Кой какво чете V: Brave New World

[Roland]

И аз планирам скоро да я чета. Не разбирам тая фасцинация с малки екипажи на долнопробни корабчета. Смисъл, да, Файърфлай беше як сериал, ама няма ли по-интересни работи за вършене в космоса?

Eve online?

Иначе за големи екипажи с недолнопробни корабчета виж примерно на Уебър нещата ако не си ги чел, там средния екипаж на battlecruiser върви към 1к, да не говорим за super dredanught-ите.

Не ми е за бройката, а просто за типа история.

[termit]

Не ми е за бройката, а просто за типа история.

Съгласен, но бройката може да се разглежда и като индикатор за мащаба/типа на историята - предполагам за това и направи твоя коментар по Firefly.

[mailsteg]

The end of all things - Джон Скалзи - Малко разочароваща о все пак да довърша поредицата.
Колапс - Джон Скалзи - Очарован съм от предишните му книги и реших да дам шанс и на тази, някак си не е за мен.(но я дочетох)
Музика на Тишината --- малко странна ..
Великият Дизайн - Хокинг и Млодинов - Хубава и приятна книга, за всеки незапознат с теориите в астрономията вероятно ще му се стори интересна но няма нищо ново ...

[Roland]

Не ми е за бройката, а просто за типа история.

Съгласен, но бройката може да се разглежда и като индикатор за мащаба/типа на историята - предполагам за това и направи твоя коментар по Firefly.

Fair point.

[tiffany aching]

На компютъра чета поредицата за Влад Талтош на Стивън Бруст и Талисманът на Стивън Кинг и Питър Строб. Когато приключа, евентуално ще пиша в съответните теми.

Уф, оставих ги. По-нататък във времето ще им дам още един шанс, макар че от опит зная - не ме ли грабне някоя книга (автор) веднага и продължавайки да чета, в огромна част от случаите съжалявам. Разбира се и други варианти има.

Обаче минах за втори път "Вещерът" и сега ми се стори много по-приемлива! Да, все така дразнят прекалено разказвачество, което въпреки различните перспективи, кой знае защо звучи подозрително еднакво... подобно на диалозите (в повечето случаи). И големият минус - за незначителни подробности/информация и ненужни повторения Сапковски създава твърде много обем, а важните неща са едва загатнати или понякога оставени просто да висят в... наратива.

Както е и в самия край на "Господарката на езерото" - разговорът между Цири и Галахад:

Spoiler: show

— Да-а-а — продължи Галахад, след като се прокашля, леко обезкуражен от мълчанието й. — Но и тук, при нас, също се случват необичайни истории. Например онази, която се случи със сър Гауейн и Зеления рицар… Или с моя дядо, сър Борс, и сър Тристан… Разбираш ли, госпожице Цири, сър Борс и сър Тристан тръгнали веднъж на запад, към Тинтагел… Пътят им минавал през диви и опасни гори. Пътуват си значи те, пътуват и гледат — стои бяла кошута, а до нея — дама, облечена в черно, но такова черно и в съня си не можеш да видиш. И била толкова красива, че по целия свят не може да се намери по-красива, освен може би само кралица Гуиневра… Дамата видяла двамата рицари, махнала им с ръка и се обърнала към тях със следните думи…
— Галахад…
— Да?
— Млъкни.

Първият път изобщо не обърнах внимание, но на второ четене се замислих, дали не е подсказка, че

Spoiler: show

всъщност става дума за Йенефер и Гералт (зная - смешно е той да бъде кошута ), които след като бяха 'съживени' от еднорога, така и не разбраха къде се намират (в друго измерение?, в астрала? ... има ли изобщо значение?) и може би във времевата линия, в която е Цирила, приемат тази форма... Или пък е просто легенда от неизвестен ми фолклор. Допълнително ме озадачава факта, че преди да "отпътуват" за мястото Х (в игрите е Авалон), около лодката им имаше И вече мъртви персонажи, които я изтласкваха в езерото...

Нямам нищо против отвореният за интерпретации финал в дадено прозиведение, стига да е написан както трябва. При "Вещерът" той ми се видя твърде... широко отворен, особено на фона на изобилстващия из поредицата инфодъмп. И вероятно се дължи на стила на автора и неговите качества, а не на липсата на подобни в читателя. Според мен има какво да се желае от Сапковски, дори само да се вземе предвид умението му да разказва историята през призмите на участващите в нея. В един от еталоните ми за качествено писане - "Тъмнината, която предхожда" на Р. С. Бакър (макар да съм чела само преведените му книги, т.е. не зная доколко на тази възторжена оценка е повлиял самия превод) в нито един момент различните перспективи на персонажите не доведоха до подобен спад в крайния резултат... и бе любов от пръв поглед.

Силно се надявам някога да преведат и останалите части... Пробвах да чета Бакър в оригинал, но нивото ми на английски не позволява да се насладя на подобен тип произведение. От ревютата в списанието разбрах, че нещата отиват на зле и в тази поредица, но предпочитам лично да се уверя.

***

Прочетох и "Шаолин" на Бернард Мьощъл с подзаглавие "Как да постигнем покой, яснота и вътрешна сила". Ценни съвети.

[Xellos]

Захванах Wayland's Principia на Richard Garfinkle, интересна ми е, ама като гледам ще ми отнеме следващата петилетка.


https://www.goodreads.com/book/show/782 ... -principia

[tiffany aching]

Забравих да спомена най-хубавата книга, четена напоследък и това е "Срещи с известните" на Калин Терзийски.
Този човек/писането му е световно богатство. И този път не бе изключение - четейки това негово произведение, изпитах блажено безвремие и pure joy от цялата тази комбинация откровеност, интелект и човеколюбие! Иде ми да изредя всякакви суперлативи за книгата, които ще звучат на непосветените патетично и екзалтирано, за това ето малка част от нея:

https://offnews.bg/kultura/kalin-terzij ... 6213.html

Нямам търпение да прочета и "Вълнения", когато излезе на пазара...

[Roland]

empress of Forever на Макс Гладстоун. Твърде е яка засега!

[aiva]

Пробвах Songs of Love and Death (anthology) by George R. R. Martin & Gardner Dozois, понеже включва разказ на Робин Хоб, пък и Books of Swords имаше добри попадения. Като цяло... бла. Робин Хоб беше добра, ест, Ний Геймън имаше хубав разказ също, но от останалите като че ли само един беше достатъчно добър да си заслужава времето (Hurt Me by M L N Hanover). Или аз съм прекалено придирчива, или е изключително трудно да пишеш за любов, особено пък за това как се поражда тя.

[tigermaster]

Захванах "Последното кралство" на Бърнард Корнуел. От четири години съм фен на сериала, даже първия акаунт в Нетфликс си го направих заради него и една от причините тогава да не го подновя след изтичането на безплатния период беше, че сериалът не беше достъпен от България.

Както и да е, разликите с книгата, оказва се, са огромни, както във външния вид на героите - което ме вкарва в неочакван дисонанс, бтв - така и в маниера на разказване. Най-малкото, на Корнуел не му се е налагало да се съобразява с бюджетни ограничения при постановката на битките и, всъщност, се е получило доста ефектно - а и прекарваме доста време по викингски корабчета, което в първите сезони на сериала определено липсва. Доста от ситуациите в адаптацията са с различна поредност, Утред е още дете, когато среща Алфред за първи път, и така нататък. Българският превод допринася за дисонанса. Аз като превеждах епизодите, имената ги докарвах както ги чувах, обаче преводачът на книгата очевидно не е имал тая възможност - и, съответно, Елфрич е станал Елфрик, Еофърич - Йоферуик, и така нататък. Датчаните са по-кръвожадни, отколкото очаквах - и сериалът не си поплюва откъм насилие, обаче са посмекчили разказа, както се оказва.
Приятна работа. Подозирам, че тази поредица е вдъхновявала разни метъл групи, примерно Grand Magus.

[Yan]

Аз като превеждах епизодите, имената ги докарвах както ги чувах, обаче преводачът на книгата очевидно не е имал тая възможност - и, съответно, Елфрич е станал Елфрик, Еофърич - Йоферуик, и така нататък.

Възможно е преводачът да се е водил по някакви установени вече правила и налични преводи на имената, все пак част от героите са реални исторически фигури. Примерно Елфрик подозирам е този https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0 ... 0%B8%D0%BA и т.н.

Всъщност това с превода на имената е доста забавен момент особено при различните медии -- в книгата ако решиш можеш да следваш някакви установени правила, но в сериала ако чуваш друго звучене нямаш много избор понеже се получава странно. (на прима виста Джейми/Джайм).

[tigermaster]

Не е същият Елфрик - или поне засега не е - Елфрик в поредицата е узурпатор, отнел земята на главния герой.

В сериала абсолютно всичките имена, завършващи на "ic", се произнасяха с "ич" накрая - и на хора, и на местности.

[Marfa]

Аз чета "Код затлъстяване" на д-р Джейсън Фънг и мисля, че попаднах на една от най-смислените до момента книги за храненето, писани някога. Горещо препоръчвам особено на хората с метаболитни синдроми и автоимунни заболявания. Почнах да спазвам препоръките, пък да видим.

[Roland]

A Memory Called Empire на Аркади Мартин. Засега кефи много, но съм само на първата четвърт.

[Demandred]

Аз чета "Код затлъстяване" на д-р Джейсън Фънг и мисля, че попаднах на една от най-смислените до момента книги за храненето, писани някога. Горещо препоръчвам особено на хората с метаболитни синдроми и автоимунни заболявания. Почнах да спазвам препоръките, пък да видим.

Аз я четох наскоро, далеч не съм специалист в областта, но ми се видя доста смислена и се опитвам да следвам препоръките, дадени там, доколкото мога.

Anyway, тия дни съм основно на вълна разкази и новели. Последно четох новелата The Summer Isles на Ian R. Macleod, която се оказа прекрасна алтернативна история. Вместо най-изтъркания за жанра premise, а именно, че Германия е спечелила Втората световна война, тук врътката е, че германците са спечелили Първата световна война и в резултат на това Великобритания изпада в криза и през 30-те години там се установява фашистки режим. Доста мрачна и трагична история, но отлично написана и с поглъщаща атмосфера, препоръчвам, ако сте в настроение за нещо такова. Има и по-късно написан роман, който е разширена версия на този сюжет, но аз не мисля да рискувам да си развалям впечатленията от новелата, която за мен е почти перфектна.