След 37 години Ридли Скот най-накрая успя да направи филм на нивото на вечните му класики - Alien и Blade Runner!
The Martian е изключителен и изглежда крайно свеж на фона на повечето "научни фантастики", които получаваме последно време. Тук няма излишна мелодрама, няма самоцелно търсене на спектакъла, няма изсмукани от пръстите на сценаристите глупости (*кхъ *Interstellar* кхъ*), няма нон-стоп екшън и ефекти. Това е просто една прекрасна история с изпипани до най-дребния детайл научни факти и обяснения и гениална роля на Мат Деймън като закъсалия на Марс астронавт Марк Уотни. Ужасът на ситуацията, в която Уотни е попаднал, е заместен от учудващо готин хумор и доволна доза отчаян оптимизъм, докато той се опитва да приложи знанията си, за да оцелее на негостоприемната планета.
Крайният резултат е филм за оцеляване в космоса, който е светлинни години напред на концептуално ниво от Gravity (който беше огромен спектакъл, но дотам), изнася урок по писане на смислен сценарий на Interstellar (който е като сай-фай пародия на фона на творението на Ридли Скот), заличава напълно разочарованието от безумния Prometheus и по съвсем минималистичен начин успява да ти държи интереса от първата до последната минута.
Често излизам от киносалона изпълнен или с ентусиазъм, или с възмущение, които искам да споделя възможно най-шумно със света. Този път излязох просто доволен, удовлетворен, заситен от видяното, а това е нещо наистина рядко срещано.
10/10
