Какво слушате сега?

[coldie]

Допада ми какво се опитва да прави детето на Мишо Шамара. Като бийт не ми харесва особено, но като текст е много добре.

[coldie]

Една от най-големите гаври с NWO, на фона на бийта от най-известната, може би или поне една от най- песен на Джейзи, може би най-видния илюминатт сред рапърите.
Текста е брутален, обаче певицата и рапъра и съпорта удрят още повече е егото на Джейзи.


Единствената слаба точка тук е че са ползвали клипа към песента на Джейзи.

[coldie]

Откъде ли е това?
Съдейки по коментарите това е било клип, предполагам че е свален един вид заради правилата на ютуб. Ще ми се да го намеря.

[coldie]

Единствения чалга албум, който съм си купувал е на Румяна, макар че аз почти не виждам нищо чалга в него. Нямам идея откъде в един албум са "нафрашкани" толкова много балади с хубави текстове и музика идеи по-различни от класическата чалга.

[coldie]

Как ли звучи това, обаче ми навява асоциации на Стинг+ малко Сашо Роман. Само дето Сашо Роман има по-интересен глас и от двамата.

[Xellos]

Малко приглушен фонов шум докато върша некви безсмислени домакински неща из нас и правя картофени кюфтенца в 2 през нощта...

[Yan]

Фернандо Рибейро channel-ва his inner Pink Floyd



А новия Lake of Tears се очертава доста сериозен (да се чете депресарски):

[coldie]

Но ги сменям постоянно.Музикално прасе, така да се каже. Но има две емблематични песни за изгубена или неосъществена любов в поп музиката.


И сега сменям на Бизкит.

Но повече им харесвах първи албум, макар че станаха известни с втория, примерно

ми е една от любимите им песни.
Както и

Както и
В допълнение на Bizkit интрота-та и аутрата-та на първите им три албума бяха много добре.
Лимп Бизкит, Гуано ейпс и ДРС съм си въртял десетки часове.

Лимп Бизкит са първата група с която истински се "зарибих". Бяхме в парка и един приятел, тогава, а сега просто познат ми вика - ела да чуеш това. И им слушах албума няколко часа. Едно време му казваха неометъл. Обаче не знам по каква причина Корн не са ми допадали никога. харесваха ми и няколко песни на Сепултура и Систем ъф а даун.

[Matrim]

[Martix]

Марчела се завръща в играта бейби! Дано качеството нататък е на нивото на това парче. Stream of Passion бяха, обективно погледнато, най-консистентната група която съм слушал някога с първите три монументални албума и е жалко че приключиха така безславно с този умрял 4-ти. Стискам палци на новия проект.

[Matrim]

И аз много уважавам Марчела (Марсела?), бавно и полека се запознавам със Stream of Passion, тая песен доста я въртя напоследък:


Също и от лайва на Ayreon:


Кефи ме и как беквокалистите са горе на крепостната стена-декор.

[tigermaster]

Accept - "The Moldau":


Конкретно това като го изсвириха в Пловдив преди две години, направо ме помляха. Накрая не знаех къде се намирам, честно.

[трубадур]

Soen - Imperial

Албум на годината материал, една слаба песен няма, всичко е с хитов потенциал, песните са запомнящи се и удрят веднага, въобще не си губи времето албумът и грабва още с първата нота. Силно препоръчвам. Дори за не-метъл тълпата, то не е и метъл въпреки прог елементите. Просто е изключително качествена, слушаема музика с безупречни вокали, смазващи барабани, красиви китари и въобще всичко е топ.

[трубадур]

Другият силно чакан албум също не разочарова

Eximperitus­erqethh­zebib­šip­tugak­kath­šul­weliar­zaxułum или просто Eximperitus – Šahrartu



дет метъл с много здрава атмосфера, масивен звук и абсолютно клане, въпреки честата употреба на по-лежерни и фини моменти, без да забива баш в дуум метъл блатото. Като горния силно препоръчвам, дори за не метъл фенове, барем да изградят нещо като вкус

[tigermaster]

Все повече и повече се вбесявам на някогашната си ненавист към продраните вокали. Толкова читава музика съм изтървал, докато забивах почти изцяло в традиционен хеви/пауър метъл и хард рок. Наскоро започнах да преоткривам Amorphis, с други думи:



Нечовешки якото нещо. Преди петнайсетина години един познат се опита да ми покаже групата. Даже не помня какво ми пусна тогава, обаче в момента, в който чух дрането на вокалиста, просто отхвърлих всичко. После Amon Amarth ми отвориха ушите, обаче така и не се заслушах сериозно в Amorphis, макар да съм ги чувал тук-там и да съм ги усещал като добри музиканти. До оня ден горе-долу. Сега цикля на няколко техни песни и ще продължа да ги опознавам