Post
by alshu » Mon Jun 11, 2018 11:52 am
Дръпнах му един мини маратон на няколко филми от Хаяо Миязаки.
Без да е голяма изненада - освен графично, анимационно и откъм сетинг не си падам по героите и сюжетите му, още повече, че това са заглавия от по-ранните му периоди, пълни с жизнерадост, наивитет и опростенчески идеи. Последното донякъде идва и от факта, че са предназначени предимно за детска публика.
От една страна не мога да се съглася с мнението на множество кино критици, че Миязаки е най-великият, от друга страна признавам, че е един от най-влиятелните в японската анимацията. Въпросните филми събудиха у мен спомени за множество по-късни и несвързани с Ghibli проекти.
Majo no Takkyuubin - интересна концепция за ролята на магията в съвременния живот. В продукцията са вложени огромни усилия. Винаги нещо се случва на заден фон.
Историята обаче е елементарна. Главната героиня Кики среща изненадващо голям брой поддръжници и се преборва с проблемите си твърде лесно. Има я и характерната за Миязаки разпокъсаност идваща от подхода му - първо замисля основните анимационни сцени, после пише сценария, така че да ги свърже в общ сюжет.
Беше интересно и не особено изненадващо да видя, че Little Witch Academia е черпило с пълни шепи от Majo no Takkyuubin.
Tonari no Totoro - един от най-известните филми на студиото и определено заслужава славата си. Пасторални картини, оригинална митология и митологични същества, в чийто дизайн и анимации е вложена цялата креативна сила на създателите му. Чрез жестове, мимика и гегове са разказани много повече неща отколкото с диалог. В това отношение силно напомня за Panda Kopanda.
Сигурно щеше да е най-радостната и жизнеутвърждаваща анимация, която съм гледал, ако не знаех на каква мрачна истинска история е базирано.
Kaze no Tani no Nausicaa - интересни екологични концепции и социално-политически коментари, но твърде много идеализъм и sjw красноречия. Не мога да си представя главната героиня да постигне същите неща, в условията на реален пост-апокалипсис, дори да е спасителят от легендите.
Историята е твърде дълга за времетраенето на филма, ключови моменти изглеждат превъртяни на бързи обороти. Може би щеше да работи по-добре под формата на ТВ сериал или OVA.
Анимацията е някак претупана и по-старомодна в първата част на филма и чак след средата се развихря до характерното ниво за авторите.
В множество по-късни анимета се усеща влиянието на Nausicaa и дори самият Миязаки преработва идеята и героите във филма си от 1997 Mononoke-hime.
Tenkuu no Shiro Laputa - едни от най-големите филми на Миязаки. Голям, като продукция. Огромно количество фантастични и сложно планирани локации, оригинален steam punk механичен дизайн, комплексна митология и разнообразни герои. Колкото и филмите на Ghibli да са красиви и детайлни, в мащаб трудно могат да се сравнят с Laputa. Може би само Kariosutoro no Shiro е съизмерим, но той е с парите и под шапката на Toei Animation.
Характерно за този период на Миязаки сюжетът съдържа сериозни теми, които обаче са развити опростенчески.
Както се полага на голям филм, влиянието му е огромно и може да се забележи в множество заглавия от One Piece (Skypiea, Thriller Bark и въобще, където има гигантски механизми) до Last Exile.
Дори първоначалната идея за Laputa е реализирана години по-късно от Gainax под името Fushigi no Umi no Nadia. Понеже съм го гледал ми беше забавно да видя същите идеи - и сюжетни, и визуални (енергически кристали, въздушни кораби, дистопични индустриални пейзажи) реализирани от различни автори.
Hisone to Masotan ep. 9 - поради уникалния сетинг на шоуто, мелодрамата на главните героини се проявява под формата на ексцентрична комедия. Каквито и да са слабостите на сюжета, шантавите идеи и разработките им компенсират многократно.
Saiki Kusuo no Sainan (2018) ep. 21 - от добрите епизоди. Най-смешни бяха моментите, когато двете потенциални изгори на Сайки се запознаха с баба му и дядо му, както и преследването на Терухаши от кръжока по журналистика.
Fullmetal Panic! Invisible Victory ep. 8 - не стига елементарния сюжет, но и екшънът беше доста евтино нарисуван. Вторият арк в сезона е направо отвратителен. Да видим третия.
След финалните надписи тийз за новата мека на Соске + единственият персонаж, който ме кефи в момента - Wraith.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama Hen ep. 9 - стандартните вече изтъркани гегове.
Tada-kun wa Koi o Shinai ep. 10 - стандартното клише "Дай да направим най-добрата среща точно преди да се разделим без никакво обяснение".
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion the Animation ep. 20 - ъх.
Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 9 - за компенсация на една предишна серия, тук история изцяло посветена на Уайзман...точно толкова тъпа, колкото обикновено.
Steins;Gate 0 ep. 9 - обратно в охлювското темпо.
Зи драмата със Сузуха, дето Дару я обезвреди толкова лесно си беше излишна.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”