Тук продължавам разговора с @alshu (и неговото алтер его - , ) под ревюто за Смелата Ваяна, но като цяло идеята на темата ще е да се коментират всякакви неща покрай студиото, разбира се.
Е, ти си цял Дисни фен, значи! То никой човек не харесва всички заглавия на дадено студио, няма как.Аз съкратих списъка, защото ще е досадно дълъг, там първата Книга за джунглата, първите Далматинци, Аристокотките, The Emperor’s New Groove и пр.
Може би ще е по-лесно да изброявам, какво не обичам – Херкулес, Гърбавия от Нотр Дам, Алиса (анимацията, за игралните не знам), Мечо Пух (всичко по темата, за мен е някаква грешна интерпретация на книгите) всъщност пак ще се получи дълго…
Най-вече с мнението си за Херкулес и Мулан ме изненадваш, интересно ми е кои са нещата които не им харесваш? Щото са представители на нещо като "новите Дисни"? Дразни те хуморът или конкретни персонажи ?
Моето мнение за изброените от теб филми е горе-долу сходно, с няколко изключения: "Аристокотките" не ми е фаворит - специално го теглих сума ти време от казаа-то навремето, когато се опитвах да изнамеря всичко анимационно на Дисни, и накрая взе, че не ми хареса особено. Така че съм си го сложила по-надолу в Дисни списъка, някъде около досадния "Мечо Пух" (с особено досадния Прасчо глас). Гърбушко и Алиса са ми средна работа, не съм си правила труда да ги гледам повече от веднъж-дваж. Нехаресването на Алиса може би до голяма степен се дължи на факта, че като малка не обичах оригинала - дали заради екранизацията на Дисни или не съм харесвала Дисни, щото вече не съм обичала книгата... Не помня кое беше първо. При Книга за джунглата обратното - твърде рано прочетох и се влюбих в книгата и филмът не можа да ме спечели толкова. Е, музиката е много яка, разбира се <3
Е, не те знам ти точно кой набор си, но да, аз действително съм хванала само няколко не съвсем съзнателни години соц. Но, уви, моята омраза към Мики Маус няма нищо общо с подобен на описания от теб символизъм - просто от най-ранна детска възраст ми беше скучен и грозен, но мисля, че най-вече имах (и все още имам) непоносимост към гласовете и начина на говорене на героите. "Фантазия 2000" просто отказах да го гледам и още не съм наваксала с него... Като дете много обичах "дългите филмчета", най-вече "красивите" на Дисни, а тези, заедно с доста други, просто не попадаха в тази категория. Не бих казала, че вкусовете ми са се променили твърде много оттогава, но поне се опитвам!„от малка страдам от тежка непоносимост към всичко, свързано с Мики Маус“ – сигурно е въпрос на поколения. За нас децата от соц. ерата Мики Маус беше символ на това, какви хубави неща предлага капитализма)). Бегъл поглед към шарения и весел живот, който водят хората отвъд Стената.
За по-новите поколения предполагам той е символ на точно обратното – колко гнусно експлоатационен е всъщност, а логото със силуета на главата на Мики се родее с нацистката свастика.
Тоест да се гледат извън контекста на времето или напротив - да се оценяват предвид това че са някакви пионерни за времето си? Или извън контекста на Дисни? Кой контекст с други думи, че не разбрах.Обективно погледнато най-старите кратки анимации с Мики, Доналд, Гуфи, Плуто и компания са пример за революцията в анимационните и озвучителните техники от онова време и сигурно е добре да се гледат извън контекста.
Въпросният A Goofy Movie от 1995 е от ерата когато 2D техниките бяха на върха си и 3D-то таман навлизаше, но още беше доста примитивно.
Не бих казал, че самият той демонстрира, кой знае колко велики техники, по-скоро е камерен и не че няма абсолютно страхотно анимирани сцени, но не се опитва да блесне.
В духа на първите Дисни анимации е, все пак е филм за Гуфи.
Някак след него всичко почна да ме дразни – Покахонтас, Мулан, Херкулес, Гърбавия от Нотър Дам и въобще всичко чааак до Fantasia 2000 и The Emperor’s New Groove
О, да, съгласна съм тук с почти всичко. С тази уговорка, че наистина е комплексно и противоречиво. От една страна е яко да има дайвърсити, от друга, както ти казваш, не ако това дайвърсити е само в стереотипи/расови карикатури. Защото нито "белите" хора са само модели, нито другоцветните хора са непременно дебели (сложих "дебели" заради римата ;р).„Направи ми впечатление, че често се коментира по разните ревюта колко било хубаво, че Ваяна била нестандартна некльощава принцеса. Но сигурно наистина не им е много яко на тихоокеанците, след като баш техните хора са представени по-пухкави, и това не е за първи път“
1. Наистина, лошо няма да се показват истории с по-пухкави народ. Ако не величаене на човешкото разнообразие, поне е прекъсване на монотонността и досадното налагането на холивудските стандарти за красота.
2. Всъщност за „фиктивните“ стандарти на филма Моана не е пухкава.
3. Външния изглед на хората зависи от начина им на живот. На някой богат на ресурси остров местните жители сигурно ще са по-едри, а на някой по-беден хърбави.
Е, сега вече имаме международни здравни стандарти, физкултура, диети и пр., но все пак говорим за древна легенда.
4. Гледал съм бонусите към Лило и Стич. Там в училището за танци, откъдето аниматорите взимат референциите за танцовите движения имаше доста закръглени танцьорки, та да не ми са правят толкова…
Все едно да се преструваш, че традиционните кючекчийки не са били доста мазни. Просто такава е била модата (и начина им на живот, ако танцуваха балет нямаше да могат да натрупат такива тлъстини).
5. Дисни почти във всеки техен филм ни заливат с расови карикатури. Това наистина трябва да спре.
Темата е противоречива и народът не трябва да и се пали толкова.
Да, Ваяна не е пухкава (по моите разбирания за пухкавост, че то не е като да е точно понятие), тя е по-скоро..ъъъ, реалистичен боди тайп. Но тук не говоря за фиктивните стандарти на филма, а съотнесена спрямо много други свръхслаби героини. Малко като барбитата, които пуснаха преди няколко години - ниски и малко по-трътлести от стандартните кукли, но пак безкрайно далеч от "пухкави".
Но така или иначе, по-скоро мисълта ми в случая беше насочена към възторжените коментари, в които Ваяна се представя все едно е първият такъв случай в историята на Дисни. Хората имат къса памет
Относно Лило и Стич не знам дали някой се е оплаквал (сигурно да), че героините са с по-едър кокал, аз направих сравнението главно, за да изтъкна, че А) Ваяна не е първият пример за (що-годе) реалистично женско тяло и Б) че не е толкова чудно, ако хората от този регион се пообидят, при положение че техните съвременници (=Нани етц) са представени по-едри, а техните идеализирани божества и герои (=Мауи) са представени като много по-едри, отколкото в по-голямата част от литературата и екранизациите до този момент. И към това като се прибави, че населението страда доста от затлъстяване, както си видял и самият ти, в клиповете, и няма нищо изненадващо, ако е имало разни по-остри коментари.
По първата ти точка да се показват истории с пухкави народи - ще е забавно следващата принцеса да е пухкава бяла американка, интересно какви ли ще са реакциите
Имам спомен за една американска принцеса, която беше тъмнокожа и която, ако бяха направили по-едричка, сигурно щяха да им вдигнат шум до небесата.... Все за нещо някой ще намери да се начумери.
Няма угодия!
Разбирам да кажеш "насилен хумор" (макар че аз го обожавам, но да кажем въпрос на вкус), но това с елементарни истории и липса на перипетии/обрати ми е странно. Нито "Малката русалка" имаше някакви неочаквани обрати (освен ако някой не е очаквал да свърши накрая като морска пяна), нито "Красавицата и Звяра" примерно има с нещо по-неочаквани перипетии/обрати, в сравнение с Мулан / Херкулес (ти после говориш всъщност че ти липсвал цинизъм деветдесетарски, та може това да ти е мъката, макар че за мен е малко трудно да разбера какво точно имаш предвид). Като стана дума за Красавицата - дразня се колко идентичен са направили трейлъра по новия филм с оригинала. Ако филмът ще е мотамо с анимацията, защо изобщо са го правили? Скептична съм доста, а предметите изглеждат просто зловещо.... :/
Аз също обичам котки, но може и да съм гледала в кучкарския си период, вдъхновен от Ласи и Далматинците. Последните ги обожавам и като анимация, и като книга, въпреки че пак не помня кое ми беше първо... Но така или иначе, и двете ги обичам много, а първите няколко изречения от книгата още помня наизуст (отбелязвам го като постижение, щото обикновено забравям скоропостижно всичко, но поне далматинците съм ги чела 20-ина пъти и ми се набиха в главата).
Или пък повтарят като папагали заучени фрази, които циркулират из мрежата. 
(Fish Police - кратко сериалче вдъхновено от тях също е добро...и не пеят.)
