Предполагаеми са до доказване на противното. Сопранос е много добър сериал с най-добре написания главен герой ЕВЪР. В смисъл, до този момент не съм виждала по-добре направен персонаж в никаква достъпна за човешкия ми ум медия. Но сериалът има много проблеми. Дали ще го класифицирам като шедьовър, ще зависи от това с какво го сравнявам.
Суперначуръл за сметка на това е сюжетна дупка още от първи епизод и аз, честно, така и не видях добре замислен сюжет в него. Очевидно е, че няма дългосрочна стратегия и повече от половината неща са моментни хрумки. Разни сюжетни дупки се кърпят с бели конци, другаде зейват нови. Чак към 3ти сезон започва да се връзва някаква по-сложна история, но и тя борави с най-елементарните сюжетни врътки - просто загубих бройката на деус екс макина моментите в тоя сериал. Изобщо, аргументацията, че харесваш първите 5 сезона заради сюжета, а последните 5 не харесваш заради сюжета, за мен не работи, щото качеството на сюжета е в общи линии доста сходно и доста ниско. С пресонажите също си правят всякакви волности. Та така.
Саундтракът има твърде много американски рок'н'рол в него, който като цяло ми действа като Импалата на Дийн. Предполага се да ме кефи, щото е ретро-секси, пък аз през цялото време си мисля за нещо по-добре изглеждащо и работещо, правено извън САЩ.
ПП. Не точа лига по актьорите, а по героите. Има ОГРОМНА разлика.
Реалните Дженсън Акълс и Джаред Падалеки не ме интересуват изобщо. Те са ми просто като гласа на сеютата в анимето - инструмент, който доизгражда персонажите. Които са доволно долнопробни и те, но поне са моя любим тип долнопробност.
