Stormlight Archives [SPOILERS UP TO OATHBRINGER]

[RRSunknown]

Към края съм и вече имам чуството, че чета за някаква версия на Диабло 4 с различни имена - героите вдигат левъли, развиват скилове и намират легендарни предмети, бият босове , даже си имаме и тукашната версия на Тираел и Империус
Неслучайно всичките ми герои на Диабло 3 с имена от Пътя на кралете.

Превода обаче ми бръкна в здравето - единствено факта, че съм изчел wiki-то за поредицата ми помогна да разбера кой какъв е и за какво се бори.

Чудя се накрая дали ще стане като в Мъглороден -един да обедини и трите шарда в едно и възстанови баланса.

[tigermaster]

Преводът верно бърка в здравето и, честно казано, мисля, че той е основната причина да не съм дочел книгата още - а и вече не знам дали ще я дочета, въпреки че предишните две даваха заявката това да ми е любимата поредица фентъзи тухли - и в тях Далинар ми беше любимият образ. Самата книга е просто скучна и с неравномерно темпо, и вече не ми е интересно да чета директно вкарани механики от игри и аниме. Вдигане на левъли, разнасяне на огромни мечове, които обаче нито тежат, нито заемат място в багажа, куестене... Това (май) и преди го имаше, обаче не дразнеше толкова.

Иначе - Адолин все още кефи, Далинар и Навани радват заедно, голямото разкритие на Далинар не радва изобщо, Шалан е пача и подобен образ имаше в пъти по-добре развит, макар и с много по-малко екранно време, в "Истината" на Тери Пратчет, егати. (Събирателния Андрюз имам предвид.) Поведението на Ясна е просто вбесяващо - а я харесвах много в първата книга. За Таравангян не знам какво да мисля все още.

Що се отнася до превода - да му се не знае, няма значение какви срокове са имали преводачите, ама един герой в рамките на един абзац да си смени името два пъти - от Скалата на Рок и обратно - е просто нелепо. И Одиум на места беше Одиум, а не Зло, а самият превод "Зло" е просто безумен поради ред причини.

Хайде стига съм беснял засега.

[RRSunknown]

Чак сега накрая зацепих връзките с Warbreaker, че не само меча - хитрец си Брандъне , караш хората да четат всичките книги

[Dr. Horrible]

С триста зора стигнах до 86%, точно на последните интерлюдии съм преди финалната част. Каладин и приятели са още в света на сенките, или както там се казва, Далинар разбра страшната истина за първите жители на континента.
Някои неща, които ми правят впечатление, а искам да ги споделя преди финалът да ги заличи:

– Телеграфният стил ме убива. Никога не съм имал Сандерсън за велик стилист, но това тук е просто ужасно. Сухи кратки съобщителни изречения, абсолютно еднакви във всяка глава. Преди не ми е правило такова впечатление, не знам дали се дължи на моите увеличени изисквания или на влошаване на качеството, но подозирам с голяма вероятност, че е второто.
– Спомените на Далинар се оказаха по-приятни, отколкото изглеждаха в началото, но чак след 20-тия процент някъде.
– Това пътуване през света на сенките хем ми харесва, хем не. От една страна е приключенско, разнообразно и интересно и там поне чета с любопитство. От друга страна ми е като от детско приключенско филмче и ми е няколко пъти по-бебешко в сравнение с останалата книга. И чисто като атмосфера не си отива с уърлд-билдинга в поредицата до момента. Но поне е приятно и интригуващо.
– Мъртвооката (духчето на меча на Адолин) ми напомня за Парагон от Корабите на Робин Хоб. Чувството не се намалява от факта, че в 80% от главите с нея действието се развива на кораби.
– Много се зарадвах, че разкритието за първите жители не беше поредния инфодъмп на Отеца на бурята. В течение на цялата книга е супер тъпо как най-важните разкрития са поднесени толкова елементарно и удобно - просто Отеца на бурята в един момент решава да говори и изплямпва всичко.
– Чудя се дали тази сюжетна линия е повлияна подсъзнателно от голямата американска вина за изтребването и поробването на индианците и открадването на континента им.
– Сет се завърна!!! Главите му се много интересни, любимата ми част от книгата за момента. Дори и като стил на писани ми се струват по-готини
– Лазур ми е мнооооого симпатична и ще прочета другата книга, в която участва.
– Очаквах последните 200 страници да са страшно епични. Остават ми 100, а грандиозна епика още не съм видял.

[Moridin]

Марто, като цяло съм съгласен с критиките ти към книгата, макар че имаше и ценни моменти
Засега все още продължавам да чета поредицата, а и останалите Космери компенсират... но според мен доста погледи ще са вперени в The Lost Metal като първата по-сериозна книга от вселената след ОБ... да видим там

Не мисля, че това за америка и индианците го има... тази тропа е доста популярна, веднага се сещам например в Лорд Валънтайн.
Иначе мен Azure не ме впечатли много, но наистина прочети Уорбрейкъра... скоро!!

Твърдо най-дразнещото нещо е колко много страници са похарчени и колко статични остават някои герои.
Просто на тоя развлачен фон дори разкритията с големия punch не могат да сработят съвсем.

[tigermaster]

Ами, не знам, аз това го балтавих близо четири месеца, като междувременно прочетох няколко други книги, и, честно казано, изключая "Стоманеното сърце", мисля, че това е най-слабото нещо на Сандерсън, което съм чел. Приключих го преди месец и нещо, което не е чак толкова отдавна, а вече съм забравил почти всичко. Първите две книги, дето ги четох за последно преди повече от година, ги помня по-добре. Като цяло обаче мнението ми от предишния коментар не се е променило почти изобщо. Екшънът накрая май бива, обаче като се засипаха един куп важни събития, едно през друго и никое няма време да диша, а преди това - протяжност на куб и скука на квадрат.

[Moridin]

Я да посъживим темата, някой чете ли новите глави от RoW? Или пролога на Dawnshard?
Ако е вярно, че новелата ще е за ходене до Aimia и не си измислям, май ще се съсредоточа върху нея първо

[Lyanna Stark]

Аз чета главите, прочетох и пролога, но в него нямаше кой знае какво. Доколкото разбрах, новелата наистина е за пътуването до Аймия, и би трябвало да излезе преди Ритъмът на войната, някъде този месец.

[Roland]

Никакъв смисъл не виждам от четене на отделни глави и пролози, предвид колко са големи и бавни тия книги. Но си чакам романа с нетърпение.

Повестта не съм супер сигурен кога излиза, той още я финализира в момента, но би трябвало да я прати с кикстартъра на The Way of Kings някъде ноември.

Иначе в книжарницата, където работя, планирам Козмиър дисплей с листовка за рийдинг ордър, която клиентите могат да си вземат.

[Dr. Horrible]

Наистина ми се иска четвъртата книга да е хубава и стойностна... но не тая големи надежди.

Струва ми се, че вече безвъзвратно съм надраснал Сандерсън. Едно време се кълнях в него, като бях на 23 го наричах "Най-великият жив автор". Но оттогава мина време, аз изчетох много неща. И няма как да се затрогвам по Сандерсън, след като съм чел Робин Хоб и Марк Лорънс. Не може да ме впечатли нито с история, нито с персонажи, нито със светостроене. Третият Стормлайт се дънеше по всички показатели. Това лято опитах да чета Warbreaker - първите 120 страници бяха страхотни, запалих се, ама после позацикли и следващите 200 бяха чудовищен пълнеж, не се случи НИЩО, ама буквално НИЩО и накрая го заразях. Еднакви празни диалози, съвсем минимално помръдване на нещо, което си е реално нищо, просто скука. Още ми седи на 340-та страница на нощното шкафче.

А едно време наистина го обожавах. Трилогията "Мъглороден" ми се стори прекрасна, "Елантрис" ми допадна, първият Стормлайт беше хубав, вторият беше ВЕЛИК. Хубави бяха годините ми на фенство, те кулминираха точно с идването му в България и хубавите беседи... Но вече сякаш е изгаснал огънят. "Това, което бе голямо, стана малко. Всичките царства като калай са потъмнели..." Ще опитам още веднъж, но ако наистина не ми предложи нещо ново и интригуващо, ще го зарежа окончателно.

[Moridin]

Оле Марто, каква е тази драма Сандерсън винаги си е бил хак автор откъм писане, но световете му са разкош и плот туистовете му са прекрасни (включително в Warbreaker, който е голяма тъга, че си зарязал! не ти ли харесаха сестрите??). Може би си си създал прекалено високи очаквания.

Иначе третият стормлайт беше доста мъка, дума да няма, очаквам същото и от четвъртия, но понеже i'm in for the story and the world, за разлика от геройолюбците като теб и Мели, цикленето с персонажите не ме бърка особено Възлагам безкрайно по-големи надежди на The Lost Metal, впрочем там са яките герои така и така

[Nikireads]

Като нов член на форума, ще се включа в темата първо с бързо мнение за Брандън и Stormlight, че после да мога по-ползотворно да участвам и в дискусиите за RoW

Като цяло мисля, че бих прочело всичко, което Сандерсън издаде, просто защото винаги ме изненадва какви светове и магии измисля. Светостроенето ми е малка слабост, така че обичайно не оставам разочарова с БС. Също така нямам никакъв проблем с героите му и мнението ми всъщност е обратното на повече форумци в темата като гледам В същото време обаче, не бих казала, че БС е най-великият автор на света (не съм сигурна дали изобщо бих го казала това за някого). До момента съм чела Mistborn 2те Ери и Stormlight и, въпреки че много ми харесват, винаги има нещо, което леко ми липсва и някак не успявам да си изградя емоционалната привързаност, която имам с други книги. Обратите, които БС прави, са ми доста hit or miss - понякога ми идват твърде изневиделица, без да е имало достатъчно foreshadowing или поне не е било достатъчно очевидно за средностатистическия читател като мен. Помня, че края на 1ва Ера ми се стори точно такъв - изобщо не бях разбрала, че подобно нещо е възможно в този свят и малко бях WTF. Тук идва и въпросът с lore-a на Cosmere - четох предни мнения в темата и общо взето съм съгласна и с двете страни. Много е яко да намираш разни скрити неща, да можеш да се ровиш и да научаваш повече за света на всеки следващ прочит, обаче от друга страна не ми харесва, че БС дава не малка част от информацията и отговорите в интервюта и Q&A сесии. Не искам да трябва да следя всяка дума, която му излезе от устата, за да си отговоря на 3 въпроса... Също, знам, че информацията доста често е скрита, така че да не пречи на читателите, на които не им дреме за вселената на Сандерсън (въпреки че това не работи особено в Stormlight ...), обаче понякога е толкова скрита, че ако не чета фен уикита няма шанс да я открия и честно казано почвам да се чувстват тъпа, че нищо не разбирам...

По отношение на самия Stormlight - всички книги ми харесват, нямам проблем с Шалан, даже в третата ми хареса колко яко се оплете сама в илюзиите си само и само, за да не се сблъска с миналото си. Интересно ми е как ще се развие образът ѝ. Съгласна съм, че "пътешествията" из Колинар и Шейдсмар можеха да са по-кратки, но като цяло не ми пречеха. Далеч не съм толкова отрицателно настроена към книгата и очаквам хубави неща и от 4тата. В тази връзка, чудя се дали да не прочета излезналите глави - хем ми се иска да чета всичко наведнъж, хем искам да се джойна към спойлерските дискусии в Reddit и да прочета постовете на БС там, а знам, че ако го оставя за след като излезе книгата няма да ми се занимава след всяка глава да "тичам" към Reddit, Youtube и т.н.

По отношение на новелата, малко се дразня на липсата на ясна информация. Очевидно, че случващото се в нея ще е важно за четвъртата книга, но в същото време не съм сигурна, че изобщо ще има от къде да се купи преди RoW да излезе.. Знам, че участвалите в Kickstarter-a с 10$ ще получат електронната книга (тази опция вече я няма), но това значи ли че новелата ще е exclusive content за тях, поне първите няколко месеца??

Еми... толкоз от мен

[Lyanna Stark]

@Nikireads, Сандерсън писа във фейсбук, че ще пуснат електронната книга за продажба скоро след като я разпратят на хората от Кикстартъра, което ще стане към края на месеца. Тоест, би трябвало да имаш поне седмица-две да я прочетеш преди да излезе Ритъмът на войната.

[Roland]

Оня ден ми дойде Bridge Four постерът. Бая секси е.

[трубадур]

Оня ден ми дойде Bridge Four постерът. Бая секси е.

е плесни фотос па ти, никво възпитание