Струва ми се, че в този форум я нямата живата връзка. Вече пуснах 9 мнения, а почти няма комуникация. Дори над последното което е отзив за Наоми Новик никой не е коментирал. Дори и никой да не е чел авторката, ми се ще да коментирате стила ми, какво ви е допаднало и какво - не- няма да се обидя. Всеки има право на свое мнение. Не разчитайте само на списанието, коментирайте неща които вас са впечатлили или които сте прочели
Именно с тази цел пускам тази тема. Лично аз чета фентъзита и фантастика години наред, ако започна да пускам по една тема всеки ден няма да ми стигне форума. Затова пускам тази тема и предлагам всеки да добавя в нея кратки мнения за книга или дори по-пълни ревюта.
Започвам с Дейвид Брин - Килн Хора
- Spoiler: show
Първо - за заглавието - Килн Хора значи глинени хора.
Както ви подсеща то, действието се развива в нещо като киберпънк където всеки разполага с глинени големи - и те могат да са максимуми три на брой. Според състоянието на човека те могат да са сиви, зелени или с нормален цвят. Сивите се разпадат след минути, зелените траят няколко часа, а другите двойници изкарват до 24 часа. В редки случаи някои могат да си позволят и по повече големи, но това е удоволствие за много богати хора, освен това контролът над тях става труден. Светът в който се развива действието е доста философски - Дейвид Брин поставя въпроси какво би се случило, ако някой прати голема си да извърши изневяра, и после спомена се изтрие - това изневяра ли е или не? И къде отива усещането? И доколко може да се извършва интелектуално пиратство? Неусетно той задава филосовски въпроси, които обаче по приятен начин са вплетени в сюжета.
сега -малко за героя Нашият приятел Дейвид (главният герой) е частен детектив (как иначе) с три голема - единият от тях е зелен. Той се занимава най-вече с интелектуален и корпоративен шпионаж...и ето го делото на живота му. Обаче има проблем - две корпорации в конфликт на интереси искат да наемат двата му голема. Затова Дейвид изключва контрола на съзнанието си върху тях. Впоследствие разбира, че нещата май не са каквито трябва и пуска зеленият голем в "автономен" режим за няколко часа. И точно в този момент къщата в която е оригинала е нацелена с гранатомет....
Няма да разказвам историята до края, но тя е пълна с обрати до самия финал. Всеки път, когато си помислите - "зная финала", се оказва, че не го знаете. Това е история, която приковава вниманието, но която не може да се чете, като се прескача по диагонала. В нея от Дейвид едно се прехвърляме към Дейвид 2, посел към Дейвид 3, и после пак към Дейвид 2 затова трябва внимателно да следите действието.
В тази фантастика има много от всички поджанрове, въпреки че основата е киберпънка.
Надявам се да ви заинтригувам, но още повече се надявам да прочета и други мнения след моя пост - ако не за книгата или автора, то за други автори.
за което се извинявам. Предварително уточнявам, че всички оценки са мое лично мнение. Въпреки това държа да отбележа, че оценки за книга или поредица може да се променят с времето, човек се променя.
. Пълни дивотии. Няма как да не е военизирана, след като на Метален Рой се води перманентна война всеки божи ден. По-скоро това, което е интересно за мен, е че Сандърсън надгражда характерите като никога. Да, книгата е за тийнеджъри, но за разлика от разни книги като на Вероника Рот, Александра Бракен, Сара Маас, Касандра Клеър и пр. да не изброявам тук няма любовна нишка с Чаровен принц. Да, има много далечна свалка, но тя изобщо не се усеща като мотив, не е водеща, а във втората книга въобще изчезва. Хуморът е също на ниво. Има поне пет сцени в които участва приятелят на Спенса, кандидат - инженера с прякора Дърдорко и съм се смял с глас. Не че е нещо невероятно, но е от онзи лек хумор, където героите си пускат забавни лафчета докато разговарят.
нека да прочетете книгата. А това са супер тайни! 
(по-точно тийнеджърка) – Виола и още по-поразително е, че тя не чува Шума....