Гледано напоследък, част III

[alshu]

Hisone to Maso-tan ep. 11 - хъ, това и на юри драма го изби , като извинение да върнат Хисоне обратно. Интересни детайли около божеството и как се изменят физическите закони вътре в него. Следващият път ще видим, какво представлява ритуала и за какво жертвоприношение става дума.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 9 - сигурно най-тъпият план да се примами важна клечка от Амалгам. Митрил не само се провалиха, но и се издадоха, че са все още активни. Соске го е закъсал драматично заради франсетата.
Всичко е толкова плоско и елементарно този сезон че се чудя дали вината е на Xebec или принципно книгите от поредицата са си тъпи. Може би качествата на предишните сезони да са заслуга предимно на студиата извършили адаптацията - KyoAni и Gonzo.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 11 - загадката е безумие, драмата около нея още по-голямо такова, но е забавно, как цялата серия от препратка към Титаник се трансформира в препратка към Ямато. Коментар за кариерата на Джеймс Камерън?


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 11 - жената на религиозния лидер е голяма терца. Чидори се оказа податлива на мозъчни промивки.


Akai Koudan Zillion ep. 19-21 - стандартните нелогични глупости и нехайство в условия на тотална война. Враговете пък не могат да напреднат, защото видиш ли трима идиота с гъзарски пищови им провалят всички планове.


Mobile Suit Gundam AGE ep. 46-49 - и друг път съм писал, този сериал е дъното на поредицата.
Продукцията и някои идеи в дизайна са прилични, но е с най-тъпите герои, безумно усукани сюжетни развития и неадекватни послания към зрителите. Накрая дори не съм сигурен дали се целеше точно в детската публика. На хлапетата мелодрамата щеше да им е напълно досадна.

[alshu]

Golden Kamuy ep. 12 - традиционните абсурдизми + кретенски майтапи и този път се получи забавен епизод. Звездата му е гадателката, която по-скоро борави с вътрешна информация, отколкото с мистични сили. Освен лукавото поведение и прозвището Лисицата, тя носи и грим, който в японския театър символизира, че персонажът е лисица.
Без да е голяма изненада, в края на епизода анонсираха втори сезон.


Uchuu Senkan Tiramisù ep. 13 - завърши напълно в стила на сериала. Двамата братя до последно се разсейваха от дреболии, вместо да се борят с истинските проблеми.
Спускането в атмосферата с непредназначена за това mecha определено е Gundam пародия.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 23 - доста засукани, но безполезни опити за промяна на времевата линия. Като бонус женското алтер его на Саики, чието сею много ме кефи. Един от добрите аркове, но не мисля че имат достатъчно качествен материал за следващ сезон. В последната серия май ще се заиграят с идеята, какви ще са реакциите на приятелите на Саики, ако разберат за силите му.


Detective Conan ep. 905 - започна неочаквано добре и смислено за anime original. Поне евентуалните трикове при създаването на заключената стая (явно с магнитите) ми изглеждат любопитни.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 9-10 - ъх, сюжетите на епизодите са толкова глупави и генерирани на случаен принцип.
Примерно в 9-ти ей така от нищото разбираме, че Пиер е бивш крадец, имал е гадже, която е изчезнала мистериозно, а по някаква причина портретът и (който сам по себе си е бая семпъл) е толкова известен, че е поставен в Лувъра наравно с безценните класики. На кой би му хрумнал подобен замисъл за седмичен епизод в детско предаване?

[alshu]

Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Kaikou ep. 12 - за зарибяване към продълженията пуснаха една голяма битка и я реализираха с финален animation bump. Някои хора биха били недоволни от пластмасово изглеждащия CGI, но според мен беше приличен (сиреч, можеше и по-зле ). Тук още ни запознаха с пилотите от Алианса, които са важни за сюжета по-нататък.
Общо впечатление: за адаптация не е зле имайки предвид дефектите на книгите и автора им, но темпото е леко забързано, а и акцентите не са на правилните места.
Не мога да определя точно защо, но въпреки приличните елементи - изчистен керъктър дизайн, подобрен механичен дизайн + осъвременени sci-fi технологии, музика и игра на сеютата, все пак анимето идва доста безлично. Старите серии въпреки развлаченото темпо и 70-тарския визуален стил приложен в края на 80-те, успяваха да постигнат по-внушителна атмосфера и да те заинтригуват с многобройните герои и усуканите сюжетни връзки между тях. От него някак струеше енергията на създателите му, а сегашно аниме си личи, че е сглобявано на поточна линия.


Gundam Build Divers ep. 13 - ъх, мотивацията на главния лошко. Ъх, емоциите и обясненията с бившия съотборник.
Естествено нашичкият побеждава не защото е добър, а защото е по-добре мотивиран и това магически подсилва mecha-та му във компютърна симулация.
Още по-странно, въпреки че мрежовата и аркадната игри не са свързани съществува някаква мистична връзка между тях.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 11-15 - и преди съм го казвал, но най-забавното е колко безумни са идеите на сценаристите. Някои от тях са лошо копирани от други съвсем неподходящи за жанра места.
Най-странна ми беше затворническата серия фрашкана с всички клишета по темата - агент под прикритие, персонаж с име Пеперудата (но този е боксьор), trope-а "бягство от Алкатраз"...
Още идиотизми в африканската серия, където нашите в стил Return of the Jedi организираха местно племе да победи с копия и стрели високо технологичните извънземни.
Личи си, че авторите не са си давали много зор.

[alshu]

Steins;Gate 0 ep. 12 - ааа, ъъъ, егати цикъла и егати развлачването, но пък подсказаха, че има дори още по-странни обстоятелства около енцефалита на Ринтаро в детството му.


Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 12 - твърде много неща се случиха в последната серия, както и твърде много камеота, но пък хич не ми пукаше за тях.
В крайна сметка освен маргинално забавление от идиотизмите на Шоко и "Уаййй-зумааа-ннн" нищо друго в този сериал.


Hakumei to Mikochi: Neji to Bed to Irori to Bakuchi - приятно епизодче в стила на основния сериал. Историята с невестулката и стилистката беше доста по-интересна от тази с основните персонажи, но пък последните бяха в по-красиво нарисуваната част от серията. Отново ме спохожда мисълта, че мангата се е изчерпила и автора вече се чуди, какво да прави с протагонистките.

[Amelia]

Почнал е нов сезон на My Hero Academia и аз изцъках наличните епизоди. Още от същото, но съм успяла да се привържа към персонажите, така че ми е доста гот.

В момента само това и Tokyo Ghoul Re се гледа в нас от сезонните сериали.
Нооо... с децата подхванахме One Piece от самото начало, голяма забава пада

Ох, много си ги обичам хлапетата!!! Ако сега с това пренасяне в общежитие успеят да съчетаят шонен маризите с гимназиална ромкомка и изпълнения тип The every day lives of high school boys, това аниме ще се превърне в истински шедьовър на поносимия (за мен) фенсървис.

All Might!

[alshu]

Lupin III: Part 5 ep. 13 - обратно към централната история. Епизодът малко напомняше един дърт филм - Toy Soldiers, но със значително подобрена обстановка с това, че се развива в девическо училище и че в действието се включи Фуджико.
Следващият път сюжетът продължава в по-стандартна за Люпен Трети посока.


Gundam Build Divers ep. 14 - бла, бла, бла, а и новият Gundam на протагониста е грозен.



Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 24 - малко претупан, но подходящ финал. Надявам се да няма повече сезони, защото материалът наистина се изчерпа.


Hisone to Maso-tan ep. 12 - не бих казал, че е особено оригинален финал, но пък е логичен (без хепи енда) и като цяло свежо и приятно анименце.


Island ep. 1 - че ще е пълен идиотизъм си личи от дизайна и поведението на главните героини (ако можеше тази с бялата коса да не пее...), но все пак има някаква мистерия, а и обичам истории, които се развиват на загадъчен остров.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 7 - този пък почти без готвене - плажен епизод. Сцените с волейбола си бяха екшън.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 16-19 - някак забавно тъпо, но мисля че друг освен мен, не би го намерил за забавно.


Detective Conan ep. 906 - нескопосана история, но поне триковете бяха прилични.
От по-добрите AO-та.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 10 - тук освен лоша продукция и драстични смени в арта, демонстрираха съвсем разпилян фокус върху историята, пък да не говорим тя колко е зле.
Екшън сцената със Соске беше пълен тъпизъм, който не би сработил и в 80-тарски екшън.
Сюжетният обрат с Калинин, го бяха спойнали още в OP-то.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 12 - по-комедиен от обичайните епизоди напоследък.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 23 - епизодът ми разкри, че единственият персонаж за който ми пука тук е Харука.


Akai Koudan Zillion ep. 21-22 - обичайните глупости, този път с неприятно лъжливо хлапе.


Tada-kun wa Koi wo Shinai ep. 13 - този хепи енд си го изстискаха не знам откъде, протагонистите не направиха нищо с което да го заслужат.

[alshu]

Steins;Gate 0 ep. 13 - най-дебилната серия и същевременно такава, в която разкриха най-много от централната история, най-вече около миналото на Кагари.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 20-21 - за аниме, което е толкова елементарно, детинско и оптимистично, въпреки че по-големите градове на планетата са в руини, изведнъж рязък завой: един от главните герои си замина при изключително глупави обстоятелства.

[alshu]

Hataraku Saibou (TV) ep. 1 - леко шантава репрезентация и драматизация на това, как работят клетките на човешкото тяло, посредством аниме trope-ове и клишета. Получава се доста забавно, а и сблъсъкът в първи епизод с пневмококите си беше абсолютен екшън-трилър със sci-fi уклон.
Истеричните звуци, които издава ХанаКана в ролята на чернената кръвна клетка се контрират от хладнокръвната мачовщина на Томоаки Маено в ролята на бялата кръвна клетка - двамата са страхотно дуо. Въобще сеютата на всички клетки се перфектни, хем запомнящи се, хем разкриващи "персонажа".
Да видим как ще продължи и дали всеки епизод ще е пълен с толкова много идеи и събития.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 1 - страшно много ме изкефи комбинацията от неловки социални ситуации, в които всеки от зрителите е изпадал и безумните gameplay методи, които Чио прилага в реалността, за да се измъкне от тях. Кефи ме и че половината от тези ситуации са причинени от нервност и прекомерно обмисляне на ситуацията, вместо от истински проблеми. Спокойно може да го наречем social anxiety the comedy anime. Мислех, че ще прилича на Nichijou, но е по-близко до Tonari no Seki-kun. Съмнявам се обаче, че много хора ще го намерят за смешно, колкото ми се струва на мен.
Надявам се и следващите епизоди, да са толкова добре написани.
Единственият негатив, за който се сещам - OP песничката е наистина ужасна и може да подведе зрителите, за какъв тип шоу става дума.


Planet With ep. 1 - това изглежда детинско, но е толкова откачено и такава странна смесица от жанрове, че не мога да го опиша с думи. Нещо, като кръстоска между Concrete Revolutio и Punch Line.
Артът и анимациите са съвсем семпли, но ме кефят смените на перспективата (като в Concrete Revolutio), колко бързо се случват всички странни неща и как всеки от героите живее в свой свят и говори на свой собствен език.
Между другото маската на главния герой са я взели директно от Gundam: G no Reconguista.


Island ep. 2 - и във втори епизод не се случи нищо кой знае какво, но ни запознаха по-добре с главните персонажи, митологията на острова и какви роли се предполагат да играят те според нея.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 13 - стандартните гегчета.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 24 - тук известна комична алтернатива на битката със стандартния tech beast of the week: този път смартфон .


UQ Holder! OVA ep. 3 - поредната сякаш нарочно избрана особено тъпа история от мангата, адаптирана в аниме вариант по най-евтиния и безличен начин.
Не бих казал, че и фенсървисът може да спаси продажбите на това OVA.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 22-25 - поднасят на зрителя наведнъж твърде много и твърде странни неща, които се предполага да са основата на сюжета. Доста елементи са взели наготово от Macross, но са ги реализирали калпаво. Анимацията и монтажът в тези епизоди са дори по-зле от обикновено.

[alshu]

Jashin-chan Dropkick ep. 1 - идеята звучи добре: кавай възпитани монстърчета водят тих всекидневен живот, но периодично се яндеростват и изпадат в краен садизъм. Има го и трикът от Kobayashi-san Chi no Maid Dragon с яденето на опашката, която се регенерира. Всичко това се предполага да е някакъв коментар за японските обществени взаимоотношения, където всеки се усмихва учтиво, но в същото време потиска истинските си чувства и желания.
За съжаление самите гегове са елементарни или просто гадни. Не съдържат никакъв интересен привкус или дълбочина, затова писва още преди средата на серията. Второ изсипани са наведнъж в безформена маса почти без структура или подготовка. Артът и анимацията са по-скоро среднисти - нищо впечатляващо. Играта на сеютата е неравномерна: Айна Сузуки се раздава, като титуларната героиня, което обаче идва прекалено за тъпите шегички, които са и връчили по сценарий. Останалите са в безцветни роли, с изключение на Ничика Омори. Може би просто Jashin-chan Dropkick не е моят тип хумор.
Не ме забавлява достатъчно - дроп.


Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 1 - определено не очаквах такъв тип заглавие. Клони повече към shoujo и ежедневие, а аз се надявах на нещо по-детективско. Не че няма загадки, но те са свързани с антикварни предмети и хората, които ги носят за оценка - т.е. ако има престъпления те са кражби и разпространение на фалшификати. Диалозите са тромави и прекалено засукани, че да се случват между реални хора. Анимацията е доста дървена, въпреки че броят кадри в секунда е достатъчен за такъв тип заглавие, а се предполагаше това да е епизодът да зариби визуално зрителя.
Да видим, как ще се развие, но мисля това е едно от онези shoujo-та, които поднасят на главната героиня всичко на тепсия.


Kekkai Sensen & Beyond OVA ep. 1 - простотийка, но прилична за бонус серия и десетки пъти по-добра от OVA-то на предишния сезон. Проблемът ми беше с калпавият превод (понякога пишеше точно обратното, на което се случваше) и мърлявото видеокачество.

[alshu]

Lupin III: Part 5 ep. 14 - тук няколко интересни идеи за технологична утопия/антиутопия, колко мръсно и нагло играят ЦРУ и че когато се набъркаш с джентълменски идеали в политиката отнасяш стрела в гърба...което се случи на Люпен...буквално.
Следващият път да видим, как ще се развие преврата и въобще как ще се измъкнат нашите хора. Според мен още доста загадки за разкриване.


Gundam Build Divers ep. 15 - слушам и не вярвам на очите си: почти прилична серия. Никакви там мелодрами, а просто интересно игрово предизвикателство, както и оригиналните идеи на нашите хора, как да го преодолеят.
За жалост накрая се наложи Рику да влезе в чийт режим, което и буди подозрението, че предизвикателството е примамка за чийтъри.
Цялата подводно-митологична тематика (делфини, тритони с тризъбци, формата на база) в космоса ми се видя доста забавна, особено гигантската грозотия наречена La vie en crab (по извратената логика, че един от ключовите компоненти в нея е космическия ремонтен док La vie en rose, познат от няколко Gundam сериала в Universal Century).


Tokusou Kihei Dorvack ep. 26-27 - стандартното лошо анимирано пюу-пую, но поне вкараха на място драмата с предалите се извънземни: и двете страни се отнесоха лошо с тях.
Прави ми впечатление, че с наближаването на края темпото на историята се забави значително и историите вече са свързани, а не епизодични.

[tigermaster]

Пробвах се да гледам "Vatican Kiseki Chousakan". Ами, освен дето атмосферата почти му се е получила, нищо хубаво не мога да кажа за този сериал, поне в първите му три епизода. Изпочупващ от скука непрекъснат инфодъмп, статична анимация и фенски субтитри, чиито автори явно са си мислели, че като наплякат букви из целия екран и използват изкилиферчени шрифтове и цветове, правят нещо смислено. Искам някой да каже на българските фенсъбъри - а и не само на тях - че това е грозно и стои аматьорско и претенциозно - особено пък когато субтитрите са фрашкани с граматични и смислови грешки и от сто хиляди километра си личи, че са превеждани от английски, а не от японски.

Този сериал няма да го гледам повече и, честно казано, силно се замислям дали си струва отново да си губя времето с преводите на "Отаку България".

[трубадур]

Нямам идея как стоят наистина нещата, ама мега силно супер яко се съмнявам у бегето некой некога да е превел аниме от японски. Винаги е втори превод и боли

[tigermaster]

^Верно е. Особено пък ако за основа използваш фенски субтитри, правени от някой ентусиаст с доста съмнителни познания по японски и горе-долу никакви познания за това как се правят годни за четене субтитри - резултатът тогава е бая интересен, а и, понеже българският фенсъбър не знае японски, не смее и много да мърда от значението на англоезичния превод - или поне при мен е така. В последните месеци така ми се стекоха нещата, че преведох доста японски неща. Ама, егати, гледам поне да не си личи толкова, че съм превеждал от английски - в смисъл, няма в превода да оставям словореда на английските изречения, нито пък ще пренасям разни особености на английската граматика в българския превод.

Групите, които правят фенски преводи за аниме на български, имам чувството, че хвърлят повече усилия в разни визуални финтифлюшки, отколкото в изчистване на текста. А визуалните финтифлюшки като не ги е правил професионален аниматор или монтажист, който си има представа какво върши, стоят просто нелепо - все едно някакво тийнейджърче ги е сглобило на домашния компютър с помощта на безплатен софтуер от рода на "Aegisubs". Плюс, че, като зрител, съм свикнал всичките субтитри да са ми на дъното на екрана и да са в някакъв нормален шрифт, а не преводът на изписващите се на екрана надписи да е по средата на екрана с черен готически шрифт, докато отдясно вертикално с жълти букви се изписва някакво пояснение, а отдолу се търкалят бели субтитри с диалога - примерно, де, във ватиканската глупост точно това го нямаше, обаче бяхме достатъчно често достатъчно близо до подобна ситуация и това хич не е приятно.

[alshu]

tigermaster, Vatican Kiseki Chousakan е голям боклук и като съдържание (някакъв фенфикшън на Дан Браун), и като продукция. Авторите знаейки недостатъците си, са се опитали да привлекат shounen ai публиката, но и това са вяли усилия.
Аз го следях, защото беше екзотичен буламач от грешни решения, но едва ли има много хора, които биха оценили този му аспект.
Отаку България не са точно група с ясна структура и разпределение на задълженията, просто сбор от странни типове - каквото остана от бума на аниме фенсъбинга. Тези тук го правят едва ли точно заради шаренията и заради съмнителната гордост да видят никнейма си под някакъв проект. Дори в най-добрите времена поне три групи почваха едно и също популярно заглавие и след 3-4 епизода го зарязваха. Най-големият пиратски хит - Атаката на титаните, го довършва спешно от фенщина един човек, който въобще не смяташе да се занимава с проекта.
Друга причина освен мързел и дилетантството е, че интересът към анимето у нас в момента е на рекордно ниски нива - точно обратното на световните тенденции.
Aegisubs хич не е лоша програма, просто няма кой да я ползва правилно, а и нищо не пречи да произвеждаш съвсем прости титри с нея, без никакви там специални скриптове и картинки.

трубадур

яко се съмнявам у бегето некой некога да е превел аниме от японски

Преди много години имаше един Сафир, който беше завършил японистика. Той преведе първи сезон на Haruhi от японски, а и май беше почнал някакво друго аниме, което не довърши. И някакви манги превеждаше спорадично.
Принципно сериозните фенсъбъри ползват английския текст (ако е гепен от Крънчи или Фънимейшън ще е пълен с грешки) само за основа, върху която да стъпят, а после разследват сцена по сцена, какво се случва и рисърчват неясните препратки.
Имаше такава тема в АнимеС, където народът питаше "как се превежда това" и почваше брейнсторм предимно за технически или научни понятия. Във връзка с Ippo дори бяха направили речник на боксьорските термини - финтове, подготовки и пр.


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 1 - малко странен арт и продукция. Ползват CGI и разни модерни техники, но по-скоро ми прилича на дървена ТВ анимация от 60-те години на миналия век. Екшънът е достатъчно, но пестеливо анимиран (ако въобще). Сюжетът също се развива с различно по-сбито темпо и по начин нехарактерен за съвременните анимета, но пък задава правилната атмосфера за японска старинна история.
Не може да се каже, че реализмът е голям, по-скоро става дума за клише приключение с исторически декори и костюми. Някои от сблъсъците са, като преразказ на легенда, а не истински бой - примерно единият лошко рипна от брега, чак на лодка в морето. Диалозите освен някоя архаична дума или понятие, звучат твърде съвременно.
Не е нещо невиждано, но определено събуди любопитството ми. Рядко излизат такива сейнени. Бих го сложил в същата категория, като Onihei, въпреки че се различават визуално и сюжетно.

[alshu]

Hataraku Saibou (TV) ep. 2 - без да е голяма изненада втори не е толкова добър, но не е и толкова зле. Всяка серия е комбинация от MOE, катастрофичен филм и не особено адекватна научно популярна лекция на тема клетки.
По-очевидните препратки: colony breach от Gundam, акулата от Jaws и разрушения по инфраструктурата в стил The Towering Inferno.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 1 - за жалост голям боклук и като сюжет, и като герои. Най-лошото е отвратителното разностилие: несъвместим керъктър дизайн, неадекватно поведение на героите и дори музиката стилистично не се връзва с нищо. Авторите са провалили страхотния азиатски 30-тарски сетинг.
Засега само пропуснати възможности и няма изгледи анимето да се развие към нещо различно.
Ще го следя още епизод-два, но не защото си струва, а от любопитство, какви глупости ще натворят.


Grand Blue ep. 1 - университетска комедия от най-простите такива. Главният герой спазва нормите и има солидни морални скрупули, но против волята си е принуден да върши големи свинщини. Всъщност му е кеф, но го е страх да си признае пред себе си. За негов "късмет" познатите му продължават да го вкарват във все по-големи каши. Тайната мечта на всеки японец, защото хем е "чист" пред съвеста си, хем си живее живота...ако повръщането от препиване, преследването от полицията и ненавистта от страна на близки роднини се смята за страхотно прекарване.
Всичко това някак трябва да мине за реклама на водолазния спорт и красотите на океана.
От една страна заглавието е неприятно напомняне, какви невъзможни комплексари са японците, от друга хуморът е еднообразен и клозетен. Самата продукция е под средното ниво - спестени са доста анимации.
Дроп.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 2 - логично вторият епизод не е толкова як, но пък ни запознаха с третата главна героиня, която за моя радост е озвучена с голямо густо от Chiaki Omigawa. Типът хумор беше малко по-различен, което също ме зарадва.
Харесва ми, че въпреки че става дума за гимназистки неловките ситуациите, в които изпадат са разбираеми за всеки.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 14 - religious leader is creepy.


Detective Conan ep. 907 - някак успяха да вмъкнат епизод на тема футбол по време на световното първенство. Дори споменаха японското участие в Русия. Интересно, дали са имали подготвен различен коментар при различно представяне на Япония? Става дума за една кратка реплика, едва ли би било трудно да подготвят две версии на епизода.
Серията съдържа интересна за феновете на Джей Лигата информация, но пък историята и е тъпа.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 122 - арката почва добре, но обстановката е леко клиширана - най-евтиният хотел...защото е точно до гробището...зад което има старо, изоставено и евентуално обитавано от духове училище.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 25 - твърде много излишни трансформации: някаква идиотска токусацу концепция, че през колкото повече трансформации се мине, толкова по-голяма сила се призовава (което би имало смисъл, ако ставаше дума за магия или някаква друга условност, но при mecha е тъпо).
На теория нямам нищо против mecha porn-ото, но дизайните тук са на играчките от фернчайза: грозни и напълно безсмислени.