Uсещам се, че пиша общи приказки, защото ми липсват понятия по фотография, изобразително и киноизкуство. за да се изразя добре. Просто искам да кажа, че много от най-добре изглеждащите и въздействащи визуално филми, правени някога, са чернобели. И въобще тази визия съвсем не е за пренебрегване, и аз лично много съжалявам, че вече почти никой не прави такива филми, а още по-малко са тези, които го правят умело, а не просто да филмите да изглеждат като цветни, пуснати на телевизор, на който сте намалили до 0 силата на цвета.
Стига приказки, малко кадри от филми, които считам за чудесен пример за тезата си:
Андрей Рубльов(1969)
Persona(1966)
La Dolce Vita(1960)
Vredens Dag(1943)
Стига ви толкова, че не ми се търсят още из нета и не ми се свалят screenshots, пък и ще се отварят 100 години.
И така, вие какво смятате? Може ли да сравняват като равностойни чернобялата и цветната киновизия? Или смятате, че втората е винаги по-добра и съвсем закономерно е изместила напълно първата? Или нещо по средата?
Няма да е лошо да споменет и вашите предложения за чернобели филми с наистина добра визия.
За щастие тая мания за оцветяване на чернобелите филми и анимации отмина безвъзвратно и днес хората държат да гледат всеки филм в оригиналния му блясък, може би само лекичко дигитално ремастериран за подобряване на картината. 
Тва сме горе-долу по класиката, другото сичко към Япония гледа. 
Единствено Тарковски ми идва на ум.