Приказка

[Eneya]

Имаше едно време една гора (то и сега си я има, но никой не знае къде е)
Тя обаче не беше обикновена гора.
Това беше гората на желанията.
В нея рядко попадаха хора, защото бидейки много високи и глупави създания, рядко знаят какво искат
(според феите, това било заради височината, все пак всички знаят, че на всисоко мозък на вирее, ако не ми вярвате, колко шахматисти живеят на Еверест?)
Та тази гора беше вълшебна, но вълшебна или не, тя се нуждаеше от грижи.
Нейни градинари бяха феите, малките субуси, номите и заловете. Те обаче бяха невидими за хората.
Разбира се елфите, които живееха също там, не ги виждаха и си приписваха заслугите им на себе си.
Та денят в който започна нашата приказка беше много натоварен, беше пролет, всичко се къпеше в светлина, а наскоро падналият дъжд превръщаше гората в блещукащо, светещо (и доста кално) чудо.
Лист беше малък дори по стандартите на заловете. Това означава, че едва успяваше да надхвърли шест сантиметра.
Като всеки зал, той беше наполовина растение, наполовина хуманоид. Прозрачните му пеперудени крила блестяха сребристи под слънчевите лъчи и по принцип той беше много весел, малък, доволен, зеленокож, зал.
До този моент
Той стоеше пред едно дърво и не знаеше какво да прави, защото дървото изглеждаше мъртво.
Нежното му, красиво стъбло беше изтръгнато и грубо хвърлено на земята и тихите стенания от болка почти подлудяваха малкият зал.
Той опитваше всичко, което знае, ала дръвчето лежеше все тъй прекършено
-Хайде де... моля те съвземи се... хайде, ето, ще ти дам малко речни капки, знам колко много обичате всички речните капки, нали в тях се съдържат сълзите на земята.
Лист вече бе склонен да се отказва, все по-тихо и по-тихо се чуваше гласът на дръвчето, умърлушен, малкият зал излетял към слънцето.
-Слънце... какво да правя? Едно дърво във вълшебната гора умира, а аз нищо не мога да направя.
-Всяко нещо умира рано или късно, дори и аз ще умра един ден -казал с буботене слънцето. Той обичаше залите, защото те бяха лъскави и той можеше да се оглежда в техните крилца.
Сами разбирате, че слънцето беше повече или по-малко самовлюбен, но в това няма нищо лошо.
-Ама това дърво е било изкоренено, не му е било времето да умира-противеше се Лист и трепна с крилата си.
-Съдба-казал Слънцето и се мръднал малко по небето, за да се огледа в близкият поток.
Лист изсумтя недоволен и отлетял, за да търси другаде помощ.
Докато се оглеждаше един по-бурен повей замалко не го блъсна в едно дърво.
-Хееей! Внимавай!!!
-Оо, извинявай... чу се глас като камбанки и вятърът се завъртя около него. След което се чу кикот.- А защо вятърът да трябва да се съобразява с един зал? Нима има някой с който трябва въобще да се съобразява?
-Ветре, помогни ми, в гората има едно умиращо дърво, а аз не мога да му помогна.
Вятърът се впечатли искренно, повечето зали се страхуваха от нея, защото ако поискаше, тя можеше да разкъса нежните им криле или да ги изтласка надалече от вкъщи. А този ситен мъник яво не се притесняваше от това.
-И защо да ти помагам? Какво ще получа аз? Нима някога залите са помогнали с нещо на Вятъра?
Лист вече се отчайваше, нима всички бяха такива егоисти? Нима никой нямаше да му помогне. Бисерни сълзи се затъркаляха по бузките му и закапаха по Вятъра.
Тя се смая, никога не бе виждала нещо толкова красиво, пресегна се и се завъртя около падащитя капки, успя да се огледа и се хареса...
-Добре малкият, затова, че ми даде от сълзите си, ще ти помогна.
Лист се зарадва много и сълзите му пресъхнаха веднага.
Обаче знаейки колко применливи са настроенията и желанията на Вятъра се приближи бързо до нея.
Един повей го отнесе надалеч, към краят на гората, след което вятърът рязко спрял и малкият зал полетял презглава към земята. С кикот Вятъра отлетя назад, защото си бе намерила нещо по-интересно.
А бедният малък зал щеше да се размаже на земята, защото малките му крилца се бяха наранили от бързият повей.
За негов късмет една голяма гъба се оказа на пътя му и той се претърколи, и тупна на земята, където се изсипа в една локва.
Окаля се целият отгоре додолу.
- Само хората вярват, че калните бани са полезни.
Звънък глас накарал Лист да вдигне поглед.
Точно в момента изглеждаше особено смешен, защото целият бе мръсен, а по зелената му коса се спускаха кафяви буци кал, а огромните му зелени очи мигаха объркано.
Пред него във въздуха висеше една фея.
Беше малка и направо съвършена, късата й червеникава коса стърчеше във всички посоки, почти три пъти по-големите от нея криле бяха в нежен оттенък на лилавото, а очите й искряха в златисто.
На кръста й висеше малка пръчица, която всъщност беше карфица, която беше намерила.
-Не намирам калта за полезна... паднах в нея.
Лист сърдито стана и се поотупа колко можа (което не бе много)
Феята направи замайващ главата лупинг и бавничко започна да лети около Лист.
-кой си ти? Не съм те виждала преди тук, какво искаш?
Лист се въртеше заедно с нея.
-Аз съм Лист, Лист Зелеников от южната част на гората и тръгнах да търся лек за едно от дърветата. Някой го е изкоренил и....-гласът му бавничко заглъхна.
Феята смени посоката на въртене.... пардон летене и се завъртя около себе си.
-Ако искаш може аз да ти помогна... наричат ме Капка.
Лист, на който вече главата му се въртеше кимна. Трябаше по-скоро да се върне при дървото
Той обаче не можеше да лети, така че двамата поеха бавничко през гората пеша, само веднъж им се наложи да се пазят, когато група елфи шумно ги подминаха, а единият обясняваше нещо за залези, лунни цикли и други глупости, които елфите имат навика да разправят, за да изглеждат много окултни.
-Някога искал ли си да си голям?-изтърси изведнъж феята ни в клин ни в ръкав
Лист загледа феята стреснато.
-Защо ми е да искам такава глупост? Всички знаят, че хората са нещастни, защото са много и нямат къде да живеят, освен това са глупави и вдигат много шум.
-Да, прав си-кимна му Капка - но не ти ли се е искало да разгледаш светът им? Да видиш всичко, което те виждат?
-Не... що за щурава идея.
Лист загледа феята. Знаеше, че по принцип тоя род са малко лудички, защото живееха в чашките на цветята, а всичкият този прашец няма как да не им е размътил мозък,а но чак пък толкова?
-А имат ли хората нашата спокойна гора? Не, те все бързат нанякъде, все вдигат шум и говорят той грозно и ужасно...-каза той и продължи да крачи целеустремено напред.
Феята сви рамене и се издигна нагоре към сленцето, което вече се любуваше на отражението си в далечното море и скоро щеше да залезе.
-Мечатя да видя всичко, да отида в някоя планина, да прекося Голямото поле и да видя какво има оттатък Водата, не си ли се чудил?
Залът аяи рамене, никога не бе мислил за тези неща, обаче сега, когато тя го каза... наистина бе странно.
Двамата се разбързаха, защото скоро щеше да стане много студено, а ако не се приберат на топло и двамата щяха да умрат.
Стигнаха до дръвчето, а Капка стреснато изписка.
То изглеждаше още по-зле, доскоро лъскавата му кора, бе станала смачано кафява, зеленото на листата му бе клюмнало, то се мъчеше да достигне с коренчетата си дупката, от която бе изтръгнато, ала не можеше.
Нещо се сви в гърлото на Лист
Двамта пробваха всичко, което можаха, ала нищо не излизаше, нямаха силата да вдигнат дървото и да го върнат на мястото му. А тъй-0като беше самотник залът живееше далече от другите като него, а докато феята ги доведе щеше да е прекалено късно.
А всеки миг щеше да залезе слънцето.
-Прибирай се, аз ще се справя с това.
Един план се оформяше вече в главата на Лист, беше много странен и самоубийствен, и най-вероятно щеше да съжалява, но друг начин нямаше.
Той бе научен, че един зал трябва да даде всичко за да защити гората и той щеше да изпълни повелята.
Капка го погледна съм съмнение.
-Не... няма да се справиш сам... ела с мен, може би утре, ако се съберем повеч,е ще успеем ....-тя заглъхна, защото сама знаеше, че това няма да стане.
-Не, няма време!!!-отряза я Лист, след което протегна ръка към ствола на дървото.
Капка незнаеше какво си е наумил, но изведнъж се сети какво може да направи... пък и така.... щеше да ....
Двамата почти едновременно докоснаха дънера на две съседни дървета. Гласовете им се сляха в едно.
-Искам да се превърна в човек!!!!
-Искам да се превърна в човек!!!!
Избухна кълбо от свелина, а когато се разсея, на земята на мястото на малката фея и още по-малкият зал лежаха две човешки същества. Създанието, което доскоро бе зал скочи, вдигна дървото и го пъхна в дупката, а феята (вече бивша) бързо започна да слага пръст, след което тупна на земята с крак и отттам бликна малко вода (просто отдолу имаше извор)
Дървото беше спасено, а слънцето залязваше
-Сега какво ще правим?-попита Лист. Беше се превърнал във висок мъж с дълга тъмна коса, очите му грееха в същият зелен пламък, както преди, ала зелената му кожа бе станала хубаво златиста, като на някой, който често си прави слъневи бани.
Капка се огледа в очите му, тя също бе пораснала, освен това й бяха изчезнали крилата, а червената й коса, бе послегнала малко, но иначе си бяха същите.
Калта по Лист се бе изсушила и опадала, но все пак беше малко мръсен.
-Не знам, но имаме цял един свят за разглеждане вече не можем да се превърнем обратно, защото се изпълнява само по едно желание в живота...
Така че можем просто да разгледаме светът. Са нашите знания за горите ще можем да помогнем на много други гори, акой знае, може и хората да научим какво е гората и какво да правят
Двамата се хванаха ръка за ръка и тръгнаха напред по горската пътека, а слънцето сякаш за сбогом изпрати няколко от най-прекрасните си лъчи, за да докосне главите им, сърцата им и ръцете им.
И докато двамата въряха напред, сенките им за миг се превърнаха във фея и зал, но после пак станаха човешки.
Край.

Извод. Как изглеждаш никак не определя какъв си в действителност.
Дори и да не признаваш света навън, него си го има
Не всичко непознато е лошо
Понякога се налага да правиш неща, които не харесваш, защото така е правилно (но не трябва да става навик)

[Syberian]

Чаровно е (за справка, "очарователно" и "чаровно" са думите, които най-добре изразяват положителното мнение на съществото Илли за нещо) Но някак си... е твърде хаотично. Като че ли е писано без замисъл. А правописните грешки и смесването на глаголните времена много развалят впечатлението :/

[Eneya]

Знам, че има ужасно много грешки (особено в пунктуацията и с глаголнит еимена). Но спешно ми трябваше място, където да я копирам.
Иначе не се чуди, измислях я на момента на Greenleef ор #elf и то на момента.
ще я преработя и пак ще я пусна.

[Eneya]

Ето го вече обновено, с поправени грешки

[Syberian]

Не че искам да натрапвам мнение, но не виждам разликата...