Може би това не е най-подходящата тема, но все пак ми се ще да изкажа съжденията си на тема 50 Shades of Rape. В смисъл, големи хора сме, всички сме наясно, че от време на време всеки има нужда от малко wish-fulfillment забавления. Това, което ме мъчи, освен вече споменатото отвратително качество на прозата, в което всеки може да се убеди (ако скучае на работното си място като мен и браузва форуми на темата или goodreads) е защо убер-бестселърите насочени към женската аудитория имат някакви такива героини, които с абсолютно, ама хептен нищо не изпъкват. Освен с това, че супер пичът главен герой по неведоми причини е луд по тях. Ранд ал-Тор, Ерагон и сие, героите от комикси, Star Wars, шонен анимета и други такива бози поне имат някакви супер способности, колкото и да не блестят с интелектуални такива. Но по някаква причина това не спира предимно мъжката аудитория на тези творби да вижда света през техните очи, да живее vicariously, дето се вика на английски (не знам как точно да изразя това на български). В случая с Бела, Анастасия и други такива патки, поне на страничен наблюдател като мен, изглежда, че колкото по-безлична, толкова по-популярна е дадена героиня. Вярно е глупаво да се чудим защо еди-кой си се възбужда от еди-какво си, но от друга страна май няма много бестселъри, в които Бай Онуфри от Долно Нанагорнище е преследван от свръх-богата и мега-секси мадама с лицето и формите на супермодел, която горещо желае да го оноди, докато той си прекопава картофите, нали? В смисъл, какъв пък е тоя милиардер, който си загубва ума по някаква тотална загубенячка, която (уж де), даже не е и особено хубава? Ако обърнем половете и мъжът се води загубеняк, почти винаги той също е и супер талантлив в някоя област (примерно Чък от едноименния (и доста тъп) сериал). Което също е често доста детински wish fulfilment, но поне хваща някакъв смисъл.
Да не започвам и с омразата си към така популярното клише с мъжа, който се отнася гаднярски към всички, обаче главната героиня се подмокря само защото от дъжд на вятър с нея се държи що-годе човешки.
Разни
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6584
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Чък не е добър пример поради ред причини. И сериалът на мен ми доставяше огромен кеф.
Що се отнася до разните здрачове, отсенки на изнасилванията и прочие тъпотии, мисля - без да съм ги чел, обаче ми ги набиваха в главата отвсякъде по едно време - че тях ги направиха успешни разни кифли, точно толкова посредствени, колкото са и главните героини в книгите. Кифли, които не изпъкват нито с интелект, нито с талант, нито с красота, нито с нищо, но пък им харесва да си фантазират как красивият, богат принц ще се влюби в тях. И изведнъж Стефани Майер, а после и Snowqueens Icedragon, им дават точно това - главна героиня, тъпа като тях самите, в която красивият, енигматичен, прекрасен принц се влюбва до полуда и я въвежда в своя непознат за простолюдието свят - на представата на Майер за вампиризъм или на представата за БДСМ на Е. Л. Джеймс. Изразява любовта си различно, но това е, защото той самият е различен. Неговото може да е зловещо до немай-къде, да избива в насилие и кошмар, но в действителност е истинска любов и затова е прекрасно. Ама ха!
Що се отнася до разните здрачове, отсенки на изнасилванията и прочие тъпотии, мисля - без да съм ги чел, обаче ми ги набиваха в главата отвсякъде по едно време - че тях ги направиха успешни разни кифли, точно толкова посредствени, колкото са и главните героини в книгите. Кифли, които не изпъкват нито с интелект, нито с талант, нито с красота, нито с нищо, но пък им харесва да си фантазират как красивият, богат принц ще се влюби в тях. И изведнъж Стефани Майер, а после и Snowqueens Icedragon, им дават точно това - главна героиня, тъпа като тях самите, в която красивият, енигматичен, прекрасен принц се влюбва до полуда и я въвежда в своя непознат за простолюдието свят - на представата на Майер за вампиризъм или на представата за БДСМ на Е. Л. Джеймс. Изразява любовта си различно, но това е, защото той самият е различен. Неговото може да е зловещо до немай-къде, да избива в насилие и кошмар, но в действителност е истинска любов и затова е прекрасно. Ама ха!
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Е, хайде сега.
Има нюанси на кафявото в искейпизма.
Ранд ал-Тор е някак поносима личност, докато Ерагон е малоумник (впечатления от филма).
Анастасия (ако не бъркам за коя става дума) е някак симпатична, докато Бела е безспорно мекотело.
Мога да дам пример и с шонен аниметата (всъщност предполагам става дума бойните шонен анимета, щото не чак всичко предназначено за японските момчета тийнеджъри е пълен боклук).
Луфи може да е праволинеен малоумник, но има известен чар и код на честта, докато Наруто е просто отчайващо и неспасяемо задръстен.
Мога да дам пример и с шоджо анимета, където главната героиня е интересна - Ghost Hunt и където е куха лейка - Ookami Shoujo to Kuro Ouji.
Та в wish fulfilment-а трябва да има поне минимална доза блясък.
Иначе да, реакцията срещу Сивото наистина е прекалена, но не бих казал, че ми е жал точно за него.
Има нюанси на кафявото в искейпизма.
Ранд ал-Тор е някак поносима личност, докато Ерагон е малоумник (впечатления от филма).
Анастасия (ако не бъркам за коя става дума) е някак симпатична, докато Бела е безспорно мекотело.
Мога да дам пример и с шонен аниметата (всъщност предполагам става дума бойните шонен анимета, щото не чак всичко предназначено за японските момчета тийнеджъри е пълен боклук).
Луфи може да е праволинеен малоумник, но има известен чар и код на честта, докато Наруто е просто отчайващо и неспасяемо задръстен.
Мога да дам пример и с шоджо анимета, където главната героиня е интересна - Ghost Hunt и където е куха лейка - Ookami Shoujo to Kuro Ouji.
Та в wish fulfilment-а трябва да има поне минимална доза блясък.
Иначе да, реакцията срещу Сивото наистина е прекалена, но не бих казал, че ми е жал точно за него.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Май не се изразих достатъчно добре - не ми беше целта да кажа, че Колелото, шонен аниметата и т.н. са пълни боклуци, ама за мъже. Идеята е, че в тях, ако не друго, то главните герои поне изпъкват с нещо, различно от това коя ще се влюби в тях. Май само героите от някои харем анимета и ерогета ми идват наум като що-годе точни мъжки съответствия на Бела и Анастасия, поне в това отношение.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
И по-лошо има, но нямах тях в предвид.някои харем анимета и ерогета
Ето примерно за мен има разлика между Бела и Анастасия (Пак питам, за Принцеса Анастасия ли става дума?).
И Наруто е незаслужено популярен малоумник, докато рекордните продажби на Луфи са справедливо извоювани.
Ерагон е лансирано с реклами безумие, докато Ранд си има истински фенове.
Сивото има същото право да съществува, както шонен-ай-а и отоме игрите.
Но не блести, като представител на собствения си жанр.
Дължи популярността си не на това, че е добре скалъпено wish fulfilment, а че го подпират медиите.
Същото е положението и с Ерагон филма и с Здрач филмите. (Книгите може да са четими, не знам.)
Естествено, ако някой го критикува само заради това, че е за жени - booo!
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ми не, има го примерът с харемите.някой мегаяк
Там обикновено главният е наистина пълен загубеняк и да пали от време на време някакви сили, те си му идват отгоре.
99.99% боклук и там де. (Рядко има някоя добра самоирония или пък във фона да се случват интересни неща.)
Last edited by alshu on Fri Feb 13, 2015 7:03 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Alshu, страхувам се, че не за тази Анастасия става въпрос. This is awkward.
Единствената причина такива помии да съществуват е, че имат ужасно голяма аудитория, предимно женска. С това не искам да обиждам никого, просто факт. Тук слагам малка скоба, с която може би ще се изложа. На мен всъщност първата книга на Здрач ми хареса. Доста леко и смилаемо четиво. Филмът също не беше лош, дори с нацупената Кристен Стюърт. Това, което последва обаче и като книги, и като филми, беше меко казано тревожно. Все пак книгите не са писани от някоя 25 годишна кифла, а от дърта лелка учителка по литература.
Най-лошото тук е, че подобни "творби" според мен не са някакъв dirty pleasure, а чисто избиване на комплекси и за авторите, и за читателите.
В смисъл аз се чувствам неприятно само от нещата, които научих за 50 Shades of Grey от тази тема, а има хора, които са дали пари да прочетат книгата и да гледат филма. How fucked up is that?
Единствената причина такива помии да съществуват е, че имат ужасно голяма аудитория, предимно женска. С това не искам да обиждам никого, просто факт. Тук слагам малка скоба, с която може би ще се изложа. На мен всъщност първата книга на Здрач ми хареса. Доста леко и смилаемо четиво. Филмът също не беше лош, дори с нацупената Кристен Стюърт. Това, което последва обаче и като книги, и като филми, беше меко казано тревожно. Все пак книгите не са писани от някоя 25 годишна кифла, а от дърта лелка учителка по литература.
Най-лошото тук е, че подобни "творби" според мен не са някакъв dirty pleasure, а чисто избиване на комплекси и за авторите, и за читателите.
В смисъл аз се чувствам неприятно само от нещата, които научих за 50 Shades of Grey от тази тема, а има хора, които са дали пари да прочетат книгата и да гледат филма. How fucked up is that?
За това питах два пъти.не за тази Анастасия става въпрос
Щото и тази, за която говоря аз не е Силната независима героиня TM.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6584
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
То има, обаче в горе-долу всичките случаи крокозъбелът има и някакви реални качества, освен забитата толкова дълбоко дълбока душевност, че само прекрасен принц би могъл да стигне до нея, какъвто, подразбирам, е случаят с петдесетте отсенки и здрачовете.Litz wrote:Не е като да няма филми или сериали, в които няква супер красива жена е с някъв крокозъбел.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest