Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 8 - това заглавие ще се строши от "масажиране на канона" и как всяка стъпка на Уейвър е предопределена от срещата му с Александър Велики. Мислех че е проблем на anime original материала, но вече насред същинската адаптация е явно, че и книгите са така.
Enen no Shouboutai ep. 7 - най-тъпият начин за шпиониране, най-тъпият начин да предизвикаш си противниците си...но пък битките бяха комично забавни.
Fate/kaleid liner Prisma☆Illya 2wei! ep. 7-10 - представиха Базет като някакъв терминатор. Капка личностни качества не демонстрира, само заливаше главните герои с OP атаки.
Поне битките с нея бяха шарени и забавни, а конфронтацията и с иконома на Лувия е най-смешното нещо, в цялото Kaleid Liner.
Докато тупаше подред целия каст тя дори успя да info dump-не, какво са и от къде идват тези досадни магически жезли.
Рин я побе...това де спря с някакъв абсурден и отчаян блъф.
Накрая се оказа, че всичко е шегичка на Александър Велики да видел дали двете страни са толкова малоумни да се избият до смърт (определено) или не.
Cannon Busters ep. 3-12 - неравномерно заглавие. Има забавни хрумвания, има и скучни, а накрая нещата не се навързват чак толкова смислено.
Втори и трети са най-бавните и скучни епизоди, но нататък нещата малко живват.
Появата на хобо-Гоемон е интересно събитие, но не мога да го свържа с основната история. Да, в частта, когато се мъкнеше с главните, заради пиячката си беше на място и определено е важен щом дори представиха част от предисторията му, но после изчезна и се появи чак за финала без смислен мотив - явно за удобство на сценаристите, които трябваше да противопоставят още някой на прекалено силните лошковци.
Концепцията зад Сам също е интересна и особено формата и, в която победи енергийния вампир, но ултимативната и форма не ми харесва, а и е доста неадекватна в нея (или пък поредната случайност в ръцете на сценаристите, в противен случай главните герои щяха да победят съвсем лесно).
Фили е на моменти прекалено противоречив и не го разбирам в ролята му на отмъстител, който в последствие се отказва.
Кейси е твърде типичен комичен sidekick.
Прицът и бодигардът му - абсолютни клишета.
Лошковците - твърде карикатурни и дезорганизирани.
Принципно харесвам епизодични заглавия, но тук историите бяха твърде произволни и несвързани.
Има някакво твърде нелогично разминаване във времето, за което принцът стига да крепостта, а междувременно Кейси се предполага да намери случайно Сам, да я ремонтира, да се срещнат с Фили, да се моткат с безброй епизодични приключения и да стигнат горе-долу по същото време.
Цялата продукция изглежда малко или много хаотична. Опит да се навържат несвързани идеи в едно.
Определено има доста визуално качествени моменти, но има и кадри в грешен мащаб и перспектива, сякаш нахвърляни набързо в последната минута.
Във финалната част бяха хвърлени малко повече усилия, но логиката е счупена и за да се случат въпросните събития вражеския mech трябваше да кръжи на едно място. Множество от сцените на това място не пасват добре една с друга и дори мисля, че има грешки в осветлението - скачане между различни части на деня. Лошо планиране или пък се е наложило да обединят две битки в една?
Интересен и шарен проект, с визия и тематика характерни за Нетфликс, но често неконстистетен и някак по-слаб от сумата на съставните му части.
