Играно напоследък

[трубадур]

Не е dark souls, ако не вдигнеш ръце от нея след 40 минути и не се заричаш повече никога да не я пуснеш повече. Отвратително е как успява това нещо да те закове с атмосфера и да те кара да млатиш една гад 10 пъти и всеки път да си казваш "стига толкова", но все пак опитваш още веднъж и още веднъж, докато накрая не я победиш и не ти влее нов живец.

В dark souls III имаш минибос, скътан вдясно в началната зона, плюс баш си шефче, което те чака преди да отвориш вратата зад него. И тва малкото коте, изградено от минерали си ме въргаля 20 минути преди да го победя. С нови сили се отправих към края на стартовата зона, където имаше статуя. И ако беше друга игра щеше да й налетиш с еленски. Ама тва е дарк соулс, чудя се колко ли народ е направил като мен, да подмине статуята с беглата надежда, вратата зад нея да се отвори...

Бтв тва нещо от първоначално типичен солски рицарски бос се превръща в монументално чудовище, сякаш пръкнало се от bloodborne. И дваасе минути начален грайнд, последвани от още 5-6 мъки с това... и още не съм минал началната зона... и сега не искам и да се сещам повече за нея. Но знам, че цяла нощ ще ме гложди и утре вечерта най-вероятно пак ще опитам.

Кофти е когато толкова красива и удавена в атмосфера игра не ми позволява да се настаня в света й за повече от час, но всеки има изключително странна връзка с тая поредица и страда по собствен начин.

Музиката още на менюто е най-хубавата музика, писана някога

А от фром (разбработчиците) чеп за зеле не става щом опре до щайга. Нещото се движи на 60 фъпъсъта някъде, което е "йе", ама всички туториали пак са само за контролер, което е шит. Клавиатурата няма back бутон, поне не го намерих и макар че можеш да се мотаеш из менютата с мишка, евала, не можеш да се върнеш освен ако не драснеш десен бутон -> back, ебаси. Има известно забавяне понякога, като млатиш с мишката, и камерата е малко недоволна от скоростта, която човек може да развие с мишок, сравнено с контролер. Въобще... Dragon's Dogma е със страхотен порт, това тук не е... за пореден трети път. Язък. Не е крах като arkham knight или unity, де.

Но многомилионните продажби на тази поредица, половината идват от PC. И няма да се изненадам, ако най-успешната платформа за тройката е именно компютър. Ева го да се не научиха за толкова години или да нямат ресурсите да наемат фирма, която знае как да пренася игрите.

[трубадур]

Успех да мина първия бос на дарк сополс 3, йе. И се въртях половин час, докат застана под правилен ъгъл, че да надена некъф меч, че да отключа някакъв телепортал. Йе. И без да искам утрепах бабата, дето продава бомби и кви ли не полезни неща, мега йе. А души можеш да бозиш яко и да купуваш армагани и сечива за страх, ма се преебах яко.

Бтв, след няква много дебилна клавишно-миша комбинация понякога моя запалянко си тръгва сам да върви нанейде си, което в игра фраш от толкоз неприятен народ, чакащ да те претрепе зад всеки ъгъл не е много разтоварващо начинание. И докат го овладееш, мамата си джаса.

И за тези, дето са играли предишните части, рипоста малко не бачка, освен това, бидейки с по-кахърен изкуствен интелект, гадовете, понякога те усещат за какво ги подготвяш и те млатят с щита и те наденват те на шиш, нещо което май не ми се случи нито веднъж в първата игра.

Но определено нямам нерви за повече от 45-60 минути игра. Ма то и достатъчно като сесийка.

ПП. доста е яко, като заколиш някой до стената, как плиска кръв по нея и остава там

[Claymore]

Споделям впечатления от Clash in the Clouds DLC-то за Bioshock Infinite. Много хора храниха комбата когато излезе и след, макар и реално броят оръжия и врагове да не е много по-различен от този в предните два, а самия комбат да е много по-бърз и динамичен. Но определено съм съгласен че на ниската и средна трудност е мех. Тук обаче всичките предизвикателства в четирите арени са заключени на Хард и аз дефакто чак сега всички различни плазмидни/вигор комбинации. Murder of Crows + Devil's Kiss е една от най-забавните, като се разхвърчат горящите гарги, всичко мре. Но както и да е, самите предизвикателства са по 15 на арена (Duke and Dimwit Theater, The OPS Zeal, Raven's Dome и Emporia Arcade), като всяко има допълнително предизвикателство, освен просто да минеш рунда, наречето Blue Ribbon Challenge. Тези варират от лесно изпълнимото като "Убий всички врагове със Skyline удари", "Избий всички без да луутваш" до силно предизвикателното като "Убий двама хендимена един след друг докато пускат ток на Skyline", "Избий двата снайпера и двата механизирани патриота в нивото докато вниманието им е отвлечено от decoy" и ЛЮБИМОТО МИ "Убий пет врага с една Devil's Kiss експлозия". Това последното ми взима здравето и един от трите оставащи ми блу рибъна за да взема Blue Ribbon Champ ачийвмънта, другите два бидейки "Убий всички на нивото само с Bucking Bronco + Charge комбо" и "Мини нивото за 1:30". Съответното ниво е серия от цепелини пред един голям, на които трябва да избиеш всичко, след това сганта на големия, да му унищожиш реактора и да скочиш от експлодиращата машина. При все готините предизвикателства и прочие, в тези случаи когато не гониш Leaderboard резултат, а искаш всички рибъни, е тъпо щото трябва да се минават всички вълни до тая която ти трябва. Аз вече съм нагрухан на макс, та просто изхвърлям всички през парапета с Undertow, но иначе си е досадничко. След всяка вълна има пауза да починеш, да купиш ъпгрейди и да си вземеш наградата за минаването на вълната, със или без синя панделка, която е или инфузия с която ъпгрейдваш щита, кръвта или солите си, или е някакъв Gear. Как да е, все пак на мен ми хареса DLC-то защото ми харесва комбат системата, различните Gear + Vigor комбинации също са готини. Със парите които се печелят от предизвикателствата освен ъпгрейди за оръжия, вигори и cъживявания в арените се отключват и консепт артове, 3D модели, музика и BTS материали в Колумбийското Археологическо Общество. Когато се отключат моделите на двамата Lutece се появява и мини ниво в къщата на Розалинд където има няколко воксофона с ново инфо и бекстори за тях двамата и света на играта.
Изиграх наскоро и двете story dlc-та, но там освен че съм много доволен от геймплея (особено стелтът във втори епизод с Елизабет), Рапчър в Unreal енджина и сюжета (с някои забележки), не мога да кажа много защото ще е спойлещо. Но вече като чуя Едит Пиаф да пее La vie en rose ми се свива сърцето.

Продължавайки ШОК серията, заиграх System Shock 2, имам я в ГОГ. Никакви пачове не съм слагал, оригиналдъ я играя. Много ми харесва, по-екшънеста от Деус Екс и същевременно по-RPG, в смисълът на статове и управление на инвентара. Като истински ролплейинг очевидно е по-слаба от DE. Играя хакерче с конвенционални оръжия, съответно като набухах повечко точки в това и maintenance, хаквам репликаторите и си взимам каквото ми е кеф. Вече съм към края, след големия очевиден туист - в смисъл, ШОДАН е на шибаната обложка на играта. Въпреки това историята и аудиологовете кефят, интересен е конфликтът между The Many и ШОДАН. Войсактингът е на високо ниво в почти всички случаи, особено в сравнение с льохманските, ако и култови изпълнения в Deus Ex на хората които не са главни герои- Сега се мотая на пета палуба и се чудя къде е шибаната карта за достъп до помещенията на екипажът, четох по форуми и май има някакъв бъг. Дано аз се бъркам. Но съм много доволен, като римапнах някои клавиши ми е доста по интуитивна като интерфейс и придвживане. Имам толкова много гранати от всякакви типове за гранатомета че нямам какво да ги правя. Друг път ще знам че хакерският билд е OP, особено на нормална трудност. На следващо преиграване ще заложа на псионика и енергийни оръжия може. Трябва да си купя и първата, навремето я бях теглил и подкарал, но без звук, защото нямаше ГОГ версия и е древничка.

[termit]

Хубаво е за System Shock-а да си сложиш Rebirth, не смяна геймплея, само пооправя текстури.
Хакера е оп, да, по принцип аз като си правех минаване на SS2 с цел релакс взимам хакер и вдигам меле и нормални оръжия, енергийни ако не ме измързи. А псионика в началото е мноого зор, после става доста убер, но е неудобен интерфейса при него.
Картата трябва да си е там, версията на ГОГ мисля че беше пачната до последния пач. Повече инфо:

Spoiler: show

Ако не ме лъже паметта беше в един по-покрит тунел в градината, входа за него лесно се изпускаше. Разгледай внимателно там, ще изскочи.

[трубадур]

по принцип аз като си правех минаване на SS2 с цел релакс

Това за първи път го виждам, тая игра да релаксира ми е понятие отвъд всеко, ъ... понятие

Аз продължавам па с dark souls III, абсолютно нито един от дразнещите бъговете, дето хардкор тъпаците, смятат че са нарочно напъхани в първата част, не е оправен, дотолкова, че може би наистина тва са дизайнерски решения.

Врагове минават през стени, да си ебе майката. Това което сметнах за по-добър изкуствен интелект е просто нечестното количество стамина, което някои притежават. Изкуствено забавяне на реакции от страна на играча, демек има някъв запек между натискане на бутона от твоя страна и осъществяването му на екрана. Може би е само на мишок и клавира, това, знам ли, но и в първата игра беше безумно дразнещо, и тук не е по-малко досадно. Такава тъпотия има и в mount and blade: warband , но в доста по-консервативен вариант и пак я ненавиждам. Успоредно преигравам първия дарксайдърс, сега, което е коренно различна игра, но ебаси колко удовлетворяващо бързо действа героят ти там, докато в дарк соулс едва ли не натискането на бутона е повече като предположение какво искаш да се случи, а не пряка команда. Kingdoms of Amalur също доста добре боравеше с контролите си. Давам примери за бърз и качествен сакатлък на PC, не очаквах да е на такова ниво от dark souls 3, но се водеше, че играта ще е все пак по-бърза. Поне засега няма прекалено струпване на говеда, бойната система просто не позволява меле с 15 кретена наведнъж.
Просто такива глупости като тромаво трепане много ме вадят от играта. Очаква се да си воин, а не със супа от гъби вместо стави.
Камерата е за кашмер, както обикновено. Плюс че макар нивата да са прилично дебели, всичко е мега тясно и клаустрофобично, което, йе, атмосфера и пр. ама като имаш повторение на боса от първата зона, а тва е доста огромна змия, с корени за ръце, дето е 15 метра в диаметър, с която да се ебете на 2 квадрата кенеф, то е неиграемо, щото камерата се навира някъде под грозните, пикселизирани текстури и си е на магия какво точно правиш.
Има джобове в зоните, където кадрите се сриват и картината е блатно слайдшоу. И то на никво място, и не се случва при пищни висти и подобните.
След работа я продължавам де. Влезеш ли й в ритъма е преживяване както никое друго.

[termit]

Мии като съм я минавал 4-5 пъти накрая вече е малко като дъвка за акъла
Реално това, за което писах, ми беше последното минаване когато я пуснаха в ГОГ - сложих няколко graphics enhancement мода, за да видя как ще изглежда играта поосъвременена.

[трубадур]

Мии като съм я минавал 4-5 пъти накрая вече е малко като дъвка за акъла
Реално това, за което писах, ми беше последното минаване когато я пуснаха в ГОГ - сложих няколко graphics enhancement мода, за да видя как ще изглежда играта поосъвременена.

Пробвал ли си новата версия на първия шок, дето вече се играе като модерен fps направо? Аз още циркулирам около него, реално са барнали само геймплея към по-добре, поне така се говори, но графиката си е останала, то не че има и начин да се обнови без да се преправя ниво по ниво и направо наново да се изгражда.

Dark Souls 3 продължава. Устните на героите пак са запечатани, докато говорят. Наложи се да си отворя цялата кутия, защото всеки компонент в компютъра ми пищи от жега за страх. Колкото по-напред отиваш в играта, толкова по-ясно става, че това е римейк на първата игра с подобрена графика, утроена трудност и мащаб и по-скапан дизайн на нивата. Достатъчно добре са преплетени сами по себе си, но я няма свързаността на целия свят от първата половина на dark souls 1. Пък и атмосферата и визията доста често бягат към bloodborne. Не мога да кажа, че има и кой знае колко паметни нива, в които спокойно да се затриеш и да те е яд, че напускаш.

И враговете - това въртене на 360 градуса и ударите, които отнасяш, когато чудовището е с гръб към теб се случва твърде често и просто личи, колко ограничена реално е бойната система и набора от движения, с които разполага. Dark Souls никога не е била богатата, осланяща се на умения трепачка, но тук това просто вади очите, може би заради увеличената скорост. Тромавостта в dark souls 1 сякаш те вкарваше много по-добре в стратегическия си ритъм.

Битките с босовете са 1 към 1. Или гиганти с огромни мечове или неколкокраки уроди. С еднакви движения, разликата е в броя на ударите, от които се състоят комботата им и скоростта, с която се придвижват.

И като си пичага, дето буквално пръска искри от вените си е малко тъпо да те наранява огън.

Но ми остават още 2 лорда, които трябва да претрепя, преди да се отвори втората половина на играта, ако е като първата или просто ще свърши след това. Предстои да видим.

[Martix]

The Witness е една от най-забележителните игри на това поколение. Обаче е твърде нишова, за да се разчуе, колко е яка.
Jonathan Blow успя да докаже, че не е само въздух под налягане, и всичките приказки за epiphany moments и enviromental design не са били просто маркетингов трик, а точно обратното. Съзнателни дизайнерски решения, които на практика намаляват паричната печалба, но правят играта по-истинска и фокусирана.

Много съм впечатлен.

[Amikae]

Джиткам последно Dark Souls 3 преди да продам PS4-ката.

За сега е една идея по-трудна от Bloodborne, но отново страда от проблема, че играта предоставя най-сериозна трудност в самото си начало, когато не разполагаме с достатъчно пособия за да наказваме слабите места на гадините.

10 часа навътре вече имам тежък меч, който прави ъндед гадините тривиални(Hollowslayer Greatsword) и съм си инфюзнал един Broadsword, сега е Fire Broadsword +3, с който пребивам без трудност гадинки, които биха ми били трудни по принцип.

Снощи срещнах кристалното зверче, което ме уби 2-3 пъти преди да го килна в началото на играта, и я убих точно за 10 секунди без дори да вадя огнения меч. С Greatsworda 3-4 удара, залюля се и и забих меча в лицето.

Убих от раз последните 2 боса, които стигнах.

Друго, което прави нещата по-лесни е факта, че подобно на Bloodborne, армора има почти никакво значение в тая игра. Poise не прави нищо, колкото и тежка да е бронята. По-важни са оръжие/щит/резисти. Което от една страна е яко, щото мога да ползвам сетовете, които ме кефят как изглеждат и само да сменям на друг според нужни резисти, но също така означава, че вече няма смисъл от танк билдове щото всичко те стагерва.

Ще драсна повечко някой друг път, играта като цяло е добра.

[трубадур]

Минах дарк сополс 3. всичко, квото казах по-нагоре важи до финала, само дето играта е по-скоро компилация от всички кажи-речи добри страни на предишните 4 игри на тая компания в тоя жанр, със се бъговете, че и финалите (единият е едно към едно с тоя от първата игра, което има смисъл, де, не е като да са си го извадили от гъза). Много по-кратка от dark souls 1 и много по-трудна обаче, далеч по-справедлива от dark souls 2, като натрупване на врагове и по-добре навързани нива, които са грабили за страх от bloodborne и demon's souls във визуално отношение, не са посмяли много-много да пипат от предишните две игри в поредицата, най-малкото щото, предполагам, маса народ ще гърми на PC и много на тая маса не е много наясно кво става в страничните заглавия и са гледали максимум трейлър или два.

Освен това доста по-линейна, макар първият замък да служи за финалното голямо ниво и с мащаба си да слага в малкия си джоб останалата част от играта.

Но бойната система си остава доста лабава. Знам че много хора й се радват, но е тромава, бавна, изисква търпение, де, което доста народ бърка с реалистичност, при положение, че опитният им войн се открива като тъпанар, като млати обезумяло с меча си, а щитът се взима предвид само, ако го вдигнеш, дори да те ударят отляво. Зими тоя реализъм. Играта е стратегическа и изисква търпение и нерви. Което на мен лично не ми доставя удоволствие като бойна система. Но си остава модерно заглавие, дето спокойно ти дава 4 часови игрални сесии без прекъсвания за кът сцени или каквото и да било, стига да оцелееш толкова дълго. Светът е феноменално атмосферичен, звукът е перфектен, минус стъпките, нивата са епохално детайлни, а историята е семпла, но поднесена с финес. Да не говорим за историята на целия свят, която, ако не беше плейнскейп тормент, щях да я смятам за върха във фентъзи игрите. Митологията тук почти няма аналог, освен ако не тръгнеш да я сравняваш с книги.

[Amikae]

Напълно съгласен съм за бойната система. И това е най-очевидно, когато се бием срещу някои от многото досадни босове в играта, които без проблеми си правят всякакъв рандъм animation cancel за да ти набиват досадни удари един след друг. Всъщност тази игра има най-досадните(не трудни, а досадни) босове от всички Souls игри. Повечето от битките са меле, където босовете просто си мелят рандъм комбота и според зависи колко ти е як/неяк щита се определя и трудността.

И докато босовете без проблем си cancel-ват движенията, нашето геройче не ги може тия неща, и недайси боже натиснеш удъра 3 пъти вместо 2 без да искаш, 3-тия удар влиза в que и го прави, нищо че си натиснал бутона много преди дори да замахнеш за втория. Изобщо целият геймплей е един такъв кекав. Bloodborne е много по-добре в това отношение и има много по-готини оръжия от тези тука.

[трубадур]

Тва си ми остава най-големият проблем, дето се надявах да са решили. Игра е, да го таковам. Ясно, че като замахнеш наляво, не можеш да се отцепиш в противоположната посока по средата на залитането в реалния живот, виж - ако нанасяш удар можеш, но демонстрирането в dark souls винаги е било махленско маане, а не прецизен удар, освен ако не си с фино оръжие, като рапира, т.е. не нанасяш удар, ми си летиш по тежестта на оръжието кат стой та гледай.

Но докато цъкам игра, а не се млатя наистина, някак си мога да преценя докато съм нагрухтил комбото, че в последния момент искам да скоча нанякъде или да направя крачка назад. И, да, босовете са шит, яко меле, телепортации, движат се като диваците от дарксайдърс, буквално три от шефчетата имаха изкопирани движения и измъквания като тези на War (за който е играл дарксайдърс 1), да не говорим колко от тях имаха 2 фази. Феновете плюеха втората игра за липса на смелост да бяга от установените порядки, ама за 3-та вече част сякаш на разбраха какво направи срещата със smough и ornstein паметен кеч.

И много ме е яд, че едва ли ще видим блъдборн на пеце, по тва дет съм гледал оставам с впечатлението, че нещата са много по-бързи и свирепи.

Това да не е някой да сметне, че dark souls 3 е слаба игра, де. Така или иначе за пеце друга такава няма, освен ако не броим стари класики като руните или Severance. Върви много по-добре от dark souls 1, с удобствата при интерфейса, въведени от dark souls 2, колкото по-дълго се биеш без да почиваш на огньове и каквато и да била спирка, толкова по-кървав ставаш, което не знаех, че е нещо, чиято липса в тази поредица ме е измъчвало, ма като го получих сега предишните заглавия ми се струват малко стерилни. Въобще - яко заглавие е, определено ще е сред номинираните за игра на годината в повечето издания.

[AlDim]

Така или иначе за пеце друга такава няма, освен ако не броим стари класики като руните или Severance.

Enclave, Darksiders, Dark Messiah of Might and Magic, Die By the Sword, Shadow of Mordor, Nightmare Creatures, Soul Reaver... Може да броиш и портовете на DMC.

[трубадур]

Enclave, Darksiders, Dark Messiah of Might and Magic, Die By the Sword, Shadow of Mordor, Nightmare Creatures, Soul Reaver... Може да броиш и портовете на DMC.

Викаш не си играл соулс заглавие
А дарксайдърс, мордор и dmc-та си е бая... смело сравнение. Вярно че всяка от тия игри е сеч от трето лице, но подходът към клането е корено различен. Иначе останалите игри, дето изброи са, да речем, в същия дух като Runes и Severance, те са и от едно и също антично време. Май трябваше да добавя "съвременни" в становището ми, че за пеце няма точно алтернатива на дарк соулс, стига да те кефи какво предлага поредицата.

Единственото, което се доближава от модерните заглавия, освен пряко вдъхновеното lords of the fallen е здраво моднат скайрим, с пооправен изкуствен интелект на враговете, завишен демидж, като в момента цъкам с един мод, дето на ниски нива почти всичко мре от един удар (тва включва и моята пикла), било то и от стрела, самите удари точат стамина за страх, както и всяко бойно действие, а при високите нива наистина здравите халосвания, ако треснатият успее да не падне възнак умрял на мига, усеща, че има нужда от някви секунди да се възстанови и освести, като през тва време се клати уязвимо и лемаво като пияндурник.

[AlDim]

Blade of Darkness е единствената "алтернатива" на Dark Souls за каквото и да е що се отнася до подхода към битките Въпросът е, че фентъзи екшън заглавия с комбота и сравнително отворен левъл дизайн има колко щеш за "пеце". Ако ще слагаш Rune в едно изречение с Severance и Dark Souls, абсолютно всички игри, които изброих имат място в същото. Бтв сега се сетих, че пропуснах Drakan и Heretic. Просто този жанр е гъсто населен за каквато и да е платформа.