Всъщност аз завърших четенето снощи, но не успях да се сдържа и взех да чета разни фенски теории какво точно се е случило и да си я препрочитам, за да открия неща, които съм пропуснал. Голяма зарибявка е в това отношение. Сега реших все пак да пусна темата, преди съвсем да се заровя в търсене на улики, и да почна обсъждането.
Идеята за повест, в която 100-ина години напред в бъдещето иранец посещава Вашингтон по време на тотален упадък на САЩ поради екологична катастрофа, и се държи като богат и нагъл турист, на когото местните се подмазват или гледат да изпързалят, е страхотна. Всичко е показано през погледа на човек, който се люшка между симпатия и крайна надменност към бедните "туземци", точно както безброй западни туристи са правили през последното столетие. Както и при първото ми четене на новелата преди десетина години, бях изключително впечатлен от атмосферата, създадена от Улф. Въпреки крайният упадък някои от американците продължават да се надяват, че "Someday we are great again" и голяма част продължават да живеят в руините на знаковите сгради във Вашингтон. Както винаги прозата на Улф е на забележително ниво:
- Spoiler: show
Но понеже това е творба на Улф, естествено имаме и unreliable narrator. И то екстремен случай - на няколко нива. От една страна, Надан споменава в един момент, че е редактирал текста на дневника си, за да премахне от него всякакви споменавания за това защо е в Америка, което остава неясно за читателя до края. Tой споменава към края също така, че "here I am not exaggerating or coloring the facts though I confess I have occasionally done so elsewhere in this chronicle". Освен това имаме и руската ролетка с марципанените яйца, едно от които съдържа халюциген. А на всичкото отгоре новелата завършва с явен намек, че поне част от нея е фалшифицирана и не е писана от Надан, а от някой друг, вероятно чрез споменатите от музейния служител машини за имитиране на ръкопис. За читатели като мен, обожаващи добре написани unreliable narrators, това си е пиршество.
След доста мислене и четене на разни теории, към момента най-вероятно ми се струва, че последната част от дневника на Надан е фалшификат. Сцената, в която Надан подпалва алкохола в купената бутилка и така вижда скритата чудовищност на Ардис, изглежда прекалено нелепа, за да е истина, а и преди това беше споменато, че Надан не пие алкохол. Защо обаче е извършена тази фалшификация е трудно да се каже обаче. На няколко пъти в повествованието се появяват лицата Golam Gassem и Mr. Tallman, които най-вероятно са замесени в някакви мътни дела, но какви са те...Понеже Надан е важна личност, а Иран е доста по-могъща страна от САЩ в света на новелата, вероятно от полицията фалшифицират дневника му, за да изглежда, че е жив, но е решил да стане доброволно изгнаник в САЩ заради събитията с Ардис.
Има и други интересни детайли, заслужаващи обсъждане. Познанията на Надан за пиесите, играни във вашингтонския театър, изглеждат нереалистично задълбочени, имайки предвид, че и двете далеч не са някакви популярни класики, а в това бъдеще Америка отдавна не е доминираща в икономическо и културно отношение. Дали това е още един детайл, навеждащ към теорията за фалшифициране на дневника? Новелата се дните преди Великден и е изпълнена с препратки към религиозна символика и термини.
Това е засега.
Много ми е интересно какви са впечатленията на хората, за които това е първа среща с творчеството на Улф. Също така и на тези от вас, които не са такива фенове като мен на unreliable narrator похвата.
