, та тука обратното. Дет се вика спартанците немаше да са ок да си пуснат женорята да се чегърта гола в пясъка, ама не им дреме за момчетиите, та да. Мейк сенс.
С нищо не показа да го е грижа за Ранд, нито му благодари, че го е измъкнал. Останах с впечатлението, че ако бяха попитали Мат, той щеше да каже, че Ранд е виновен за нападението и за това, че е пострадал. И на Моарейн не благодари, че го излекува. На този фон малко избледня фактът, че май за пръв път прекара нощта с жена, досега от нашите трима приятели само на Перин му беше излязл късметът.
Беше интересен паралелът с Ланфеар - и тя шпионира сънищата съвсем безочливо, но колкото и да е куку поне го прави, защото има нужда от информацията, а не защото е зубрачката на зубрачките и не може да се сдържи да пробва новите си умения начаса. Но щеше да е весело ако Авиенда сънуваше, че са в леглото с Ранд, а не че той я гони.Това, че се заблуждава за Авиенда е най-малката й грешка и е простимо, но това, че шпионира всички наоколо и има наглостта да ги гледа отвисоко и са ги съди заради сънищата им, просто не мога да го трая.
Щеше да е добре ако Моарейн беше сменила плочата не заради поредното самоизпълняващо се пророчество, но доста трагизъм има в гледната точка и поведението й.His chortle was so pleased, so amused at his own wit, that she nearly embraced saidar and taught him a lesson right there in front of everybody. Instead she sniffed again, loudly enough to let him know it was for him and his wit and his amusement. He gave her a wry, sidelong look, and chuckled again, which did nothing for her temper.
За първи път без недомлъвки, но в Тийр го показаха доста популярен сред женската част на прислугата, едва ли само са играли карти, зарове и Avalon.На този фон малко избледня фактът, че май за пръв път прекара нощта с жена
Да, тоя флирт е твърде странен при положение, че и ние и самата Елейн знаем, че много хора се заглеждат по нея, най-желаният ерген на света е неин (поне според Авиенда) и т.н. Второто им на Том според мен трябваше да е Джоунс, такъв невероятен секссимвол е.А нейният флирт с Том дори не мога да си го обясня по никакъв начин, това дори не е младежка арогантност, това е пълна идиотщина.
Рогата са важен детайл в случая.Luci looked at him as if he had just turned into a Trolloc, eight feet tall and complete with horns.
Мисля да започна петиция да добавят такава сцена в сериала - първо staredown, после и бой.Nynaeve sniffed loudly. “I can believe anything of Siuan Sanche. I would like to have her for one hour where she could not channel. We would see how tough she is then.”
Elayne did not think that would make any difference. Remembering that commanding blue gaze, she suspected Nynaeve would earn a fine lot of bruises in the unlikely event that she ever got her wish.
Няма как да не цитирам един гениален момент от пародийните резюмета:Стана ми много забавно от това, че в отличителните признаци на Елейн, разпратени на мрежата от агенти, беше посочено специфичното й вирене на брадичка.
И в уж най-развратния град, певица, показваща си краката май е максимумът в баровете. И пак има щипани сервитьорки и главно мъжка клиентела, вземи тоя "матриархат".Rahvin: Go kill the Daughter-Heir.
Underling: What if she raises her chin, milord?
Rahvin: She is a skilled chinmaster. Use the heron-marked chin I have given you.
Мисля, че е по-скоро паралел с мишките и смокините, отколкото нещо реално.Хем искам да знам какво е Nine Horse Hitch, хем ме е страх от отговора
Кратката гледна точка на Моарейн е най-интересното нещо в първите глави, особено като знаем какво ѝ предстои. Нямам как да не се възхити човек на героизма и самоконтрола ѝ.A spoonful of hope and a cup of despair, she thought.
Колкото и да се дърлят и да имат комични противоречия, Елейн и Нинив винаги са убедителни като близки приятели, за разлика от повечето други двойки главни герои в поредицата, които се познават от доста по-дълго време и се предполага да са много близки. Нинив може доста често да си мисли колко я дразни Елейн, особено когато е ядосана и търси отдушник на чувствата си (което води до множество комични моменти), но когато е нужно, винаги я подкрепя. Елейн също винаги подкрепя Нинив, когато е нужно. Двете освен това не крият нищо важно една от друга, което е изключителна рядкост в тази поредица.“Both of you shut up,” Thom barked suddenly, “before they come back to see which of you is murdering the other!”
Как може тия тъпи мъже да си мислят, че разбират от лекуване.“And who do they go to when they’re ill? A hedge-doctor?”
“Yes,” Elayne said. It always pleased her to show Thom that she knew things about the world, too. “In Amadicia, it is men who study herbs.”
Nynaeve frowned scornfully. “What could a man ever know about curing anything? I’d as soon ask a farrier to make a dress.”
С помощта на така любимия ми kindle search открих защо ми изглеждаше толкова познат - в шести том има практически същия пасаж, но от гледната точка на Нинив за Елейн:No, Nynaeve would not give in. That was one of the things she admired in the other woman. Nynaeve’s head could have been on the chopping block and she would not give up.
Потвърждение за това, което казах и по-горе - въпреки комичните им разправии те имат много високо мнение една за друга и са се опознали много добре.Elayne was not about to give up, though. That was one admirable thing about her; she would not give up if her head were on the block and the axe descending.
Все пак 10 години е била най-могъщия човек в познатия свят, пренастройката е нормално да е трудна.Сюан е много забавна като хем си мисли как трябва да бъде предпазлива и кротка като говори с някого, хем в същото време продължава постарому да се репчи на всеки, просто не може другояче да общува и това е.
Old buzzard? She’s old enough to be my mother. And if she was, I’d drown myself.
Да! Точно същото си помислих и аз. Само като се сетя как Егвийн си обеща да преодолее защитата на Ранд... ама чакай малко, ти коя си и какво основание имаш да го правиш?
Би било чудесно
Тя Нинив дори вече успя малко да "отупа" Сюан онзи път като я обучаваха...Да, всеки си развихря въображението докъдето е способен
Може би медальонът работи само за Мат, настроен е за неговата личност? Или пък Ранд смята, че няма право да му го взима, след като Мат е платил с живота си (почти) за него.Demandred wrote: ↑Wed Sep 22, 2021 1:07 amНе помнех, че тук Ранд споменава, че може да поиска от Мат да му даде временно назаем медальона. Понеже това е твърде логично, естествено не се случва по-нататък, нали и Отстъпниците трябва да имат шанс. А Мат дори не ми хрумва да предложи на уж най-близкия си приятел медальона назаем примерно когато знаеше, че Ранд ще ходи да се трепе с Рахвин...
Да, и на мен това ми хареса. Моментът, който си цитирал, много ме впечатли - когато бяха упоени и Елейн си мислеше колко силна е Нинив и как няма да се предаде. Беше красиво. Паралелът с бъдещия цитат е страхотен
На мен ми се видя доста добър, с изключение на това, че ако искаш нещо да се свърши както трябва, трябва да го свършиш сам (доказано и от провала на девойчето в това да им дава дозите навреме). Избраният да ги закара беше наистина много отговорен и стриктен човек. Доста се развеселих от момента когато си помисли за жената и тъщата и реши да си вдигне чуковете към някоя от съседните държави
За първото - лесно може да се пробва дали е така. А за второто - нямах предвид Ранд да вземе медальона за постоянно, но примерно когато отива да се бие с Отстъпник, а Мат остава на по-безопасно място. Най-малкото трябваше да ги обсъдят тия неща, ако бяха наистина близки приятели. И дори да не са, буквално съдбата на света зависи от оцеляването на Ранд, а този медальон може да му помогне доста в правилните моменти.Може би медальонът работи само за Мат, настроен е за неговата личност? Или пък Ранд смята, че няма право да му го взима, след като Мат е платил с живота си (почти) за него.
И се ядоса много на Мелайне, защото явно Лан ще я забрави щом не я е виждал цели седмици.Ех, да можеше Нинив да се види отстрани...It was a constant wonder to Nynaeve that that haughty manner never got them thrown bodily into the street. She had met enough lords and ladies by now to know that nearly all behaved in that fashion, but still. She would not have put up with it for a minute.
Продължава да е рамо в рамо с Мат в надпреварата по самозаблуда.Тоя дворец в Кемлин продължава да е като изваден от детска приказка. Галад никога досега не се бил сблъсквал с подобна дилема? Да бе, да. Не мисля, че е достатъчно тъп, за да ги издаде, макар присъединяването към Белите плащове показва, че не е вдигал много Wisdom.Galad is puzzling over something he may never have faced before. Two things that are right, but opposite.
В тази глава дори успя да пребори травмата от постъпката на Мургейз, браво на него.Това ми харесаHe ignored the drivers' curses that followed him - any decent squadman could give better in his sleep
Както и описанието на групичката като "Them and a fellow with shoulders" 
Скръндзавостта за мен е от най-неприятните човешки качества. И в добавка им изигра лоша шега, когато се наложи да опрат до помощта на същия човек по-късно.Хубаво нещо е кралското възпитание"I do not snore," Nynaeve said in a tight voice.
"Of course you do not. I had to say something, though."
"It isn't as if we should not have expected something like this." She never had. But she should have.
Всичко е за негово добро и за доброто на целия свят!Do the best you can. Helping him hold on to himself may be the best thing that anyone could do. For him, and the rest of the world.
Нинив е самата тактичност както обикновеноWhat about you, Juilin? You consort with low types.
Некво по-обстойно за туй ще може ли, че въобще не помня за какво става дума. То покрай обучението на егвийн доста брак има като цяло и особено първите напъни за сънените дивотии, ама къде баш е настъпила нинив въобще ми се е изпарило.Matrim wrote: ↑Tue Sep 28, 2021 11:44 pmСтигаме и до една от най-печално известните сцени в цялата поредица - Егвийн дава урок на Нинив, защото е бясна, че може Мъдрите да разберат, че ги лъже. И после се изкикоти доволно. Да мре в кофите. Нинив, обаче, забрави инцидента твърде бързо, за разлика от фендъма.
Елейн определено е най-адекватната в тези глави и проявява завидно търпение по отношение на Нинив и нейните tantrums. Тя вероятно има заложби за много добра актриса, с такава лекота играе различни роли, когато е нужно. Надутата благородничка естествено е лесна персона за адаптиране за нея, обаче реакцията на Нинив показва колко е различно това от нормалното поведение на Елейн.Elayne wished the woman would just revert to herself instead of bludgeoning her with a lady’s maid from the Blight.
Това за мен е един от най-нелогичните моменти в поредицата. Галад не може да не е наясно, че Белите плащове са врагове на Мургейз, както и че основното им занимание е да тероризират и измъчват невинни хора. Обяснението му, че Мургейз можела да приеме решението му, защото е в конфликт с Кулата, е нелепо, защото тя все още е в конфликт и с Белите плащове и по техните закони следва да я обесят на място, ако им падне в ръцете.Обяснението на Галад защо се е присъединил към Белите плащове беше "it seemed the right thing to do". Твърде недостатъчно! Или върти някаква сложна схема да се присъедини към тях без да има намерение да им служи наистина (което според характеристиката, дадена му от Елейн, е невъзможно), или... не ми се ще да пиша "много е тъп", но наистина не разбирам защо го е направил.
Най-големият срам в тази поредица - да не забележиш какви дрехи носи човека, с когото разговарящ, преди всичко останало.Nynaeve blinked, and realized he wore a shirt of shining mail and a white cloak with two golden knots of rank beneath a flaring sun. She felt color rising in her cheeks. Staring at a man’s face so hard that she had not even seen what he was wearing! She wanted to hide her own face from humiliation.
Лицемерието на Нинив е често много забавно, което го прави доста по-поносимо от това на Егвийн, поне за мен.Разби ме моментът, когато Нинив взе да си сменя дрехите в света на сънищата с все по-деколтирани прилепнали рокли, разсъждавайки колко неприлично се носела Берелайн. Не само че е лицемерна, но и не може да не оплюе някого, за да се почувства права!
Да, това обяснява много неща за поведението на Нинив. Тя не само се е оказала много млада на лидерска позиция, но не е имала и човек, който да я съветва и на когото да може да се довери напълно. А и изглежда, че предишната Премъдра е била основно лечителка и не я е научила особено добре как да бъде лидер.Разните моменти, когато Нинив си придаваше важност и украсяваше в своя полза събитията пред Егвийн бяха всъщност повече интересни за мен, отколкото дразнещи. Замислих се как й се е наложило да утвърждава авторитета си още в Емондово поле, бидейки доста по-млада от повечето мъдри, и че това й е станало правило на поведение - да не показва слабост и да не оставя нещо да подкопае позицията й пред хората, които трябва да напътства.
Както и начина, по който тя го отряза при втория опит:As he straightened, he beckoned two of his men to help quiet the horses, then paused, staring at her, and murmured, “Be still, my heart.” It was just loud enough for Elayne to be sure she was supposed to hear. “I am Valan Luca, my Lady, showman extraordinary. Your presence overwhelms me.
Elayne’s smile in return should have raised frost on him. “I do thank you for the offer, Master Luca, but if you will kindly step aside. . . .” He had to, or else have her walk over him.
Има някаква планина, която трябва да се заобиколи, за да продължат на изток, и през Амадиция е май най-близката възможност за това. Ако я заобиколят от север, отиват в някаква тотална пустош.Бях останал с впечатлението, че Амадиция е по на север отколкото наистина е, но като погледнах картата започнах да се питам за чий дявол им трябваше на нашите хора да минават през нея на път за Тар Валон.
Когато се срещнаха в Света на сънищата Нинив попита Егвийн дали Мъдрите са ѝ разрешили да идват сама и Егвийн, за да прикрие лъжата си, направи следното:
Suddenly rough hands enveloped Nynaeve’s arms. Her head whipped from side to side, eyes bulging. Two huge, ragged men lifted her into the air, faces half-melted ruins of coarse flesh, drooling mouths full of sharp, yellowed teeth. She tried to make them vanish—if a Wise One dreamwalker could, so could she—and one of them ripped her dress open down the front like parchment. The other seized her chin in a horny, callused hand and twisted her face toward him; his head bent toward her, mouth opening. Whether to kiss or bite, she did not know, but she would rather die than allow either. She flailed for saidar and found nothing; it was horror filling her, not anger. Thick fingernails dug into her cheeks, holding her head steady. Egwene had done this, somehow. Egwene. “Please, Egwene!” It was a squeal, and she was too terrified to care. “Please!”
The men—creatures—vanished, and her feet thudded to the floor. For a moment all she could do was shudder and weep. Hastily she repaired the damage to her dress, but the scratches from long fingernails remained on her neck and chest.
Ха, съвсем не съм го схванала това. Ще се върна да препрочета.
Един от по-смешните моменти, но все пак още от миналата (или може би трета? не помня) книга ми беше странно това, че Нинив във всички останали отношения не е никак празноглава, но дори и на нея Галад й действа безотказно.
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests
