Споделям, че миналият петък с колегите си направихме епохално 12-часово комбо от:
1. Стрелба на стрелбище
2. Laser tag
3. Караоке
Разцепихме се от кеф по всичките тея места и накрая се прибрах в нас към 3:30 сутринта без къвто и да е глас останал в мен.
Специално за
@termit малко подробности за стрелбището. Стреляхме с 5 оръжия - 3 пистолета (два полуавтоматични и един револвер) и две пушки. Това е списъкът на оръжията:
1. Heckler and Koch SFP9 (9mm)
2. Kimber 1911 (.45)
3. Alfa Proj 3551C (Magnum .357)
4. Bushmaster XM-15 (5.56)
5. CSA VZ58 Tactical (7.62x39)
Бушмастера (май) беше с лазерен мерник с червена точка.
Пак стрелях най-добре с револвера - мишените ни бяха с формата на човече и 10 от 12те ми изстрела бяха хедшот. Почувствах се като Джон Уик направо, а колегите казаха, че ако има зомби апокалипсис, ще ми дадат оръжията на мен и ще ходят да спят.
Мишената ми с револвера беше първо на 6 метра, после я сложих на 12.
И с другите два пистолета стрелях по-добре от в България - там целех в главата и средата на мишената и повечето ми изстрели са в тези зони. С пушките се оправям по-зле - тежат ми и ми е трудно да видя мишената и да се прицеля в тая изкривена поза. Мишените бяха на 6 метра за пистолетите и на 12 за пушките.
За следващия път сме набелязали една пушчица дето фърля 50 калиброви патрони... По 20 долара на патрон е, ама YOLO!!!!
Laser tag-a е неописуем фън! Направихме 3 игри по 20 минути всяка и след всяка игра от нас течаха реки пот. Там така и не се научих как да стрелям със скапания лазер, ама пак - цялото това търчене из тъмното и опитите да гръмнеш другарчето бяха убер забавни. Последната игра я играхме в 3 тийм-а, в които бяхме разпределени на случен принцип. В един от вражеските тиймове имаше 3 невръстни детенца, които решиха, че съм лесна жертва и тичаха в група след мен и ме стреляха. Успях да им избягам, скрих се и ги застрелях всичките. Разочарованите им фалцетни писъци бяха музика за ушите ми.
Подозирам, че по този начин звучат онлайн кампаниите на Call of Duty.
А караокето беше някакъв епос, в който колегата Махди още от самото начало зададе тон като абсолютно анихилирa Nothing Else Matters и на нас ни стана ясно, че очевидно сме се събрали за да вием в микрофона, а не да пеем. Та вихме, групово, дори на песни, които не са за групов вой. Мислехме, че за 2 часа ще ни писне. След 2 часа си купихме още един час и след това още един и след това още половин, че не се бяхме навили достатъчно. Тряяше да ни видите как приключихме вечерта с канадската класика My Heart Will Go On - изпълнение, което ще се явява в кошмарите ми поне едно десетилетие сега. На следващото караоке (такова със сигурност ще има - всички сме съгласни за това) може и да се опитаме да пеем, макар че лигавият групов вой на стари поп и рок шлагери май все пак е по-забавен. Мисля, всъщност, че всички в групата (без Махди) биха могли да пеят ако си го поставят за цел, щото от време на време в средата на воя излизаше и по някоя индикация, че виещото лице може да нареди някви звуци там.
