Глави 5-9
Резюме: Ранд и Там се връщат вкъщи. Група тролоци нападат фермата им, за техен лош късмет Там се оказва майстор на меча, а тролокът Нарг не толкова умен колкото си мисли. Там е ранен и Ранд някак успява да го пренесе до селото, което също е било нападнато през нощта, но е отбило атаката с помощта на Моарейн и Лан. Нинив, която е главната надежда на Ранд, казва, че няма как да спаси Там. Моарейн обаче успява. Ранд има странен сън с хорър и мюзикъл елементи. Тълпа селяндури искат да прогонят Моарейн от селото, но тя ги спира с лекция на историческа тематика. Не е много ясно защо, при положение, че и без това се готви да напусне, ама карай.
Коментари: Бях забравил каква плътна атмосфера и съспенс има в тези глави. Помнех най-вече историята за Манедерен, при четенето на която буквално настръхнах и този път, нищо че обективно погледнато е стопроцентово клише. Последният отпор, героичната саможертва с трагичен край и т.н. Но работи, не ме питайте точно защо. Въобще девета глава е безапелационно най-добрата досега, освен тази история включва и сън на Ранд, в който (доколкото разбрах и помня) Ишамаел почва да се опитва да го манипулира, включително и с помощта на песни и танци, което беше доста странно. Хич даже не си спомнях, че този сън е първата ни среща с Тар Валон и Бялата кула. Джордан никога не е бил особено добър стилист, но някои от описанията са доволно евокативни:
Below him a sheer rock wall fell away, a thousand-foot cliff plummeting into a vast canyon. Steamy mists covered the canyon floor, their thick gray surface rolling in grim waves, rolling and breaking against the cliff beneath him, but more slowly than any ocean wave had ever moved. Patches of fog glowed red for an instant as if great fires had suddenly flared beneath, then died.
Разбира се, това се редува с някои доста непохватни фрази:
From the center of the furious vapors a mountain thrust upward, a mountain taller than any he had ever seen in the Mountains of Mist, a mountain as black as the loss of all hope.
Започването на три изречения в рамките на една страница с "Abruptly" също ми направи негативно впечатление.
Друго нещо, което ми направи впечатление е, че в разказа на Моарейн се споменава, че районът е бил много по-гъсто населен по времето на Манедерен, точно нещото което обсъждахме:
Farms and villages covered this region, and that you call the Forest of Shadows, as well, and beyond.
Също така и споменаването на множеството Dreadlords (Властелини на ужаса), което прави отричането на съществуването на Черната аджа от страна на седайките още по-идиотско. Откъде си мислят, че се пръкват толкова Dreadlords?
Така и така съм почнал отзад напред, нека да продължа с неохотата, с която жителите на Две Реки дават на Моарейн да ги лекува. Членовете на дадена организация да имат магически талант да лекуват хората и въпреки това да има такова недоверие - за това се иска наистина нескопосано управление на организацията. Да, знам, Иши и Черната аджа, но пак си мисля, че главната причина е прозаична некомпетентност, подпомагана от изумително глупавата система, според която най-силните в преливането обикновено са лидери на всички останали.
Друго нещо, което ми направи впечатление е колко грубо се държи Лан. Мислех, че прословутите хумористични резюмета на Исам преувеличават, но той наистина постоянно нарича Ранд "sheepherder" и го гледа на кръв.
Да се върнем назад - добре е, че тролоците и мърдраалите все още всяват страх и не са cannon fodder, но от друга страна Ранд и баща му се отърваха с една идея по-лесно отколкото би ми се искало. Даже и Бела самосиндикално избяга в селото, но пък Бела е умна.
В мислите на Ранд се разкрива, че той даже и не знае, че баща му е живял в продължение на години извън Две Реки, а само предполага, че трябва да е напускал все пак някога, щом майка му е била външна. Това е твърде неправдоподобно, в такова място където всички се знаят някой все би му казал, дори и Там по някаква неизвестна причина да държи това да остане в тайна. Научаваме и, че Ранд е осиновен. Колко оригинално!
Моарейн твърди, че:
“Had I known when I left Tar Valon that I would find Trollocs and Myrddraal here, I would have brought half a dozen of them, a dozen, if I had to drag them by the scruffs of their necks.
Само тя и Сюан знаят защо издирва Преродения дракон, силно ме съмнява, че Моарейн би имала желание да домъкне дузина "колежки" със себе си, дори и да можеше да ги метне някак относно целта на мероприятието. Все пак някоя би могла да се окаже Черна.
Интересно беше и как мърдраалът успял да оцелее след поредица от опити на Лан и Морарейн да го очистят - явно по-нататък мърдраалите стават по-слаби поради принципа
Conservation of Ninjutsu.
Въобще, засега книгата надминава очакванията. Може би защото рядко виждаме Егвийн.
20тина години (малее , кога минаха тея години 
Ама от това ще се оплаквам повече като стигнем до хората от други континенти.
