there being so little beef, but Nynaeve noticed that they not only ate every scrap but looked disappointed when the last pea was gone. When she cooked, for some reason they always seemed to eat at one of the other wagons.

Интересно каква ли е причината за това...
Елейн трябва да заведе Нинив при гениалните учители готвачи в Кемлин, бързо ще я научат.

Любопитно ми е къде Елейн е успяла да види обвързване на Стражник, за да научи как да го прави. И като стана дума за това, решението ѝ да обвърже умиращата Биргит е изключително смело, при положение, че знае, че смъртта на стражник води до много сериозна психическа травма за седайката. Но пък сработи много добре.

Това, че Елейн толкова бързо отбеляза напредък при тер'ангреалите, наистина е доста трудно да се приеме. А и се случва в много удобен в сюжетно отношение момент. Но това си е традиция за поредицата, младите главни герои трябва да са по-по-най, дори и с цената на това традиционните институции да изглеждат като че ли са били управлявани от тотални идиоти в продължение на стотици години или хилядолетия. Тук поне Елейн отдели някакво време да изследва айдама, а не ѝ хрумна изведнъж всичко необходимо да го копира.

[Yan]

Включвам се и аз със закъснение.

При все, че бяха хубави главите, продължавам да съм на мнение, че Джордановите романси са на ниво детска градина. Особено Ранд с тая чуденка - ама тя верно ли никога повече има предвид.
Порядките в Две реки са бая странни като за някакво село. Джордан направо уби романтичната представа за разпътните краварки с тия порядки там.
Саенчанците са все по-неприятни, честно не вдявам защо разни фенове из нета ги защитават.
Елейн е направо вундеркинд с тия новооткрити способности, но продължава да е най-приятната от женските персонажи. Чак се чудя защо ме е дразнила едно време. Но време и книги има, че да си припомня
Могедиен и Нинив сцената беше много зловеща. Въобще отстъпниците може да са тъпи, но са и зли. Лиандрин е гнусна, обаче това дето и го направи Могедиен беше next-level of evil bitchyness.
Терзанията на Нинив бяха добре показани и бая реалистични. Направо textbook PTSD. Радвам се на появата на Биргит защото тя е от малкото яки женски образи в тази поредица.

[Ghibli]

Глави 36-41

Резюме: Елейн разказва всичко на Том и Джюилин и им предлага да си тръгнат ако искат, те (разбира се) остават. Нинив е разтърсена и се чувства виновна за случилото се с Биргит, до степен да стане необичайно кротка. Менажерията минава в Геалдан и се установява в местния Лас Вегас. Биргит е приета в състава на трупата като стрелкиня, а за цел ѝ служи Нинив, с боядисана в червено коса и облечена в най-подробно описаната, най-разкриваща прелести, най-червена рокля в цялата поредица до момента. Елейн изпълнява трикове на въже със зашеметяващ успех. Случайна среща между Нинив и Юно в тълпата зрители води до аудиенция с Пророка, известен още като Масема. Следва случайна среща с Галад в тълпата по улиците на града. След всички перипетии Нинив случайно се оказва шефка на отряд от петнайсетима шиенарци и решава да тресне проблема си с Могедиен на някой друг, а именно на укриващите се седайки от синята аджа, които според нея ще знаят какво да правят с тази заплаха (нека се посмеем заедно). Случайно споменатото от Галад име "Салидар" най-после ѝ подсказва накъде да се упъти. Липсва само удобен транспорт по реката, но все някак ще се намери и той, с помощта на Пророка, Галад или случайността.
Междувременно Ранд е стигнал до Кайриен, разузнава обстановката и планира битката с Шайдо и Куладин.

- Моментът, в който Елейн разказа на Том и Джюилин всичко, беше в тази порция глави, наистина много рядък случай на разумно и порядъчно поведение. Крайно време беше, като се има предвид, че Могедиен е едва ли не на крачка да ги излови, поне да им кажат срещу какво са изправени. Елейн е свястна.
- Сънят на Елейн с Ранд беше интересен, ако правилно си спомням това се случва наистина по-нататък.
- Биргит е яка, единственият ми проблем с нея е, че не мога да я разпозная съвсем като жена, повече ми прилича на мъжки характер в женско тяло Хареса ми това:

I always say, if you must mount the gallows, give a jest to the crowd, a coin to the hangman, and make the drop with a smile on your lips.

- Вместо да се възхитя и зарадвам, се разочаровах от момента с въжеиграчеството на Елейн без употреба на силата. Напълно неправдоподобно беше да се е научила толкова бързо на всякакви трикове
- Нинив да упреква мислено някого в стиснатост беше наистина забавен момент. Ако сравняваме кой е по-стиснат - Нинив или Валан Лука, Нинив май ще спечели състезанието. Всъщност двамата са създадени един за друг в това отношение
- Също ми беше забавно как Нинив с един поглед определи гоблените в резиденцията на пророка като "умерено хубави". Кога излезе от село, кога стана специалист по разкошно обзавеждане.
- Пророкът, истерията на последователите му и терорът на фанатизма са много реалистично представени, чак тръпки те побиват.
- Имахме цитат от Библията, много ме впечатли. Последвалите слова бяха хем смущаващи, хем смешни:

You will speak to the crowds of the Lord Dragon's boyhood, of his first words of wisdom, of the miracles that accompanied him.

- Впечатлих се как Джордан е нацелил с изумителна точност нещо много актуално в наши дни, а по-точно - съвременния инстаграм-феминизъм, който би накарал оригиналните феминистки да си направят мазоли на челата от фейспалмене ("ще ходя гола ако искам"). Не знам дали по времето, когато е писано това, този възглед е бил също така популярен и широко изразяван както днес.
- Хареса ми краткият, но съдържателен коментар върху социал-политическте строеве, критиката на Нинив към комунизма и възгледите ѝ за какво служат лордовете и кралете
- Нинив се изявява като стожер едновременно на феминизма и мъжемразството, в тези глави количеството забележки против мъжете излезе извън скалата.
- Въпреки последното, практически не ме подразни. Някак го приех като простим недостатък, каквито има всеки човек. Не знам защо така, може би защото е остра на език към всички (мъжете са с предимство), но въпреки това я е грижа за хората около нея и не би ги наранила целенасочено, за разлика от вие знаете коя. И останалите го знаят и я приемат такава, каквато е. Като я видяха кротка, това само ги накара да се притесняват за нея.
- Задраскайте горното, писах го преди да прочета 40 глава. Тук вече ми дойде в повече отношението ѝ към мъжете като към нещо като домашни животни - може да са тъпички и да ядат много, но пък са полезни в бита. Аман значи!
- Дойде ми в повече и как малко преди това, при разговора с Галад, който си беше на живот и смърт, Нинив продължаваше да усеща ускорено сърцебиене, да си мисли колко е красив и колко нежни и пронизващи са очите му. Напълно неправдоподобно беше[втори път], има си някакви граници на реалистична безмозъчност.
- Галад даде малко повече мотивация на решението си да стане Чедо на светлината, явно и той не е имунизиран срещу оглупяването от любов.
- Коронният цитат от този епизод:

Nynaeve gave Uno and Ragan each a good glare before stalking off in the opposite direction. There she had had everything arranged properly, and they had to nearly ruin it all. Men always seemed to think violence could solve anything. If she had had a stout stick, she would have thumped all three of them about the shoulders until they saw reason.

- За главата с Ранд няма какво толкова да кажа. Отново е показано как вече мисли като лидер и не се бои да бъде жесток, когато е нужно. Откъм интересните моменти - това, че помоли Егвийн да използва силата като оръжие и че тя се съгласи. Също ми е интересна реакцията на Авиенда след тяхната нощ заедно. Тя толкова се дърпаше от него преди това и беше такава драма и борба със себе си, че сега не разбирам защо е толкова спокойна и весела, поне някакви угризения очаквах да има.

[Matrim]

Хубави глави, Нинив е много забавна с отрицанието си на реалността, с изключение на вече втръсналите ми "намеци" как всички пуританки всъщност много желаят да носят тоалети като в Арад Доман. Има няколко разговора, в който героите си изплакаха болката в прав текст и се разбраха като големи хора, вместо да се дърлят като дечица. Биргит добре навика Нинив, която имаше съвсем разбираема причина да се чувства виновна, но имаше и нужда да чуе, че Биргит всъщност сама си го търсеше, защото беше точно така.

Малко множко ми дойде маморването от страна на Юно, Галад и Раган. Въобще това отношение към жените като към някакви чупливи предмети е твърде не на място в сетинга, особено ако могат да преливат. Даже и Масема е по-милостив към жените - на крадците иска да реже ръцете, а за крадлите само бой с камшик.

Облекчението на Юно като му разрешиха да псува на всяко второ изречение ме разсмя до сълзи.

Masema contemplated her bosom for a moment—not so much as a hint of admiration lit his deep eyes, only acid contempt

След този момент не остана и капка съмнение, че Масема е стопроцентов гадняр.

Иначе сганта му е добре представена без излишна описателност, но малко ме съмнява, че биха могли да победят кралската армия толкова лесно.

Да, тези два цитата на Нинив и Биргит са квинтесенциални за тях и любими на феновете.

Моментът, в който Елейн разказа на Том и Джюилин всичко, беше в тази порция глави, наистина много рядък случай на разумно и порядъчно поведение.

И аз специално си го отбелязах по тази причина. Жалко, че и нататък тези моменти са редки.

Берелайн продължава да живее rent-free в главите на Нинив и Елейн:

Where is this place?” Berelain said, raven-haired and so beautiful that Elayne wanted to bare her teeth.

She had just ordered Birgitte, in a Warder’s color-shifting cloak, to drag Berelain and Elaida to the kitchens for three years

И ултимативното наказание е да те пратят в кухните, разбира се. Поне е постоянен Джордан, не може да му се отрече.

Също ми беше забавно как Нинив с един поглед определи гоблените в резиденцията на пророка като "умерено хубави". Кога излезе от село, кога стана специалист по разкошно обзавеждане.

В това село са специалисти по всичко, включително скъпи дрехи, скъпи коне (бащата на Мат), защо да не и гоблени?

Биргит се изцепи, че Гайдал бил още по-безумно смел и от нея, ако е така не знам как оцеляват повече от година-две след като се срещнат.

He always has more courage than is good for him; I always must supply him with caution.

Надстрелването с Лука е мега яко, но не знам кой точно си мислят, че лъжат с този псевдоним и боядисана коса, ако Биргит стреля като снайперист ще се разчуе и Могедиен ще ги надуши. Нинив като вързана мишена ми се видя твърде много като ситком. Пък и ако вятъра изведнъж се промени, няма ли нелош шанс някоя стрела да я нацели ако ще Биргит да затапва Вилхелм Тел? Дойде малко като наказание за Нинив, задето взе още 15 човека в партито без да пита.

Галад даде нелоша причина да не обича Кулата:

Perhaps half the reason I wear this,” he touched an edge of his snowy cloak, “is because the Tower sent you out—you and Elayne and Egwene—for the Light knows what reason, when you are what you are. It was like sending a boy who has just learned to hold a sword into battle, and I will never forgive them.

ако имаше повечко реализъм, that is. Ще се научи и той, че младоците почти без опит почти винаги са прави в тоя свят и далеч по-ефективни в борбата срещу Сянката от старите кучета.

Even when they were not particularly hungry, Thom or Juilin, either one, ate more than Elayne and her combined.

А ние се майтапим, че много героини изглеждат като супермодели. Всичко си има обяснение!

Не ми е ясно защо Ранд търпи некадърници като Вейрамон да командват. Ако трябва да е лорд начело, все ще има по-кадърни кандидати. Ако на другите не им хареса, много важно.

Девите не клюкарстват за страстната нощ на Ранд и Авиенда... колко удобно.

Айилците явно не четат много внимателно, иначе трябваше да се почудят как така Егвийн се гласи да използва силата в битка срещу хора. Може би толкова пъти са повторили "Shaido dogs!", че вече не ги броят за хора.

[Demandred]

Тези глави са peak Nynaeve comedy. И колкото е да е крайно лицемерна и сексистки настроена, сърцето ѝ винаги е на правилното мясно, така че лесно ѝ прощавам почти всички изцепки. Плюс това колкото и да ѝ се къса сърцето когато трябва да харчи пари, щом е за гладни, болни и бежанци, е много щедра. Юно и Нинив си е класика. Освен споменатите от вас най-забавният момент беше реакцията на Раган, когато Юно обясни на Нинив как Масема можело и да я омъжи за някакъв случаен човечец - “Some man doesn’t know how bloody lucky he is.”.

Масема е плашещо мръднал тук, после за съжаление стана само досаден.

Манията на Галад да маморва доведе до отявлено неморалната заплаха, която направи по адрес на Юно и Раган - "As for her companion, I would count it small loss to die in order to save her the smallest harm. If you allow either to come to that smallest harm, I will find you both and kill you." Те дори не са срещали с Елейн от месеци, нито са поели някакъв ангажимент да я пазят, а и да бяха, си е прекалено. Lawful Good, ама друг път.

Нинив много правилно отбеляза, че Галад ако зърне как сестра му си показва краката пред хора, съвсем ще изтрещи горкия.

Perhaps half the reason I wear this,” he touched an edge of his snowy cloak, “is because the Tower sent you out—you and Elayne and Egwene—for the Light knows what reason, when you are what you are. It was like sending a boy who has just learned to hold a sword into battle, and I will never forgive them.

При положение, че Галад нямаше как да е сигурен, че тричките са били изпратени на опасна мисия, а не са били пратени да копаят картофи примерно за наказание, това изглежда доста прекомерна реакция. А и новите му шефове и колеги обичат да трепят седайки, така че логиката му съвсем куца.

Странно, че Елейн досега не беше казала на Биргит, че е Посветена. А и както ще научим по-нататък, още не ѝ казала, че е Daughter-heir, за което хептен не е имало причина да крие в T'A'R.

Биргит се изцепи, че Гайдал бил още по-безумно смел и от нея, ако е така не знам как оцеляват повече от година-две след като се срещнат.

Може би това е една от причините Шарката да сложи Биргит за стражник на Елейн, и тя като Гайдал определено има нужда някой да казва отвреме навреме, че не е нужно винаги да се поемат огромни рискове, а когато това пренебрегнато, да я спасява.

Колкото и да е нереалистична, сцената с Елейн на въжето ми е една от любимите. Елейн използва всичките уроци за царствено поведение, за да докара "cool and regal grace" дори и при тези обстоятелства. Учудването на Нинив защо изглеждащата като топмодел и показващата нечуваната дързост да си покаже краката в прилепнали панталони Елейн получава много повече аплодисменти също допринася за комедията. Том пък пак показа всестранните си умения и успя да някак си първи да стигне до Елейн след края на номера въпреки накуцването си.

[Ghibli]

@Мат: първо прочетох "мърморене" вместо "маморване" и си казах "къде пък го видя, те завалиите предимно си мълчаха"

И за убийство важеше по-леко наказание за жените в сравнение с мъжете, така че е още по-неравнопоставено. Но пак тук Джордан споменава как в граничните земи сигурността на жените по принцип е на първо място, та да речем, че им е част от културата на шиенарците това маморване. И на Галад му е част от възпитанието, като брат на наследницата. И на Том и Джюилин им е в характерите, щото те са свестни хора. И на Ранд, Перин и дори Мат, щото и те са свестни. И... просто няма мъже от добрите в тия книги, които да не маморват

Коментарът ти за Пророка как не се възхитил поне малко на деколтето на Нинив ме подсети за един друг момент, който ми беше харесал в същия смисъл, малко по-рано:

For once, she would have been pleased to see an honest leer.

@Дем, точно това е, което и аз се опитвах да кажа - "сърцето ѝ винаги е на правилното място", и наистина е щедра когато е нужно.

За Галад и заканата му - той не знаеше, че Юно и Раган са се срещнали току-що с Нинив, просто я видя да се движи с двама готови да се бият за нея мъже и реши, че са ѝ най-малкото постоянна компания (съответно и на Елейн). А те пък накрая се присъединиха към партито, така че той всъщност уцели без да иска.

Том е Чък Норисът в тия книги, точка.

* * *

Коментар от Ян: интересно как шиенарците ще понесат готвенето на Нинив

* * *

По темата за сериала, но няма как да не го спомена: при описанието на тълпата имаше ясен коментар за расовия състав на света на Колелото:

Nynaeve saw faces as pale as that of any Andorman and as dark as that of any of the Sea Folk

Андорците не просто са бели, а са на най-белия край на скалата от всичките познати на Нинив народи.

[Matrim]

@Мат: първо прочетох "мърморене" вместо "маморване" и си казах "къде пък го видя, те завалиите предимно си мълчаха"

И за убийство важеше по-леко наказание за жените в сравнение с мъжете, така че е още по-неравнопоставено. Но пак тук Джордан споменава как в граничните земи сигурността на жените по принцип е на първо място, та да речем, че им е част от културата на шиенарците това маморване.

Да де, но защо? Говорят постоянно как им трябвал всеки войник, обаче не обучават жените да се бият, за да могат да ги маморват. В Две Реки пък е съвсем нелепо положението - не са виждали война от столетия, мирен и сравнително проспериращ регион, жените са от нахакана по-нахакана, но мъжете пак са обсебени от идеята да ги защитават на всяка цена. От лошите овце и крави, явно.

За расите - това всички го знаят, освен хората, които се опитват да докажат колко прогресивна била поредицата в това отношение с игнориране на какво ли не. Под път и над път има случаи, в които героите виждат някакъв и веднага отсичат "тоя е еди какъв си" на базата на това на кой етнос мяза. Друг е въпросът, че това е доста нелепо след Приказния век с неговата телепортация навсякъде, но какво да се прави.

[Demandred]

Актрисата на Елейн, която обявиха наскоро, е блед ginger, други герои от Андор (извън Две Реки) засега май няма в сериала. Но иначе точно в тези глави има едно от най-очевидните потвърждения, че хората в Две Реки са си бели:

Egwene had been getting a good bit of sun; she really could have passed for Aiel except for her dark eyes.

В сериала са решили да игнорират това, тяхна си работа, за мен важното е да могат да играят, обаче менталните гимнастики за доказване как видите ли, и в книгите Егвийн и компания не били бели, са си нелепи.

И за убийство важеше по-леко наказание за жените в сравнение с мъжете, така че е още по-неравнопоставено. Но пак тук Джордан споменава как в граничните земи сигурността на жените по принцип е на първо място, та да речем, че им е част от културата на шиенарците това маморване. И на Галад му е част от възпитанието, като брат на наследницата. И на Том и Джюилин им е в характерите, щото те са свестни хора. И на Ранд, Перин и дори Мат, щото и те са свестни. И... просто няма мъже от добрите в тия книги, които да не маморват

Елейн и Нинив биват дори маморвани by proxy - Моарейн, Ранд и Лан пратиха Том и Джуилин да ги маморват (като горкият Джуилин дори бе заплашен, че ако нещо се случи с тях, това няма да е добре за здравето им), сега Галад прати шиенарците и ги заплаши със същото...Добре, че Елейн има дебела plot armour, че горките хора щяха да си го отнесат без вина, когато примерно тя паднеше при някое задно салто на въжето и си счупеше врата.

[Ghibli]

Да де, но защо? Говорят постоянно как им трябвал всеки войник, обаче не обучават жените да се бият, за да могат да ги маморват.

Тъжният от гледна точка на съвременния дискурс, но за сметка на това очевиден отговор е - жените им трябват за възпроизводство и е тъпо да ги хабят за войници. Това важи за тези нации, които воюват непрестанно. А за Две Реки... ами там тече силната кръв на Манедерен и ги кара да се държат рицарски с дамите! (Шегувам се, но всъщност защо не, след като Мат тръгна да говори на древния език от нищото и обяснението беше това.)

[Matrim]

Аз не казвам всички жени марш в казармите, но доколкото си спомням даже и на самозащита не ги учат, Файле трябваше тайно да учи бойни умения. В Сеанчан си се възпроизвеждат съвсем добре нищо, че имат жени войници, айилците са милиони в пустинята и т.н. То цялата концепция за героичните Гранични земи, които получават нула подкрепа от останалите държави и три седайки на кръст идват да се бият с тях, е доста изсмукана от пръстите.

[Ghibli]

Те в Сеанчан имат ли всъщност такъв център на злото като Погибелта, с който да воюват, или не? Май не е много обяснено.

[Matrim]

Имат по-малка Погибел, но са изколили отдавна всички тролоци и мърдраали и понеже е далеч от Шайол гул, не се люпят нови.