Social Justice in Speculative Fiction

[tigermaster]

И защо не направят филм или сериал за чернокожата слейърка от седемдесетте години, дето Спайк я уби, а пребоядисват Бъфи? Тя, всъщност, поне изглеждаше страхотно, а и със сигурност има мегдан за бая интересни истории около нея - а и атмосферата в цялост би могла да е достатъчно отличителна заради времевия период. В конкретния случай пребоядисването не ми е проблем, всъщност, но ми е чудно защо, при положение, че имат вече налична чернокожа убийца на вампири, от която могат да изтръгнат адски много, не вземат да го направят.

[Amelia]

Щото Спайк (белият цис хетеро англосаксонец) я уби в крайна сметка...

Бе толко ли не могат да измислят нова история??? Примерно, да проследят живота на някоя от чернокожите слейърки след края на Бъфи сериала. Нали Уилоу направи всичките потеншъл слейърки истински слейърки. Все ще има някоя чернокожа, дето да им пасва на наративите.

[Litz]

Предчувствам как ще стане като рибуута на Heathers, който е най-неонацисткото и хомофбско нещо правено в последните години, при все уж diverse casting-a си.

[tigermaster]

Това все пак го надзирава Уидън и той едва ли ще позволи да оклепат точно най-голямото му творение.

[Matrim]

Той Уидън отдавна си го оклепа сам.

Всъщност подозирам, че Уидън няма много да се занимава лично с този рибуут, освен ако новият му HBO сериал не бомбне здраво. Ако изобщо стигнат до заснемането на рибуута, защото не знам дали наистина интересът е чак толкова голям, че да се стигне до наддаване между различните канали.

[Killua]

Хаха днес дори по радиото казаха за този рибуут :Д

[Dr. Horrible]

Ежеседмичното ми гугълване на новини за Scarlett Johansson днес ме доведе до тази статия:
https://deadline.com/2018/07/scarlett-j ... 202433349/

Bart & Fleming: The Danger In The ‘Rub & Tug’ Shaming Of Scarlett Johansson & The Disney Banishment Of James Gunn

Двама коментатори, които от двайсет години са в индустрията, разговарят по темите, които обсъждахме и ние - за Скарлет и Джеймс Гън. Разговорът им е различен от нашите, основно защото я има и гледната точка на хора вътре в индустрията.
Малко е дълго, затова ще отбележа тук нещата, които ми се сториха най-интересни. Общо взето говорят как голямото настървяване срещу Скарлет и последвалото ѝ оттегляне от проекта всъщност карат продуцентите по-скоро да се откажат изобщо да се занимават с такива филми. Коментира се как в миналото различни подобни филми са били не просто харесвани, но и са въвеждали редица теми в популярната култура, докато сега това няма как да стане, защото тълпите в интернет поставят твърде конкретни и напрактика неизпълними изисквания към това кой как ще разказва историята.

To my mind your comments reflect the suffocating effects of the double tyranny at work in our pop culture. On one side we confront the impact of giant corporate cultures like Disney and the tech leviathans, which exercise their own form of tyranny (intended or unintended). Their power is absolute – witness the Gunn incident. On the other side we confront the tyranny of the social media, where reputations can be instantly incinerated without due process, or any other sort of process.

Call Me By Your Name would raise hackles now because its leads weren’t gay and Moonlight would have the same problem. I suspect people have sidestepped the Rub & Tug controversy because LGBTQ performers have been ignored by Hollywood and the bitterness is understandable. But I find it wishful thinking and not reality, the claims of victory by LGBTQ groups for shaming Johansson into withdrawing. The PC followup stories are misguided, the ones about transgender actors and all the opportunities in store for them now that the template has been established that no one but them can be cast in those roles.

После говорят за сценария на въпросния филм със Скарлет, с който са се запознали. В него главната героиня е щяла да бъде амбициозна лесбийка, която се доказва в мафиотския мъжкия свят и се облича като мъж, за да пробие там, където никоя жена преди нея не е успяла. Едновременно с издигането ѝ е щяло да се показва как примката около врата ѝ се затяга, защото от една страна я нападат конкурентни мафиоти, а от друга полицията е по петите ѝ. И в средата на това е цяло да има любовна история със съпругата ѝ.
На мен лично ми звучи доста яко и дори чак сега ме хваща малко яд, че няма да го направят. Не ме е много яд - все пак режисьорът си остава некадърен, а и никоя жертва в името на Блек Уидоу филма не е прекалено голяма...

... if Rub & Tug had crushed a small competing project built around a transgender actor, I would understand the criticism. But the transgender community didn’t even know about Jean Marie “Tex” Gill. There was no rival project, maybe because these films don’t get made without stars to propel them. Gill was consigned to the dustbin of history until screenwriter Gary Spinelli or someone else dug up that story and turned it into a Goodfellas-style drama. New Regency and producer Joel Silver love the script enough that they aren’t giving up yet. But there will be more outrage if a transgender actor doesn’t play Gill, so many think it’s as dead as disco.

The execs I spoke with think we’ll never see another $30 million budget project like this again, because of what happened. Maybe Gill’s story gets told as a micro budget indie or on TV or documentary, but this was a big movie with a start date. “It was a miracle that it got as far as it did with that budget commitment for a challenging subject with no sequel potential,” said one exec. Movies once got graded when they opened. If they are now evaluated and killed in the casting stage with demands that leads be played by unknowns who physically fit lead roles, the result will be something closer to reality TV. Complaints about Dwayne Johnson playing a war vet with a prosthetic leg in Skyscraper or Emma Stone playing part Hawaiian in Aloha? The easy fix is to scrap the prosthetic and mention of ethnicity and keep the characters generic.

That is the clear opinion of the executives in creative, marketing and distribution I spoke with. They fear this desire to please loud special interest groups given a bullhorn by social media will spread to the point where you couldn’t make Brokeback Mountain or Dallas Buyers Club by casting straight actors like Jake Gyllenhaal, Heath Ledger and Jared Leto, whose desire to stretch and win awards made these films possible. Stars always represented the underrepresented in the Dream Factory. Daniel-Day Lewis in My Left Foot? Dustin Hoffman in Rain Man? Al Pacino in Scent Of A Woman? Tom Hanks in Philadelphia? I would argue these award winning performances and movies I mentioned opened eyes and organically helped create empathy and tolerance by finding common ground. Would those actors and studios make these movies now and risk the shaming campaigns?

The execs I spoke to are alarmed and see a much harder road ahead for films like Rub & Tug. Financiers are already inclined to favor films with sequel/blockbuster potential. They’ve now been given one more reason to kick to the curb these projects.

Уволнението на Гън се разглежда като грешка, споменават се и други интересни неща - примерно скандала със създателя и шоурнър на Рик и Морти, който тези дни се оттегля от социалните мрежи, след като недоброжелател изравя стар негов комедиен клип, където той самият изнасилва бебе (в клипа поне бебето е кукла), после сериен убиец тръгва да го напада, но бебето го изгонва и главният герой продължава да си прави секс с бебето.

Изобщо, интересен ми беше разговорът.

В сложни времена живеем.

[tigermaster]

^Това е хубав материал.

[Amelia]

А аз все пак не разбирам защо отново се приема за априори вярна позицията, че тези филми могат да съществуват, печелят пари и взимат Оскари САМО И ЕДИНСТВЕНО с неквата си комерсиална звезда в тях. Кво? Според тея гей и транс хората + инвалидите поначало не са способни на актьорско майсторство и не могат да бъдат добри актьори ли, що ли? Неизвестна транс актриса не би могла да изкара пари или Оскар в настоящия социален климат, дето явно е станал достатъчно значим, че да им бърка в продукциите?

Аре да вземат да направят скъп филм с некво малцинство в главната роля и да видим ще свърши ли света верно. Щото аз мисля, че няма да свърши. Сигурна съм, че все някое студио може да задели 30 милиона за такъв експеримент, предвид това колко пари хвърлят в очевидно обречени продукции, за които само костюмите не са разбрали, че са провал още в генезиса си.


Иначе уволнението на Джеймс Гън е тъжна последица от това, което либералите сами си направиха с призивите да се уволнява всеки, който е еякулирал няква политически инкоректна тъпотия в ефира. С нашите камъни по нашата глава. За това решение аз всъщност обвинявам Дисни и съотетно мисля те да си го начукат вече. Така или иначе ми писна от повечето им франчайзи, Авенджърите с яките персонажи са на път да свършат, а Стар Уорс е негледаем, така че просто хептен ще спра да си давам парите за боклуците им.

[tigermaster]

А аз все пак не разбирам защо отново се приема за априори вярна позицията, че тези филми могат да съществуват, печелят пари и взимат Оскари САМО И ЕДИНСТВЕНО с неквата си комерсиална звезда в тях.

Защото без звездните актьори никой не ги гледа, при все награди и прочие такива. Справка - финансовите резултати на "Муунлайт", "Мандарина" и "Призови ме с твоето име", примерно, дето се водят за успешни само защото са правени с пари за семки.

Всъщност съм съгласен с теб, обаче съвсем сериозно ми се ще да се спре с бурните реакции на чисто принципно ниво срещу буквално всеки по-рисков откъм тематика или участници филм, който не е правен с пари за семки, понеже посланието, което реагиращите изпращат, е, че студията не трябва да поемат рискове. Или, с други думи, като се разбучим как можело Скалата да играе инвалид в екшън филм, не изпращаме посланието, че искаме инвалиди в главни роли, а че не искаме здрави хора да играят инвалиди - и решението е просто следващият екшън герой да не е инвалид. Като се разбучим как можело Скарлет Йохансон да играе транс мъж (дето в сценария не е транс мъж, ама както и да е) в гангстерски филм, в следващия гангстерски филм транс мъже просто няма да има. Като се разбучим как можело в японизираната анимация "Кубо и двете струни" някои от ролите да се играят от неяпонци, повече японизирани анимации от този калибър в Холивуд просто няма да се правят. И така нататък. Не си струват главоболията, особено пък когато дефолтната позиция е да бъдат оглушително бойкотирани, та и финансовите резултати не са сигурни.

[Ordo Malleus]

А аз все пак не разбирам защо отново се приема за априори вярна позицията, че тези филми могат да съществуват, печелят пари и взимат Оскари САМО И ЕДИНСТВЕНО с неквата си комерсиална звезда в тях....

Аре да вземат да направят скъп филм с некво малцинство в главната роля и да видим ще свърши ли света верно. Щото аз мисля, че няма да свърши. Сигурна съм, че все някое студио може да задели 30 милиона за такъв експеримент, предвид това колко пари хвърлят в очевидно обречени продукции, за които само костюмите не са разбрали, че са провал още в генезиса си....

Позицията никой не я приема за априори вярна и никой не твърди, че филм може да е комерсиално успешен САМО И ЕДИНСТВЕНО с комерсиална звезда в него. Просто шансовете за успех очевидно са бая по-големи. То ако беше иначе, студиата нямаше да наемат Скарлети, Скали и прочие с вероятно безумни хонорари, а щяха да си тричат с неизвестни актьори и пак да си правят милиони.

А 30 милиона за експерименти лесно се дават... когато не са твои Впрочем, специално всичкото известни черни актьори си играят - и често са leads - във филми с бюджети далеч над 30 милиона. Дензъл да речем в последните петнайсет филма дето е лийд, само два са с бюджет малко под 30 милиона, а няколко са с по 100+. Същото можем да кажем и за Уил Смит, и за Самюел Джаксън и за Фрийман и т.н.

[трубадур]

Хората в диалога са си го казали, нещо дето и аз викам ненам вече колко страници назад. Ако искаш да си кажеш твоята история си намираш сам начините за финансиране. А не ламтиш за парите на злия бял хетеро човек (ако те решат, че е достатъчно печелившо ще вземат да инвестират)

[alshu]

Четох коментарите за трейлъра на втори сезон на Castlevania и там един потребител попита "Може ли някой по-запознат с френчайза да ми обясни защо генералите на Дракула са толкова ... ъъъ, глобализирани?".
И като почнаха едни "your dog whistle" (какво значи това?), "Because fuck you, that’s why.", "Ама те всички легенди от Източна Европа са расистки", "Споменаването на "глобализация" е код на алт райт критикарите" и пр. и пр.
После парадоксално се разбраха (замъкът на Дракула може да пътува по цял свят, а останалото са някакви типично японски мешаници между митологии) и почнаха да се извиняват един на друг. Сега гледам дори са изтрили по-идиотските постове.
Та мисълта ми е, доста рядко се случва подобна буря да затихне толкова бързо и лесно, пък това беше невинен въпрос за фиктивен и бая неконсистентен свят в игрова поредица. OP-то трябваше надълго и нашироко да обяснява, че не разбира реакцията, че не е имал нищо лошо в предвид и че е от Бангладеш.
Много хора се мислят за център на света и че всички говорят в техния локален контекст (явно предимно политически).
Никаква идея за всеки случай да проверят, дали събеседникът наистина казва това, което те си мислят.

Тя викате социална справедливост в спекулативното фикция. Бих могъл да изспекулирам, че и тези писатели са предимно дървени философи и за тях това е форма на словесна гимнастика, а не нещо приложимо.

[alshu]

Още примери интернет спекулации и трактовки - http://www.denofgeek.com/us/tv/voltron/ ... cide-canon

A huge example is an interview Den of Geek previously conducted with Shada where, when asked if Lance’s milkshakes bring all the boys and girls to the yard he answered, “Lance’s milkshakes bring everybody to the yard.”

To many fans this was confirmation the character of Lance was actually bisexual. When we brought this up to Shada (with much gentle ribbing from Klaus) he was floored.

“People pick up things and take things so out of context,” he laughs. “I didn’t do anything. I didn’t say anything. I just said, ‘yes, milkshakes. Yeah. Milkshakes and stuff.”

Общо взето хората четат в чуждите мисли, това което искат или предварително са си наумили.
С други думи, нито justice, нито чак толкова social.

[Dr. Horrible]

В спойлера - много дълга, растърстваща реч на писателката Елиф Шафак за това защо identity politics нормите вредят на изкуството, защо политизарено на изкуството го ограничава, защо подобен начин на оценяване на изукството е точно противоположното на свободата.

Spoiler: show

My mother became a diplomat. So from this small, superstitious, middle-class neighborhood of my grandmother, I was zoomed into this posh, international school where I was the only Turk. We were like a mini United Nations, which was fun, except whenever something negative, with regards to a nation or religion, took place, the child who represented it was mocked. I also had my first taste of cultural stereotypes there. The other children asked me about the movie "Midnight Express," which I had not seen. They inquired how many cigarettes a day I smoked because they thought all Turks were heavy smokers. And they wondered at what age I would start covering my hair. I came to learn that these were the three main stereotypes about my country - politics, cigarettes, and a veil.
When my first novel written in English came out in America, I heard an interesting remark from a literary critic. "I liked your book," he said, "but I wish you had written it differently." (Laughter) I asked him what he meant by that. He said, "Well, look at it. There's so many Spanish, American, Hispanic characters in it, but there's only one Turkish character and it's a man." Now the novel took place on a University campus in Boston, So to me, it was normal that there be more international characters in it than Turkish characters. But I understood what my critic was looking for. And I also understood that I would keep disappointing him. He wanted to see the manifestation of my identity. He was looking for a Turkish woman in the book because I happen to be one.

We often talk about how stories change the world. But we should see how the world of identity politics effects the way stories are being circulated, read and reviewed. Many authors feel this pressure, but non-Western authors feel it more heavily. If you're a woman writer from the Muslim world, like me, then you are expected to write the stories of Muslim women and, preferably, the unhappy stories of unhappy Muslim women. You're expected to write informative, poignant and characteristic stories and leave the experimental and avant-garde to your Western colleagues. What I experienced as a child in that school in Madrid is happening in the literary world today. Writers are not seen as creative individuals on their own, but as the representatives of their respective cultures. A few authors from China, a few from Turkey, a few from Nigeria. We're all thought to have something very distinctive, if not peculiar.

The writer and commuter, James Baldwin, gave an interview in 1984 in which he was repeatedly asked about his homosexuality. When the interviewer tried to pigeonhole him as a gay writer, Baldwin stopped and said, "But don't you see? There's nothing in me that is not in everybody else, and nothing in everybody else that is not in me." When identity politics tries to put labels on us, it is our freedom of imagination that is in danger. There's a fuzzy category called multicultural literature in which all authors from outside the Western world are lumped together. I never forget my first multicultural reading, in Harvard Square about 10 years ago. We were three writers, one from the Philippines, one Turkish and one Indonesia -- like a joke, you know. And the reason why we were brought together was not because we shared an artistic style or a literary taste. It was only because of our passports. Multicultural writers are expected to tell real stories, not so much the imaginary. Our function is attributed to fiction. in this way, not only the writers themselves, but also their fictional characters become the representatives of something larger.

But I must quickly add that this tendency to see a story as more than a story does not solely come from the West. It comes from everywhere. And I experienced this firsthand when I was put on trial in 2005 for the words my fictional characters uttered in a novel. I had intended to write a constructive, multi-layered novel about an Armenian and a Turkish family through the eyes of women. My micro story became a macro issue when I was prosecuted. Some people criticized, others praised me for writing about the Turkish, Armenian conflict. But there were times when I wanted to remind both sides that this was fiction. It was just a story. And when I say, "just a story," I'm not trying to belittle my work. I want to love and celebrate fiction for what it is, not as a means to an end.

Writers are entitled to their political opinions, and there are good political novels out there, but the language of fiction is not the language of daily politics. Chekhov said, "The solution to a problem and the correct way of posing the question are two completely separate things. And only the latter is an artist's responsibility." Identity politics divides us. Fiction connects. One is interested in sweeping generalizations. The other, in nuances. One draws boundaries. The other recognizes no frontiers. Identity politics is made of solid bricks. Fiction is flowing water.

When Palestinian and Israeli politicians talk, they usually don't listen to each other. But a Palestinian reader still reads a novel by a Jewish author, and vice versa, connecting and empathizing with the narrator. Literature has to take us beyond. If it cannot take us there, it is not good literature.

Books have saved the introverted, timid child that I was -- that I once was. But I'm also aware of the danger of fetishizing them. When the poet and mystic, Rumi, met his spiritual companion, Shams-i-Tabriz, one of the first things the latter did was to toss Rumi's books into water and watch the letters dissolve. The Sufis say, "Knowledge that takes you not beyond yourself is far worse than ignorance." The problem with today's cultural ghettos is not lack of knowledge. We know a lot about each other, or so we think. But knowledge that takes us not beyond ourselves, it makes us elitist, distant and disconnected. There's a metaphor which I love: living like a drawing compass. As you know, one leg of the compass is static, rooted in a place. Meanwhile, the other leg draws a wide circle, constantly moving. Like that, my fiction as well. One part of it is rooted in Istanbul with strong Turkish roots. But the other part travels the world, connecting to different cultures. In that sense, I like to think of my fiction as both local and universal, both from here and everywhere.

When I write fiction I cherish elusiveness and changeability. I like not knowing what will happen 10 pages later. I like it when my characters surprise me. I might write about a Muslim woman in one novel. And perhaps it will be a very happy story. And in my next book, I might write about a hansom, gay professor in Norway. As long as is comes from our hearts, we can write about anything and everything.

Audre Lorde once said, "The white fathers taught us to say, 'I think, therefore I am.'" She suggested, "I feel, therefore I am free." I think it was a wonderful paradigm shift. And yet, why is it that, in creative writing courses today, the very first thing we teach students is write what you know? Perhaps that's not the right way to start at all. Imaginative literature is not necessarily about writing who we are or what we know or what our identity is about. We should teach young people and ourselves to expand our hearts and write what we can feel. We should get out of our cultural ghetto and go visit the next one and the next.

In the end, stories move like whirling dervishes, drawing circles beyond circles. They connect all humanity, regardless of identity politics. And that is the good news. And I would like to finish with an old Sufi poem. "Come, let us be friends for once; let us make life easy on us; let us be lovers and loved ones; the earth shall be left to no one."