За разтоварване от няколкочасовите битки, водени с който и да е бос, на Секирото, най-накрая започнах
Odin Sphere "езикът ми е на фльонга"
Leifthrasir. Най-накрая, защото от години си търся читава сайдскролинг игра, тип Dust: An Elysian Tale, a за сферата на Один знам отдавна и въпреки това я пренебрегвах.
Поразцъках малко и взех, че превъртях играта; някак неусетно, бяха минали
само 14 часа.
Това, което се оказа бе, че съм бил в огромна грешка и съм врътнал играта само с един от петте игрови персонажи, чиито наративи са преплетени и сформират цялостната история на играта за настъпващ Армагедон (малко тип гейм ъф троунс като разказвачество и мащабност на континента, митологията и враждуващите кралства). Реално, самата фабула се разгръща от перспективата на Алиса (найззз!
), малко момиче, което подхваща всяка една от петте книги в библиотеката. Историята (до момента) е чудесна; разказана с шекспиров размах. Затова много допринася и 2D визията (която, впрочем, е великолепна), и най-вече ингейм клиповете, които са подредени като мизансцен.
Първият том на петологията играеш с една от дъщерите на Один, която е валкирия. Дървовидната структура (която е по-скоро сферична, както са и повечето карти на даден район) на уменията ѝ е достатъчно разнообразна, за да позволява различни стратегии за игра, и същевременно е опростено и минималистично направена, за да не дотяга и да не изисква от играчите часове прекарано време в менюто със скиловете. Самите умения са разделени в две категории: едните (болшинството, от които са пасивни) се вдигат посредством точки, които получаваш при всяко вдигане на ниво, а другите се получават, когато намериш конкретната им
сфера и се ъпгрейдват от сферички, които събираш след убийството на всеки враг. Освен стандартните "пасивни и активни", тези във втората категория са разделени на бойни и магични, като всяка от тях изисква и харчи различен ресурс (първите дърпат от пауър бар-а, а вторите - от други магически сферички; мдааа, доста сфери станаха в тази игра
). И с тази торба умения се получава един великолепен хак енд слаш - нахълтваш в отделен сегмент от картата и изнасяш въможно най-бързо и с най-много комбота (защото в зависимост от оценката, която ти дават за битката, благинките, които получаваш, адски варират) всичкото паплач, и всичко това потопено в море от хвърчащи цифри демидж върху екрана. Разбирам защо, на много хора играта би им се сторила репетитивна, но за тези 14 часа, в които играх, изобщо не усетих скука и повторяемост. Всеки чаптър си има по един бос и няколко мини боса, и се случваше в различни секции от картата (всеки чаптър е отделна голяма карта със собствени врази, но все пак ограничени откъм вид), освен две бойни умения, които използвах докрая, да сменям тактиката си, дори и по време на битка. Подобно пауза спейс бара в днд игрите, тук отваряйки менюто, паузираш играта, когато пожелаеш (най-вече, докато се маризиш с някой гардероб) и се отдаваш на алхимия (за да сътвориш всякакви лечебни и атакуващи колбички), на зобане на HP компот или преподреждане на оборудването, защото можеш да използваш едновременно само три предмета.
Та, така, де, играта е полирана (поне в моите очи) до съвършенство.
Английският ѝ войс оувър е на отлично ниво, но след като си разцъквал малко с оригиналното японско аудио, първото ти блъска на едночиляков дублаж да деведесетарски виейчес екшън. Просто, японският се е убил за драматургия.
п.п. сега, във втори том, разцъквам с един (още не знам дали омагьосан, прокълнат или нещо друго си) принц, който е едно адски сладичко зайче, което обаче с големия меч кълца яко зелки.
п.п.п. баси разтоварването правя, чесну; ако взема най-накрая да играя третия вичър като хората, сигурно от него ще разтоварвам с персона 5
; та чакай да свърша някоя подобна игра близките 2-3 десетилетия.
) и малко съм прецъквал Блъдборна, която беше зарибителна, но ми изтече пс плюса и не съм я подновявал, но явно бая ме е зарибила, че си я купих и на дискче. Просто ми харесва тайминга на Секирото и е някак глътка въздух от другите игри с емнайсе хиляди умения, брони, оръжия и всякакви подобни чекии. Има умения за отключване, но като цяло идеята на играта е, че всички играчи са равни през цялото време и гейминга зависи от бързите им умения или хитростта им. Така, де, ревюто на 
Сега смених рапирата с учигатана и взе да ми се получава повече, успях да я сваля на към 20% последния път. Сигурно ще я приключа тия дни, след което най-вероятно останалата част от играта ще ми е като песен...
; дейбиш и пустите мини-игрици, които преспокойно биха били отделна свръхдлъжка игра, сама по себе си).
Айде почвай го пустия Hellblade, най-накрая.