Да, и мен винаги ме е изумявало, че Гърдев е ученик на Добчев, защото никога негова постановка не ме е карала да кринджвам (освен блекфейса в спокан, но там леонид компенсира) и той иска да чалъннджне публиката си, но не да се прави на интересен и на много по-интелигентен от нея и да е "не ме харесвате, начи сте тъпи чалгари", което го има при много български режисьори, не само Добчев, ами и Теди Москов. Не си спомням, да съм ходила на нещо негово и да не ми е харесало адски много, или поне впечатлило (като хамлет му е най-слабото нещо, но аз лично го предпочитам като работи камерно). Когато ходих на актьорско и бях в тия среди, ходих много и на театър, но много от постановките не ми харесваха, и помня, че отидох на "Козата или коя е Силвия" и бях "ОМГ това е театърът, който трябва да се прави". Впрочем, Гърдев има умението (може би научено от Добчев на как не трябва да се прави), да вземи супер raunchy и скандална пиеса, и да я направи адски стилна. Преди години си говорихме с един приятел, как "Козата", режисирана от Морфор/Москов,камо ли Добчев всеки друг, би била нещо гнусно и неприятно.
Специално, в арт средите, знам оплаквания от Гърдев, че режисурата му е твърде стерилна и лишена от емоции, но примерно неща като "Нощна пеперуда", с Бабинова, която е богиня, доказва, че това не е съвсем така и трябваше да убеждавам хората, които не му се кефят, да ходят да го гледат. Не знам кое ми е любимито негово представление, де. Сигурно е между Козата/Нощна пеперуда/Старицата от Калкута (но с Вяра Коларова, а не с Гелева). Помня и че бях ходила на някакъв диалог с него в Младежкия и бях супер впечатлена, защото говореше за адски много неща в българския театър, като като идеите му за театър, и без да обвинява публиката, че е проста. Даже мисля, че беше дал точно Старицата от Калкута за пример, как я били играли някъде и не се възприело добре, но той е знаел, защото не всяко представление е за всяка публика. Впрочем, аз това много го харесвам в него, че локализира представленията си, и примерно варненските са различни от софийските (дори с пухеният е така), които са различни от македонските и от руските. Сигурна съм (без да съм го гледала), че неговота версия на Палачи е в пъти по-добра от тази на театър София.
Стоев също много го харесвами макар че моят тип театър е повече Гърдев, никога не съм се чувствала толкова прекрасно и леко както след неговите представления. Едно разкошно чувство оставя тоя човек, което те изпълва. Впрочем, хората, които много намираха Гърдев за стерилен обожаваха Стоев, но аз към Стоев нямам оплаквания.
Нина Димитрова и аз я харесвам много. Понеже в рамките на два дни гледах класа на Здравко под неина режисура в Мъртви Души и тоя на Добчев в Черна Дупка, ми да си кажа, при все големия хайп около дупката и дъното, което беше синът на Къци Вапцаров, в Душите, Душите ми харесаха доста повече и смятам, че по-скоро така трябва да изглежда университетско представление. От по-приятните неща на Натфиз беше, заедно с Женска Управия, което ми е слабост. Но с Любо Любенов, а не с хубавия Деян.
Иначе, за упражнението, ако Младеновото е било така, ме е страх да си представя, Добчевото и аз.
Младенова, все пак има някои неща, които и харесвам, това с Алеко беше много приятно. Добчев ми е нанасял много травми, като Завръщане във Витенберг беше изтезание, и помня, че го гледах на първи ред и беше страшно
)
