Относно
частичната определеност при сложните названия, използвани като собствени имена (Искърско дефиле, Ниагарски водопад, Стара планина, Черни връх и т.н.) при бегло прелистване на "Българска граматика" на Пашов не успях да намеря конкретно граматическо правило (това не означава, че със сигурност го няма измежду страниците

) за не/съгласуването на географски обекти.
Затова го давам на свободно съчинение

, размишления и страсти

: накрая на главата
Категорията "определеност" в граматиката пише - парафразирам, "сложните названия, използвани като собствени имена се съгласуват".
От друга страна - имената на населените места и географските обекти по принцип не се членуват, но в частни случаи при названия предимно на реки или планини, когато са в мн.ч. или в м.р. може се използват членувани форми. И от трета страна - преминаването на съществително собствено име в нарицателно и обратно: Стара (планина) - стара, Черни (връх) - черни, Велики (Преслав) - велики, Мъртво (море) - мъртво, Черно (море) - черно, и т.н., при които не се използва съгласуваност.