Български писатели?

[snk]

Повод за размисъл ми даде вчерашната забавна лекция на Брандън Сандерсън. Посетителите бяха, като че ли повече фенове, от колкото бъдещи писатели (за локацията... по-добре да оставя без коментар).

Въпросът ми е, дали има тук (в България изобщо може би) хора, които сериозно се стремят към писателската професия. Не говоря за тези, които "имат невероятна идея за книга и със сигурност някой ден ще я напишат", нито за тези, за които това е просто хоби и понаписват фен фикшън. Не говоря дори и за тези, които имат издадена някоя и друга книга, но си плащат тока със заплата от друго място, а не с авторски възнаграждения.

Търся хора, които работят целенасочено това да им бъде професията. Целта им е да пишат само и единствено книги, и то не след 10-15 години евентуално. Имам чувството, че това е невъзможно на българския пазар. Дори най-продаваните и популярни автори в България, щом се появят в някое предаване по телевизията, се оплакват, че държавата нещо не им дава пари. Инициативата ви с Хипертекст е похвална, но крайно недостатъчна - само два разказа за половин година.

Единственият начин според мен е да се бори човек в по-голям пазар - английскоговорщия. Ще се радвам да обменя опит с такива хора. Може дори да съставим група за писане и критика.

Това може би не е най-подходящият под-форум или дори форум и ще бъда благодарен ако ме насочите в правилната посока.

[Drake]

Има, но поставяш прекалено големи цели за нещо, което никой не може да ти го гарантира. Самият Сандерсън каза да пишеш за удоволствие, пък ако се продадеш - чудесно. И пак Сандерсън влиза в категорията ти за "след 10-15" години, тъй като толкова му е отнело. Английския пазар наистина дава повече пари, но пък конкуренцията е жестока, а и имаме чудесни преводачи.

Мисълта ми е че трудно ще намериш хора, които да са толкова тясно фокусирани в насоката да е сега, да си изкарват прехраната с това и да е на английски. Но група за критика и писане, в която има всякакви хора - и пишещи на английски, и пишещи по книга на месец и пишещи за удоволствие има. Пръкна се от българската част на NaNoWriMo 2016 и тепърва прохожда. http://nanowrimo.org/regions/europe-bulgaria е форумът, там има и линк към фейсбук групата, към която можеш да се присъединиш. Засега го държим като част от NaNoWriMo инициативата, ако потръгне има потенциал да се обособи в отделна група. Можеш и Nano да пробваш тази година, да малко е несериозно, но пък е забавно

[Trip]

@snk, по-общо на въпроса ти -- мисля, че трябва малко да конкретизираш казаното. Какво значи "да се стремят към писателската професия"? Как се случва това?

В по-материалистичен смисъл: писането "само на книги", като професия, няма как да работи без всички останали компоненти на едно професионално поприще: издатели, готови да те издадат и да ти платят; редактори, истински; читателска аудитория и места, където да се срещаш с нея, както и методи да я разгръщаш, и кой знае какво още. Професионалната реализация на англоезичния пазар, впрочем, не знам как си я визуализираш, но дори "успели" автори като Камерън Хърли говорят колко е мъчително човек да се храни изцяло от писането си -- и всъщност, невъзможно, дори за mid-list автор. (Освен ако не си готов да направиш компромиси с качеството си на живот и неща като семейство или дори връзка. Най-много домашен любимец - толкоз.)

Ако се обърнем към творческата страна на нещата -- стремежът да пишеш е различен от стремежа "към писателската професия". Второто е един набор от маркери: издал си книга, някой те е рецензирал, взел си може би някакви пари, може би си говорил по БНТ или БНР, направил си "представяне". Първото е вътрешен порив, непрестанен като вълнение и като него не спира сам към собствената си инерция да допринася с всеки тласък. Там няма маркери, а една непрестанна борба с езика, от която излизаш с някакви отломки на страницата; гледаш ги и пренаписваш, докато ги събереш в подобие на къща, или на заслон, или на катедрала. Помисли, в този смисъл, каква е борбата с езика, когато е чужд. Помисли какво е нужно, за да излезеш изобщо от нея, камо ли с нещо на страницата, камо ли зидано право и здраво, камо ли такова, че да се издигне над всичко останало. Не казвам "Невъзможно е". Казвам да помислиш какво е нужно.

И отново по темата "какво е нужно" и какво е да се стремиш "сериозно", като ще намеся Хипертекст: встрани от това през колко време пускаме разкази -- надяваме се да зачестят, -- най-много бих се зарадвал не на това, което ще одобря, а на следното -- когато дадем оценката си и настъпи моментът за отговор и науча кой е авторът, той да се окаже същият този, който ни праща редовно - през седмица, две, три. Не от чекмеджето отпреди 5 години, не хрумки или скици, а неща завършени, мислени, пък ако ще и неуспешни.

Искрено ще се зарадвам да науча, че си такъв човек, а още повече -- ако събереш и група хора, способни и стремящи се към това, повече отколкото към "професионална" реализация.

[Random]

Впрочем има хора и у нас, които се стремят сериозно към писателска професия, макар и наистина да е нужна малко по-тясна дефиниция на това понятие. Включително хора, които пишат фантастика: Владимир Полеганов, Петър Тушков, Мартин Петков, Мартин Колев, Елена Павлова (посочвам само такива автори, които съм чел). Да, никой от тях не се занимава само с писане, но, както Трип е написал горе, това и на запад рядко се случва -- авторите обикновено се принуждават да работят още нещо, което им докарва сигурни доходи. А на англоезичния пазар конкуренцията наистина е убийствена. Така че с писане човек може да се занимава сериозно и в България, но не може да си прави илюзии, че ще му е лесно. Дори като успее, пак ще му е много трудно. Но наличието на въпросните множество поддържащи фактори е ключово (екосистемата, за която говори Трип). В това отношение Хипертекст е опит да покажем един набор от добри практики, с надеждата други хора да прихванат от тях. Нужни са още доста подобни инициативи и инициативни хора, така е.

[Killua]

Аз четох, че дори Дилейни едва свързвал двата края, дет' се вика, откакто спрял да преподава.
Аз май не се сещам кой автор в България изобщо се занимава само с писане и с нищо друго? Иначе примерно Хараламби Марков има присъствие на англоезичния пазар, но и той си има day job.

Една статийка иначе, която ми попадна днес, горе-долу по темата: http://www.profawesome.com/?p=306&utm_c ... ialnetwork

@tigermaster ако не се лъжа имаше издадено нещо на английски? То не че работят меншъните де, ама...

[tigermaster]

Имам, да, обаче самоиздаване без никаква реклама - а за това нямам нито умения, нито ресурси - продажби нямам на практика никакви. Докато разказът ми беше оставен за свободно сваляне, имах известно количество даунлоуди, но след това...

[snk]

Здравейте отново! Започвам по ред на номерата, за да не пропусна нещо.

Има, но поставяш прекалено големи цели за нещо, което никой не може да ти го гарантира. Самият Сандерсън каза да пишеш за удоволствие, пък ако се продадеш - чудесно. И пак Сандерсън влиза в категорията ти за "след 10-15" години, тъй като толкова му е отнело. Английския пазар наистина дава повече пари, но пък конкуренцията е жестока, а и имаме чудесни преводачи.

Не мисля, че поставям чак прекалено големи цели. Гаранция няма за нищо в живота, всеки ден може да те уволнят и в нормалната работа. Въпросът е да имаш някакви цели и да си изградил план за постигането им.
Сандерсън е много комерсиален автор и ако си му гледал другите лекции, той обръща много сериозно внимание на това как да си намериш агент, редактор, да бъдеш публикуван, и т.н. Не си разбрал какво е имал в предвид с писането за удоволствие. Дори един въпрос от публиката беше свързан с това как да се балансират нещата и отговорът му беше, че без поне малко да ти е приятно това, което пишеш няма как да се получи. Но и да се обръща сериозно внимание на това, което се търси. Не знам дали знаеш каква е историята на първата му книга, която публикува. Той си скъсва задника да прави връзка с редактори, агенти и други автори. Ходил е да ги тормози и да се сприятелява с тях по всякакви конвеншъни. Не е седял просто да си мечтае и пише фентъзита за удоволствие.
Иначе казано, за да обърна метафората, няма как да започнеш да играеш в НБА ако само се събираш неделя с приятели да мяташ по няколко кошове. Нямам нищо против тези, които го разглеждат само като хоби или чисто артистично. Но това не е професионално.
Проблемът в България е, че пазарът е толкова малък, че дори жестоката конкуренция на запад дава по-голям шанс за успех.

Благодаря за Нано групата, ще я разгледам тези дни по-подробно.

@snk, по-общо на въпроса ти -- мисля, че трябва малко да конкретизираш казаното. Какво значи "да се стремят към писателската професия"? Как се случва това?

Да си плащаш тока, сипваш бензин в колата и т.н. с продажбите от книгите ти. Да имаш друга работа, не защото не ти достигат финансите, а защото ти е приятно да го правиш. Както например Сандерсън преподава, но за удоволствие.
Има любители и има професионалисти. Понякога любителите може дори и да изпреварват с уменията си някои професионалисти. Но ако не си вадят хляба с това, си остават любители. Пак казвам нямам нищо против писането като хоби.

В по-материалистичен смисъл: писането "само на книги", като професия, няма как да работи без всички останали компоненти на едно професионално поприще: издатели, готови да те издадат и да ти платят; редактори, истински; читателска аудитория и места, където да се срещаш с нея, както и методи да я разгръщаш, и кой знае какво още.

Да, знам. Точно за това и не виждам България като подходящ вариант това да се случи.

Професионалната реализация на англоезичния пазар, впрочем, не знам как си я визуализираш, но дори "успели" автори като Камерън Хърли говорят колко е мъчително човек да се храни изцяло от писането си -- и всъщност, невъзможно, дори за mid-list автор. (Освен ако не си готов да направиш компромиси с качеството си на живот и неща като семейство или дори връзка. Най-много домашен любимец - толкоз.)

Така е. Чел съм ѝ постовете. Ето още една статия, която илюстрира проблема - http://www.salon.com/2015/01/25/sponsor ... omes_from/
Но реалността за българските стандарти, този път ни дава сериозен бонус. За да се изхранва един български писател, не е нужно дори да е mid-list, достатъчно е да бъде bottom feeder. Сметката съм я правил. Говорил съм с чужди автори и те са ми се чудили в каква туземска държава живея, за да са ми достатъчни тези пари. А това е наистина постижимо.

Ако се обърнем към творческата страна на нещата -- стремежът да пишеш е различен от стремежа "към писателската професия". Второто е един набор от маркери: издал си книга, някой те е рецензирал, взел си може би някакви пари, може би си говорил по БНТ или БНР, направил си "представяне". Първото е вътрешен порив, непрестанен като вълнение и като него не спира сам към собствената си инерция да допринася с всеки тласък. Там няма маркери, а една непрестанна борба с езика, от която излизаш с някакви отломки на страницата; гледаш ги и пренаписваш, докато ги събереш в подобие на къща, или на заслон, или на катедрала. Помисли, в този смисъл, каква е борбата с езика, когато е чужд. Помисли какво е нужно, за да излезеш изобщо от нея, камо ли с нещо на страницата, камо ли зидано право и здраво, камо ли такова, че да се издигне над всичко останало. Не казвам "Невъзможно е". Казвам да помислиш какво е нужно.

Абсолютно. Всеки път кървя над страницата дет се вика. Различните хора имат различни цели. Моята цел не е да напиша "The next Great American Novel!" Това не означава, и че не подбирам тухлите. И отново - нямам проблем с хората, за които това е чисто артистично начинание.

И отново по темата "какво е нужно" и какво е да се стремиш "сериозно", като ще намеся Хипертекст: встрани от това през колко време пускаме разкази -- надяваме се да зачестят, -- най-много бих се зарадвал не на това, което ще одобря, а на следното -- когато дадем оценката си и настъпи моментът за отговор и науча кой е авторът, той да се окаже същият този, който ни праща редовно - през седмица, две, три. Не от чекмеджето отпреди 5 години, не хрумки или скици, а неща завършени, мислени, пък ако ще и неуспешни.

Искрено ще се зарадвам да науча, че си такъв човек, а още повече -- ако събереш и група хора, способни и стремящи се към това, повече отколкото към "професионална" реализация.

С удоволствие бих го правил това, но наистина искам да се концентрирам повече в другата насока. Нека не изкарваме парите мръсна дума. Ако нямах нужда да се изхранвам, щях да ви пращам всяка седмица по разказ. Не е като да ми липсват идеи или вдъхновение.

Впрочем има хора и у нас, които се стремят сериозно към писателска професия, макар и наистина да е нужна малко по-тясна дефиниция на това понятие. Включително хора, които пишат фантастика: Владимир Полеганов, Петър Тушков, Мартин Петков, Мартин Колев, Елена Павлова (посочвам само такива автори, които съм чел). Да, никой от тях не се занимава само с писане, но, както Трип е написал горе, това и на запад рядко се случва -- авторите обикновено се принуждават да работят още нещо, което им докарва сигурни доходи. А на англоезичния пазар конкуренцията наистина е убийствена. Така че с писане човек може да се занимава сериозно и в България, но не може да си прави илюзии, че ще му е лесно. Дори като успее, пак ще му е много трудно. Но наличието на въпросните множество поддържащи фактори е ключово (екосистемата, за която говори Трип). В това отношение Хипертекст е опит да покажем един набор от добри практики, с надеждата други хора да прихванат от тях. Нужни са още доста подобни инициативи и инициативни хора, така е.

Наистина не искам никой да обидя или пък някой да се почувства обиден. Нямам предвид, че хората, които седят и пишат и се борят в артистичен смисъл със страницата, са несериозни.
А дали има хора, които са седнали и са казали сериозно "Ок, какво е нужно да направя, за да се изхранвам от това нещо?" И не са се обезкуражили, погледнали са през FUD-а, и са намерили някаква истина. Никъде не става въпрос, че е лесно. Но не е невъзможно, а и не е чак толкова трудно.

Имам, да, обаче самоиздаване без никаква реклама - а за това нямам нито умения, нито ресурси - продажби нямам на практика никакви. Докато разказът ми беше оставен за свободно сваляне, имах известно количество даунлоуди, но след това...

Това е все едно си сготвил една пица, застанал си на Попа, раздал си няколко парчета на случайни хора, на другата половина си сложил цена от един лев обаче минувачите не са ти обръщали внимание или най-много са се чудили какъв е този човек насред площада. Извод - не е възможно с пицария да се печелят пари.
Не се прави така. Нужен е бизнес план.

[Trip]

[mention]snk[/mention]

С удоволствие бих го правил това, но наистина искам да се концентрирам повече в другата насока. Нека не изкарваме парите мръсна дума. Ако нямах нужда да се изхранвам, щях да ви пращам всяка седмица по разказ. Не е като да ми липсват идеи или вдъхновение.

Тук е разковничето. Стремителността значи да пишеш по разказ на седмица (хайде, нека са две, три), независимо от останалото -- от това, че имаш работа, че не си плащаш редовно сметките, че не можеш да отидеш на зъболекар и т.н. Това е.

Колкото до парите -- какво е писател bottom feeder? Какво го характеризира? Аз знам за една характеристика -- непрестанна, неуморна продуктивност. Вероятно можеш да ми споделиш и други; но ако искаш задължителна, неизбежда предпоставка, ето ти я.
Ето я още по-конкретно -- между 1000 и 2000 думи на ден (може даже 500, ако много се стараеш над прозата си), пак ще повторя, независимо от всичко. Като компромис, може да си позволиш определена част, а понякога и всичките, да са под формата на "упражнения", дневник, есета, каквото те влече да пишеш в дадения ден. Но това е компромис.

Пак казвам, бих се радвал да разбера, че си такъв автор -- с горното просто доуточнявам онова "какво е нужно" от първия си пост тук.

А колкото до търсенето на агент, преценката колко трябва да реализираш, за да си докарваш нормални доходи и т.н., и т.н. идва после, а принципните положения се научават за един ден. Не е това ключовото.

П.П. Впрочем, опитвам се да съм по темата, споделяйки какво най-много искам да видя у български автори, тази рядка непоколебимост пред белия лист/екран. И мисля и че се връзва с онова твоето, в първия ти пост: "Имам страшна идея за книга за някой ден", "Еми, ще ми се да пиша, ама ще е после" -- да се отървеш от тях значи да приемеш, че няма закога. Думите трябва да се появят на страницата, това остава, като дръпнеш чертата. За другото имаш прост набор от поведения, за които примерно можеш да прочетеш почти всичко необходимо в Booklife на Джеф Вандермиър.

[snk]

Trip, не ме разбра. Имах предвид писателската енергия си я концентрирам в другия проект. В смисъл, вместо на вас да ви пращам постоянно разкази, пиша няколко глави от книгата, която ми се вписва в плана и би ме изхранвала.

Bottom feeder е на жаргон за нивото на продажби. Тоест най-ниското, писател който обира трохичките от масата. Но като си се родил мравка (тоест в страна с нисък стандарт), тези трохички са си цял обяд.

Иначе, за да успееш в това, което съм планирал, трябва да пишеш, поне 1000 думи на ден чиста проза. И да си готов с горе-долу четири книги на края на годината. И догодина пак. Е, и други неща, но да не се впускаме чак толкова в подробности.

Просто търся други съмишленици, все пак и Фродо не е тръгнал сам за Мордор.

[Trip]

Върху нито една част от плана нямаш контрол, освен върху написването на книгата -- но се радвам, че поне в това си представяш подобен род продуктивност и че си готов да действаш по въпроса. А също, надявам се, имаш и достатъчно ясен аршин да прецениш как ще стои нещо твое на англоезичния пазар (а също и на кой -- амазонския онлайн пазар, хартиения, или други схеми на пласиране). Виж, в този аспект наистина ще ти трябват съмишленици, най-вече в борбата с чуждия език.

[snk]

Има доста контрол и над голяма част от останалия план. Както писах по-нагоре, не можеш да отвориш пицария, само като сготвиш няколко пици.

Това включва не само да готвиш вкусни пици, а и на кой ъгъл ще ти е ресторанта. Какъв ще ти е интериора. Кой ще ти е помощник готвача... и нека спра преди да съм разтеглил прекалено метафората.

За съмишлениците, бих се радвал да намеря хора, които да пишат около 1000 думи на ден на английски. Да се срещаме примерно веднъж на седмица и да си помагаме.

[Trip]

Такива хора тук няма да намериш -- казвам ти го с 99.99% увереност.
Иначе метафората с пиците и пицарията ми бяга доста по тъча, съпоставена с реализацията като писател. Виж, конкретиката би била по-полезна. Там лъсват разликите и важните неща -- но по-важното е, че явно имаш нещо конкретно наум, а не дали ще го споделиш тук (ако досега не си, явно нямаш и намерение), както и че си готов да свършиш работата и че дори може би вече я вършиш. Та, успех

[snk]

Повода за поста ми беше дали има и други хора, които вършат работата.
Конкретика е излишна при положение, че не съм аз открил топлата вода и има достатъчно информация в по-специализираните форуми. Планът може тепърва да претърпява промени. Отделно има много различни варианти да се постигне целта. Аз и нямам намерение да споря на тази тема. Бих се радвал ако някой друг също си е поставил за цел да живее само от писане на книги ако ще и конкретния план да му е тотално различен от моя. Това не е важно.

[Trip]

Повода за поста ми беше дали има и други хора, които вършат работата.

В определените от теб тесни параметри - английският доста ги стеснява, ще се съгласиш, - едва ли. Бих те посъветвал да търсиш хора, които могат да ти дадат отзив за писането ти на английски, независимо дали те самите пишат, или не. Това би ти дало повече шансове.

[snk]

Не мисля, че ги стеснява - по-скоро прави начинанието възможно, според мен. Но всички тук така или иначе казаха, че на български няма как да се получи, поради липсата на всичката инфраструктура и пазар, и че няма такива писатели.

Ако има някой, който пише книги на български и се издържа само от това, ще се радвам да чуя. Дори и да не е още стигнал целта, но има ясен план как да го направи.

Надявам се ще се съгласиш, че е много по-полезно друг писател, който разбира за какво става въпрос да ти чете и критикува творбата.

Дано никой не се е обидил. Писането е и изкуство и занаят. Не съм тръгнал да евангилизирам, не смятам, че подходът към творчеството на някой е грешен.