Post
by Dr. Horrible » Mon Mar 29, 2021 9:59 pm
Тази дама винаги ми е била малко неприятна, намирам маниера ѝ на говорене за неискрен и престорен, лъха ми на фалш нещо. Смешно ми беше, като обясняваше "Rowling is making it difficult for trans people to exist!". Но си има своята аудитория, която я харесва доста и следи клиповете ѝ с интерес, така че браво на нея, че си намерила така успешно нисша.
Наистина най-интересното в случая е, че човек, който редовно получава критични коментари, се е засегнал толкова много от тези конкретни. Все пак тя се подвизава в онлайн пространството от години, целенасочено избира полялизиращи теми, вместо да бяга от тях, прави смели изиказвания, занимава се с наболели социални въпроси. Такова поведение винаги предизвиква хейт, такава му е природата. Елис е свикнала с това. Но когато казва нещо, което не е целенасочено смело, не е казано с идеята да бъде полялизиращо, тогава критиката просто я смазва.
Това за us vs. them елементът е наистина централното тук. Разделението в днешното общество е огромно, това е ясно на всеки, но има и един допълнителен нюанс тук - дехуманизацията на другия. Другият, този с различно мнение, е напълно дехуманизиран, той, for all intents and purposes, не е човек. В случая на Елис - различният е трол, руски бот, чудовище, крайнодесни расисти, застрашаващи съществуването на околните и т.н. Това не са човешки същества - техните мисли, чувства, намерения, изживявания в крайна сметка нямат значение, думите им нямат значение. Затова може години наред Елис да ги търпи, защото това не е критика, която идва от хора, а от някакви си там създания. Но когато критика идва от хора - от общности, чиято човечност не си отрекъл, тогава техните мисли и емоции са нещо истинско. И едва тогава можеш да се почувстваш гадно и да искаш да се скриеш.
Пък и основният аргумент срещу нея е нещо, което сме виждали доста в последните години - "I think if you’re white and people of color are telling you something you’ve posted is coming off as racist, then the right thing to do is listen to them and not get defensive and accusatorial back at them. Think about how exhausted they are first". Защото в крайна сметка се отделяме от обективното и се насочваме към субективното - няма значение какво точно е казала Елис, какъв смисъл е вложила, какви са били аргументите, нито дори колко е вярно изказването ѝ - важното е как се е почувствал някой, докато го чете. И няма значение, че тези чувства може би не са били основателни и наистина са непревокирани - важно е, че някой е почувствал, че изказването ѝ е расистко. Спомням си аргументите миналата есен, че Гал Гадот не става за Клеопатра, защото макар реалната Клеопатра да не е била чернокожа, много хора емоционално я възприемат като чернокожа, защото е живяла в Африка. И заради това, че хората се чувстват така, Холивуд трябва да кастне чернокожа актриса за ролята. Това разминаване между реалността и нечии чувства и идеята, че по-важни са чувствата, е много централен елемент в туитър скандалите.
И нека не я сравняме с Джина Карано, наистина. Джина Карано беше уволнена не просто от Дисни, а и изхвърлена от нейната talent agency, тоест кариерата ѝ в Холивуд съвсем реално беше прекратена без нейно съгласие. Защото някой почувства, че тъпи туитове като "трудно е да видиш истинското лице на другите в общество, в което всеки носи маска" са достатъчна причина тя да изгуби правото си да упражнява своята професия (въпреки че всичките хора, реално работили с нея, са с изключително позитивни впечатления и продължават да коментират как тя е била "an absolute sweetheart"). Елис сама се е скрила, щото така е решила. Когато пожелае, ще излезе, ще пусне сълзливо "I take responsibility" стори в инстаграм и пак ще продължи да си работи.
But goddamn,
you got me in love again