Shuumatsu Nani Shitemasuka? Isogashii Desuka? Sukutte Moratte Ii Desuka? - еп. 7 - 12
Бих казал, че беше добро като цяло и останах доволен, че го изгледах. Финалът беше силно драматичен, даже повече от колкото очаквах. Не смятах, че част от главните герои ще си отидат. Препоръчвам го на всеки, който си пада по фантастични светове и драматични истории.
Обща оценка - 7 / 10.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Grancrest Senki ep. 1 - шаблонно, безлично и относително нискобюджетно фентъзи. Имах някаква надежда в мацката главен герой, но тя върши пълни глупости, които се предполага да минат за хитри интриги, а и скоро се пръкна същинският протагонист - поредният кух идеалистичен младеж.
Itazura Majo to Nemuranai Machi - очаквах повече от премайза, но това е грозно, тъпо и CGI-нато, а американците са смехотворни карикатури. Не видяn и никакви достойнства в протагонистката японка. Полу-злодейката Либърти се предполагаше да e симпатична и секси, но е реално е една разглезена айдълка с магически сили.
Само мечката ставаше, но както подобава нd плюшена играчка нямаше особено ярка индивидуалност.
По замисъл заглавието е детска фентъзи заигравка с коледната символика и съдържа комичен екшън в духа на старите Ghost Busters, но де факто е пълен кич и нищо повече.
Kokkoku ep. 1 - интересно почна. Логично в стазисния свят обикновените хора имат проблеми с мутрите, точно като в нормалния свят. Подхвърлиха мрачна и любопитна митология зад магическите способности и групите, които знаят за тях и ги експлоатират.
За съжаление керъктър дизайнът и анимациите са грозна CGI полюция, като Seikaisuru Kado. Музиката също не ме радва.
Lupin III: Part II ep. 21-37 - нямам думи колко е зле този сезон, но тук-таме изпада по нещо любопитно. Примерно 36-ти е поносим (вече съм споменавал, че всички серии с Гоемон в центъра на историята ми напомнят приятно за Sabu to Ichi Torimono Hikae) и е един от моделите, който се следва по-нататък във филмите и спешълите.
Забавно е и да откривам познати елементи, които не се свързани сюжетно, а просто са рециклирани по-късно: като кланът нинджи Фума от въпросната серия, катедралата Саграда Фамилия и т.н. и т.н.
Itazura Majo to Nemuranai Machi - очаквах повече от премайза, но това е грозно, тъпо и CGI-нато, а американците са смехотворни карикатури. Не видяn и никакви достойнства в протагонистката японка. Полу-злодейката Либърти се предполагаше да e симпатична и секси, но е реално е една разглезена айдълка с магически сили.
Само мечката ставаше, но както подобава нd плюшена играчка нямаше особено ярка индивидуалност.
По замисъл заглавието е детска фентъзи заигравка с коледната символика и съдържа комичен екшън в духа на старите Ghost Busters, но де факто е пълен кич и нищо повече.
Kokkoku ep. 1 - интересно почна. Логично в стазисния свят обикновените хора имат проблеми с мутрите, точно като в нормалния свят. Подхвърлиха мрачна и любопитна митология зад магическите способности и групите, които знаят за тях и ги експлоатират.
За съжаление керъктър дизайнът и анимациите са грозна CGI полюция, като Seikaisuru Kado. Музиката също не ме радва.
Lupin III: Part II ep. 21-37 - нямам думи колко е зле този сезон, но тук-таме изпада по нещо любопитно. Примерно 36-ти е поносим (вече съм споменавал, че всички серии с Гоемон в центъра на историята ми напомнят приятно за Sabu to Ichi Torimono Hikae) и е един от моделите, който се следва по-нататък във филмите и спешълите.
Забавно е и да откривам познати елементи, които не се свързани сюжетно, а просто са рециклирани по-късно: като кланът нинджи Фума от въпросната серия, катедралата Саграда Фамилия и т.н. и т.н.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 114 - и преди писах, че аркът става, а триковете са по-приемливи от обичайните, защото са простички. Единственият проблем е, че единият изискват метеорологичните явления да се случват, като по часовник, което е по сценарий и местните жители знаят за този феномен.
Не знам, пък може наистина да има такива мета, но се съмнявам.
Едно е времето в селището от арката с фестивала на светкавиците (и в България имаме такива), друго е да разчиташ снегът да падне в точно определена част на деня и дъждът да го стопи след това.
В тази серия отделиха време за малко повече от личния живот на Киндайчи, като очилатата мацка определено ревнуваше от Миюки, жалко че я няма в по-новите сезони, защото тя е по-свестен персонаж от идолката.
Мисля, че все пак можеха да вкарат тази история в три, че дори и в две серии, а не да я разточват така.
Следващият път ще участва и онова досадно хлапенце братовчедката на Киндайчи.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 1 - това е поредното кодомо с реклама за играчки, но интересът ми се запали от това, че става дума за трансформиращи се в пилотируеми роботи скоростни влакови мотриси, а артът и анимацията са приятни.
Бонус е и че бащата на главния герой се играе от Томоказу Сугита.
Засега доста ми прилича на GaoGaiGar (един от елементите там беше точно shinkansen локомотив) и Chousoku Henkei Gyrozetter - темата, същите клишета, подобните сцени на трансформация и пр.
Засега е забавно, дано преводът продължи, защото е доста непопулярно в MAL.
Lupin III: Part II ep. 38-41 - стандартните тъпизми. Тук поне в два случая Люпен се измъкна с плячката, а в един му я отмъкна Фуджико.
Не знам, пък може наистина да има такива мета, но се съмнявам.
Едно е времето в селището от арката с фестивала на светкавиците (и в България имаме такива), друго е да разчиташ снегът да падне в точно определена част на деня и дъждът да го стопи след това.
В тази серия отделиха време за малко повече от личния живот на Киндайчи, като очилатата мацка определено ревнуваше от Миюки, жалко че я няма в по-новите сезони, защото тя е по-свестен персонаж от идолката.
Мисля, че все пак можеха да вкарат тази история в три, че дори и в две серии, а не да я разточват така.
Следващият път ще участва и онова досадно хлапенце братовчедката на Киндайчи.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 1 - това е поредното кодомо с реклама за играчки, но интересът ми се запали от това, че става дума за трансформиращи се в пилотируеми роботи скоростни влакови мотриси, а артът и анимацията са приятни.
Бонус е и че бащата на главния герой се играе от Томоказу Сугита.
Засега доста ми прилича на GaoGaiGar (един от елементите там беше точно shinkansen локомотив) и Chousoku Henkei Gyrozetter - темата, същите клишета, подобните сцени на трансформация и пр.
Засега е забавно, дано преводът продължи, защото е доста непопулярно в MAL.
Lupin III: Part II ep. 38-41 - стандартните тъпизми. Тук поне в два случая Люпен се измъкна с плячката, а в един му я отмъкна Фуджико.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Sora yori mo Tooi Basho ep. 2 - анимето в геговите си моменти страшно прилича на K-On. Планът за отиването до Антарктида всъщност бил относително смислен (без един конкретен детайл). Проблемите със спонсорираното на предишната неправителствена експедиция също вкарват известно доза реализъм. Нашите намериха трети човек, а и се мерна четвъртата кандидатка.
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 1 - почна малко мудно за short, а и този cliffhanger накрая не ми хареса.
Бях забравил един от бонусите - при трансформациите мацките ги рисуват не-чиби, детайлно и изненадващо секси.
Надявам се, че сезонът ще е поне на нивото на предния.
Lupin III: Part II ep. 42-44 - както обикновено струват си само определени сцени, като примерно тази, в която австралийските полицаи при изчезването на бронираната кола бяха в състояние "Fushigi-desu ne?".
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 1 - почна малко мудно за short, а и този cliffhanger накрая не ми хареса.
Бях забравил един от бонусите - при трансформациите мацките ги рисуват не-чиби, детайлно и изненадващо секси.
Надявам се, че сезонът ще е поне на нивото на предния.
Lupin III: Part II ep. 42-44 - както обикновено струват си само определени сцени, като примерно тази, в която австралийските полицаи при изчезването на бронираната кола бяха в състояние "Fushigi-desu ne?".
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Lupin III: Part II ep. 45-51 - обичайното, но поне от време на време оставят Люпен да вземе плячката без Фуджико да му я грабне от ръцете. Намекнаха, че има скривалища с натрупани богатства по всички континенти. Това е важен момент, защото съдейки по първи сезон и видяното от втори, преобладават историите с комичен провал или пък когато нашите хора вършат геройства вместо грабежи. Като крадци идват леко неудачници въпреки невероятните си умения. Информацията, че във времето, когато не ги гледаме имат успехи е донякъде успокояваща.
Сериите 50-51 са опит за арк, но историята с бившата изгора и зомбитата е твърде изтъркана и фрашкана с клишета. Дори сеюто на Люпен проплакваше "Корнелиааа" по-скоро комично отколкото драматично.
Сериите 50-51 са опит за арк, но историята с бившата изгора и зомбитата е твърде изтъркана и фрашкана с клишета. Дори сеюто на Люпен проплакваше "Корнелиааа" по-скоро комично отколкото драматично.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Violet Evergarden ep. 1 - всъщност не е зле. Атмосферата и сетингът ми напомнят за Toaru Hikuushi e no Tsuioku, но за разлика от там тема е възстановяване, адаптиране и интеграция в обществото.
Артът и анимацията са прекарсни, но усилията изглеждат похарчени напразно за такъв вид почти камерна история.
Още ми е странно да слушам гласа на Чина от Gundam Build Fighters в такава роля (гласът на Микаса не го помня, но беше по-различен и май по-подходящ), а очите и погледът ми напомнят за Читанда от Hyouka. На моменти се получава дисонанс с персонажа. Може би проблемът не е в артистите (сею, художници и аниматори), а в решенията на режисьора.
Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 1 - почна интересно, главният е OP и се ориентира бързо (защото знае как работи играта), а не е стандартният сополивко. За съжаление обикновено първите епизоди са за зарибявка и нищо чудно анимето да изтъпее до елементарен харем, както намеква ending-ът.
Един безспорен плюс: по-адекватно е на тема RPG от двата сезона на SAO взети заедно.
Miira no Kaikata ep. 1 - какво е това? Сериозно, някой да ми обясни безумието стоящо зад създаването на този идиотизъм!
Дали се предполага да е урок за читателите/зрителите, как да се грижат за домашен любимец? А може би говори за толерантност и емпатия към болните и различните? Дори да е така, защо мумия и защо джобен формат? Мозъкът ми е неспособен да възприеме концепцията.
Беше ясно, че анимето ще е странно, но не подозирах, че ще ми е чак толкова неразбираемо.
Артът и анимацията са прекарсни, но усилията изглеждат похарчени напразно за такъв вид почти камерна история.
Още ми е странно да слушам гласа на Чина от Gundam Build Fighters в такава роля (гласът на Микаса не го помня, но беше по-различен и май по-подходящ), а очите и погледът ми напомнят за Читанда от Hyouka. На моменти се получава дисонанс с персонажа. Може би проблемът не е в артистите (сею, художници и аниматори), а в решенията на режисьора.
Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 1 - почна интересно, главният е OP и се ориентира бързо (защото знае как работи играта), а не е стандартният сополивко. За съжаление обикновено първите епизоди са за зарибявка и нищо чудно анимето да изтъпее до елементарен харем, както намеква ending-ът.
Един безспорен плюс: по-адекватно е на тема RPG от двата сезона на SAO взети заедно.
Miira no Kaikata ep. 1 - какво е това? Сериозно, някой да ми обясни безумието стоящо зад създаването на този идиотизъм!
Дали се предполага да е урок за читателите/зрителите, как да се грижат за домашен любимец? А може би говори за толерантност и емпатия към болните и различните? Дори да е така, защо мумия и защо джобен формат? Мозъкът ми е неспособен да възприеме концепцията.
Беше ясно, че анимето ще е странно, но не подозирах, че ще ми е чак толкова неразбираемо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Beatless ep. 1 - кухо и елементарно. Поредният учтив и безполезен младеж. Поредните свърх сексуализирани лоли роботи, които тероризират града, но всъщност били мнооого добрички. Поредната зла корпорация с абсолютно неадекватен план (не че корпорациите не са зли, просто правят така, че да печелят, а не сами да се прецакват).
Дроп.
Dagashi Kashi 2 ep. 1 - толкова безсмислено е, колкото го помня, но напълно изкукалите рекламни тиради на Хотару са все така забавни. Нямам логично обяснение - просто ме кефи тази идиотка.
Има и една промяна, вече покрай обичайните неща рекламират и продукти, които не са произведени от сладкарската промишленост...но пак са фрашкани с въглехидрати.
Darling in the FranXX ep. 1 - ъъъ, някаква евангелионщина е това. Светът е интересен, но героите и сюжетът преливат от прекалено много емоции. Досадно е да ги филтрираш, а след процеса не оставя много.
Някои от дизайните на механизмите, света и чудовищата се вижда как идват от Trigger/Gainax и са добри, но почвата да ми писват да ги гледам все същите насам от Nadia: The Secret of Blue Water или примерно Magical Shopping Arcade Abenobashi. Още повече, че наскоро rewatch-нах FLCL. Без завладяваща история и герои вече ми доскучават.
Grancrest Senki ep. 2 - върви си тъпо, като в началото - напълно идиотски сюжетни обрати. Не съм гледал Лодос, което е по същия автор, но съм зачитал мангата и някаква подобна глупост беше.
Hakata Tonkotsu Ramens ep. 1 - в ядрото си идеята е интересна, но всеки герой да е карикатура на убиец, най-лошите да са толкова елементарни и всичко да е разиграно като цирк, се оказва напълно мизерен начин да се реализира.
Донякъде прилича на Durarara, но може би повече на Hamatora.
Дроп.
Hakumei to Mikochi ep. 1 - това е SOL и DL в приказен свят населен с говорещи животни и други същества от японския фолклор. Засега ме кефи, защото е сладурско и разтоварващо.
Mobile Fighter G Gundam ep. 1-2 - почнах го и това. Оказа се по-нелогично и безумно отколкото очаквах. Мъжкареене, пози, спорове които могат да се решат само в двубой: всички бойни шонески клишета и докато се бият извън мековете (включително боксов мач), и докато се млатят с тях.
Механичния дизайн определено не ме кефи, а и анимацията е под нивото характерно за Gundam поредица от 90-те години на 20-ти век, но да видим нататък.
Подобно на по-старите Gundam заглавия зрителят е хвърлен в ситуация, която не разбира с персонажи, които не познава. Обяснението е чак във втора серия...и е доста странно: колониите използват Земята, като арена за бойните си състезания.
Обаче за моя изненада аз познавам главния герой. Той е учителят на Секай и Джуния от Gundam Build Fighters Try по бойното изкуство Джиген Хао и евентуално ползва същото тук. Ако не друго машината му се казва Shining Gundam и техниката която ползва е Shining Fingers.
Detective Conan ep. 887-888 - нелош арк с Кайто Кид, който обаче бях забравил, че го има в мангата - не е чак толкова впечатляващ, като другите с него.
Следващият път анимето продължава с адаптацията на оригинала - появата на новата даскалка.
Mobile Suit Gundam Thunderbolt: Bandit Flower - за разлика от предишния филм, този съдържа повече допълнителни сцени спрямо ONA-та на която е базиран.
Някои неща са малко по-добре обяснени, примерно отношенията между пилотите на борда на Спартан, повечето ненавиждат Йо . Още битката върху и под леда беше по-дълга и Йо срещна по-голяма съпротива, но пък изби повече народ и вкара в действие ново оръжие.
Определено си заслужава, колкото и да са кратки добавките.
Lupin III: Part II ep. 52-56 - обичайните несвързаности. Камео от Емануела, която тук са я направили внучка на Поаро (което пък е невъзможно, защото той си остава ерген до последната книга с него, където се самоубива). За мен е изненада, защото досега гостуваха персонажи от заглавия доста по-подходящи за семейна публика.
Камео и от някакъв детектив, който явно е доста популярен в Япония.
Може би най-забавни бяха петимата крадци в стил кабуки театър, но пък историята с тях беше тъпа и изкарва Гоемон пълен идиот.
Дроп.
Dagashi Kashi 2 ep. 1 - толкова безсмислено е, колкото го помня, но напълно изкукалите рекламни тиради на Хотару са все така забавни. Нямам логично обяснение - просто ме кефи тази идиотка.
Има и една промяна, вече покрай обичайните неща рекламират и продукти, които не са произведени от сладкарската промишленост...но пак са фрашкани с въглехидрати.
Darling in the FranXX ep. 1 - ъъъ, някаква евангелионщина е това. Светът е интересен, но героите и сюжетът преливат от прекалено много емоции. Досадно е да ги филтрираш, а след процеса не оставя много.
Някои от дизайните на механизмите, света и чудовищата се вижда как идват от Trigger/Gainax и са добри, но почвата да ми писват да ги гледам все същите насам от Nadia: The Secret of Blue Water или примерно Magical Shopping Arcade Abenobashi. Още повече, че наскоро rewatch-нах FLCL. Без завладяваща история и герои вече ми доскучават.
Grancrest Senki ep. 2 - върви си тъпо, като в началото - напълно идиотски сюжетни обрати. Не съм гледал Лодос, което е по същия автор, но съм зачитал мангата и някаква подобна глупост беше.
Hakata Tonkotsu Ramens ep. 1 - в ядрото си идеята е интересна, но всеки герой да е карикатура на убиец, най-лошите да са толкова елементарни и всичко да е разиграно като цирк, се оказва напълно мизерен начин да се реализира.
Донякъде прилича на Durarara, но може би повече на Hamatora.
Дроп.
Hakumei to Mikochi ep. 1 - това е SOL и DL в приказен свят населен с говорещи животни и други същества от японския фолклор. Засега ме кефи, защото е сладурско и разтоварващо.
Mobile Fighter G Gundam ep. 1-2 - почнах го и това. Оказа се по-нелогично и безумно отколкото очаквах. Мъжкареене, пози, спорове които могат да се решат само в двубой: всички бойни шонески клишета и докато се бият извън мековете (включително боксов мач), и докато се млатят с тях.
Механичния дизайн определено не ме кефи, а и анимацията е под нивото характерно за Gundam поредица от 90-те години на 20-ти век, но да видим нататък.
Подобно на по-старите Gundam заглавия зрителят е хвърлен в ситуация, която не разбира с персонажи, които не познава. Обяснението е чак във втора серия...и е доста странно: колониите използват Земята, като арена за бойните си състезания
.Обаче за моя изненада аз познавам главния герой. Той е учителят на Секай и Джуния от Gundam Build Fighters Try по бойното изкуство Джиген Хао и евентуално ползва същото тук. Ако не друго машината му се казва Shining Gundam и техниката която ползва е Shining Fingers.
Detective Conan ep. 887-888 - нелош арк с Кайто Кид, който обаче бях забравил, че го има в мангата - не е чак толкова впечатляващ, като другите с него.
Следващият път анимето продължава с адаптацията на оригинала - появата на новата даскалка.
Mobile Suit Gundam Thunderbolt: Bandit Flower - за разлика от предишния филм, този съдържа повече допълнителни сцени спрямо ONA-та на която е базиран.
Някои неща са малко по-добре обяснени, примерно отношенията между пилотите на борда на Спартан, повечето ненавиждат Йо
. Още битката върху и под леда беше по-дълга и Йо срещна по-голяма съпротива, но пък изби повече народ и вкара в действие ново оръжие.Определено си заслужава, колкото и да са кратки добавките.
Lupin III: Part II ep. 52-56 - обичайните несвързаности. Камео от Емануела, която тук са я направили внучка на Поаро (което пък е невъзможно, защото той си остава ерген до последната книга с него, където се самоубива). За мен е изненада, защото досега гостуваха персонажи от заглавия доста по-подходящи за семейна публика.
Камео и от някакъв детектив, който явно е доста популярен в Япония.
Може би най-забавни бяха петимата крадци в стил кабуки театър, но пък историята с тях беше тъпа и изкарва Гоемон пълен идиот.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kokkoku ep. 2 - разбрахме някои от правилата на стазисния свят, както и малко за сектата на Истинската любов (тя дори има фракции). Някои странности от предния епизод бяха обяснени, но възникнаха още повече въпроси. (Примерно, защо сектата не залови нашите хора в нормалния свят?)
Плюс е реалистичността, в това как протагонистите се опитват панически да реагират на странната ситуация и понякога вършат елементарни грешки. Същото важи и за лошковците, невинаги са подготвени за странните закони в спрелия свят.
Lupin III: Part II ep. 57-60 - нехарактерно поведение на героите в тази част. Примерно в една от сериите Зенигата наруши закона, без усилие победи Гоемон, Джиген, Люпен и накрая участва в обир с Люпен, а след това изгуби супер силите си. В друга серия Гоемон стана експерт по свръхестественото. Най-абсурден ми дойде епизодът в Индия. Доста брутален - маса хора бяха принудени да се самоубият, дори един слон (защото Индия). Зенигата направи два опита да се застреля и пропусна, защото хем е лош стрелец (всъщност по канон не е), хем темето му е невъзможно плоско . Самоубийствените желания се инициираха с лъч, но можеха да се предават да кажем и чрез ухапване 
. Покрай суисидалните тенденции Люпен придоби и убийствени. Междувременно лошковците успяха да прекопаят цяла Калкута докато траеше къпането в Ганг (по-точно ръкава и Хугли) и да открият това, което търсят (сандъци с диаманти...е всъщност с кравешки фъшкии). Накрая лечението на състоянието без да е голяма изненада за зрителя се оказа консумация на кравешки фъшкии. Звучи малко, като епизод на Gintama, но без ясната декларация, че се майтапят с клишета и расови карикатури.
Плюс е реалистичността, в това как протагонистите се опитват панически да реагират на странната ситуация и понякога вършат елементарни грешки. Същото важи и за лошковците, невинаги са подготвени за странните закони в спрелия свят.
Lupin III: Part II ep. 57-60 - нехарактерно поведение на героите в тази част. Примерно в една от сериите Зенигата наруши закона, без усилие победи Гоемон, Джиген, Люпен и накрая участва в обир с Люпен, а след това изгуби супер силите си. В друга серия Гоемон стана експерт по свръхестественото. Най-абсурден ми дойде епизодът в Индия. Доста брутален - маса хора бяха принудени да се самоубият, дори един слон (защото Индия). Зенигата направи два опита да се застреля и пропусна, защото хем е лош стрелец (всъщност по канон не е), хем темето му е невъзможно плоско
. Самоубийствените желания се инициираха с лъч, но можеха да се предават да кажем и чрез ухапване . Покрай суисидалните тенденции Люпен придоби и убийствени. Междувременно лошковците успяха да прекопаят цяла Калкута докато траеше къпането в Ганг (по-точно ръкава и Хугли) и да открият това, което търсят (сандъци с диаманти...е всъщност с кравешки фъшкии). Накрая лечението на състоянието без да е голяма изненада за зрителя се оказа консумация на кравешки фъшкии. Звучи малко, като епизод на Gintama, но без ясната декларация, че се майтапят с клишета и расови карикатури.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Sora yori mo Tooi Basho ep. 3 - беше най-добрият епизод с най-шантавите гегове, докато онази патка артистката не се разциври. Още и е някак гаден урок на тема "приятели с интереси". От друга страна може би ще я научи, че отношенията между хората не са толкова идеалистични, колкото и се иска. Евентуално е по-добре с фалшиви приятели отколкото без никакви извънслужебни социални контакти.
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 2 - сякаш предният сезон беше по-забавен.
В момента главната героиня е все още новобранец и най-безполезното кайджу, но ме кефи непукизмът и липсата на емоция, с която го приема.
Lupin III: Part II ep. 61-66 - почвам да подозирам наркотици или тежък алкохолизъм. Изключително странни сюжети и сюжетни обрати.
Май видях произхода на една от идеите зад Skypiea арката в OnePiece.
Ебавка с Tiffany и скъпия луксозен живот в Ню Йорк, както контраста му с бедняшките квартали. В същия епизод препратка към Star Wars.
Ебавка с Мръсния Хари и бруталността с която убива престъпниците без съд и присъда.
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 2 - сякаш предният сезон беше по-забавен.
В момента главната героиня е все още новобранец и най-безполезното кайджу, но ме кефи непукизмът и липсата на емоция, с която го приема.
Lupin III: Part II ep. 61-66 - почвам да подозирам наркотици или тежък алкохолизъм. Изключително странни сюжети и сюжетни обрати.
Май видях произхода на една от идеите зад Skypiea арката в OnePiece.
Ебавка с Tiffany и скъпия луксозен живот в Ню Йорк, както контраста му с бедняшките квартали. В същия епизод препратка към Star Wars.
Ебавка с Мръсния Хари и бруталността с която убива престъпниците без съд и присъда.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Godzilla: Kaijuu Wakusei - някак става за гледане и на места е забавен спектакъл. Визуално е близко до Blame и в някои сцени (които не представят хора отблизо) дори се справят малко по-добре (ама малко). Обаче най-големият му минус е определено дизайнът на Годзила, най-грозният който съм виждал. По-грозен и от оригиналния: човек в гумен костюм.
Сюжетно има някои интересни моменти, примерно отчаянието на земните колонизатори или нововъведенията в митологията на фернчайза, но като цяло не се навързва в нещо смислено. Особено досадно е как определени персонажи лансират и помагат на главния герой. Тези, които му пречеха пък го правеха глупаво и със странни мотиви. С други думи основният конфликт в лагера на протагонистите е лошо замислен и изпълнен. На практика той е куха драма и начин за протакане на времето до основния екшън. Още и подозрително много удобни случайности за главния герой, примерно сцената след финалните надписи.
Е, ако не друго накрая поставиха добър cliffhanger водещ към втория филм.
Сюжетно има някои интересни моменти, примерно отчаянието на земните колонизатори или нововъведенията в митологията на фернчайза, но като цяло не се навързва в нещо смислено. Особено досадно е как определени персонажи лансират и помагат на главния герой. Тези, които му пречеха пък го правеха глупаво и със странни мотиви. С други думи основният конфликт в лагера на протагонистите е лошо замислен и изпълнен. На практика той е куха драма и начин за протакане на времето до основния екшън. Още и подозрително много удобни случайности за главния герой, примерно сцената след финалните надписи.
Е, ако не друго накрая поставиха добър cliffhanger водещ към втория филм.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Violet Evergarden ep. 2 - обясниха какво е Auto Memories Doll и като видях как ги ползват тези нещастни машинописки и какви абсурдно високи изисквания имат към тях не само епизодът, но концепцията за сериала ми се стори абсолютна скука. Анимацията вече не е, като в първи епизод, остана си само хубавият арт дето все пак сме му свикнали в заглавията на KyoAni. Може да се каже, че тук има твърде малко неща за мен.
Дроп.
Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 2 - това е такъв боклук. По-зле е и отколкото очаквах.
Реално трябваше да съм го дропнал, но ще изтърпя още един епизод, просто от любопитство дали няма да деградира още.
Lupin III: Part II ep. 67-70 - пак на приливи и отливи. Версията на персонажите рязко варира между сериите. Примерно в една Фуджико върти номера на Люпен, но е ужасена от възможността да загине и го спасява. В следващата директно го оставя да бъде удавен. Може би най-забележимата история беше тази, в която пък Зенигата не беше съвсем на себе си. В нея той се влюби, стана бодигард на изгората си, не успя да я предпази и за отмъщение сътрудничи на Люпен да взриви цялата банда на лошковците. Епизодът беше едновременно един от най-драматичните и бруталните, но в същото време такъв с някои от най-идиотските и детинските майтапи.
Дроп.
Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 2 - това е такъв боклук. По-зле е и отколкото очаквах.
Реално трябваше да съм го дропнал, но ще изтърпя още един епизод, просто от любопитство дали няма да деградира още.
Lupin III: Part II ep. 67-70 - пак на приливи и отливи. Версията на персонажите рязко варира между сериите. Примерно в една Фуджико върти номера на Люпен, но е ужасена от възможността да загине и го спасява. В следващата директно го оставя да бъде удавен. Може би най-забележимата история беше тази, в която пък Зенигата не беше съвсем на себе си. В нея той се влюби, стана бодигард на изгората си, не успя да я предпази и за отмъщение сътрудничи на Люпен да взриви цялата банда на лошковците. Епизодът беше едновременно един от най-драматичните и бруталните, но в същото време такъв с някои от най-идиотските и детинските майтапи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
mirai nikki със се овата си е показателно заглавие за всичко лошо в аниме индустрията - калпава история, глас зад кадър, да дообяснява, грозен дизайн (на всичко), клиширано озвучаване (дублаж и музикално, че и ефектите), явни обрати и катилен фенсървиз, оти става дума за дечурлига. Единственият голям плюс е, че поне се опитаха да вържат всички нишки, направено по ужасен начин, но въпреки това присъства та не ти плюят поне в лицето с нефелна многозначителност и сами да си търсим смисъла от цялата кочина. Всичко е казано точно и ясно. Явно са вярвали, че правят нещо значимо и определено личи, че усилия са хвърлени в реализацията.
Определено не е пълното дъно, но както казах, всички проблеми, дето тровят единственото останало място на планетата, където все още се прави качествена 2д анимация на кило, са се вкоренили явно твърде дълбоко и са едва ли не канон за повечето продукции.
Определено не е пълното дъно, но както казах, всички проблеми, дето тровят единственото останало място на планетата, където все още се прави качествена 2д анимация на кило, са се вкоренили явно твърде дълбоко и са едва ли не канон за повечето продукции.
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Part 3
This is it. Ground zero.
Re: Гледано напоследък, Part 3
point being?
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Part 3
а, проето споделям ако си пропуснал навремето, понеже ми беше познато заглавието:)
This is it. Ground zero.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest