Играно напоследък

[Amikae]

Изиграх Life is Strange. Имам точно нула опит в жанра, така че нямам база за сравнение, но искам да споделя, че много ми хареса... до финала, който беше нищо и половина. Ясно е, че технологиите не позволяват голямо разклоняване на сюжета, за да се отразяват направените от играча избори, ама поне някакво да имаше, изключая финалният избор, който беше изсмукан от пръстите до немай къде. Особено като през цялата игра ни натякват "choose wisely". Вчера играх до посред нощите да довършва четвъртия епизод, зарадвах се, че успяха да ме изненадат със самоличността на главния злодей, цял ден на работа се зарибявах с мнения за този епизод и теории за последния, ама като го изиграх се оказа, че пак има супер яка атмосфера, но доста тъп сюжет. Here be spoilers, you have been warned:

Spoiler: show

Финалният избор беше А) ужасяващо предсказуем и Б) твърде нелогичен. Защо Макс реши, че ако Клои не умре когато торнадото удари градчето вече няма да е в опасност за в бъдеще? Цялата игра се върти около разните и разнообразни начини, по които Клои се набутва между шамарите (излежаване върху жп линия, anyone?). Затова изборът беше повече от лесен - bye-bye Chloe.

Преди малко и аз привърших с последния епизод и съм съгласен, че можеха да се постараят доста повече с края, но въпреки всичко беше голям бласт играта. Войс актинга и персонажите са "wowzer"!

А за финала:

Spoiler: show

Fuck Arcadia Bay. След толкова ходене по мъките да спася Chloe изобщо не ми пукаше за задниците, които щях да затрия и не съжалявам! Chloe е готина мацка и лоялен приятел, и не вярвам, че изправена пред този избор би избрала града пред Max. Плюс това Arcadia Bay е гноясало градче, което имаше нужда от хард ресета, който му се случи.

[Martix]

След година размотаване довърших Life is Strange. This game is big, yo. Като изключим някои дребни кусури като слабо branch-натите диалози, които обикновено не променяха нищо на практика, и ужасната face анимация, заради която всички приличаха на манекени, това е най-точно нацелената игра от години. Перфектен избор на графика, музика, герои, теми. Дори суперсилата само засилва силните страни на character development-а, вместо да ги undermine-ва, както се бяха оплаквали някакви ревюиращи. Определено няма да е от игрите, които забравяш след седмица.
А относно края, Клои беше пълен задник през по-голямата част от играта, така че избрах логичния ендинг, и дори не съм гледал клипчета от другия, така че нямам забележки. Дори пътуването във времето е лишено от гадни нагласянки и работи консистентно. Нямам представа как са успели от dontnod да го постигнат. Гледах им developer commentary видеото и изглеждаха все едно нямат никаква представа какво правят. Явно просто се е получило на инстинкт.
Vampyr ще се играе, колкото и скучна да изглежда на preview клипчетата.

[AlDim]

Минах Metal Gear Solid V: Ground Zeroes и считам тази двучасова мисийка за най-доброто нещо, сътворено от Коджима досега. Чудесен стелт геймплей и достатъчно интригуваща история с (да не повярва човек) кътсцени, които са точно толкова дълги, колкото трябва.
Phantom Pain обаче не е баш на същото ниво. Геймплеят има 1-2 леки подобрения, но отвореният свят е сравнително скучен, звукът е посредствен (стъпките на Снейк са побъркващи с репетитивността си), играта не държи добро темпо между основните мисии и за разлика от Ground Zeroes, тук има обилно количество от Коджима стил дебилии, които по-скоро дразнят. За DLC безумията всички знем... Въпреки това играта е доста добра, просто е малко разочароваща на фона на Ground Zeroes. Иначе геймплейно е някакви светлинни години напред спрямо MGS 4.

[Claymore]

На мен нещо ми прещрака и се хванах да направя това което си бях казал че ще направя като пуснаха Bioshock трилогията миналия септември - седнах да изиграя BioShock втори път и да взема всички ачийвмънти. На втора игра и с информацията от включения документален филм осъзнавам колко голямо постижение е била (и си остава) играта като environmental storytelling и естетика. Този път доста повече се накефих и оцених Fort Frolic и не убих Сандър Коен. Поне не там де, после му видях сметката в апартамента му в Аполо Скуеър, има weapon upgrade там все пак. Иначе максималната трудност се изразяваше най-вече във врагове които попиват куршуми като англичанин - кокаин, но поне една част от времето бяха кът амунициите и беше интересно. Разбира се, сейвах на поразия.
DLC-тата с challenge rooms всъщност доста ми харесаха и приятно омешваха различни геймплейни системи, най ми хареса чалинджа където трябва да спасиш Малката Дрисла от виенското колело.

Сега почнах двойката където ще направя същото, а даже няма и да е само повторение, понеже предния път не изиграх Minerva's Den DLC-то и Protector Trials, а за първото съм чел страшно много хвалби за него откъм писане и разказване на единична отделна история в света на Рапчър, пък хората които са го правили имаха разни интересни инди проекти, но трябва да са разровя в RPS да видя за какво ставаше дума. Втората е доста по-лесна откъм разпределение на ресурси отколкото първата на най-голямата трудност без вита чеймбъри, само дето по някаква причина ми крашва доста редовно без видима причина, което е особено досадно ако е докато събирам АДАМ. Да нанизвам хора на дрелката обаче си остава кеф и разнообразието в тониците радва доста. Може никога да не е бил супер динамичен комбата на тия две игри, но мамка му, супер е полиран и забавен във втората. Особено като тръгнах да правя ачийвмънта за събиране на АДАМ от труп без никой да стигне до сестричката и без аз да поема щети, насрах циклонни капани, мини-картечници, болтове-капани и имах хакната картечница и само се показвах да им метна пчелички и се скривах пак.
Първата битка с Голяма Сестра беше супер интересна обаче, защото имах 2 аптечки, една спринцовка EVE и 10 долара колкото за едно лекуване със лечебна станция. Пробвах няколко пъти различни тактики, докато не слязох долу при една стъклена стена и не гонихме като котката и мишка покрай нея и не си изхабих всички амуниции и EVE, накрая точно на плюнка кръв (и аз, и тя) я надъних с дрелката колкото гориво имах. Много яко беше.
Историята е ясно че е зашита малко с бели конци, но ми харесва че тук няма гръмко обявени избори и последици, а реално начинът по който третираш Грейс, Станли и Гил Александър влияе на финала. Левийн едва ли ще си го признае, защото не е участвал тук, но съм сигурен че включването на Еленор като персонаж който реално се навърта около теб и общува с теб, а не е скрит зад стъкло или нещо друго като множеството други персонажи от Систем Шок до BioShock, е изиграло роля при планировката и оформянето на Елизабет като full-fledged персонаж и NPC.

[termit]

Най-накрая отпочнах Borderlands 2, което трябва да покаже колко съм в час със съвременния гейминг

Иначе се хванах с Cosmic Star Heorine на Zeboyd (излезе ми от Kickstarter-а), и трябва да кажа, че я намирам за изключително приятна. Ако се кефите на по-старите JRPG-та, задължително и хвърлете едно око. Историята е ОК като за жанра, интересното са битките - системата не предразполага изобщо към развлачване, особено с босовете. Почти всяка атака или действие, което прави някой в мелето, му качва Style Points, които падат само при нокаут. А колкото повече Style Points имаш, толкова по-големи щети правиш - така че босовете след 10-я ход някъде стават машини за мачкане. И има много готина концепция за дебъфи - за всеки дебъф гадините имат определено собствено HP, а атаките които правят debuf-и имат собствени щети. Така че примерно вкарваш на някой stun атака - ако му минеш stun HP-то, той се stun-ва за един ход, а след това това HP се връща, но има повишена устойчивост на този тип атака, така че следващият път ще го хване по-трудно (така се избягва и stunlock-а, примерно). Плюсът е, че никой няма неуязвимост към дебъфи - дори да не стане с първата атака, ще стане с някоя от следващите. Това добавя и тактически елемент - към босовете не е добре да се започва със този тип дебъфи, защото после, когато си вдигнат Style-а, ще е по-трудно да си направиш един ход почивка.

[Ogami_Itto]

Виждам ,че се коментира Маss Еffect Аndromeda и повечето мнения (май всички) са негативни. Успя ли някой да стигне до края поне на основната сюжетна линия от вас?
Аз, признавам си, харесах доста от идеите и случките в ГЛАВНАТА линия. Даже, да си призная самото начало на играта адски много ме изкефи с "6 вековния сън" и галактиката, за която никой нищо не знае. Споделете до къде сте я изцъкали, за да знам, до колко мога да говоря за развръзките и яките случки в историята?
За негативите - като цяло да... доста еднообразно усещане, когато става въпрос за странични куестове и мисии.... признавам нямах нервите да се занимава с търсенето на пуканки за "кино вечер" с приятелите или "намери 20 минерала из цялата галактика и ги сканирай". Истината е, че това не ме подразни особенно, тъй като е елементарно да го скипна - просто не ги играя тея глупости Това което беше адски досадно за мен беше самото пътуване между планетите и планетарните системи. Във всяка open world игра има "бързо пътуване" между различните региони и местности... Само тук, за да се предвижиш - трябва да се простиш с 30-40 секунди от живота си и да гледаш едно и също нещо с тея безсмилени маневри покрай планети и луни. ОК, няма проблем - красиво е първите 10 пъти... после директно ходя да си правя кафе и сандвичи докато лети тоя звездолет. Екшъна в играта обаче бих казал, че беше доста на ниво, брутално усещане на моменти особенно на над средната трудност си е яко приключение... но истината е, че тактическите битки от MA поредицата са безвъзвратно изчезнали, което си е половината от кефа в поредицата. На фона на всичко, което напоследък излиза, Андромедата не е толкова зле, даже е доста над средното ниво...Красива е и битките са еекстра. В крайна сметка, главната линия я изиграх с кеф и успя да ме накара да чакам продължението...

[Demandred]

Виждам ,че се коментира Маss Еffect Аndromeda и повечето мнения (май всички) са негативни. Успя ли някой да стигне до края поне на основната сюжетна линия от вас?

Аз успях някак.

Ама то няма и какво да се оспойли толкова, целият сюжет е толкова предсказуем и copy-paste от предишните части на поредицата, че изненади поне за мен просто нямаше.

В крайна сметка, главната линия я изиграх с кеф и успя да ме накара да чакам продължението...

Според слуховете как вървят нещата с продажбите продължение май не е много вероятно да се появи...

[Ogami_Itto]

Виждам ,че се коментира Маss Еffect Аndromeda и повечето мнения (май всички) са негативни. Успя ли някой да стигне до края поне на основната сюжетна линия от вас?

Аз успях някак.

Ама то няма и какво да се оспойли толкова, целият сюжет е толкова предсказуем и copy-paste от предишните части на поредицата, че изненади поне за мен просто нямаше.

В крайна сметка, главната линия я изиграх с кеф и успя да ме накара да чакам продължението...

Според слуховете как вървят нещата с продажбите продължение май не е много вероятно да се появи...

Mен лично ме изкефи момента с инкубаторите, когато стана ясно какво точно представляват The Kett... Тва беше май най запомнящото се. Може би очаквах да е много по зле играта и затова останах по скоро позитивен в цялостната оценка.

[трубадур]

Divinity: Original Sin 2 още съм в началото, ама холи факинг шит тая игра, чувес.

И всичко е прочетено, за разлика от wasteland 2 или Torment: Tides of Numenera. Опитва се да омеси най-добрите страни на иновациите от dragon age и по типичното crpg фийл, което значи - прочетен диалог и наратор, по-свободна камера, битките са една идея по-дейни, но не са чак свободно време, което да можеш да паузираш, за да задаваш команди, освен това е красива на пустиняк и актьорите са доста добри, взимайки се предвид какво количество текст се излива тук.

Бравос с други думи, рядко срещаният проект, който се роди заради феноменална първа част, беше яко нагрухтян в кикстартър, после и в ърли аксес само за да добавя нови и нови неща и да търпи постоянно развитие. Освен това е адиктив ез фак, тъй че плаци горе засега. Определено тази година само Nier Automata до момента си ме хвана от самото начало и ме караше да мисля само за нея. Вече има и втора игра, която го постигна.

[трубадур]

Divinity: Original Sin 2 продължава да е играта на годината засега и просто се очертава да е crpg-то, по което да се съдят всички останали. Просто след това, което предоставят тук е трудно да се върнеш към wasteland 2 или новия тормент. За приключена игра, обаче с такава амбиция, не е лишена от смешни бъгове, но не са счупващи, което за момента е ок, но ми се щеше да ги няма. Модинг съпорта обаче е на шест, едиторът го пуснаха още на първия ден и хората дерзаят.

Трудността обаче е проблемна. Просто е типичното нагрухтени гадове и това е. Минах през всички трудности, освен тази, дето ти трие файла, ако партито пукне цялото, не мога да кажа, че има разлика в изкуствения интелект или някакви подобни, просто са спънджове. За разлика от втория уичър, където на високи трудности човешките персонажи ебават майки с умения и тактики. А бойната система на Divinity е кеф само, ако можеш да правиш нечовешки изгъзици, като да се замозапалиш, за да правиш повече огнен демидж, само за да си смениш земята (може да разменяш повърхността, върху която си, с някаква друга, стига да е достатъчно близо), демек да поставиш някакъв паляк в огъня, докато ти минеш на вода и да удариш всичките с някакво диво проклятие, докато накрая магесницата ти ви пусне тънък ток и всички се друсате в ритъм.

[трубадур]

Умрех на най-големата трудност, а бая далече бехме стигнали. Играта ми изтри сейв файла

[трубадур]

Снощи зимах, че се прекинах и отделих бруталните 5 лева за Star Wars: Shadows of the Empire в гог. Баси колко е голяма тая игра. На full HD клипчетата са горе в левия ъгъл но останалото е ок. Изглежда зашеметяващо на голям екран със се петнайсетте си полигона. Реално всеки я помни заради страхотното първо ниво, където се млатиш на ледената планета от епизод 5. Натам уж а хит енд мис, но носталгията ме друса с мощ, контролите са дилдо и пр. но е пълен кеф. Помня как си я мъчех в кварталното кубче, а тупаните около мен ѝ се подиграваха на пикселите (времето на це-ес 1,5 тва).

Обичам си го това заглавие и тва си е
Освен това май ми е първата превъртяна пеце игра в живота

[Lanelor]

А бойната система на Divinity е кеф само, ако можеш да правиш нечовешки изгъзици, като да се замозапалиш, за да правиш повече огнен демидж, само за да си смениш земята (може да разменяш повърхността, върху която си, с някаква друга, стига да е достатъчно близо), демек да поставиш някакъв паляк в огъня, докато ти минеш на вода и да удариш всичките с някакво диво проклятие, докато накрая магесницата ти ви пусне тънък ток и всички се друсате в ритъм.

Аз съм се хванал да играя с двойка "lone wolves" на "story mod". Битките са интересни като концепция, но много бързо започват да се повтарят (отрова>огън>вода>шок). Нивото на трудност е трибуквено. Влизам в пещера с един(1) брой вещица, която вдига 3-4 зомбита и 3-4 чудовищни буболечки за поредната засада -_- След като се успокоих и рестартирах играта ми се искаше да включат и система, която да даде възможност за "един нож между плешките" докато NPC-то лежерно си призовава помощници.

[трубадур]

Е то така пропускаш 2/3-ти от играта, самотният вълк определено е за ръш преигравания и най-вече да видиш как другите герои изскачат някъде и влизат за малко в твоята история, но вече след като знаеш какво става, аз още не знам, това нещо край няма, плюс че и времето е кът. Иначе се сещам за коя вещица говориш, на висока трудност дори с прилично парти си е усилие да я биеш, но както писах трудността е изкуствено завишена и оставя неприятен вкус, ма пусто му желание да я мина на един живот

пп. ъндед е OP, стига да не си събуе гащите насред пазара

[Lanelor]

Идеята е за три преигравания - Сибил + Ифан, Лоса + Фейн, Бийст + Червеният принц, но влизаме в период, когато работата пречи на хобито (повече от обикновенно)