Кой какво чете V: Brave New World
Re: Кой какво чете V: Brave New World
В същото време днешният наболял проблем е, че Венета Райкова пише книги, които се продават доста добре, изчерпани тиражи и всичкото. Типично по нашенски имената на Ботев и Вазов бяха извадени моментално и с други думи жалкарията е пълна.
Обаче ако текстът на тия книги си остава на това ниво :
https://www.gnezdoto.bg/triumfyt-na-kuc ... ta-raikova
Но пък беге мамите ѝ се радват, тъй че ко знаем ний
Обаче ако текстът на тия книги си остава на това ниво :
https://www.gnezdoto.bg/triumfyt-na-kuc ... ta-raikova
Но пък беге мамите ѝ се радват, тъй че ко знаем ний
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6522
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Това на Венета Райкова е ОМГ.
Според биографичната справка на линка, тази е журналист от повече от двайсет и пет години. Защо не се е научила да работи с текст?
Според биографичната справка на линка, тази е журналист от повече от двайсет и пет години. Защо не се е научила да работи с текст?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Приключих с първите 3 книги за Джентълмените копелета. Еми зарибявка е. Сюжетите на Линч изглеждат логични и смислени като ги гледаш отблизо, събитие по събитие, но ако се отдалечиш и погледнеш цялостната картинка осъзнаваш, че всичко е кула от карти, отстояща на една пръдня разстояние от пълен колапс. Просто човекът не го бива да пише 'Аха' моменти и да навързва интриги напред по книгата. Не е толкова писател, колкото пишман DM на D&D сесия, който не иска да wipe-ва партито, но и не иска да devolve-ва във пълен deus ex machina фест. Усещам обаче, че е разпънат на макс и прави каквото може, и го уважавам за това.
Foreshadow-а също е прекалено очебиен и на повечето места не греши. За сметка на това стила на автора е адски зарибяващ, нищо особено като английски, но метафорите и измислените псувни са доста забавни, а описанията му ми влизат много добре. В момента в главата си имам доста-добра представа как изглеждат повечето герои и места от поредицата, нещо с което повечето фентъзи което чета не може да се похвали. Дори трета книга беше като цяло доста добра, чак на последните 150-тина страници като взеха да излизат дълго пазените разкрития нещата взеха да потъват в дълбините на фенфика.
Формулата е печеливша, само дано продължи да пише, че сега като се зачетох разбрах за какво ми говореше @tigermaster. Е уж щял да прави голямо обявление скоро, сигурно ще е дата за 4-та книга.
кн. 1 и 2 - 8/10, кн 3 - 7/10.
Foreshadow-а също е прекалено очебиен и на повечето места не греши. За сметка на това стила на автора е адски зарибяващ, нищо особено като английски, но метафорите и измислените псувни са доста забавни, а описанията му ми влизат много добре. В момента в главата си имам доста-добра представа как изглеждат повечето герои и места от поредицата, нещо с което повечето фентъзи което чета не може да се похвали. Дори трета книга беше като цяло доста добра, чак на последните 150-тина страници като взеха да излизат дълго пазените разкрития нещата взеха да потъват в дълбините на фенфика.
Формулата е печеливша, само дано продължи да пише, че сега като се зачетох разбрах за какво ми говореше @tigermaster. Е уж щял да прави голямо обявление скоро, сигурно ще е дата за 4-та книга.
кн. 1 и 2 - 8/10, кн 3 - 7/10.
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Прочетох Животописни бележки на ген. Владимир Вазов и смятам, че абсолютно всеки българин трябва да я прочете, в тази малка книжка е събрана толкова много всеотдайност, себежертвоготовност и любов към родината ни. А и освен военните му подвизи през WWI той е отгорен и за разцвета на столицата ни през шестте му години като неин кмет.
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Първият Старкрафт, не е лоша книга, но с възможностите за сюжет който дава вселената на играта си е слабо изпълнение.
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Don't Live For Your Obituary: Advice, Commentary and Personal Observations on Writing 2008-2017 на Джон Скалзи. Втори том (първият обхващаше 2001-2008 и се казваше You Don't Fool Anyone When You Take Your Laptop to a Coffee Shop) и една идея по-малко практически полезен от първия, но все така супер яко четиво. Скалзи is my spirit animal.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Захванах се да чета "Охлюв на склона". Колкото повече напредвам, толкова повече не мога да се утърва от усещането, че това са някакви записки от психиатрично отделение.
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Забавлявам се искрено с една древна българска книжка - София преди 50 години от Георги Каназирски-Верин. Няма разлика в манталитета на Българина, явно няма и да има докат не се затрием най-сетне .
има я в читанката
има я в читанката
- Spoiler: show
Тук-там няколко уединени сгради и ето ни пред „Шарения мост“. „Шарен“, защото дървената му част е била нашарена с българския трицвет. Днешният Лъвов мост е построен през 1890 година. Софиянци, които винаги са обичали да правят вицове, забелязвали, че блестящите на слънцето нови бронзови лъвове нямат езици. Те дълго време разпространяваха вица, че на лъвовете отрязали езиците, за да не могат да кажат колко е откраднато при постройката на моста.
В ляво на същия булевард, малко по-долу, почти до ъгъла на ул. „Гробарска“, същият чужденец виждаше друга интересна гледка. Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше „царибашията“ или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара: „Чичо, давай ми едно петаче, да ти дава Господ живот и здраве!“
Често по прахоляка на тоя мегдан се разрешаваха циганските спорове, които понякога се израждаха в грозни побоища, от които разтърваните съперници излизаха непознаваеми, окървавени и опрашени. Дълги години софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради „изборни съображения“ (циганите се използуваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Слепоглед е най-задължителната книга, която съм чел от Батман Аполо насам. Още от първите 5 страници знаех, че ще ми стане любима, и до края така и не ме разочарова. Браво на Питър Уотс, така се пише твърда фантастика.
Много ме е яд, че не отидох на Ratio-то миналата година, където той беше лектор. Не стига, че беше на 15 минути пеш от нас, ами и ми предлагаха безплатен билет, щото фирмата, в която работя е спонсор на събитието. Тъпа тиква...
9/10
Много ме е яд, че не отидох на Ratio-то миналата година, където той беше лектор. Не стига, че беше на 15 минути пеш от нас, ами и ми предлагаха безплатен билет, щото фирмата, в която работя е спонсор на събитието. Тъпа тиква...
9/10
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Мда, аз тогава успях да взема автограф и полафихме малко и го питах за някакви хинтове за продължението на Слепоглед и Ехопраксия. Беше искрено учуден че имам хардкавъра на втората Иначе, лекцията ясно че беше яка.Martix wrote: ↑Sat Jun 02, 2018 7:24 pmСлепоглед е най-задължителната книга, която съм чел от Батман Аполо насам. Още от първите 5 страници знаех, че ще ми стане любима, и до края така и не ме разочарова. Браво на Питър Уотс, така се пише твърда фантастика.
Много ме е яд, че не отидох на Ratio-то миналата година, където той беше лектор. Не стига, че беше на 15 минути пеш от нас, ами и ми предлагаха безплатен билет, щото фирмата, в която работя е спонсор на събитието. Тъпа тиква...
9/10
И в тази връзка, на 12-ти излиза първата му нова книга от Ехопраксия насам, The Freeze-Frame Revolution - кратък роман базиран в света от разказа The Island , поразвит в последвалите Giants и Hotshot
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Всъщност това излезе преди няколко дни.Claymore wrote: ↑Sat Jun 02, 2018 8:44 pmИ в тази връзка, на 12-ти излиза първата му нова книга от Ехопраксия насам, The Freeze-Frame Revolution - кратък роман базиран в света от разказа The Island , поразвит в последвалите Giants и Hotshot
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Странно, вчера като си гледах в Амазона още беше с pre-order бутон, сега обаче си е редовно, само че датата на публикация още я пише като 12 юни... Еми явно понеделника ще се ходи до банката
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Ммм, завиждам. Четох му интервютата с различни БГ outlet-и и бяха яки до едно. Много готин човек изглежда.
И науката в книгата, колкото и да е fringe има предимството да е адски убедителна. Макар да не съм привърженик на главната му теория, че
- Spoiler: show
There are no rules! I'm gonna get you!
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Re: Кой какво чете V: Brave New World
Подхванах Too Like the Lightning на Ада Палмър, когато я намерих да самотничи в старата ми раница.
Тематично книгата е плод на академичните интереси на авторката, която е историк на Италианския ренесанс. Тук е решила да третира неумолимия ход на културната промяна и съответното възникване на нови социални практики от гледната точка на някой, изградил кариерата си върху контраста между настояще и минало. Врътката е, че докато академичната история изхожда от странността на миналото и го тълкува по начин, който го прави понятно, целта на този роман е първо да убеди читателя, че дори не може да си представи колко чуждо ще ни бъде бъдещето и колко чуждо ще изглежда настоящето тогава - но хуманистките симпатии на Палмър в крайна сметка хвърлят мост над културните различия между епохите ни и намират общия показател, бил той някаква универсална човечност (прекалено просто) или невидимите, но дълбоки корени на историческата приемственост (по-вероятно май). Палмър маркира този разговор още в първата глава, където разказвачът се извинява на читателя за употребата на обидните през 25-и век архаични местоимения "той" и "тя" (които ми се струва, че Палмър е решила да използва за наше улеснение без достатъчно убедително in-universe обяснение, тъй като става ясно, че героите ѝ са отсвирили бинарната полова система помежду си, но както и да е, още съм в началото и може по-нататък това стилистично решение да добие повече смисъл) със следното изречение:
Действието се развива през двайсет и пети век, националната държава вече не съществува, религията е много лоша и никой не смее да спомене старите деноминации, а на назначените от псевдоправителствената система духовни водачи не им е позволено да кажат дали вярват в някаква висша сила, или не, ядреното семейство е заместено от кооперативи, където децата растат под колективно попечителство, престъпниците се рехабилитират чрез неплатен общественополезен труд, а не отиват в затвора, и т.н. Имало е разни глобални катаклизми, но сега всичко е наред, поне привидно. А, и има някакво дете, което може да съживява играчките си, и някакъв мистериозен документ, и някакви политически интриги. Засега съм дотам.
Най-добрият ми приятел се влюби в тази книга и засега и на мен ми харесва, макар че все още нямам идея дали основният принцип е прогресивен или консервативен, което леко ме притеснява - а пък ако в крайна сметка се окаже, че книгата задава въпроси, без да предлага еднозначни отговори, ще се спека, защото не обичам да мисля.
Ако някой вече е писал по темата, не ми казвайте, за да не се ядосвам, че ви разказах толкова много за worldbuilding-а.
Тематично книгата е плод на академичните интереси на авторката, която е историк на Италианския ренесанс. Тук е решила да третира неумолимия ход на културната промяна и съответното възникване на нови социални практики от гледната точка на някой, изградил кариерата си върху контраста между настояще и минало. Врътката е, че докато академичната история изхожда от странността на миналото и го тълкува по начин, който го прави понятно, целта на този роман е първо да убеди читателя, че дори не може да си представи колко чуждо ще ни бъде бъдещето и колко чуждо ще изглежда настоящето тогава - но хуманистките симпатии на Палмър в крайна сметка хвърлят мост над културните различия между епохите ни и намират общия показател, бил той някаква универсална човечност (прекалено просто) или невидимите, но дълбоки корени на историческата приемственост (по-вероятно май). Палмър маркира този разговор още в първата глава, където разказвачът се извинява на читателя за употребата на обидните през 25-и век архаични местоимения "той" и "тя" (които ми се струва, че Палмър е решила да използва за наше улеснение без достатъчно убедително in-universe обяснение, тъй като става ясно, че героите ѝ са отсвирили бинарната полова система помежду си, но както и да е, още съм в началото и може по-нататък това стилистично решение да добие повече смисъл) със следното изречение:
Понеже за първи път от месеци се опитвам да обясня на български нещо по-сложно от пропадъка на старите си съученици, от къртовския труд, който си дадох, за да произведа горния абзац, ме изби кървава пот, та нека зарежем концептуалната рамка и караме по същество:It will be hard at first, but whether you are my contemporary still awed by the new order, or an historian gazing back at my Twenty-Fifth Century as remotely as I gaze back on the Eighteenth, you will find yourself more fluent in the language of the past than you imagined; we all are.
Действието се развива през двайсет и пети век, националната държава вече не съществува, религията е много лоша и никой не смее да спомене старите деноминации, а на назначените от псевдоправителствената система духовни водачи не им е позволено да кажат дали вярват в някаква висша сила, или не, ядреното семейство е заместено от кооперативи, където децата растат под колективно попечителство, престъпниците се рехабилитират чрез неплатен общественополезен труд, а не отиват в затвора, и т.н. Имало е разни глобални катаклизми, но сега всичко е наред, поне привидно. А, и има някакво дете, което може да съживява играчките си, и някакъв мистериозен документ, и някакви политически интриги. Засега съм дотам.
Най-добрият ми приятел се влюби в тази книга и засега и на мен ми харесва, макар че все още нямам идея дали основният принцип е прогресивен или консервативен, което леко ме притеснява - а пък ако в крайна сметка се окаже, че книгата задава въпроси, без да предлага еднозначни отговори, ще се спека, защото не обичам да мисля.
Ако някой вече е писал по темата, не ми казвайте, за да не се ядосвам, че ви разказах толкова много за worldbuilding-а.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest