За мен Daredevil и Jessica Jones са сигурно най-хубавото епизодично нещо, което е излизало в последните години
И двата сериала ги изгледах за две нощи в съответния ден, в който излязоха.
(Признавам си, че не съм напълно обективен, защото това са неща, които си мечтая да видя от години. Обожавам марвел вселената, обожавам епичните ѝ герои, обожавам драматичните битки за спасяването на света – те си имат своя чар. Но също така харесвам и street level героите, които си имат много по-дребни, много по-лични мисии. Харесват ми техните сюжети, техния вид борба. И винаги ми е било кофти, че с тях не се прави нищо – нито филми, нито дори анимации. Знам, че комиксовата вселена на марвел е огромна и необятна и в нея има стотици герои, така че е нормално само съвсем малък процент от тях да се появят по филмите. Но все пак винаги съм се надявал да видя нов сериал за Деърдевил, да видя поне някаква екранна интерпретация на Люк Кейдж и Джесика Джоунс. Даже си спомням как преди три години, като излезе първия трейлър на Agents of SHIELD, в него имаше за секунда кадър, на който superpowered чернокож мъж държи в ръце жена с тъмна коса и аз много се надявах това да са Люк и Джесика. Съответно останах разочарован.)
Хубаво са изградени главните персонажи, много добре са представени. Мат беше добре направен и сам по себе си, но сега изглежда още по-як в контраст с Джесика. Защото иначе е някакъв честен, възпитан, не пие, не прави секс, тоест звучи като отживял role model superhero. И съответно човек остава с впечатлението, че Марвел просто такива сериали си правят и няма как да е различен героят. Но когато гледам Джесика Джоунс и виждам тя колко по-специфична е, това дава точки и на Мат – той не е такъв, защото всички герои са такива, това са си негови лични особености.
Не съм съгласен с критиката за физиката на Кристен Ритър – за мен точно тя е идеална за ролята. Харесва ми точно защото не е мускулеста и здрава, а е слабичка и мъничка, почти като вейка. И съответно не изглежда като безумно силен човек, не е някой, от когото хората биха очаквали впечатляваща мощ. Но идеята е, че именно в тази жена – слаба, малка, със съсипана психика, се крие невероятна сила. И мисля, че не е лошо да има повече такива супергерои. А като физика самата Ритър ми напомня малко за Сара Мишел-Гелар, което е някак яко.
Харесват ми и всички второстепенни персонажи. Фоги е истински човечен и симпатичен, какъвто трябва да бъде, не изглеждат надут и дразнещ, като в стария филм. Люк Кейдж кърти. Да не говорим за безбройните женски героини, които никога не съм мислел, че ще получат внимание във филмовата вселена – Карън Пейдж, Ванеса, Night Nurse, Триш Уолкър… Всичките интересни, с много готини роли в историята, без да бъдат взаимнозаменяеми.
И може би най-хубаво в тези два сериала са приятелските отношения между главните герои. Мат, Фоги и Карън бяха страхотно трио, много химия имаше между тях, много топлота. Същото важи за Джесика и Триш. Някак тези хубави приятелства, в един тотално мрачен и съсипан свят, те оставят с чувството за светлина в края на тунела.
Айде да правят Люк Кейдж и Айрън Фист, да ги гледам и тях накуп.