През повечето време съм с изражение ВТФ на лицето и аз Изгледах и последните епизоди на Bungou Stray Dogs, ще си чакам втория сезон наесен.
Чакам последния епизод на Tanaka... анимето, което най-много ще ми липсва
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Sakamoto е абсолютно безумие През повечето време съм с изражение ВТФ на лицето и аз
Изгледах и последните епизоди на Bungou Stray Dogs, ще си чакам втория сезон наесен.
Чакам последния епизод на Tanaka... анимето, което най-много ще ми липсва
През повечето време съм с изражение ВТФ на лицето и аз Изгледах и последните епизоди на Bungou Stray Dogs, ще си чакам втория сезон наесен.
Чакам последния епизод на Tanaka... анимето, което най-много ще ми липсва
Re: Гледано напоследък, Part 3
Tanaka-kun wa Itsumo Kedaruge ep. 12 - не от най-яките серии, но имаше прилични гегове с Миано и Ечизен.
И още завръщането на Макарон-шишо.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 13 - някакъв shounen tantei shit...поне случаят от за следващия път изглежда интересен. Ако не друго, ще ни срещнат отново с онази откачалка фотографката от езерото.
Koutetsujou no Kabaneri ep. 11 - I AM IRON MAN!
Не мислех, че може да стане по-малоумно и измислено, но стана.
Впечатлих се.
Terra Formars Revenge ep. 13 - това накрая на серията трябваше да ни зариби по идеята за следващ сезон, но аз не съм сигурен, че мога да изтрая трети.
Мегадраматичната сцена с нарвалката ми беше комична, защото очаквах във всеки момент да забие рог в контролното табло.
Uchuu Patrol Luluco ep. 13 - а, използваха буквален спусък.
Финалната версия на Лулуко силно прилична на главната героиня от FLCL, а след финалните надписи Лулуко предава щафетата на Ацко от Little Witch Academia и следва съобщение "Ще се видим в следващата Trigger анимация".
И още завръщането на Макарон-шишо.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 13 - някакъв shounen tantei shit...поне случаят от за следващия път изглежда интересен. Ако не друго, ще ни срещнат отново с онази откачалка фотографката от езерото.
Koutetsujou no Kabaneri ep. 11 - I AM IRON MAN!
Не мислех, че може да стане по-малоумно и измислено, но стана.
Впечатлих се.
Terra Formars Revenge ep. 13 - това накрая на серията трябваше да ни зариби по идеята за следващ сезон, но аз не съм сигурен, че мога да изтрая трети.
Мегадраматичната сцена с нарвалката ми беше комична, защото очаквах във всеки момент да забие рог в контролното табло.
Uchuu Patrol Luluco ep. 13 - а, използваха буквален спусък.
Финалната версия на Лулуко силно прилична на главната героиня от FLCL, а след финалните надписи Лулуко предава щафетата на Ацко от Little Witch Academia и следва съобщение "Ще се видим в следващата Trigger анимация".
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Macross Δ ep. 13 - now she can flyyy!
Ако е възможно в момента мразя Фрея още повече.
Ескалация на идиотизма, безумието и чалга шаренията.
Още римейкнаха поне на два ключови момента от оригиналния Macross (това с експлозията, която засяга и съюзниците, както и пропуска на "вятърничаветие" да уцелят "главата" на Елизиум) и още два от Macross Zero.
Ако е възможно в момента мразя Фрея още повече.
Ескалация на идиотизма, безумието и чалга шаренията.
Още римейкнаха поне на два ключови момента от оригиналния Macross (това с експлозията, която засяга и съюзниците, както и пропуска на "вятърничаветие" да уцелят "главата" на Елизиум) и още два от Macross Zero.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kuromukuro ep. 12 - and then Ken said "Yes I can!".
Най-накрая червенокосата навигаторка Shenmei Liu получи малко повече екранно време.
Логично, за да приключат тренировките накрая прибегнаха до "тренировъчен монтаж".
Следващият път се готвим за атаката на цицестата извънземна.
Най-накрая червенокосата навигаторка Shenmei Liu получи малко повече екранно време.
Логично, за да приключат тренировките накрая прибегнаха до "тренировъчен монтаж".
Следващият път се готвим за атаката на цицестата извънземна.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Inferno Cop ep. 1-13 - първото аниме на Trigger и реших най-накрая да го наваксам (то пък щото е много дълго и трудно за наваксване ).
Нискобюджетен боклук пълен с просташки хумор. Тя и целта е била точно такава. Абсолютно произволен сюжет (ако въобще има такъв), който през цялото време пародира други заглавия, неадекватни герои, почти пълна липса на анимация, всички роли се изпълняват от едно сею.
В интерес на истината доста от шегичките са успешни (особено ми харесаха Ace Attorney и Wacky Races + Speed Racer скечовете), а и препратките са на място, но целият проект е правен по-скоро за лично удоволствие на авторите, отколкото за зрителите.
Докато следях Ninja Slayer From Animation, което е още от същото, но много по-рафинирано, по-анимирано, с по-сложен свят и по-добре замислени и изпълнени гегове, най-досадното в коментарите за него бяха постоянните оплаквания "Къв е този шит? Искам още Inferno Cop епизоди, то беше много по-добро!" и това по N пъти в темата за абсолютно всеки епизод.
Ето сега знам, че с право съм ги мразил тези типове, защото на ниво странен хумор, простащина и препратки към филми и игри Нинджата е класи над Ченгето.
В крайна сметка любопитно култово заглавия, а и без него нямаше да го има Ninja Slayer From Animation, но реално погледнато е тест и страничен продукт от организирането на студиото (по-скоро отпадък ).
Detective Conan ep. 822-823 - в мангата арката не е лоша, но това тук беше доста зле нарисувано, анимирано, изиграно и въобще режисирано.
Имах чувството, че гледам някой от anime original епизодите, които обикновено ги претупват.
Не ми харесва накъде отиват нещата. Дано нататък се стегнат малко поне епизодите, които да по сорса.
). Нискобюджетен боклук пълен с просташки хумор. Тя и целта е била точно такава. Абсолютно произволен сюжет (ако въобще има такъв), който през цялото време пародира други заглавия, неадекватни герои, почти пълна липса на анимация, всички роли се изпълняват от едно сею.
В интерес на истината доста от шегичките са успешни (особено ми харесаха Ace Attorney и Wacky Races + Speed Racer скечовете), а и препратките са на място, но целият проект е правен по-скоро за лично удоволствие на авторите, отколкото за зрителите.
Докато следях Ninja Slayer From Animation, което е още от същото, но много по-рафинирано, по-анимирано, с по-сложен свят и по-добре замислени и изпълнени гегове, най-досадното в коментарите за него бяха постоянните оплаквания "Къв е този шит? Искам още Inferno Cop епизоди, то беше много по-добро!" и това по N пъти в темата за абсолютно всеки епизод.
Ето сега знам, че с право съм ги мразил тези типове, защото на ниво странен хумор, простащина и препратки към филми и игри Нинджата е класи над Ченгето.
В крайна сметка любопитно култово заглавия, а и без него нямаше да го има Ninja Slayer From Animation, но реално погледнато е тест и страничен продукт от организирането на студиото (по-скоро отпадък
).Detective Conan ep. 822-823 - в мангата арката не е лоша, но това тук беше доста зле нарисувано, анимирано, изиграно и въобще режисирано.
Имах чувството, че гледам някой от anime original епизодите, които обикновено ги претупват.
Не ми харесва накъде отиват нещата. Дано нататък се стегнат малко поне епизодите, които да по сорса.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Tales of Zestiria the X: Saiyaku no Jidai ep. 1 - прологът на Tales of Zestiria the X не беше лош. Доста накъсан и прибързан, но красив визуално.
Според мен ufotable използва същата технология по-ефективно отколкото в God Eeater.
Fukigen na Mononokean ep. 1 - концепцията ми е интересна: нетрадиционен лов на йокаи. Артът е приятен, някои от шегичките работят, обаче главните герои ми лазят по нервите.
Ще го следя още епизод-два, но принципно смятам да го дропна.
Arslan Senki (TV): Fuujin Ranbu ep. 1 - новите неща:
Сребърната маска има нова...ъъъ сребърна маска, много по-гъзарска.
Най-големият серсемин е обратно в играта без абсолютно никакво обяснение и логика защо чакаше досега. Може би в този свят важат различни биологични закони - като те оковат във вериги и мускулната ти маса нараства. Просто е изчаквал да стане достатъчно силен...или пък в пандиза се е свързал с подходящите дийлъри и те са му набавили бааахти стероидите.
Иначе познатите работи - на крал Раджендра не може да се разчита, от Гиев колкото полза толкова вреда, Кръстоносците си искат частта от общия пай, която според тях е 120% от всичко и пр. и пр.
Orange ep. 1 - ХанаКана или не, това чудо не е за мен. Принципно го подхванах, защото ми беше интересно, как ще отразят това, че главната героиня има знание за бъдещето.
Какво ще се случи, ако се опита да го промени?
Ама на историята хич не и пука да това. В крайна сметка с писмото или не - все тая.
Поредният сериал със супер-неестествени гимназисти, които отчаяно трябва да си намерят група и приятели.
Дроп.
ReLIFE ep. 1 - и това отива към дроп, но ще се задържа още малко докато се види, че и тук няма да правят нищо забавно с необичайната ситуация.
Koutetsujou no Kabaneri ep. 12 - и защо това бързо превъртане през материала?
Имаха време и пари да правят епизод с фестивал, а финалът който определено е замислян за две серии го побраха само в една...
Множество сбъркани неща, но най-комично ми беше, че накрая сякаш кабанетата престанаха да са опасност и човек можеше да спокойно да си се разхожда из града.
Най-голямата заплаха беше разпадащата се инфраструктура.
Според мен ufotable използва същата технология по-ефективно отколкото в God Eeater.
Fukigen na Mononokean ep. 1 - концепцията ми е интересна: нетрадиционен лов на йокаи. Артът е приятен, някои от шегичките работят, обаче главните герои ми лазят по нервите.
Ще го следя още епизод-два, но принципно смятам да го дропна.
Arslan Senki (TV): Fuujin Ranbu ep. 1 - новите неща:
Сребърната маска има нова...ъъъ сребърна маска, много по-гъзарска.
Най-големият серсемин е обратно в играта без абсолютно никакво обяснение и логика защо чакаше досега. Може би в този свят важат различни биологични закони - като те оковат във вериги и мускулната ти маса нараства. Просто е изчаквал да стане достатъчно силен...или пък в пандиза се е свързал с подходящите дийлъри и те са му набавили бааахти стероидите.
Иначе познатите работи - на крал Раджендра не може да се разчита, от Гиев колкото полза толкова вреда, Кръстоносците си искат частта от общия пай, която според тях е 120% от всичко и пр. и пр.
Orange ep. 1 - ХанаКана или не, това чудо не е за мен. Принципно го подхванах, защото ми беше интересно, как ще отразят това, че главната героиня има знание за бъдещето.
Какво ще се случи, ако се опита да го промени?
Ама на историята хич не и пука да това. В крайна сметка с писмото или не - все тая.
Поредният сериал със супер-неестествени гимназисти, които отчаяно трябва да си намерят група и приятели.
Дроп.
ReLIFE ep. 1 - и това отива към дроп, но ще се задържа още малко докато се види, че и тук няма да правят нищо забавно с необичайната ситуация.
Koutetsujou no Kabaneri ep. 12 - и защо това бързо превъртане през материала?
Имаха време и пари да правят епизод с фестивал, а финалът който определено е замислян за две серии го побраха само в една...
Множество сбъркани неща, но най-комично ми беше, че накрая сякаш кабанетата престанаха да са опасност и човек можеше да спокойно да си се разхожда из града.
Най-голямата заплаха беше разпадащата се инфраструктура.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Taboo Tattoo ep. 1 - ми малоумна завръзка, а това белокосото е страшно дразнещ персонаж, който някой отчаяно се е опитал да направи хем badass, хем кавай.
Другото дразнещо е, че главният циври всеки път, когато някой го победи. Ако е такъв matial art спортист би трябвало да е свикнал (да яде бой от дядо си) и да го приеме за поредния урок и стъпка как в бъдеще да бие същия противник, а същевременно да продължи да се защитава.
Ето случая с активирането на татуировката - кога ще има време да се отчая, да се предаде, да си спомни житейските уроци, да се откаже от отказването и накрая да натупа лошкото?
Тази ситуация винаги ме е дразнила в бойните шонени - хем е изключително тъпо драматизиране на събития, които се случват за части от секундата, хем как пък веднъж не пропуснаха да го употребят това клише.
Иначе картинките стават, а и потенциално може да се случи някой интересен бой.
Между другото ми напомня за Kurokami.
Amaama to Inazuma ep. 1 - бе де да знам. Не е това, на което се надявах, но е донякъде забавно. Засега ще го следя.
Другото дразнещо е, че главният циври всеки път, когато някой го победи. Ако е такъв matial art спортист би трябвало да е свикнал (да яде бой от дядо си) и да го приеме за поредния урок и стъпка как в бъдеще да бие същия противник, а същевременно да продължи да се защитава.
Ето случая с активирането на татуировката - кога ще има време да се отчая, да се предаде, да си спомни житейските уроци, да се откаже от отказването
и накрая да натупа лошкото?Тази ситуация винаги ме е дразнила в бойните шонени - хем е изключително тъпо драматизиране на събития, които се случват за части от секундата, хем как пък веднъж не пропуснаха да го употребят това клише.
Иначе картинките стават, а и потенциално може да се случи някой интересен бой.
Между другото ми напомня за Kurokami.
Amaama to Inazuma ep. 1 - бе де да знам. Не е това, на което се надявах, но е донякъде забавно. Засега ще го следя.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Scared Rider Xechs ep. 1 - това е някаква убер-кичозна смес между boy band музикална драма, Power Rangers и апокалиптична битка със свръхестествени чудовища.
Движи се по клишетата на всички тези неща, но засега ми е маргинално поносимо. Предполагам, че като обяснят повече неща за този свят и минат на ривърс харемската част рязко ще загубя интерес.
New Game! ep. 1 - доста изпразнено от съдържание, въпреки че уж се разправя за game developing и френетично гонене на крайни срокове. По-скоро е slice of life/daily life с кавай момиченца, които вършат кавай неща. Слава на Инари, че засега няма мощни yuri тенденции, каквито за голяма моя досада доминират в подобни обстановки.
Ще го кажа с една дума - каваййййййййййй.
Urusei Yatsura ep. 9-14 - което ме кефи е, че заради свободната форма историята може да тръгне в произволна посока и да превключва между различни типове хумор, съответно сеютата да се изявяват по най-разнообразен начин.
Предполагам и единственият начин шоуто да блесне, защото откъм арт и анимация е доста семпло.
Master Keaton ep. 9 - реших да си припомня какво беше туй...
А да, японци пишат истории и персонажи, които се предполага да са европейски. От някаква гледна точка е забавно. Ще го добутам някой ден.
Движи се по клишетата на всички тези неща, но засега ми е маргинално поносимо. Предполагам, че като обяснят повече неща за този свят и минат на ривърс харемската част рязко ще загубя интерес.
New Game! ep. 1 - доста изпразнено от съдържание, въпреки че уж се разправя за game developing и френетично гонене на крайни срокове. По-скоро е slice of life/daily life с кавай момиченца, които вършат кавай неща. Слава на Инари, че засега няма мощни yuri тенденции, каквито за голяма моя досада доминират в подобни обстановки.
Ще го кажа с една дума - каваййййййййййй.
Urusei Yatsura ep. 9-14 - което ме кефи е, че заради свободната форма историята може да тръгне в произволна посока и да превключва между различни типове хумор, съответно сеютата да се изявяват по най-разнообразен начин.
Предполагам и единственият начин шоуто да блесне, защото откъм арт и анимация е доста семпло.
Master Keaton ep. 9 - реших да си припомня какво беше туй...
А да, японци пишат истории и персонажи, които се предполага да са европейски. От някаква гледна точка е забавно. Ще го добутам някой ден.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Mobile Police Patlabor ep. 33-40 - арката с падането на Грифона се оказа пълен non sense. Останалите серии, не че не ме забавляват, но личните способности на героите така варират според сюжета, че понякога сякаш гледам различно шоу.
От тук най-много ми хареса пародията на Пришълеца (там с изоставените канали, плъховете, котките, алигатора и пр.), но пък Кумагами-сан са я направили прекалено припадничава.
Глупаво и разнородно е, но пак звучи по-свежо в сравнение с всичко ново от настоящия сезон.
А и както обикновено Гото кърти и извозва.
От тук най-много ми хареса пародията на Пришълеца (там с изоставените канали, плъховете, котките, алигатора и пр.), но пък Кумагами-сан са я направили прекалено припадничава.
Глупаво и разнородно е, но пак звучи по-свежо в сравнение с всичко ново от настоящия сезон.
А и както обикновено Гото кърти и извозва.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Drifters - егати шантавата работа! Легендарни японски личности от различни епохи в света на Толкин - елфи, джуджета, хобити... Страхотна анимация, подправена с развален елфски (да, японците посегнаха дори на елфския!). Единственият минус на анимето са комедийните моменти, които нямат място в такава напечена обстановка, също както в другия хит на Кота "Хелсинг". Както един приятел се изрази - този човек е японският Къци.
Страхотна анимация, подправена с развален елфски (да, японците посегнаха дори на елфския!). Единственият минус на анимето са комедийните моменти, които нямат място в такава напечена обстановка, също както в другия хит на Кота "Хелсинг". Както един приятел се изрази - този човек е японският Къци.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Охааа нов сезон на Shokugeki no soma. Фуудгазмите продължават 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 1 - семпъл арт и почти липсваща анимация, но пък тонове гегове. Неспирни застъпващи се реплики. Интензитетът не е съвсем, като при Teekyuu, но е сходен.
Съмнявам се да задържат това темпо, но ако успеят - AOTS.
Fukigen na Mononokean ep. 2 - отива към дроп, защото винаги успява да събуди любопитството ми с новия юкай, но после решението на проблема свързан с него не ме кефи. Ще се задържа още серия и ще реша.
Tales of Zestiria the X ep. 1 - глупавите събития с принцесата в началото на серията дразнят, а и някой явно е голям фен на Мумията. (Лошо няма, ама какъв е смисълът да се пресъздават сцени от там?)
Нататък нещата продължиха по OVA-то.
Arslan Senki (TV): Fuujin Ranbu ep. 2 - Арслан е едновременно най-големият късметлия (навременната появата на Гиев) и най-големият Марко Тотев (ненавременната поява на Андрагорас). Резултатът от тази комбинация - ми тъпа си беше серията.
А, да...и май действията му създадоха местната версия на Чингис Хан.
Hitori no Shita: The Outcast ep. 1 - боклучава китайска анимация, но "облагородена" с японски дублаж, който според мен кара историята да звучи още по-абсурдно. Фрашкано е с глупости и безкрайно нелогични ситуации, дори според вътрешната логика на историите със зомбита.
Засега ще го следя, защото е различно и защото тъпизмите му ме забавляват.
Time Travel Shoujo: Mari Waka to 8-nin no Kagakusha-tachi ep. 1 - и това е страшно тъпо, но този път заслугите са чисто японски. Артът и анимацията също са зле. Най-странното е, че се води образователно. Идеята е, или да се вмени на младото поколение, че всички ученички са тъпи и не си помнят уроците, или анимето е предназначено за бавно развиващи се дечица, които се предполага да се асоциират с главните героини и така да се чувстват по-малко неловко - "Ето има има и други малоумници освен мен!".
Засега ще го следя, понеже рядко се срещат чак толкова абсурдни анимета.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 14 - за пореден път Наруходо-кун трябва да измъква Майои-чан от пандиза за убийство.
Садистката е изгората на Мицуриги, така ли да го разбирам?
Друго за отбелязване - scenery porn.
Handa-kun ep. 1 - засега е приятна комедийка, която се гаври с най-различни училищно-романтични клишета. Няма нищо общо с със плачливо-сополивия мелодраматизъм на Barakamon.
91 Days ep. 1 - нещо, като смесица между Baccano и Black Lagoon в сетинга на Once Upon a Time in America и щипка The Untouchables.
Фоновете са нискодетайлни и стилизирани, но ми харесват, а анимацията я бива.
Засега ще се следи.
Planetarian: Chiisana Hoshi no Yume ep. 1 - поредното безумие от сезона. Картинките и анимацията са прилични, но не могат да компенсират.
Изтраях серията докрай, защото ситуацията бегло ми напомня една сцена от Пътеводител на галактическия стопаджия. В нея Зейфод Бийблброкс попада на космически кораб, чийто компютър отказва да излети, защото чака доставка от ароматизирани мокри кърпички. Такава няма да има, защото цивилизацията създала кораба е загинала преди хиляди години. Разговорът на Зейфод с компютъра силно ми напомня на разговора между главните персонажи тук.
Ще се задържа още епизод, за да видя накъде ще тръгне шоуто. (Т.е. за да се убедя, че няма да тръгва на никъде.)
Съмнявам се да задържат това темпо, но ако успеят - AOTS.
Fukigen na Mononokean ep. 2 - отива към дроп, защото винаги успява да събуди любопитството ми с новия юкай, но после решението на проблема свързан с него не ме кефи. Ще се задържа още серия и ще реша.
Tales of Zestiria the X ep. 1 - глупавите събития с принцесата в началото на серията дразнят, а и някой явно е голям фен на Мумията. (Лошо няма, ама какъв е смисълът да се пресъздават сцени от там?)
Нататък нещата продължиха по OVA-то.
Arslan Senki (TV): Fuujin Ranbu ep. 2 - Арслан е едновременно най-големият късметлия (навременната появата на Гиев) и най-големият Марко Тотев (ненавременната поява на Андрагорас). Резултатът от тази комбинация - ми тъпа си беше серията.
А, да...и май действията му създадоха местната версия на Чингис Хан.
Hitori no Shita: The Outcast ep. 1 - боклучава китайска анимация, но "облагородена" с японски дублаж, който според мен кара историята да звучи още по-абсурдно. Фрашкано е с глупости и безкрайно нелогични ситуации, дори според вътрешната логика на историите със зомбита.
Засега ще го следя, защото е различно и защото тъпизмите му ме забавляват.
Time Travel Shoujo: Mari Waka to 8-nin no Kagakusha-tachi ep. 1 - и това е страшно тъпо, но този път заслугите са чисто японски. Артът и анимацията също са зле. Най-странното е, че се води образователно. Идеята е, или да се вмени на младото поколение, че всички ученички са тъпи и не си помнят уроците, или анимето е предназначено за бавно развиващи се дечица, които се предполага да се асоциират с главните героини и така да се чувстват по-малко неловко - "Ето има има и други малоумници освен мен!".
Засега ще го следя, понеже рядко се срещат чак толкова абсурдни анимета.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 14 - за пореден път Наруходо-кун трябва да измъква Майои-чан от пандиза за убийство.
Садистката е изгората на Мицуриги, така ли да го разбирам?
Друго за отбелязване - scenery porn.
Handa-kun ep. 1 - засега е приятна комедийка, която се гаври с най-различни училищно-романтични клишета. Няма нищо общо с със плачливо-сополивия мелодраматизъм на Barakamon.
91 Days ep. 1 - нещо, като смесица между Baccano и Black Lagoon в сетинга на Once Upon a Time in America и щипка The Untouchables.
Фоновете са нискодетайлни и стилизирани, но ми харесват, а анимацията я бива.
Засега ще се следи.
Planetarian: Chiisana Hoshi no Yume ep. 1 - поредното безумие от сезона. Картинките и анимацията са прилични, но не могат да компенсират.
Изтраях серията докрай, защото ситуацията бегло ми напомня една сцена от Пътеводител на галактическия стопаджия. В нея Зейфод Бийблброкс попада на космически кораб, чийто компютър отказва да излети, защото чака доставка от ароматизирани мокри кърпички. Такава няма да има, защото цивилизацията създала кораба е загинала преди хиляди години. Разговорът на Зейфод с компютъра силно ми напомня на разговора между главните персонажи тук.
Ще се задържа още епизод, за да видя накъде ще тръгне шоуто. (Т.е. за да се убедя, че няма да тръгва на никъде.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Amaama to Inazuma ep. 2 - нищо не става в това аниме, а и от тъпите манджи, които правят не ми се прияжда. Това е лош знак за готварско шоу.
Macross Δ ep. 15 - shouta power is too overwhelming for Japanese audience, we go that. Stop repeating it, is a stupid plot device anyway.
Не обичам този тип сюжети - антагонистите са по-силни от протагонистите просто, защото. По тази причина трябва да гледаме как главните герои търпят поражение след поражениe и за да вземат превес, това може да стане само, ако сценаристите си измъкнат решението...да не казвам откъде...
Mob Psycho 100 ep. 1 - приятна серийка. Сюрреалистичен арт, странна музика, шантав хумор. Не е толкова интензивно, бойно и скъпо направено, като One Punch Man, но има някои сходства.
Интересно ми е, ще се следи.
Macross Δ ep. 15 - shouta power is too overwhelming for Japanese audience, we go that. Stop repeating it, is a stupid plot device anyway.
Не обичам този тип сюжети - антагонистите са по-силни от протагонистите просто, защото. По тази причина трябва да гледаме как главните герои търпят поражение след поражениe и за да вземат превес, това може да стане само, ако сценаристите си измъкнат решението...да не казвам откъде...
Mob Psycho 100 ep. 1 - приятна серийка. Сюрреалистичен арт, странна музика, шантав хумор. Не е толкова интензивно, бойно и скъпо направено, като One Punch Man, но има някои сходства.
Интересно ми е, ще се следи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
ReLIFE ep. 2 - стана малко по-интересно. Май ще се следи.
New Game! ep. 2 - нищо особено, но поне шоуто е добро, в основното си занимание MOE SOL.
Taboo Tattoo ep. 2 - всички са вбесяващо тъпи в това аниме и всички събития се случват по някаква антилогика.
За капак единственото свястно нещо - екшънът почти липсваше от серията.
New Game! ep. 2 - нищо особено, но поне шоуто е добро, в основното си занимание MOE SOL.
Taboo Tattoo ep. 2 - всички са вбесяващо тъпи в това аниме и всички събития се случват по някаква антилогика.
За капак единственото свястно нещо - екшънът почти липсваше от серията.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Мангата на тва е безбожно проста. И още не мога да повярвам, че се ненаситиха на малолетни млатещи се, изнежени кретени и хвърчащи полички. Всеки манга драскач ли е бил малтретиран като малък в следствие пораснал педофил, дъ ге? Ако ще е пиперливо, поне да е пълен разврат и да се трошат с гениталии.alshu wrote: Taboo Tattoo ep. 2 - всички са вбесяващо тъпи в това аниме и всички събития се случват по някаква антилогика.
За капак единственото свястно нещо - екшънът почти липсваше от серията.
Иначе минах inferno cop от половин час матриал, само 2 минути ставаха за нещо - там с бебето под водата.
Освен тва мъча Bakemonogatari, дори не знам дали това е първото в поредицата. Но какво ли не прави човек за качествена анимация в чисто технически аспект. Визуално нещото гази (монтажът е безупречен, цветовете рядко красиви, раздвижено е, използва похвати откъдето му падне, ама ги съчетава с умисъл и стил), за съжаление страда от идеята, че се смята за твърде умно и тарантинозира на пустиняк. Такова празнословие и плоски персонажи в такава красота си е постижение. Дано натам се оправи, ама вече на средата нещата си киснат в собствената смрад. А на теория е точно моят тип шитня. Но зарад тоя арт ш'се страда до края, даже цялата поредица ще се бичи.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 31 guests