Почти.
6 години по-късно живеем в мрачна кино дистопия, в която всеки втори филм носи оковите на набързо скалъпена 3D версия, с която филмовите компании гледат да бръкнат още малко по-дълбоко в джобовете ни. Но проблемът не е толкова до бъркането в джобовете. Втория чифт очила на носа е проблем. Ужасно притъпените цветове и цялото съсипване на визията са проблем. Тоталната ненужност е проблем.
Като отида да си купя билет ми се иска да отида до box office-а и да попитам с тъжен цинизъм: "Excuse me, good Sir, how much extra would it be for a non-IMAX, non Ultra-AVX 2D showing without D-Box seats?" Но не го правя, защото знам отговора. Има една прожекция в 3 следобед. Прожекцията за бедни, нещастни безработни, защото само те гледат кино по това време.
И не, благодаря, няма да си купя 3D телевизор. Наскоро имах близка среща от 3D вид с такъв и очите ми се разплакаха от мъка, докато образа ебеше мозъка ми.
Та какво е мнението ви за 3D?


