Разни

[трубадур]

Същото в общи линии, театър се гледа на живо, така с камерите и то от толкова близо да гледаш изглежда потресаващо, докато си в залата с всичките и трябва да си възпитан някак ти влиза по-лесно.
Имаше цици бтв и не само тия на бъмбъркач та не беше пълно капо
Другата седмица същата постановка, но с разменени роли, лий милър е чудовището

[Ghibli]

Ха, аз точно до същия извод стигнах, че когато си седнал в залата (и преди това си платил едни пари, за да влезеш) ти е доста по-трудно да станеш и да си тръгнеш. Да не говорим, че около теб има една тълпа хора, и си мислиш, че ще е неудобно да им заградиш гледката, промъквайки се към изхода и трябва да чакаш антракта. Изобщо, интересен психологически процес на (само)насилие и преодоляване се случва при тия неща, когато ги гледаш на живо.

[tigermaster]

Не знам, аз нямам време да я изгледам пиесата, макар че я свалих от там сега, обаче от това, което видях, лензенето на Къмбърбач хич не ми хареса. От трейлърите съдя, че Джони Лий Милър ще е по-добър и в двете роли, честно казано.

[Litz]

. Франкенщайн го бях гледала преди години в киното и не е за мен тоя тип театър. Винаги съм го мразила в червата, щото за мен лично винаги е било неква форма на арт мастурбация от страна на режисьора тип "Аз съм толкова по-умен от публиката си, вие не разбирате тия пъшкания и неадкващини колко смисъл имат"

Тоя тип неща, дори в театър не се издържат, аз редовно съм излизала, ебала съм хората в публиката, парите и тн, камо ли на видео. Според мен единствените постановки дето си заслужава да се снимат са мюзикъли, щото човек може да оцени пеене, песни хореография и тн дори и да не е на живо.

Тъпото е, че тоя тип театър е масова тенденция в Европа и младите актьори живеят с мисълта, че само тва е истината:култът към Сфумато (макар Младенова да има яки неща)/Добчев в БГ, боготворенето на Остърмайер не само в Германия, ами и в ОК. Един приятел завършил в топ 3 актьорски университет в света обясняваше как тия неща са гениални и аз бях просто ок.

Не смятам, че театърът трябва да е абсолютна халтура и да ти поднася всичко, ма цялата ти пиеса да са некви гърчения, плезения, зомби офелии, и едно предрано гърлено, а не диафрагмено говоренe и надменното "Ако тия странно, начи нищо не си разбрал и си прост", е безумно за мен.

Друг е въпросът, че винаги съм намирала бендерснач, за невероятно противен по-принцип.

Като пуснат Hangmen, задължително го гледайте, защото това вече е наистина нещо разкошно. Сигурно най-доброто нещо писано от Макдона, гениален Джони Флин, и нямаме лензене и кекерчене. От типа пиеси е, които challenge-ват публиката е, без авторът да се смята за в пъти по-умен от нея.

[Alexis]

Гледала съм и двете версии на Франкещайн, обожавам го и затова е възможно да не съм обективна (и обожавам тази интерпретация, не книгата). За мен Къмбърбач е по-добър и в двете роли, но не мисля че е подходящ за малък екран. В киното на голям изглежда добре, но не смея да го тествам на малък. Иначе с малки изключения, съм харесала повечето спектакли на NTLive и когато мога, винаги ходя и ги гледам. Ако пуснат All About Eve / A Streetcar Named Desire силно препоръчвам и тези, но не мога да гарантирам че ще паснат на всекиго (бтв, и двата са с Джилиан Андерсън), както и Of Mice and Men. Кориолан беше много необичаен и също ми пасна напълно. Харесах също Отело, Хамлет, Крал Лир, Антоний и Клеопатра (аз съм си фенка на Шекспир изначално), Skylight.

A Midsummer Night’s Dream не ми хареса (аз и пиесата намирам за прекалено хаотична), а от Allelujah! си излязох на антракта.

Мечтата ми е да поставят някоя от пиесите на другия ми голям любимец - Уайлд, но засега не съм имала късмет.

Аз си пускам музика от представленията на Болшой, Марийнския, Кралската опера и балет и Метрополитан Опера. Там размерът на екрана не е от значение.

[трубадур]

Да на малък екран с толкова ъгли е болка. Според мен и двамата са кофти франкенщайн, но джони определени е по-доброто чудовище. Къмбър много... ъ... театралничи и при него мяза на кофти репетиция, а не на готово шоу. С тва на ум, за кво не са закотвили камерата на едно място - да речем средата втори, трети ред и да не мърда оттам. Сякаш наистина гледаш театър.

[Alexis]

На мен "театралниченето" ми е ОК, защото съм свикнала с по-специфичната игра в театър с/у кино. Един от проблемите е, че когато си в публиката отдалеч нямаш бонуса на близкия кадър, който камерата ти дава и за да възприемеш мимиките, те по необходимост трабва да са попресилени.

Забавното е, че 2 от харесваните от мен спектакли - Трамвай Желание и Кориолан са в програмата за май, ако някой иска да ги тества.

[трубадур]

Мен тва ми е идеята да бяха сложили камерата все едно е човек от публиката щеше да е в пъти по-добре, разпъваш го на голям екран и си бозиш се едно си в театъра. Толкова ъгли и то близки далеч не са бонус в случая, както би било за мюзикъл или концерт да речем.

Иначе майската програма изглежда интересна.

[Litz]

Оригиналната Бродуейска Продукция на Хамилтън ще бъда пусната в Дисни Плюс. Начи знам кога да си направя free trial

[трубадур]

Оригиналната Бродуейска Продукция на Хамилтън ще бъда пусната в Дисни Плюс. Начи знам кога да си направя free trial

3 юли

Spoiler: show

Аз се замислям за дисни плюс зарад новия сезон на Космос...

[Jen]

Франкенщайн го бях гледала преди години в киното и не е за мен тоя тип театър. Винаги съм го мразила в червата, щото за мен лично винаги е било неква форма на арт мастурбация от страна на режисьора тип "Аз съм толкова по-умен от публиката си, вие не разбирате тия пъшкания и неадкващини колко смисъл имат"

Тоя тип неща, дори в театър не се издържат, аз редовно съм излизала, ебала съм хората в публиката, парите и тн, камо ли на видео. Според мен единствените постановки дето си заслужава да се снимат са мюзикъли, щото човек може да оцени пеене, песни хореография и тн дори и да не е на живо.

Тъпото е, че тоя тип театър е масова тенденция в Европа и младите актьори живеят с мисълта, че само тва е истината:култът към Сфумато (макар Младенова да има яки неща)/Добчев в БГ, боготворенето на Остърмайер не само в Германия, ами и в ОК. Един приятел завършил в топ 3 актьорски университет в света обясняваше как тия неща са гениални и аз бях просто ок.

Тоя Франкенщайн си е суперконвенционална драматургия, на мен ми беше просто дълга и скучна, ако и красиво поставена, трактовка, с еднакво досадни подменящи се чудовища, просто щото и от двама се е искало да правят едно и също нещо. Не знам как го забъркваш със Сфумато "авангардите", екстернализирането на психологията на героя чрез жестове на сцената не е нито ново, нито е особено арт от Чехов насам. Култът към въпросните авангарди, дето съм съгласна, че често са нетърпими – имам травматичен спомен от някакво упражнение по Братя Карамазови, обожемой – също е някаква смела спекулация, особено на бг-територия, където все още месеци напред се разпродава Вражалец. Което не е непременно лоша новина де.

Като стана дума за по-успешното пренасяне на танц на екран, който има интерес, може да следи канала на English National Ballet. Всеки четвъртък стриймват безплатно продукция за по няколко дни. Предходните за Фрида и особено Dust на Акрам Кан бяха страхотни и със жестока музика (той Кан изобщо е един от най-забележителните човеци в модерния танц в момента, освен движението, има изключителен усет за стейджинг, гледайте му всичко, което може да се намери.) Последната, за съжаление, е най-безинтересната досега.
https://www.youtube.com/watch?v=mrXu8Ha8Mhw

[Litz]

@Jen не знам как да го обясня, но просто ми напомня на Добчевите извращения (Младенова винаги е била по-добрият режисьор), чисто на мега повърхностно ниво.
Иначе относно Сфумато култа, не знам дали е спекулация(може би е), просто като бях в тея среди, наистина имаше някакъв култ към Сфумато и Добчев, но Добчев и Сфумато бяха издигнати в някакъв култ до небасата. Освен това, винаги можеше да познаеш, чисто по поведение, жестове, стойка кои студенти са в неговия клас, та беше си бая истински култ. Ся, права си по-добре Завръщане във Витенберг, отколкото Вражалец (може ли Асен Блатечки просто да спре да съществува, тва бездарие не се търпи. Тва е по-зле от чалга). но де да знам. Принципно, щом става въпрос за бг театър, нито халтурните извращения на Блатечки и компания, нито еджинеса на Добчев ме радват (Младенова всъщност има доста добри неща).

Не знам на какво упражнение по Карамазови си била, но дося нищо не се равнява, на кринджа, който изпитах на Черна Дупка на Добчев. Тва беше доста болезнено и имаш доста крийпи чувството, че дъщерите, на двама известни бг изпълнители са голи, само за да задоволят нечии старчески потребности. Нямам против голатата на сцената, но тази беше толкова самоцелна и зловеща, че ми се додрайфа.

Единствените двама БГ режисьори, които наистина харесвам и намират баланса за България, който аз търся са Гърдев и Стоев. Гърдев специално много го уважавам и единственият български режисьор, който може да поставя Макдона като хората. А трилогията на Стоев/Борисова е едно от най-приятните неща, които съм гледала.

[Alexis]

Това със странното упражнение по Братя Карамазови може би е било нещо подобно или същото, от което аз си излязох (опитвайки дискретност) след 30 мин, защото много неща мога да си представя като интерпретация на това произведение, но като цяло не ми влизаше никак да гледам комедия по Достоевски, макар да оценявам смелостта на този, който е взел това авангардно решение.

Мисля, че имах театрална травма с месеци след това кратко, но запомнящо се изживяване. Приемам, че хуморът може да е бил и случайност, а не умишлен, но тогава, като се замисля, всъщност е дори по-зле.

[трубадур]

Това със странното упражнение по Братя Карамазови може би е било нещо подобно или същото, от което аз си излязох (опитвайки дискретност) след 30 мин, защото много неща мога да си представя като интерпретация на това произведение, но като цяло не ми влизаше никак да гледам комедия по Достоевски, макар да оценявам смелостта на този, който е взел това авангардно решение.
Мисля, че имах театрална травма с месеци след това кратко, но запомнящо се изживяване. Приемам, че хуморът може да е бил и случайност, а не умишлен, но тогава, като се замисля, всъщност е дори по-зле.

Да сме честни Достоевски доста върви с комедия, особено братя карамазови, стига да е черна и да е пипано с акъл. В този случай не звучи това да е било така, но като цяло идеята не е толкова странна. Самият текст я поддържа. Но като цяло театърът го тресе доста чикибойска вълна, та като нищо може да е било упражнение по чесане на его и "глей ся колко съм умен, брат" манталитетът, на който @Litz се дразни да е бил в пълна сила.

пп. у черна дупка мъжката голота е далеч по в джаза та като цяло си е криндж на 200 и едва ли е повече от женската само да замаскира реалните желания на режисьора за чифт цици, та човек наистина вижда само каквото пожелае щом стане дума за тия работи. За мен всичката бе ненужна и предимно за шок фактор, виж самата игра и текст бяха покъртително зле, откъдето идва истинският демидж.

[Litz]

Я кажете какво е това упражнение по Карамазови, че ми стана много интересно? Къде кога/кой защо.

Иначе @трубадур то имаше и мъжка голота в черната дупка, но женската беше особено, за да види добчев циците и дупето на щерката на вокалсита на бронетранспортьор. момичето е наистина мега красиво (за разлика от оня кон, дъщеря на известна певица и сценаристка и писателка/актриса), но ми беше твърде много. то самата пиеса ми е неприятна, камо ли под режисурата на добчев, принципно нямам проблем с голатата, даже донякъде разбирам развяването на пишока на леонид в хамлет, но за пиеса в натфиз ми е твърде много. все още обаче не съм решила кое от нещата, които съм гледала в натфиз е най-криндж между наем с хора, които не могат да пеят и да говорят английски, черна дупка, криминале 2д или неестествен подбор. може би все пак е, черна дупка, защото пичовете в другите представления знанят, че това което играят е абсолютен криндж и го правят само за да завършат, докато добчевите винаги са с едно "Ние сме велики и правим изкуство, щото сме много еджи брат, и са ни намазали със сиви сенки под очите'"