Post
by Amelia » Thu Jul 13, 2017 7:03 am
Аз не знам на какво се дължи gender dysphoriа-та, щото не съм специалист по темата, а и не мисля, че в момента някой изобщо знае. Като цяло това как се формират сексуалността и психическия пол все още се изследва - те може да са свързани всъщност, така като гледам как деца с gender dysphoria, спират да са с дисфория, но пък се идентифицират като хомосексуални. От това, което съм чела до момента, прилича на смесен nature/nurture процес. Вероятно има генетичен компонент. Хормоните и средата също сигурно действат по някакъв начин. Нещо се обърква в wiring-a на мозъка, за да се получат тея несъответствия с биологичния пол и стандартната сексуалност и тепърва има да разбираме какво. Накоро четох за Body Integrity Identity Disorder - там пък има случаи, в които хората живеят с усещането, че някой от крайниците им е чуждо тяло и искат да го махнат. Може да има нещо общо.
Това как хормоните влияят на gender dysphoria-та през пубертета все още не е ясно и се изследва и то. Засега е ясно това, че терапията с гонадотропин-освобождаващ хормон е по-щадяща и по-обратима от това на децата да им се дават полови хормони. За останалото, както при всяко лечение в медицината, базирана на научния метод, се гледа дали има баланс между евентуални странични ефекти от терапията и облекчаване на психичните симптоми, които са основният проблем в случая и могат да са наистина тежки. Ама НАИСТИНА тежки. Те ако не бяха тежки, сега изобщо нямаше да се занимаваме с това.
Не знам дали си давате сметка в какво състояние трябва да е детето, за да се стигне до подобни намеси. Имам чувството, че "WOULD YOU PLEASE THINK OF THE CHILDREN!!!!!!!!!!!!!" лагера рисува в главата си няква гледка на здрави, щастливи, усмихнати деца, които злите LGBTQ организации отвличат от улицата и вкарват в съответните клиники, където някви съвременни транссексуални д-р Менгеле-та си играят на евгеника с тях. Реално, за да почне да се дискутира изобщо gender reassignment с хормони и прочее, ножът наистина трябва да е опрял до кокала и детето да е поело по пътя на психическия срив. И това лечение не може да се изпише от местната LGBTQ организация, нито от кварталната педиатърка, дето по стечение на обстоятелствата е транс-лесбийка и иска всички да са транс-лесбийки като нея. Минава се през детски психолози, ендокринолози и специалисти по gender dysphoria. Все един от тях ще се случи да не е част от the evil cultural marxist agenda. И трябва да се преодолее съвсем естествената съпротива на семействата - не вярвам да са много родителите, които са щастливи от това, че животът на децата им изведнъж се усложнява безмерно и които си мечтаят за трансексуални деца. Никой няма да се юрне щастливо и прибързано да ги прави тея неща. Това все пак е от най-сериозните житейски избори за детето и цялото му семейство, дори ако не включваме в уравнението чудовищната социална стигма.
За момента има индикации, че терапията с гонадотропин-освобождаващ хормон не вреди много, особено ако като се прилага се взимат предвид психологични и поведенчески маркери, които са консистентни с персистираща дисфория. Също, има индикации, че започване на преход преди пубертета, всъщност води до по-високо качество на живот при децата с персистираща дисфория. Това е терапия, която вече се е утвърдила за третиране на т.нар. precocious puberty, така че лекарите малко или много имат някаква представа как работи и какъв е ефектът в по-дългосрочен план. Доколкото видях, терапията се прилага, когато започне развитието на вторични полови белези, а тогава става и по-ясно дали дисфорията ще персистира.
Дали има риск? Естествено че има. Добро утро и добре дошли в света на съвременната медицина! Лечението/контрола на дадено заболяване носи риск, знаем безкрайно малко в абсолютно всяка една сфера (не само gender dysphoria-та) и никой не ти обещава 100% успехи. Се ля ви. Колкото и жестоко да звучи, в медицината е типично да се използват методи и лекарства, за които все още няма достатъчно статистика за ефекти в дългосрочен план, щото тя статистиката така се прави в крайна сметка. Да, случва се от това да пострадат хора, но тези резултати водят до ценна информация, която пък води до по-добри методи и лекарства. И методите и лекарствата не са някви слепи хрумки, а се правят с бая мисъл и на базата на един билюк предварителни изследвания. Докато онея сладурковци с Джизъс и телеологията си циклят на дискредитираните методи, щото концептуално подхода им е антинаучен и не позволява развитие.
Ще илюстрирам тези неща с личен опит. Аз нямам gender dysphoria, но имам множествена склероза - заболяване, за което никой в момента не знае какво го причинява (знае се че е автоимунно) и съответно не знаят и какво да го правят. Има медикаменти, които не го лекуват, но го контролират. Аз съм на всекидневни инжекции с глатирамер ацетат (копаксон му е търговското название тук). За да ми ги изпишат, трябваше да удовлетворя редица клинични критерии, които доказваха, че имам нужда от тях. Преди да ми го изпишат, моят MS доктор ми даде куп литература за това как може да се развие моя MS (според наличните статистики), какви опции за лечение имам, какво се знае за тях, колко помагат (намаляват с епичните 30% вероятността от нов релапс) и какви странични ефекти могат да имат. На базата на всичкото това и с пълното съзнание какъв риск поемам, си избрах копаксона, щото за него имаше най-много статистика и страничните ефекти бяха локални реакции на мястото на инжекцията, с които прецених, че ще живея по-добре отколкото с увреден черен дроб от бета-интерфероните. Подобна е процедурата при лечение на други автоимунни, рак и т.н. Подозирам това е процедурата и при gender reassigning терапиите.
Има ли смисъл да го правя това при тея титанични 30% понижаване на вероятността от релапс? Та лекарите дори не могат да ми гарантират, че няма да имам релапс и че в дългосрочен план тея лекарства няма да ме увредят. Ми ето, някои хора просто внезапно спират да имат релапси дори без лечение.
Няма гаранции, има вероятности. Моите вероятности включват живот в инвалидна количка и на памперси. Имаш избор - да живееш (ако ще живееш изобщо) със симптомите или страничните ефекти от лечението - и си преценяваш кой риск да поемеш. Положението никога няма да е перфектно, щото не си стигнал до този избор от хубаво и щото на това ниво ни е медицината. Ама шансец - на някои хора им се налага да живеят по този начин, а медицината ни може да е шит, но е неизмеримо по-добра от всички останали псевдонаучни алтернативи.
И това, че при трансексуалните хора, баш неприятните симптоми са психични, а не физични като моите, не ги прави по-малко неприятни. По някаква причина хората подценяват психичните разстройства и си мислят, че те не си струват медикаментозните намеси и ще си минат от самосебе си. Покрай MS-а си обаче развих едно прекрасно generalized anxiety disorder, което в един момент от живота ми ме направи да не мога да функционирам за около година. По-зле НИКОГА не съм се чувствала. И го казвам от позицията на човек, който се боде всекидневно, който има едновременно поне 3 сърбящи, болящи подутини по тялото, който спира да си усеща дланите като стане по-горещо и който изкара половин година сляп с едното око. До момента оценявам anxiety-то си като доста по-съсипващия проблем от двата. Та ако тея терапии могат да помогнат на тея деца да не минават през менталния anguish, през който са обречени да минават (до голяма степен заради малоумието на обществото ни), да си преценяват риска и да си ги прилагат.
