Кой какво чете V: Brave New World

[tiffany aching]

Започнах Шокиращият Китай (подзаглавие - Всичко, което по-рано не искахте да знаете за него) от Виктор Уляненко.
Любопитно и увлекателно четиво... динамичен стил.

Spoiler: show

Ако чуете китаец да адресира някого с "дабидзъ", "лаомаодзъ" или "лаовай", да знаете, че не прави комплименти.

[tiffany aching]

Шокиращият Китай бе приятна, интересна и полезна книжка. В нея авторът й развенчава доста от митовете, свързани с представите на чужденеца за поднебесната и нейната култура (най-често липсата на такава ). Разбира се - визира съвремието. Най-много ме потресе отношението им към животните и огромното китайско самочувствие. Оказа се, че книгата има продължение, което не съм купила, т.е. и прочела...

***

Прочетох и Творците на памет от Джефри Мур. А преди нея доста суперлативи... Но - хареса ми.
Забележките ми са не толкова към повествованието, а относно стила. Той ми се стори няколко идеи по-претенциозен, отколкото е необходимо. Освен това - твърде много бележки накрая на книгата и ме дразнеше непрекъснатото прескачане... но аз дори на бележките под линия се нервирам, защото ме разсейват от историята.
О, а в по-горната книга те са много удачно разпределени в самия текст и няма нито една! Ура!
Та, бих дала 8/10, само че намалявам още две единици защото не усетих никаква емоция у автора, съответно тази студенина и сухота ми попречиха на едно по-отдадено съпреживяване на сюжета. Което би трябвало да се случи, особено когато разказите са водени от първо лице (под формата на части от дневник). Плюс е доброто ниво на информативност. В крайна сметка - 6,5/10.

***

Сега чета паралелно книга първа от Основни понятия в китайската мисъл и култура, превод от китайски и старокитайски Петко Т. Хинов и Истории от Стара Япония на Алджърнън Фрийман-Митфорд.

И препрочитам Космически спусък. Последната тайна на Илюминатите от Робърт Антон Уилсън.

На компютъра чета поредицата за Влад Талтош на Стивън Бруст и Талисманът на Стивън Кинг и Питър Строб. Когато приключа, евентуално ще пиша в съответните теми.

[трубадур]

Чета първия черен отряд на Глен Куул... и е много зле милото. Препуска през няква тъпа история се едно е сценарий на заразно зло (се тая коя част). По детински нефелно и някак си се води като основоположник на grimdark течението. Надявам се натам поредицата да става за нещо, помня че четох произволна книга от нея с мацка предводител, но за качеството й грам спомен нямам. Ама това тука е по-зле от нередактиран фен финкшън, писан от тийнеджър, след като по главата го е треснало упътването на зле скалъпена warhammer 40k кампания.

[Nameless_onee]

Някъде до 7-8 стигнах и мога да ти споделя, че точно първите са най-ядливи. Прекалено много съвпадения колкото да върви сюжета, пък и стила на писане е с доста ниско качество. Ще си ги дочета вероятно всичките, понеже така и така съм ги купил, пък и доста време съм вложил, но определено ми идват плоски. Малко като влад талтош на бруст ми бие кук. Определено е класи под абъркромби

[Martix]

Тези дни си направих малка ваканция и изчетох няколко книжки, на които се каня отдавна.

Кървавата Шапчица на Анджела Картър - колекция от разкази, базирани на (или директно преразказващи) класически приказки, като Синята Брада, Котаракът в Чизми, Красавицата и Звяра, и тн. Стилът на Картър е тежък и опиващ, атмосферата танцува на границата между магичния реализъм и мрачния диаболизъм, а сюжетите и героите са колкото познати, толкова и изненадващи и живеещи свой живот отвъд страниците.
10/10

Старата Къща под Кипариса на Фазил Искандер - отчасти автобиография в стила на Бранислав Нушич, отчасти тънка критика на съветския режим процездаща се по краищата на страниците, къщата е искрящ разказ за магията на детството, проблемите на порастването и дори баналността на ежедневието, всичко това разказано на фона на бавното, но неумолимо, настъпване на промени в политическия режим, които с желязна хватка задушават всичко, до което се докопат.
8/10

Рицарят на Седемте Кралства на Дж. ръръръ Мартин - тази книга няма нужда от реклама. И трите разказа са просто страхотни и демонстрират най-силните страни на поредицата за огъня и леда, дестилирани в малко страници.
9/10

Вроден Порок на Томъс Пинчън - Пинчън по принцип пише книги, които носят на много четения и яко исторически контекст, а на мен ми липсват и двете неща, но въпреки това доста харесах Порока, защото Пинчън също така пише увлекателно и улавя атмосферата на мястото като никой друг. Обожавам произведения които те потапят в дадено време (било то и полу-магично), без да стават назидателни, и порокът е точно такава книга. Сюжет и герои нямат значение в аморфен разказ като този, важно е усещането, трипа, както би се изразил главния герой Док Спортело, хипито детектив, дете на ноар традицията, но отгледан от Хънтър С. Томсън.
8/10

[Dr. Horrible]

Аз най-после имам малко време и реших да наваксам с автори, за които слушам от години.

Започнах с Джоан Харис, прочетох "Шепа врани"и "Шоколад".
"Шепа врани" не е кой знае какво, то тя си е новела. Чете се за два часа и доставя удоволствие за това време. Има някои приятни идеи и освен това книгата много печели от оформлението си, с илюстрациите и всичко.
"Шоколад" обаче е невероятна! Влюбих се! Много вълшебна, много магична. Като сюжет не е кой знае какво, но атмосферата е толкова плътна и истинска, че и аз се почувствах, сякаш съм в това чаровно малко френско градче.... Джоан Харис наистина показва, че има невероятно дълбоко разбиране за хората. Много добре развива темата за странниците - в житейския смисъл на думата - за скитниците, за пътуващите души, за различните хора, които някак не се вписват в строгия и установен ред. В "Шепа врани" ги има същите теми, просто тук са развити много по-добре. И леките магически елементи работеха чудесно, просто защото в цялата книга има много, много вълшебство. Виан е страхотна героиня, разбирам защо авторката се е връщала към нея отново и отново и вече ѝ е посветила цели четири книги. Ще ги прочета задължително! Иска ми се Джоан Харис да напише комикс за Алената вещица, толкова много би ѝ отивало! Много съм доволен. Препоръчвам горещо! Но не и за хората, които в момента са на диета - те да стоят далеч от такива четива

И сега почнах Исабел Алиенде, по-специално "Къщата на духовете".
Първите 20 страници ми потръгнаха по-бавно, просто защото стилът е много особен, но сега, в край на първия ден, съм вече на стотна и едвам се насилих да се откъсна, просто защото чувствах, че трябва да напиша този пост и да ми разкажа колко е яка!
Докато я чета се замислям какво престъпление спрямо себе си правя, че не чета повече латиноамерикански автори... Наистина имат уникален стил, историите са просто поглъщащи. Алиенде ми хем напомня за Маркес, хем за Борхес, но си има и свой специфичен стил. Тук, както може да се очаква, магическият реализъм е по-силно застъпен, но това си е традиционно за латинска америка. Главната героиня има телекинеза и движи солниците из къщата, освен това е пророчица... и след като предрича една смърт, после се уплашва, че не просто я е предрекла, а я е накарала да се случи с думите си, както кара солницата да се движи, затова решава да мълчи и девет години не проговаря дума... В книгата има много страст, много лудост, много натуралистични описания, много особена магия, призраци, гигантски кучета и какво ли не. И за тези 100 страници има разказани толкова много истории, просто безспирни, несекващи... Нямам търпение да си я дочета.

А иначе преди това прочетох "Единствената жена в стаята" на Мари Бенедикт. Биографичен роман, разказващ за определен период от по-ранните години от живота на актрисата Хеди Ламар. Готина беше и я прочетох за ден, но последната една трета нещо ми се стори невдъхновена и насила вкарана. И като цяло не ми остави спомен за нещо невероятно, просто приятна.

[Mushu]

Много обичам Исабел Алиенде! Май съм чела всичките й книги без 1-2, за които чакам да ми дойде настроение Трилогията за Клара и семейството й от Къщата на духовете ми е може би най-любимото от тази писателка
А по темата - прочетох второто томче за Манюня на Нарине Абгарян (много се смях ) ; прочетох и "180 секунди" на Джесика Парк - YA роман, но го изгълтах за един следобед и дори пророних тук-там по някоя сълза.
Следващото в списъка е Сребърният път на Стина Джаксън.

[трубадур]

Да зема а бъда себе си и да се ръколча по нещо, ама покрай липсата на какъвто и да е интерес, който първият епизод на Добри Поличби не предизвика в съществото ми, рекох да не се занимавам със сериализацията на Американски Богове и почнах книгата. С Нийл Геймън като цяло се нямаме. Доколкото помня, единствено Коралайн му четох навремето и май Стардъст, което ми хареса на кино повече, щото от текста нищо не помня. Коралайн същата история.

Ta американските богове на телевизия привлича с ебаси актьорския състав, а Ricky Whittle поне на снимки мяза да е много правилен избор за Shadow Moon. Как да е, текстът е много калпав. Звучи повече като сценарий и даже не го крие. Толкова много неща се казват в прав текст и то не от героите. Което е странно, щото диалозите ги бива от време на време само Нийл 20 секунди по-късно да дойде и да ти каже какво точно се случва. С други думи въобще не разбирам защо тази книга, а и този човек като цяло, са възхвалявани до такава степен при положение, че написаното е толкова повърхностно. Тая книга се държи само на яките си идеи, защото смятам реализацията й за доста елементарна.

[Martix]

Нийл Геймъс се възхвалява заради кратките си разкази, не заради романите. Романите му са доста хубави и имам не една и две любими книги сред тях, но винаги съм го възприемал като Тери Пратчет light, на ръба между епизод от Goosebumps и сериозна книга.

Иначе по темата, започнах Тъмния отряд на Куук. 2 книги in съм и засега става, но очаквах доста повече след целия хайп, който тази поредица получава. Светът е интересен, магическата система е оригинална(шаманизъм, заплащане за магии, крякане, подскачане, виене и всякакви подобни недъгави описания, count me in), герои си взимат и всичко е гадно и мрачно, както си трябва. Но за сметка на това имаме герои дето уж са на по 40+ години, или в някои случаи дори 100+, а се държат като тийнейджъри. Прозата е освежаващо скорострелна, но за сметка на това, четейки, все едно постоянно се бориш с unreliable narrator, но не защото авторът е искал да прикрие някакви неща, а защото просто е забравил.
Бележките от преводачът, че авторът бърка кой герой от какъв пол е ме разсмяха. Явно пича е взимал субстании, докато е писал.
Сюжетът също не е на ниво и май се измисля на момента докато авторът пише.

[Dr. Horrible]

Дочетох си още преди седмици "Къщата на духовете" на Алиенде - невероятна е. Аз знаех, че писателката е много популярна и има много почитатели по света, но не очаквах да е толкова феноменален творец. Такава образност има в нейните истории, такова богатство... В началото ми напомняше на "Сто години самота" заради магическия реализъм. Но сега, когато я дочетох, мисля, че е по-хубава от "Сто години самота", защото е по-реална. Има ги елементите на магически реализъм, има я вълшебната атмосфера и всичко това е страхотно, но освен това в последната една трета има разтърсващи описания на военния преврат в Чили, просто кожата ми се набръчка от ужас... Много, много съм доволен.
Всеки път, като прочета такава книга, си казвам "Това беше толкова добро! Трябва да чета повече неанглоезична литература!" и накрая пак забравям да си го изпълня.

Дочетох и на Сара Дж. Маас "Двор от мъгла и ярост" и "Двор от крила и разруха". Тъпи са, но ми харесаха Действието е интересно, увлича те, магическият свят има потенциал. Писано е за тийнейджърки и има чат-пат изключително експлицитни, но пък много скучни секс сцени и те ме дразнеха, ама общо взето се ядва. Малко не съм доволен от края - очаквах това да е завършена трилогия, а се оказа, че е завършена линията само на главната героиня. Но разни неща в светостроенето остават много отворени, освен това баш на финала се появяват разни герои от нищото и изглеждат яки и за тях не се разбира много. И се оказва, че ще има нови книги от поредицата, просто за второстепенни герои - може би някои от новите. И все пак, въпреки всички недостатъци, двете книги бяха общо над 1500 страници, аз ги минах за една седмица, значи очевидно са ми били приятни.

Сега чета "Малката лодка" - първа книга от поредицата Книга за праха на Филип Пулман, която е допълнителна поредица към "Тъмните му материи". Обожавам "Тъмните му материи" и с нетърпение чаках да намеря време за тази книга... но за момента съм малко разочарован, честно казано. Стилът е чудесен, атмосферата е страхотна, но вече съм прочел една четвърт от книгата и още не се е случило нищо, някак тъпче се на едно място и се тийзват неща от главната поредица. Но все още съм надъхан, ще видим как ще продължи.

[tigermaster]

Купих си най-после "Никога, никъде, никой" на Геймън. Готина книга. За жалост, споменът ми от сериала, на който е базирана, е твърде силен и на моменти пречи.

На моменти пречат и дразнещи грешки в иначе добрия превод - примерно, по едно време "morning star" е преведено като "утринна звезда", при все че очевидно става дума за боздуган с верига.

[Roland]

Чети я на английски

[Matrim]

The Long Way to a Small, Angry Planet на Беки Чеймбърс. Доста време я четох тази книга и като цяло ми се видя нелоша, но доста надценена. Много обичам герои, които са готини хора и образуват страхотен екип от приятели и в това отношение книгата се справя прилично. Само, че искам да има и конфликти, драма, а тук те са наистина никакви. Съспенсът клони към нулата, злодеите са буквално карикатурно зли и присъстват в около два процента от романа, единственият член на екипажа, който не е супер добричък и готин научава Важен Урок (tm) и вече се вписва както трябва в колектива. Има и добри моменти, например разказите за миналото на някои от героите, но атмосферата е точно като на посредствен Mass Effect фенфик, включително и безумната любовна история между човек и изкуствен интелект, която страшно напомня на Joker/EDI от МЕ3.

[Roland]

The Long Way to a Small, Angry Planet на Беки Чеймбърс. Доста време я четох тази книга и като цяло ми се видя нелоша, но доста надценена. Много обичам герои, които са готини хора и образуват страхотен екип от приятели и в това отношение книгата се справя прилично. Само, че искам да има и конфликти, драма, а тук те са наистина никакви. Съспенсът клони към нулата, злодеите са буквално карикатурно зли и присъстват в около два процента от романа, единственият член на екипажа, който не е супер добричък и готин научава Важен Урок (tm) и вече се вписва както трябва в колектива. Има и добри моменти, например разказите за миналото на някои от героите, но атмосферата е точно като на посредствен Mass Effect фенфик, включително и безумната любовна история между човек и изкуствен интелект, която страшно напомня на Joker/EDI от МЕ3.

И аз планирам скоро да я чета. Не разбирам тая фасцинация с малки екипажи на долнопробни корабчета. Смисъл, да, Файърфлай беше як сериал, ама няма ли по-интересни работи за вършене в космоса?

[termit]

И аз планирам скоро да я чета. Не разбирам тая фасцинация с малки екипажи на долнопробни корабчета. Смисъл, да, Файърфлай беше як сериал, ама няма ли по-интересни работи за вършене в космоса?

Eve online?

Иначе за големи екипажи с недолнопробни корабчета виж примерно на Уебър нещата ако не си ги чел, там средния екипаж на battlecruiser върви към 1к, да не говорим за super dredanught-ите.