Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Алшу, ко работиш бе човек и отде тоя ентусиазъм да следиш , ъм... всичко
Re: Гледано напоследък, Part 3
Нищо впИчатляващо - QA.ко работиш
Аниме гледам само в свободното време, средно 3 часа на ден (щото съм дърт човек и ми трябват 8 часа сън). Това са 6-7 аниме серии без напълване и 9-10 с напърване.
Дъъъ, бягство от реалността.отде тоя ентусиазъм
Определено не е всичко.да следиш , ъм... всичко
Не гледам 99% от live action сериалите (както и може да се прецени по активността ми в раздел "Сериали"). Останалият процент е за sci-fi и фентъзи, но и там бая боза, та не ми е особено натоварена програмата.
Апропо, GOT е бразилска сапунка с присадени hack and slash елементи, та и той е скип, нищо че го пишат best fantasy.
Това оставя достатъчно място за 10-тина on-going сериали на седмица, успоредно някой дърт френчайз и rewatch маратони с приятели в петък и събота вечер.
Често няма достатъчно забавни on-going, че да усвоя целия ресурс.
Напоследък доста си изгорих времето с MST3K, което общо е 192 епизода, аз реших да гледам само 175, но намерих 172. Всеки от тези епизоди е 90 минути. В момента съм на 6-ти сезон.
Може би заради него съм назад с дъртите аниме френчайзи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Под всичко имах предвид всеко божо аниме
иначе почнах моб псайхото, първи епизод е доволно приятен, доста народ гледам че лъска на One шлема, ама и тва и уан пънча доста прирутват заради и кадърния арт... мързи ме да проверя дали он си го и драска, но яката раута у уан пънча определено беше на друг художник
иначе почнах моб псайхото, първи епизод е доволно приятен, доста народ гледам че лъска на One шлема, ама и тва и уан пънча доста прирутват заради и кадърния арт... мързи ме да проверя дали он си го и драска, но яката раута у уан пънча определено беше на друг художник
Re: Гледано напоследък, Part 3
Всяко, което ме кара да забравя, кой съм и къде съм.всеко божо аниме
Тези които не ме, не ги.
Наели са по-кадърен мангака, да прерисува web драсканиците на One за книжното издание на OPM.но яката раута у уан пънча определено беше на друг художник
То се и различава в някои сцени (така казват), а аниме адаптацията е по него, не по web-а.
Mob 100 е добре да се гледа за Reigen, Ecto-bo и някои от лошковците. Баш главният герой е досаден.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Natsume Yuujinchou Shi ep. 1-5 - определено по-добре от предния сезон. В тези 5 серии само една не ми хареса, а другите бяха доста интересни.
Артът и анимациите са най-добрите в цялата поредица до тук. Да промяната в стила от Natsume Yuujinchou San е запазена, но е по-изкусурено и няма (е, почти) внезапни пропадания в качеството.
Артът и анимациите са най-добрите в цялата поредица до тук. Да промяната в стила от Natsume Yuujinchou San е запазена, но е по-изкусурено и няма (е, почти) внезапни пропадания в качеството.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
(И аз все се канех да те питам нещо подобно, трубадурът превари 
)
Аз каквото съм чела от коментарите, не ми звучиш ужасно доволен от голяма част от нещата, които си (за)гледал?
Отдавна при мен сериалите (и пълнометражните филми) изместиха аниметата...
и тотално нямам представа какво се случва там 
)Не пробваш ли горе-долу всичко ново, което излиза, и чак след някакви серии, ако не те изкефи, дропваш?alshu wrote:Всяко, което ме кара да забравя, кой съм и къде съм.всеко божо аниме
Тези които не ме, не ги.
Аз каквото съм чела от коментарите, не ми звучиш ужасно доволен от голяма част от нещата, които си (за)гледал?
Отдавна при мен сериалите (и пълнометражните филми) изместиха аниметата...
и тотално нямам представа какво се случва там shadow dance nikoga ne luje
Re: Гледано напоследък, Part 3
Не всичко, само това което смятам, че има потенциал да ме забавлява. Примерно игнорирам повечето спортни (няма да изреждам цялата игнор листа) и много рядко ще се престраша да погледна такова.Не пробваш ли горе-долу всичко ново
И да, понякога избирам очевидни глупости пред потенциални шедьоври, просто защото...
Дропвам маса заглавия, но това го виждам по-скоро като положителен процес.
Началото на всеки сезон се нахвърлям на много неща. Получава се нещо като фестивал или аниме парад - радвам се на шума и шаренията за две-три седмици. После ентусиазма отшумява и е време да се измете боклука и конфетите.
Това го има и при live action сериалите - началото е винаги опит за зарибаване, а после се обръщат на боклук и теглене на локуми.
Понеже добри (или поне такива, които истински да ми харесат) сериали се случват рядко, поне се опитвам да яздя докато трае ентусиазма от зарибявката и animation bump-а. Там може да се види и на какво е способна съвременната анимационна индустрия.
Друг проблем е, че никога не мога да позная по хорските приказки дали едно аниме ще ми хареса или не. Трябва да го опитам сам, защото обикновено феновете хвалят по грешен (за мен) начин или игнорират ценни (за мен) неща.
Примерно по този начин успях да се насладя на супер неизвестното Tanaka-kun wa Itsumo Kedaruge и да дропна в ранен стадий мега популярното Sakamoto desu ga.
Може да са лоши, но все пак залъгват "глада" и ме разсейват, докато повечето live action-ни просто ме нервират.не ми звучиш ужасно доволен от голяма част от нещата
Може би трябва да се заглеждам повече в европейски продукции, ето Кимисар Монталбано е моя стил италианско размотаване и тарикатщини, но още не съм хванал да го гледам.
При мен е обратното.Отдавна при мен сериалите (и пълнометражните филми) изместиха аниметата
Едно време гледах доста филми и сериали, но ми станаха толкова еднообразни и досадни. Вече не ме палят хич.
Законът на Стърджън естествено, 90% са директно за кофата.и тотално нямам представа
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Macross Δ ep. 26 - е поне мъчението свърши.
Традиционно тази поредица е своеобразна глупост. Любовната мелодрама и j-pop-ът винаги са били част от Macross, но в по-добрите му части са по-интересни от тукашните или поне ми пукаше за участниците в тях, а пък песните във Frontier са дело на Йоко Кано и затова не са така отблъскващи.
Тук мелодрамата е от най-тъпия ученически вид "страх ме е да си призная чувствата" и се повтаря всеки епизод, любовната тройката е несъществуваща, а естрадата маргинална. В допълнение тонове мизерщини на тема идолска група, защото са модерни.
Няма ги традиционните нереалистични, но красиви космически битки. В смисъл има някакви там и май не изглеждат зле, но никога не може да ги видим, защото фокусът е върху квачките и мизерното им шоу, а развитието и изходите им са пълен абсурд.
Откъм история Делтата също е зле - навързва част от митологията, но я донаписва по глупав начин, едните лошковци имат зъб с години и искат да поробят цялата галактика, само защото са им нюкнали една долина, пък когато планът е почти осъществен размислят за секунди, другите лошковци пък въобще не стана ясно, какво точно искат, освен някакво общо "ма те политиците и военните са си гадове". Главният антагонист искаше психическа връзка с цялото разумно население, но това има няколко непрактични момента - такъв масов контрол с галактически мащаби трябва да побърка или него или контролираните, а и ако му се налага да държи постоянен контрол и вече не може да мръдне трона дори до тоалетната.
Може да се каже, че авторите на това аниме са спазили традицията - забъркали са безумни питиета в умопомрачителна смес, обаче коктейлът е неприятен, сладникав и на следващото утро те боли глава от него.
Традиционно тази поредица е своеобразна глупост. Любовната мелодрама и j-pop-ът винаги са били част от Macross, но в по-добрите му части са по-интересни от тукашните или поне ми пукаше за участниците в тях, а пък песните във Frontier са дело на Йоко Кано и затова не са така отблъскващи.
Тук мелодрамата е от най-тъпия ученически вид "страх ме е да си призная чувствата" и се повтаря всеки епизод, любовната тройката е несъществуваща, а естрадата маргинална. В допълнение тонове мизерщини на тема идолска група, защото са модерни.
Няма ги традиционните нереалистични, но красиви космически битки. В смисъл има някакви там и май не изглеждат зле, но никога не може да ги видим, защото фокусът е върху квачките и мизерното им шоу, а развитието и изходите им са пълен абсурд.
Откъм история Делтата също е зле - навързва част от митологията, но я донаписва по глупав начин, едните лошковци имат зъб с години и искат да поробят цялата галактика, само защото са им нюкнали една долина, пък когато планът е почти осъществен размислят за секунди, другите лошковци пък въобще не стана ясно, какво точно искат, освен някакво общо "ма те политиците и военните са си гадове". Главният антагонист искаше психическа връзка с цялото разумно население, но това има няколко непрактични момента - такъв масов контрол с галактически мащаби трябва да побърка или него или контролираните, а и ако му се налага да държи постоянен контрол и вече не може да мръдне трона дори до тоалетната.
Може да се каже, че авторите на това аниме са спазили традицията - забъркали са безумни питиета в умопомрачителна смес, обаче коктейлът е неприятен, сладникав и на следващото утро те боли глава от него.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Аз не спрях, защото аниметата ми станаха скучни или еднообразни, а може би защото като се потопих изцяло в японската среда, имах нужда да се занимавам в свободното си време с нещо различно.При мен е обратното.
Едно време гледах доста филми и сериали, но ми станаха толкова еднообразни и досадни. Вече не ме палят хич.
Но то както и при аниметата има еднакви и еднообразни неща (които ти дропваш директно в кофата :Д и което е съвсем похвално!), същото е и със сериалите. Бисерите вече навсякъде са малко, а боза и локуми колкото в сериали, толкова в анимета (по мое скромно и поостаряло наблюдение, но не ми се вярва нещата да са се подобрили оттогава)
При мен поне е въпрос и на навик - както имах навик да гледам анимета в гимназията и малко в университета (без почти никакви сериали), така след това се сдобих с навика да гледам сериали. И когато свикнеш да гледаш едното, може би ти е трудно да се прехвърлиш към другото (освен ако поначало не ги гледаш що годе паралелно).
Аз като прописвах в тоя форум преди 100 лета само анимета гледах
Сега последно сигурно някое пълнометражно преди година да е било.... 
shadow dance nikoga ne luje
Re: Гледано напоследък, Part 3
Everything's shit and we're all going to die. За мен вече нема анимета, филми, сериали, книги, само музиката ми остана. Всичко е баси кофното. Единствено некви шедьоври като Джоджо или Боджак Хорсмън требва да се появят, че да вкарат живец в мене. Т.е. трябва да е някво епохалното събитие, че да ми хване интереса. От сериалите единствено Better Call Saul си струва отделеното време.
И като дойдеш на тоя майндсет доста шит ти минават през радара без да ти дреме. В момента, ако се присетя гледам такива боклуци, дето и създателите им са забравили, че съществуват, но колко да си човъркаш из дупките, докато няква квичи на "сан" в края на имената стаат.
Па и ся като отложиха премиерата на новия, който очаквам да е феноменално тъп, втори сезон на One Punch Man ептем нема нищо за гледане.
Сигурно тия дни ще пробвам тая гняс:
https://myanimelist.net/anime/12477/Sakasama_no_Patema
изглежда красиво
И като дойдеш на тоя майндсет доста шит ти минават през радара без да ти дреме. В момента, ако се присетя гледам такива боклуци, дето и създателите им са забравили, че съществуват, но колко да си човъркаш из дупките, докато няква квичи на "сан" в края на имената стаат.
Па и ся като отложиха премиерата на новия, който очаквам да е феноменално тъп, втори сезон на One Punch Man ептем нема нищо за гледане.
Сигурно тия дни ще пробвам тая гняс:
https://myanimelist.net/anime/12477/Sakasama_no_Patema
изглежда красиво
Re: Гледано напоследък, Part 3
Това ми е скип още на ниво плакат.
Някаква там мелодрама.
Ако търсите истината тя сигурно ще е в кратките експериментални филмчета.
Някаква там мелодрама.
Ако търсите истината тя сигурно ще е в кратките експериментални филмчета.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Natsume Yuujinchou Shi ep. 6-10 - всъщност това се очертава най-добрия сезон с интересните си истории и страхотната графика, а арката 6-7 най-добрата в поредицата досега. Трансформациите на Мадара, като Такаши и Рейко са култови.
8-ми епизод пък демонстрира един от най-успешните трикове тук: смяната на гледната точка и отриването чрез нея на нови пластове и нюанси в персонажите и митологията на шоуто.
8-ми епизод пък демонстрира един от най-успешните трикове тук: смяната на гледната точка и отриването чрез нея на нови пластове и нюанси в персонажите и митологията на шоуто.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Изгледах моб псайхуту 100 (mob psycho 100) на едно седане. Reigen улата в топа от воле. Артът е приятно хахав и надъхан, на моменти дори млатеше на ren and stimpy. Свободна камера и излълчени действия по време на мелетата, въобще впечатляваща работа е визуално. От една страна стои като анти-теза на всяка шонен чикия (дори на one punch man), в следващия се преобръща в точно такава. И единствено Reigen спасява ситуацията. Якото е, че всички са сладури и помощният персонал дава солидни заявки за MVP (фитнес маняците, вице президентът на даскалото, водачката на телепатите, половината побойници, родителите на двамата олигофрена, зеленият каспър).
Re: Гледано напоследък, Part 3
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 61-65 - самият край на арката не ми хареса, но като цяло екскурзията беше наистина яка.
Time Bokan 24 ep. 1 - някакви странни скокове в продукционното качество. Въведението, екшъна и опаковката на историята са доста добре нарисувани и анимирани за кодомо заглавие, но пък съжета за Клео и Патра е хем лошо написан, хем лошо нарисуван. Определено Yatterman 2008 е по-доброто шоу от двете.
Та както там, а и в цялата поредица, основната атракция на Time Bokan 24 са безбройните тъпи лафчета и игри на думи, а сеютата са на литри кофеин. Исторически Time Bokan е първопроходеца с идиотските тематични mech-ове и триото злодеи, които са по-близки на публиката от главните герои. Yatterman е подобреното копие.
Аз понеже не съм гледал никое друго Time Bokan го чувствам доста яттерманско, а част от лафовете, както и поне едно сеют са директно от там.
Определено под очакванията ми, но се забавлявам с него, а и продукцията е на YTV - с техните идиотии човек свиква и дори може да се пристрасти.
WWW.Working!! ep. 1 - същият хумор, но с доста по-различни персонажи. Засега върши работа.
Имаше кратко камео от Таканаши-кун, в което не видях особено значение.
Kuromukuro ep. 26 - аз вече успях да разлюбя анимето в предната серия, а и тук не видях особени причини да си променям мнението.
Единственото ценно нещо в епизода - новите съоръжения, които виждаме в края.
В крайна сметка по-интересно и красиво от директния му mecha конкурент Macross Delta, но не и нещо, което да запомниш.
91 Days ep. 12 - за мен свърши в нищото. Някакви там мафиоти се изпостреляха - чудо голямо. Пропуснаха възможността да кажат нещо интересно по темата.
Между другото твърде буквална трактовка на гангстерска война - невъзможни количества употребени муниции.
Стандартното "Отмъщението не води до нищо хубаво." беше съкратено на "Отмъщението не води до нищо.". Сценаристите са нямали топките или желанието да напишат истинска вендета?
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku ep. 1 - кавай-десу и нищо повече. То и в 5 минути съвсем нискобюджетна анимация, какво може видиш?
Nijuu Mensou no Musume ep. 20-22 - краят и на това шоу не успя да ме впечатли. Както писах и преди - има правилния сетниг и елементи, но историята и героите са ми тъпи.
Time Bokan 24 ep. 1 - някакви странни скокове в продукционното качество. Въведението, екшъна и опаковката на историята са доста добре нарисувани и анимирани за кодомо заглавие, но пък съжета за Клео и Патра е хем лошо написан, хем лошо нарисуван. Определено Yatterman 2008 е по-доброто шоу от двете.
Та както там, а и в цялата поредица, основната атракция на Time Bokan 24 са безбройните тъпи лафчета и игри на думи, а сеютата са на литри кофеин. Исторически Time Bokan е първопроходеца с идиотските тематични mech-ове и триото злодеи, които са по-близки на публиката от главните герои. Yatterman е подобреното копие.
Аз понеже не съм гледал никое друго Time Bokan го чувствам доста яттерманско, а част от лафовете, както и поне едно сеют са директно от там.
Определено под очакванията ми, но се забавлявам с него, а и продукцията е на YTV - с техните идиотии човек свиква и дори може да се пристрасти.
WWW.Working!! ep. 1 - същият хумор, но с доста по-различни персонажи. Засега върши работа.
Имаше кратко камео от Таканаши-кун, в което не видях особено значение.
Kuromukuro ep. 26 - аз вече успях да разлюбя анимето в предната серия, а и тук не видях особени причини да си променям мнението.
Единственото ценно нещо в епизода - новите съоръжения, които виждаме в края.
В крайна сметка по-интересно и красиво от директния му mecha конкурент Macross Delta, но не и нещо, което да запомниш.
91 Days ep. 12 - за мен свърши в нищото. Някакви там мафиоти се изпостреляха - чудо голямо. Пропуснаха възможността да кажат нещо интересно по темата.
Между другото твърде буквална трактовка на гангстерска война - невъзможни количества употребени муниции.
Стандартното "Отмъщението не води до нищо хубаво." беше съкратено на "Отмъщението не води до нищо.". Сценаристите са нямали топките или желанието да напишат истинска вендета?
Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku ep. 1 - кавай-десу и нищо повече. То и в 5 минути съвсем нискобюджетна анимация, какво може видиш?
Nijuu Mensou no Musume ep. 20-22 - краят и на това шоу не успя да ме впечатли. Както писах и преди - има правилния сетниг и елементи, но историята и героите са ми тъпи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Trickster: Edogawa Ranpo "Shounen Tanteidan" yori ep. 1 - принципно идеята е добра: маса герои на Едогава Рампо във футуристичен детективски кибер екшън трилър. Друго добро хрумване - епизодът е хаос от паралелно развиващи се събития.
Минусите обаче са много - керъктър дизайнът не ме кефи, версията на героите ми е противна, играта на сеютата, които реализират тази версия ме дразни, а част от сюжетните линии са прекалено емоционални и идиотски, за да им повярва човек та да му въздействат.
Въобще типично подмазване на определени модни тенденции във вкусовете на публиката (лошо няма, ма драматично не съвпада с моя). Силно ми напомня за друг "шедьовър" - Hamatora.
Дроп.
Kaitou Joker 4th Season ep. 1 - миии, обичайните детинщини. Следя го по инерция и заради това, че в такова заглавие сеютата могат да се развихрят и да извадят най-идиотските си гласове.
Минусите обаче са много - керъктър дизайнът не ме кефи, версията на героите ми е противна, играта на сеютата, които реализират тази версия ме дразни, а част от сюжетните линии са прекалено емоционални и идиотски, за да им повярва човек та да му въздействат.
Въобще типично подмазване на определени модни тенденции във вкусовете на публиката (лошо няма, ма драматично не съвпада с моя). Силно ми напомня за друг "шедьовър" - Hamatora.
Дроп.
Kaitou Joker 4th Season ep. 1 - миии, обичайните детинщини. Следя го по инерция и заради това, че в такова заглавие сеютата могат да се развихрят и да извадят най-идиотските си гласове.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 31 guests