To kill with intrigue (1977) - кариерата на бай Джеки при Ло Уей не е от най-блестящите примери за добри филми, но чат-пат се появява нещо сравнително прилично, този филм е от тях, където пак си личи некадърната ръка на режисьора, който иска да направи нещо уж монументално, но си остава с класификацията "ок, ама можеше и повече".
От началото на филмовия път на Джеки при него, страдащия от илюзии за величие Ло Уей се опитва да "напъха" Джеки в обувките на отдавна изстиналото и разложено тяло на Брус Лий по всевъзможни начини, но след като постига някакъв успех с
Fist of Fury (1971) с Лий в главната роля, решава, че в лицето на Джеки Чан той е намерил новия заместник на звездата. Но уви, повечето филми са отчайващи, както по отношение на режисура, сценарий и герои, така и от жалки бойни сцени, примесени с евтини трикове на камерата.
Тук положението е малко мешана скара, от една страна имаме доволно количество битки, с хореография дело на самия Джеки, но пък от друга имаме намесата на ло Уей под някакви странни кадри и ъгли на заснемане, както и някакви напълно абсурдни прийоми, за да се покажат странните сили на някои от героите. Но първо с историята - като цяло отново имаме отмъщение, след като семейството на героя на Джеки е избито от войнствен клан на Кървавият Дъжд (звучи почти трагикомично), като в историята се замесват две жени, за кратко ще ги нарека Тъпата и Грозната, та Тъпата е бременна от Джеки, но още в началото след като научава новината, той и прасва два шамара и я наритва да си ходи, без някакво специфично обяснение, Грозната от друга страна е шефка на една от групите за масово изтребление на Кървавият Дъжд, но след кратка схватка с Джеки в дома му, тя го просва в безсъзнание и отлита "буквално" към леговището си с някакви смесени чувства.
Героят на Джеки се събужда и тръгва безцелно да търси своето отмъщение, като по пътя си попада на групата на доблестния Четвърти Дракон и се побратимява с него, но отново е грозно набит и остава край пътя с меч забит в тялото му. По същото време Тъпата отива при най-добрия приятел на Джеки, който я приютява и дори я напива, но без да я докосне платонически, явно тъпотията отблъсва и най-нечистите желания. Докато героя на Джеки лежи и пъшка, а Четвъртия Дракон се чуди какво да го прави довтаса Грозната с ясните намерения да вземе Джеки и да го излекува от раните му, но май е искала да го използва като секс играчка.
След кратък словесен двубой, Грозната отнася Джеки в нейната обител сред природен парк (има си и водопад наблизо), където се грижи неуморно за раните му, докато той щастливо бълнува името на Тъпата, която се казва Чин Чин (наложило се промяна на това име в Япония, понеже чин-чин на жаргон означавал Уй в японския), на Грозната ѝ писва на копринените одежди и решава да каже истината за неговия приятел и последни новости от бюлетина за престъпна дейност на Кървавият Дъжд - а именно, че Тъпата ще се жени за Дзи не-знам-си-кой, който всъщност е лидера на този клан и реално виновника за избиването на семейството на Джеки. Последваха няколко тренировъчни сцени (от които нямаше никакъв смисъл), като за наказание Грозната даде на Джеки да яде горещи въглени и го жигоса по мутрата след като той не успя да я победи на два пъти, но явно любовта е надделяла в нея, понеже на третия път го остави да я просне в ъгъла (при все, че тя се би с разрязана китка) и му даде да пие от нейната кръв понеже била с магически сили. Баси вещицата.
Своеобразният тъпоъгълен любовен триъгълник бива разбит от Джеки, който все пак е верен на Тъпата, докато Грозната с пот на челото се грижеше за него, но след като той с целеустремена крачка се отправи към своето възмездие, се върна и културно напомни на Грозната, че винаги ще я помни с добро и онази се подмокри. Последва задължителния финален бой, където нито една от техниките научени от Джеки не проработи при лошия, който се оказа китайска батка и накрая в отчаянието си просто го удуши, въпреки че по време на боя забеляза как слабото му място било на върха на черепа
За 7 минути героя на Джеки отнесе толкова бой, че направо ми стана жално за ролята, която му е отредил Ло Уей, но поне бойните сцени бяха добре сложени и реализирани, а снимките на локация в Корея допринасят за малко по-разчупени сцени, които не се ограничават в затворени помещения като на Shaw Brothers, на които май всичките им филми са снимани в едни и същи складове.
След този филм възхода на Джеки е показателен, като освен
Drunken Master & Snake in the Eagle's shadow, той успява да покаже на какво е способен и като режисьор като прави за лично удоволствие и с много малка намеса от Ло Уей два от най-добрите си филма в компанията му -
Half a loaf of Kung Fu & Fearless Hyena. В градацията на ролите му до този момент
To Kill with Intrigue е доста ок филм с висок production value, достатъчно заплетене сюжет и бойни сцени компенсирайки за дървенията и съчетанията от свръхестествени елементи и абсолютно безличен лош, който беше толкова дървен в последния бой с Джеки, че ми заприлича на "дървения човек" от филмите за Ип Ман.
Но едно нещо ми направи впечатление по отношение на картината и качеството ѝ - тук явно оригинала, който са използвали за трансфер на изображението е бил доста зле, самата картина беше непостоянна, на места беше супер контрастна, но на други сякаш беше мазано с мармалад, липса на цветове, бледи контури (особено в нощните сцени), но поне нямаше никакъв DNR с който да изглежда неестествено, филмовия облик на толкова стар филм беше доста добре предаден, но цялостния трансфер издиша особено ако го сравня с наскоро гледания от мен
Hand of Death на
Eureka Entertainment, където качеството беше супер, за сметка на по-слабия филм.