Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Yahari Ore no Seishun Love Comedy wa Machigatteiru. Zoku ep. 12 - председателят от другото даскало е голяма капия. Най-смешно беше, като изревнува от Хики. Ооо, каката била голяма кучка (т.е. дори по-голяма). Поученията на даскалката, дето и сама не е толкоз социална ми лазят по нервите. Те вкараха Хики в кривия път.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Да кажа кво се случва с мен напоследък:
1. Дропих Анасран, защото стана хептен малоумен вече. Няма и следа от това, което харесвах в Legend of the Galactic Heroes и е просто поредното някво си там безлично аниме. Неам време за такива празни шайтове.
2. Изгледах ДурарарарарарарарарарарараХ2 и наблюденията ми са подобни като от предишния сезон: малолетните ритардчета, които въртят бандите в Токио трябва да умрат. Като умрат, това аниме може и да стане за гледане. Бонус точки дадени за това, че Изая си го отнесе малко накрая - тоя искам Шизуо да го бие на почивки. Бонус точки отнети за това, че Шизуо беше твърде епизодичен, а Селти се мота като няква муха без глава, пън вери интендед.
3. Ъп ту дейт съм с Оре Моногатари. То си е няква спряла флъфи история с неприятно квичаща женска, но броманса между главния и приятеля му, родителите на главния и това, че пискливата женска се напиня да влезе в гащите на главния, успяват да ме задържат пред екрана. На последния епизод много се смях с изпълненията на родителите - тея двамата са мега яки.
1. Дропих Анасран, защото стана хептен малоумен вече. Няма и следа от това, което харесвах в Legend of the Galactic Heroes и е просто поредното някво си там безлично аниме. Неам време за такива празни шайтове.
2. Изгледах ДурарарарарарарарарарарараХ2 и наблюденията ми са подобни като от предишния сезон: малолетните ритардчета, които въртят бандите в Токио трябва да умрат. Като умрат, това аниме може и да стане за гледане. Бонус точки дадени за това, че Изая си го отнесе малко накрая - тоя искам Шизуо да го бие на почивки. Бонус точки отнети за това, че Шизуо беше твърде епизодичен, а Селти се мота като няква муха без глава, пън вери интендед.
3. Ъп ту дейт съм с Оре Моногатари. То си е няква спряла флъфи история с неприятно квичаща женска, но броманса между главния и приятеля му, родителите на главния и това, че пискливата женска се напиня да влезе в гащите на главния, успяват да ме задържат пред екрана. На последния епизод много се смях с изпълненията на родителите - тея двамата са мега яки.
Факт.Анасран...стана хептен малоумен вече.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Anime de Wakaru Shinryounaika ep. 20 - ми приятно анименце, но нищо особено, просто тонове гегове и игри на думи.
Yahari Ore no Seishun Love Comedy wa Machigatteiru. Zoku ep. 13 - в последния епизод мощен animation bump иначе нямаше разрешение на историята естествено. Според мен този сезон вкара заглавието в стандартния коловоз на жанра. Вече нищо не го отличава от конкуренцията. Леко съм разочарован. Ако има трети сезон смятам да го пропусна, защото вече не ме радва, като в началото.
Не знам от къде идва това, от сменения екип или от оригинала, но посоката не ме кефи.
Kaitou Joker 2nd Season ep. 12 - ооо, нещата по централния сюжет се закучиха, очаквам епичен финал.
Teekyuu 4 ep. 12 - по-безцелно от предишните сезони, но приятно. Ще се следи и 5-ти.
Takamiya Nasuno Desu!: Teekyuu Spin-off ep. 12 - става. Ще се следи, ако има втори сезон.
Ninja Slayer From Animation ep. 11 - най-епичният и най-"нинджа от псевдоисторическа драма" епизод до сега. Силно ме изкефи.
Punch Line ep. 12 - историята приключи логично...за шантовия свят, в който се развиваше. Не изясниха чак всичко, но все пак не увисва във въздуха както се притеснявах. В последните епизоди качеството на епизодите падна, но поне беше достатъчно, за разлика примерно от Yoru no Yatterman дето си беше направо недовършено.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) 2nd Season ep. 13 - беше любопитно да видим две години в бъдещето, но май Широ все пак не ми е чак толкова любим, та не ми беше толкоз интересно как Рин му поддаква на всяка решение. Flashback-ът с училището го поднесоха в странно време и въобще стана някак накъсано и прибързано.
В сериала харесах най-вече картинките и как Арчър се дръвчеше на всички.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken 2 Sure-me ep. 13 - както писах и при предишните епизоди. Според мен им свършиха интересните идеи и просто пълнеха до края на сезона.
Yahari Ore no Seishun Love Comedy wa Machigatteiru. Zoku ep. 13 - в последния епизод мощен animation bump иначе нямаше разрешение на историята естествено. Според мен този сезон вкара заглавието в стандартния коловоз на жанра. Вече нищо не го отличава от конкуренцията. Леко съм разочарован. Ако има трети сезон смятам да го пропусна, защото вече не ме радва, като в началото.
Не знам от къде идва това, от сменения екип или от оригинала, но посоката не ме кефи.
Kaitou Joker 2nd Season ep. 12 - ооо, нещата по централния сюжет се закучиха, очаквам епичен финал.
Teekyuu 4 ep. 12 - по-безцелно от предишните сезони, но приятно. Ще се следи и 5-ти.
Takamiya Nasuno Desu!: Teekyuu Spin-off ep. 12 - става. Ще се следи, ако има втори сезон.
Ninja Slayer From Animation ep. 11 - най-епичният и най-"нинджа от псевдоисторическа драма" епизод до сега. Силно ме изкефи.
Punch Line ep. 12 - историята приключи логично...за шантовия свят, в който се развиваше
. Не изясниха чак всичко, но все пак не увисва във въздуха както се притеснявах. В последните епизоди качеството на епизодите падна, но поне беше достатъчно, за разлика примерно от Yoru no Yatterman дето си беше направо недовършено.Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) 2nd Season ep. 13 - беше любопитно да видим две години в бъдещето, но май Широ все пак не ми е чак толкова любим, та не ми беше толкоз интересно как Рин му поддаква на всяка решение. Flashback-ът с училището го поднесоха в странно време и въобще стана някак накъсано и прибързано.
В сериала харесах най-вече картинките и как Арчър се дръвчеше на всички.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken 2 Sure-me ep. 13 - както писах и при предишните епизоди. Според мен им свършиха интересните идеи и просто пълнеха до края на сезона.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Arslan Senki (TV) ep. 13 - с мъка разпознах един от моментите във втората OVA, който ми се стори интересен навремето. Между другото това е първия път, когато нейния зрител разбира самоличността на маскирания тип.
Та някъде отдолу си личи нещо подобно на интересна и увлекателна история, но тук на повърхността е мизерия, особено с леката реинтерпретацията, която са приложили на случката.
Та някъде отдолу си личи нещо подобно на интересна и увлекателна история, но тук на повърхността е мизерия, особено с леката реинтерпретацията, която са приложили на случката.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Покрай болести, деца и котки напоследък никак нямам време за аниме, уви... Но вчера и днес успях да си изгледам последните епизоди на Punch Line и Yamada-kun. Доволна съм и от двете, не са най-великите сериали, но се забавлявах 
Сега остава да изгледам и другите вече приключили/приключващи сериали, че идва новия сезон....
Сега остава да изгледам и другите вече приключили/приключващи сериали, че идва новия сезон....
Аз останах да следя ОП и шокугеги фуудгазмите само за сега, и пак 2-3 сезона на Initial D за отмора, че времето е кът с тия смени и зорове .
Нищо, то темата и без тва си е Мило Мое Аниме Дневниче на Алшу
.Нищо, то темата и без тва си е Мило Мое Аниме Дневниче на Алшу
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Gangsta. ep. 1 - на теория звучи обещаващо: няма гадни тинейджъри, мутри, насилие, сложни отношения в организираната престъпност, подкупни ченгета, проститутки, дрога и най-важното няма гадни тинейджъри! Историята е точно такава, каквото се очаква и от аниме с подобно име.
Обаче на практика няма какво да разпали любопитството ми. Мутрите са тъпи и силни, като взети от някой виц, отношенията между бандите се представени с познати сцени, които сме виждали вече във 100 азиатски екшъна, а за личните проблеми на проститутката не са ни дали причина да ни дреме. Нещо липсва.
Имам чувството, че гледам Black Lagoon, но без Реви, Балайка и щурите престрелки. Или може би Golgo 13, но без видиотяващо лишеното от емоции, но култово присъствие на мистър Того.
Сигурен съм, че много хора ще харесат заглавието - заради мрачната атмосфера, заради разнообразието от произведената на конвейер МОЕ шитня, което е аниме индустрията, но в това шоу за мен няма нищо.
Поредният сейнен, който вместо да забие в някакви по-сложни теми и взаимоотношения, го избива на обикновен примитивизъм и теми от криминалната страница на вестника. Дори не компенсира със забавно преекспонирани и глорифициращи фиктивното насилие екшън сцени, а го кара по-приглушено. Излиза, че японският мъж не се интересува от особено сложни или възвишени работи, а харесва нещата по-елементарни и първични.
Какво все пак ми хареса - изчистеният арт и хитрият начин, по който заглавието пести анимации. Това последното е много майсторски постигнато - само загатнати движения и после ефекта. Почти не си личи.
Играта на сеютата също ми харесва, макар че самите реплики не са нищо особено.
В крайна сметка - дроп.
Kaitou Joker 2nd Season ep. 13 - сезонът приключи. Определено беше по-зле от първи. Кулминацията беше разточена и включваше елементи, които мразя - примерно антагонистът разстреля протагонистите няколко пъти и на тях нищо им нямаше.
Това аниме падна под критериите ми за детско предаване. Явно авторите са добри в това да започнат някаква история, но после леко са загубили инерция и е трябвало да я довършват с взети наготово клишета от тук и там.
Обаче на практика няма какво да разпали любопитството ми. Мутрите са тъпи и силни, като взети от някой виц, отношенията между бандите се представени с познати сцени, които сме виждали вече във 100 азиатски екшъна, а за личните проблеми на проститутката не са ни дали причина да ни дреме. Нещо липсва.
Имам чувството, че гледам Black Lagoon, но без Реви, Балайка и щурите престрелки. Или може би Golgo 13, но без видиотяващо лишеното от емоции, но култово присъствие на мистър Того.
Сигурен съм, че много хора ще харесат заглавието - заради мрачната атмосфера, заради разнообразието от произведената на конвейер МОЕ шитня, което е аниме индустрията, но в това шоу за мен няма нищо.
Поредният сейнен, който вместо да забие в някакви по-сложни теми и взаимоотношения, го избива на обикновен примитивизъм и теми от криминалната страница на вестника. Дори не компенсира със забавно преекспонирани и глорифициращи фиктивното насилие екшън сцени, а го кара по-приглушено. Излиза, че японският мъж не се интересува от особено сложни или възвишени работи, а харесва нещата по-елементарни и първични.
Какво все пак ми хареса - изчистеният арт и хитрият начин, по който заглавието пести анимации. Това последното е много майсторски постигнато - само загатнати движения и после ефекта. Почти не си личи.
Играта на сеютата също ми харесва, макар че самите реплики не са нищо особено.
В крайна сметка - дроп.
Kaitou Joker 2nd Season ep. 13 - сезонът приключи. Определено беше по-зле от първи. Кулминацията беше разточена и включваше елементи, които мразя - примерно антагонистът разстреля протагонистите няколко пъти и на тях нищо им нямаше.
Това аниме падна под критериите ми за детско предаване. Явно авторите са добри в това да започнат някаква история, но после леко са загубили инерция и е трябвало да я довършват с взети наготово клишета от тук и там.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
- Spoiler: show
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Classroom?Crisis ep. 1 - какво е това животно? Какво се опитва да бъде? Sci-fi в космоса...само дето всичко е като в 21-ви или дори 20-ти век в Япония (т.е. както ТВ шоу развиващо се в този период). Тинейджърите знаят и могат всичко, възрастните са некомпетентни идиоти. Корпорациите съществуват само с една цел - суперзлодейство и когато им е скучно почват да прецакват собствените си ресурси. Всеки взима някакви откачени решения и по някакви безумни причини винаги се осъществяват.
В допълнение арът и анимацията са дори по-средните.
Толкова е безумно, че ми стана интересно до какви нива на лудост може да стигне. Ще се задължа още епизод или два.
Miss Monochrome: The Animation 2 ep. 1 - още от същото, но бях шокиран от огромното количеството реплики (все пак толкова тъпи, колкото обикновено).
Okusama ga Seitokaichou! ep. 1 - върви по структурата и с формулите на стандартно ечи. Някои любители твърдят, че било по-екстремално от нормалното за жанра, но това хич не ме засяга. Историята и героите са ми безинтересни, а и артът е грозноват. Няма какво да ми хареса в него. Дроп.
Little Witch Academia: Mahou Shikake no Parade ep. 1 - през годините го чаках с голямо нетърпение...затова бавно, но сигурно се прокрадваше съмнението "Няма да е, като първото
!".
Хайде първо лошите неща.
Ами не е като първото. Няма го страхотното и непроменливо качество на графиката и анимацията (сиреч, качеството беше по-ниско и често варираше), няма го динамичното темпо , няма го и усещането за нещо ново и неповторимо. Да кажем 1/3 от материала са готови реплики и ситуации, сложени само за да закрепят отрязъците от централния сюжет. Имаше още повече заемки от дъртите анимации на Дисни и TTGL (а преди бяха само леки отпратки).
А сега добрите.
Много рядко се случва, но в това продължение авторите успяха да разширят светя, да добавят нови интересни герои (Аманда и другите две от ново трио къртят) и да развият отношенията между старите. Това последното не е с най-добрата реализация, но пътната карта, която са ползвали е правилната.
Диалозите отново са какофония от лафове и бисери. Множество визуални гегове и препратки като в първата част.
Магиите, великана и разкритията на режимите, в които може да се ползва жезъла на Чериот - все добри идеи.
Сеютата традиционно са на страхотно ниво, а музиката макар и подобна има няколко нови теми и пак е с високото качество от предишното аниме.
В крайна сметка - хареса ми, но свалих оценката с един пункт спрямо оригинала.
В допълнение арът и анимацията са дори по-средните.
Толкова е безумно, че ми стана интересно до какви нива на лудост може да стигне. Ще се задължа още епизод или два.
Miss Monochrome: The Animation 2 ep. 1 - още от същото, но бях шокиран от огромното количеството реплики (все пак толкова тъпи, колкото обикновено).
Okusama ga Seitokaichou! ep. 1 - върви по структурата и с формулите на стандартно ечи. Някои любители твърдят, че било по-екстремално от нормалното за жанра, но това хич не ме засяга. Историята и героите са ми безинтересни, а и артът е грозноват. Няма какво да ми хареса в него. Дроп.
Little Witch Academia: Mahou Shikake no Parade ep. 1 - през годините го чаках с голямо нетърпение...затова бавно, но сигурно се прокрадваше съмнението "Няма да е, като първото
!".Хайде първо лошите неща.
Ами не е като първото. Няма го страхотното и непроменливо качество на графиката и анимацията (сиреч, качеството беше по-ниско и често варираше), няма го динамичното темпо , няма го и усещането за нещо ново и неповторимо. Да кажем 1/3 от материала са готови реплики и ситуации, сложени само за да закрепят отрязъците от централния сюжет. Имаше още повече заемки от дъртите анимации на Дисни и TTGL (а преди бяха само леки отпратки).
А сега добрите.
Много рядко се случва, но в това продължение авторите успяха да разширят светя, да добавят нови интересни герои (Аманда и другите две от ново трио къртят) и да развият отношенията между старите. Това последното не е с най-добрата реализация, но пътната карта, която са ползвали е правилната.
Диалозите отново са какофония от лафове и бисери. Множество визуални гегове и препратки като в първата част.
Магиите, великана и разкритията на режимите, в които може да се ползва жезъла на Чериот - все добри идеи.
Сеютата традиционно са на страхотно ниво, а музиката макар и подобна има няколко нови теми и пак е с високото качество от предишното аниме.
В крайна сметка - хареса ми, но свалих оценката с един пункт спрямо оригинала.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Продължение за 5-ти юли.
Rokka no Yuusha ep. 1 - леле колко е тъпо това. Леле, леле, леле. Направо е вбесяващо, че са пръснали толкова много средства за тази безумна глупост.
Да, картинките са много красиви (ако игнорираме заешките уши), но сюжета, героите, диалозите (т.е. там където всеки си води свой собствен монолог и не слуша другите) - бахмаааму. Ще го следя заради картинките, но едвам се сдържам да не го дропя.
Ushio to Tora (TV) ep. 1 - типичен боен шонен от старата школа. Зарибяващо начало, но подозирам, че натам ще кривне в посока, която не харесвам.
Як J-Rock opening.
Aoharu x Kikanjuu ep. 1 - доста добра комедия. Артът и анимацията са на много прилично ниво...обаче е прекалено шоджо/гей за мен.
Да, правилно почетохте, заглавието се води шонен, но на мен силно ми прилича на шоджо и го пиша такова в моята книга.
За дамите тези резки реакции на главната героиня, двусмисленото поведение между мъжете и това че всеки по-свястно изглеждащ младеж работи хоуст, е нещо нормално и комфортно, за мен не.
Другият неприятен вид елементи са спортните, които евентуално ще дойдат със survival game мачовете.
Накратко - качествено заглавие, но не е за мен. Дроп.
Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri ep. 1 - това мога да го опиша, като Stargate, но към фентъзи свят. Още съдържа много повече MOE и танкове. Евентуално има и някои елементи от Those Who Hunt Elves.
Харесва ми, че арт/анимационният бюджет не е малък...или поне в сравнение с останалите боклуци от сезона.
Безумно е, но засега ме кефи и ще го следя.
Ninja Slayer From Animation ep. 12 - стандартните забавни малоумщини.
Доста Лу...това де, Нанси фенсървис, а "арката" с омара ме скъса от смях.
Ranpo Kitan: Game of Laplace ep. 1 - замисълът е наистина идиотски. Взели са класически истории от Едогава Рампо и са ги представили, чрез MOE керъктър дизайн и възможно най-модерните и лигави тенденции в училищните взаимоотношения.
Странното е, че засега някак се навръзва в нещо, което става за гледане. (Апропо, една от любимите ми детективски поредици - Meitantei Conan, е правено по подобна формула...само дето черпи идеи от още 100 други криминални автори, а училищните клишета, които ползва са малко по-поносими.)
Може да се каже, че е гавра с класиката, вместо отдаване на почит както твърди, но засега ще го следя.
Rokka no Yuusha ep. 1 - леле колко е тъпо това. Леле, леле, леле. Направо е вбесяващо, че са пръснали толкова много средства за тази безумна глупост.
Да, картинките са много красиви (ако игнорираме заешките уши), но сюжета, героите, диалозите (т.е. там където всеки си води свой собствен монолог и не слуша другите) - бахмаааму. Ще го следя заради картинките, но едвам се сдържам да не го дропя.
Ushio to Tora (TV) ep. 1 - типичен боен шонен от старата школа. Зарибяващо начало, но подозирам, че натам ще кривне в посока, която не харесвам.
Як J-Rock opening.
Aoharu x Kikanjuu ep. 1 - доста добра комедия. Артът и анимацията са на много прилично ниво...обаче е прекалено шоджо/гей за мен.
Да, правилно почетохте, заглавието се води шонен, но на мен силно ми прилича на шоджо и го пиша такова в моята книга.
За дамите тези резки реакции на главната героиня, двусмисленото поведение между мъжете и това че всеки по-свястно изглеждащ младеж работи хоуст, е нещо нормално и комфортно, за мен не.
Другият неприятен вид елементи са спортните, които евентуално ще дойдат със survival game мачовете.
Накратко - качествено заглавие, но не е за мен. Дроп.
Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri ep. 1 - това мога да го опиша, като Stargate, но към фентъзи свят. Още съдържа много повече MOE и танкове. Евентуално има и някои елементи от Those Who Hunt Elves.
Харесва ми, че арт/анимационният бюджет не е малък...или поне в сравнение с останалите боклуци от сезона.
Безумно е, но засега ме кефи и ще го следя.
Ninja Slayer From Animation ep. 12 - стандартните забавни малоумщини.
Доста Лу...това де, Нанси фенсървис, а "арката" с омара ме скъса от смях.
Ranpo Kitan: Game of Laplace ep. 1 - замисълът е наистина идиотски. Взели са класически истории от Едогава Рампо и са ги представили, чрез MOE керъктър дизайн и възможно най-модерните и лигави тенденции в училищните взаимоотношения.
Странното е, че засега някак се навръзва в нещо, което става за гледане. (Апропо, една от любимите ми детективски поредици - Meitantei Conan, е правено по подобна формула...само дето черпи идеи от още 100 други криминални автори, а училищните клишета, които ползва са малко по-поносими.)
Може да се каже, че е гавра с класиката, вместо отдаване на почит както твърди, но засега ще го следя.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Durarara!!x2 Ten ep. 1 - по-скоро бавна серия. Най-якото беше описанието, което Селти даде на екскурзията с докторчето (поредното митично приключение).
Working!!! ep. 1 - продължава си в същия дух и стил. В този епизод бяха решили да ни припомнят по-централните герои. Получи се интересен ефект, защото го гледах веднага след Durarara, а помощник готвачът тук е гласа на Изая там...и ролите им са сходни.
Sousei no Aquarion Evol ep. 1 - напълно задръстен и излишен кросоувър между първите два сезона. Битките, които бяха от малкото причини да следя Evol (вторият сезон) навремето, тук бяха трагични.
Е, ако не друго ни припомниха героите и света (това де, световете).
Working!!! ep. 1 - продължава си в същия дух и стил. В този епизод бяха решили да ни припомнят по-централните герои. Получи се интересен ефект, защото го гледах веднага след Durarara, а помощник готвачът тук е гласа на Изая там...и ролите им са сходни.
Sousei no Aquarion Evol ep. 1 - напълно задръстен и излишен кросоувър между първите два сезона. Битките, които бяха от малкото причини да следя Evol (вторият сезон) навремето, тук бяха трагични.
Е, ако не друго ни припомниха героите и света (това де, световете).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Такааааааа.
Първи епизод на Дурарарарарарааааааааааааа беше океен, щото се въртеше около Изая и детската градина почти я нямаше. Дано да я няма и нататък.
Загледах Гангста, което има moderate bara батета и следователно ми харесва. Тоя глухия кефи. Шипвам го с курвата. Понеже мангата е правена от жена, може дори да се забият по някое време. Ще му дам шанс. Даже мисля да почна да давам шанс на мангата веднага.
Нагоре алшу го оприличи на Голго 13 или Блек Лагуун. На мен ми прилича по-скоро на аниму вариант на Син Сити.
Иначе ние със Сашко приключихме със Фейт/Зеро и сега гледаме Бибоп само за десетнайсти път.
Първи епизод на Дурарарарарарааааааааааааа беше океен, щото се въртеше около Изая и детската градина почти я нямаше. Дано да я няма и нататък.
Загледах Гангста, което има moderate bara батета и следователно ми харесва. Тоя глухия кефи. Шипвам го с курвата. Понеже мангата е правена от жена, може дори да се забият по някое време. Ще му дам шанс. Даже мисля да почна да давам шанс на мангата веднага.
Нагоре алшу го оприличи на Голго 13 или Блек Лагуун. На мен ми прилича по-скоро на аниму вариант на Син Сити.
Иначе ние със Сашко приключихме със Фейт/Зеро и сега гледаме Бибоп само за десетнайсти път.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Това последното бтв май ще го издават на български. В смисъла Гангста мангата. Или поне нещо такова видях във ФБ днес.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Re: Гледано напоследък, Part 3
Amelia
SinCity пък е доста по-колоритно (въпреки палитрата) и определено по-сюрреалистично.
Suisei no Gargantia: Meguru Kouro, Haruka ep. 2 - леко съм разочарован. Принципно ги има хубавите елементи - видяхме отново най-разнообразни кораби обединени в флотилии принадлежащи на различни политически сили, разшириха малко света, показаха гигантски морски съоръжения, mecha porn, спретнаха и една красиво изглеждаща морска битка.
Обаче проблемите личат и в сама битка и в събитията водещи до нея.
Просто сценаристите са нахвърляли един куп идеи и после са ги реализирали маргинално или обяснили с досадни монолози.
Ето примерно битката. В първия момент изглежда страхотно, но се развива еднообразно - двама от главните герои яхват меките и потопяват вражеските кораби един по един, като сцените приличат на една и съща анимация, която е зациклена в безкрайността (пък може да е homage към Dragon Ball).
Или да кажем представянето на новата нация - единственото, което можем да кажем за тях е, че имат непрактични планове, а после в последния момент ги заместват с още по-безумни.
Най-дразнеща е новата героиня. В clifhanger-а от миналия път ни подлъгаха да мислим, че тя е наистина опасен и интересен противник - агент на Алинаса. Тук разбираме друго, но пък не е ясно защо изпълни толкова лошо мисията си. Хайде нямала роднини, но работодателите и не са ли подсигурили по някакъв начин лоялността и? Общо взето нейното странно поведение и обичайният modus operandi Магента пиратката спасиха Гаргантия.
Някак недопечена ми дойде цялата серия. Имаше и тъпи сцени "морска почивка" (За хора, които цял живот са в морето.), и странни развития за някои от персонажите, и тук-таме грозен CGI арт.
Не че беше лошо да видим още от света на шоуто и е добре, че приключиха Meguru Kouro Haruka историята, но смъкнах оценката с един пункт спрямо ТВ сериала.
Akagami no Shirayuki-hime 01 - това е адски красиво, но за съжаление темата не е от най-креативните: за принцове и принцеси. Другото не съвсем хубаво нещо в анимето са стандартните шоджо диалози. Основното сею не ми е от най-любимите, но пък останалите са все майстори. Ще го гледам заради картинките и анимацията (доста пари са налели), но откъм история не очаквам да ми отвее мозъка.
Aquarion Logos 01 - това е някакво пълно безумие. Основната мистична сила в този нов Aquarion свят се управлява с калиграфия. Едва ли не всеки визуален елемент е част от канджи и комбиниран с друг формира друго канджи, като процесът може да материализира обекти или да променя правила. Това си е достатъчно странно за битки с магически mech-ове, но и героите са леко откачени, реагират неадекватно и винаги говорят с недомлъвки. Темпото на историята е неравномерно, френетично и те оставя с чувството, че нещо липсва.
В крайна сметка нищо не се разбира от историята (поне в превода на CR) и подозирам, че зад помпозните фрази и термини се крие абсолютна безсмислица (като предишния сезон ).
Поредното заглавие от този сезон, което ще следя, само за да видя колко идиотско ще стане с времето. Отделно шантавите арт и музика ме кефят.
Jitsu wa Watashi wa 01 - елементарна, но приятна комедийка. Силата на заглавието идва най-вече от добрите изпълнения на сеютата. Ще го следя.
Може да се каже, че ми е изненадата на сезона, но все пак да видим как ще се развие.
Joukamachi no Dandelion 01 - бях шокиран да открия този керактър дизайн извън Hayate no Gotoku или по-точно години след като Hayate го замени с някаква чиби-дивотия.
Dandelion на този етап ми е доста тъпо, а и сякаш няма изгледи да се развие, но ще се задържа епизод-два от носталгия по времето, когато Hayate ми харесваше.
Teekyuu 5 01 - познатите шегички. OP песничката от миналия ме кефеше много повече.
Chaos Dragon Sekiryuu Seneki 01 - голяма дивотия е това. Артът е грозно CGI (аз имам търпимост, но това тук ме дразни), сторибордирането на част от сцените е отвратително (губи се ориентация, грешни разстояния), диалозите са тъпи и писани по калъп, самата история е относително сложна, но е предадена отвратително - страшно накъсано и неритмично. Сякаш стана интересно в края (където главният трябваше да утрепе мацката, която се опитваше да спаси), ама вече не ми пукаше. Сеютата преиграват отвратително и предполагам това е режисьорското виждане, защото самите актьори са добри.
С една дума - дроп.
Non Non Biyori Repeat 01 - много по-добро от OVA-то. Направо се върнахме в първи сезон. Всъщност действието в серията се развиваше преди първи сезон.
Магията на това аниме е, че уж нищо толкова интересно не се случва - просто ежедневието на едни хлапета, но успокоява, оправя настроението и показва света през свеж и нормален поглед.
Красивите гледки са гарантирани, прекрасната игра на сеютата също.
Оприличих ги, като сетинг, но точно най-същественото и интересното липсва.Нагоре алшу го оприличи на Голго 13 или Блек Лагуун.
SinCity пък е доста по-колоритно (въпреки палитрата) и определено по-сюрреалистично.
Suisei no Gargantia: Meguru Kouro, Haruka ep. 2 - леко съм разочарован. Принципно ги има хубавите елементи - видяхме отново най-разнообразни кораби обединени в флотилии принадлежащи на различни политически сили, разшириха малко света, показаха гигантски морски съоръжения, mecha porn, спретнаха и една красиво изглеждаща морска битка.
Обаче проблемите личат и в сама битка и в събитията водещи до нея.
Просто сценаристите са нахвърляли един куп идеи и после са ги реализирали маргинално или обяснили с досадни монолози.
Ето примерно битката. В първия момент изглежда страхотно, но се развива еднообразно - двама от главните герои яхват меките и потопяват вражеските кораби един по един, като сцените приличат на една и съща анимация, която е зациклена в безкрайността (пък може да е homage към Dragon Ball).
Или да кажем представянето на новата нация - единственото, което можем да кажем за тях е, че имат непрактични планове, а после в последния момент ги заместват с още по-безумни.
Най-дразнеща е новата героиня. В clifhanger-а от миналия път ни подлъгаха да мислим, че тя е наистина опасен и интересен противник - агент на Алинаса. Тук разбираме друго, но пък не е ясно защо изпълни толкова лошо мисията си. Хайде нямала роднини, но работодателите и не са ли подсигурили по някакъв начин лоялността и? Общо взето нейното странно поведение и обичайният modus operandi Магента пиратката
спасиха Гаргантия.Някак недопечена ми дойде цялата серия. Имаше и тъпи сцени "морска почивка" (За хора, които цял живот са в морето.), и странни развития за някои от персонажите, и тук-таме грозен CGI арт.
Не че беше лошо да видим още от света на шоуто и е добре, че приключиха Meguru Kouro Haruka историята, но смъкнах оценката с един пункт спрямо ТВ сериала.
Akagami no Shirayuki-hime 01 - това е адски красиво, но за съжаление темата не е от най-креативните: за принцове и принцеси.
Другото не съвсем хубаво нещо в анимето са стандартните шоджо диалози. Основното сею не ми е от най-любимите, но пък останалите са все майстори. Ще го гледам заради картинките и анимацията (доста пари са налели), но откъм история не очаквам да ми отвее мозъка.Aquarion Logos 01 - това е някакво пълно безумие. Основната мистична сила в този нов Aquarion свят се управлява с калиграфия. Едва ли не всеки визуален елемент е част от канджи и комбиниран с друг формира друго канджи, като процесът може да материализира обекти или да променя правила. Това си е достатъчно странно за битки с магически mech-ове, но и героите са леко откачени, реагират неадекватно и винаги говорят с недомлъвки. Темпото на историята е неравномерно, френетично и те оставя с чувството, че нещо липсва.
В крайна сметка нищо не се разбира от историята (поне в превода на CR) и подозирам, че зад помпозните фрази и термини се крие абсолютна безсмислица (като предишния сезон
).Поредното заглавие от този сезон, което ще следя, само за да видя колко идиотско ще стане с времето.
Отделно шантавите арт и музика ме кефят.Jitsu wa Watashi wa 01 - елементарна, но приятна комедийка. Силата на заглавието идва най-вече от добрите изпълнения на сеютата. Ще го следя.
Може да се каже, че ми е изненадата на сезона, но все пак да видим как ще се развие.
Joukamachi no Dandelion 01 - бях шокиран да открия този керактър дизайн извън Hayate no Gotoku или по-точно години след като Hayate го замени с някаква чиби-дивотия.
Dandelion на този етап ми е доста тъпо, а и сякаш няма изгледи да се развие, но ще се задържа епизод-два от носталгия по времето, когато Hayate ми харесваше.
Teekyuu 5 01 - познатите шегички. OP песничката от миналия ме кефеше много повече.
Chaos Dragon Sekiryuu Seneki 01 - голяма дивотия е това. Артът е грозно CGI (аз имам търпимост, но това тук ме дразни), сторибордирането на част от сцените е отвратително (губи се ориентация, грешни разстояния), диалозите са тъпи и писани по калъп, самата история е относително сложна, но е предадена отвратително - страшно накъсано и неритмично. Сякаш стана интересно в края (където главният трябваше да утрепе мацката, която се опитваше да спаси), ама вече не ми пукаше. Сеютата преиграват отвратително и предполагам това е режисьорското виждане, защото самите актьори са добри.
С една дума - дроп.
Non Non Biyori Repeat 01 - много по-добро от OVA-то. Направо се върнахме в първи сезон. Всъщност действието в серията се развиваше преди първи сезон.
Магията на това аниме е, че уж нищо толкова интересно не се случва - просто ежедневието на едни хлапета, но успокоява, оправя настроението и показва света през свеж и нормален поглед.
Красивите гледки са гарантирани, прекрасната игра на сеютата също.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest