Ambartanen wrote: ↑Fri Sep 01, 2017 10:17 am
"Денерис ще обедини дотраките като ездач на дракон" е фенска теория
Хмммм, готинко! Това стана ли в сериала въобще? Казано ли беше някъде, че е обединила дотраките точно с тази обосновка - чрез язденето на велик звяр? Щото като идея това ми звучи като нещо невероятно готино, много метафорично и прекрасно. Но нямам ясни спомени от миналите сезони... Някъде в края на съзнанието ми са останали разни картини как дотраките я отвеждат в зоната за дотракски вдовици и се държат доста грубо с нея, въпреки, че тя вече е ездач на дракони. После я откараха при мъдрите вдовици, тя им запали храма, излезе навън и всички дотраки ѝ се поклониха като на велика кралица.
Впрочем, противно на 99% от читателите, аз всъщност ОБОЖАВАМ историята с Куентин Мартел! Беше ми много интересно да чета за такъв герой - благороден и наивен принц, търсещ красивата кралица отвъд океана. Пътуванията му бяха интересни, дадоха възможност на Мартин да покажа готини неща от света си. Точно това богатство ми липсва в сериала. А краят му беше ужасно трагичен и много страдах. И към края на историята му имаше един невероятно красив пасаж за това как той никога не би могъл да успее, просто защото не е това, което разпалва сърцата на младите момичета. Това ми е сигурно най-любимият цитат от петата книга:
Short and stocky, plain-faced, he seemed a decent lad, sober, sensible, dutiful... but not the sort to make a young girl's heart beat faster. And Daenerys Targaryen, whatever else she might be, was still a young girl, as she herself would claim when it pleased her to play the innocent. Like all good queens she put her people first, but the girl in her still yearned for poetry, passion and laughter. She wants fire, and Dorne sent her mud.
You could make a poultice out of mud to cool a fever. You could plant seeds in mud and grow a crop to feed your children. Mud would nourish you, where fire would only consume you, but fools and children and young girls would choose fire every time.
Струва ми се, че прекалено много опростиха сериала - вече останаха само главни герои, които реално няма какво да правят шест епизода идния сезон - само да се бият със зомбитата и после някой да утрепе Церсей. Много предвидимо стана всичко. Целият сезон нямаше нито едно събитие, което да е неочаквано и стъписващо и да напълни душата. Може би създаването на Леден дракон трябваше да е такова събитие, но беше толкова набързо направено и самият дракон беше убит толкова малоумно, че не породи никаква емоция у мен. Сигурно и смъртта на Литълфингър трябваше да е шокираща, но то се виждаше от километри. И дойде, след като цял сезон Литълфингър просто си стоеше безцелно на севера и единственото му действие през целия сезон беше да се скрие в коридора, докато Аря намира в дюшека му писмото на Санса.
Дано в следващия сезон да стане нещо истински неочаквано и готино.