Гледано напоследък, част V
Moderator: Moridin
Фантастика -> фантастичен елемент.
Science Fiction -> научен елемент.
Никъде не съм виждал "фантастичен елемент" да влиза в каквато и да е дефиниция на "science fiction". Всъщност ако напишеш "fantastic fiction" в Wikipedia, те препраща директно към Fantasy. Защо в българския наричаме "научната фикция" "научна фантастика" винаги е било мистерия за мен.
Science Fiction -> научен елемент.
Никъде не съм виждал "фантастичен елемент" да влиза в каквато и да е дефиниция на "science fiction". Всъщност ако напишеш "fantastic fiction" в Wikipedia, те препраща директно към Fantasy. Защо в българския наричаме "научната фикция" "научна фантастика" винаги е било мистерия за мен.
Квото каза благоверния. Не е нужно да има пю-пю лейзър биймс и извънземни, за да бъде нещо класифицирано като сай-фай. И като гледам навсякъде са го описали като сай-фай, та аз и Сашко определено не сме сами в мнението си.
Фантастичният елемент във филма (и един от фантастичните елементи в анимето Планейтес) е синдромът на Кеслер, който в реалния живот не е стигнал до мащабите, показани във филма. Може да считаме, че филмът се развива в едно близко бъдеще, където са се натрупали достатъчно боклуци в орбита, че да породят истински Синдром на Кеслер.
Фантастичният елемент във филма (и един от фантастичните елементи в анимето Планейтес) е синдромът на Кеслер, който в реалния живот не е стигнал до мащабите, показани във филма. Може да считаме, че филмът се развива в едно близко бъдеще, където са се натрупали достатъчно боклуци в орбита, че да породят истински Синдром на Кеслер.
Заклевам ви се в гроба на Ванга, че няма абсолютно никаква разлика между английския термин "science fiction" и българския "фантастика". ПОВЕЧЕТО произведения в жанра нямат научен елемент, примерно Юпитер (за да сме съвременни) или Her.
Виж, това на Амелията за синдрома на Кеслер доста повече се класира. Но единствената причина тоя филм даго бутат за фантастика по разните сайтове е че нуублята тва им е първата мисъл понеже Космос, и е лесно.
Виж, това на Амелията за синдрома на Кеслер доста повече се класира. Но единствената причина тоя филм даго бутат за фантастика по разните сайтове е че нуублята тва им е първата мисъл понеже Космос, и е лесно.
And you can't dance with a devil on your back...
А, мерудия ли сипваме тука, що не казахте ве!
Кхъм, понеже тая тема е за офтопици очевидно, та да си кажа и аз: фантастиката ми носи най-голям кеф, когато авторът, в който и да е медиум, взима предвид разликите между настоящата наука и технологии и неговите си - и използва тия разлики с художествен ефект, не просто в plot-а, както пише в определението на Сашо, а и тематично, и в уърлдбилдинга.
Ся, изпуснах влака за тоя филм на кино, не съм го гледал и на комп, за да не усещам укоризнения поглед на Ицо откъм гърба си през цялото време (:Р), но глобално сякаш описаното в горния абзац го няма. Разликите между настоящата наука/технологии и ония от филма може да са по-фини обаче - примерно в това как изобщо работи целият spacewalking, - но за целта трябва да го гледам, естествено.
Тъй или иначе, бих казал, че режисьор като Куарон би могъл да постигне подобна на този филм "фантастичност", ако примерно заснеме гонка на маймуна и ягуар в амазонската джунга, през погледа на някое от тия животни. Или изкачване на непристъпен осемхилядник. Иначе казано, "екзотичен сетинг" + "невероятна камера" ми се струва основната формула тук, нежели нещо по-научнофантастично наистина.
НО ще гледам и ще си кажа пак!
In other news, Ицо, много добър преглед на Юпитера! Да те цаним да попишеш за ШД?
(Впрочем, Чанинг ПП Татум има и доста готини актьорски попадения, когато има кой да го заснеме и да се възползва от физическото му присъствие. В Magic Mike и Foxcatcher примерно.)
Кхъм, понеже тая тема е за офтопици очевидно, та да си кажа и аз: фантастиката ми носи най-голям кеф, когато авторът, в който и да е медиум, взима предвид разликите между настоящата наука и технологии и неговите си - и използва тия разлики с художествен ефект, не просто в plot-а, както пише в определението на Сашо, а и тематично, и в уърлдбилдинга.
Ся, изпуснах влака за тоя филм на кино, не съм го гледал и на комп, за да не усещам укоризнения поглед на Ицо откъм гърба си през цялото време (:Р), но глобално сякаш описаното в горния абзац го няма. Разликите между настоящата наука/технологии и ония от филма може да са по-фини обаче - примерно в това как изобщо работи целият spacewalking, - но за целта трябва да го гледам, естествено.
Тъй или иначе, бих казал, че режисьор като Куарон би могъл да постигне подобна на този филм "фантастичност", ако примерно заснеме гонка на маймуна и ягуар в амазонската джунга, през погледа на някое от тия животни. Или изкачване на непристъпен осемхилядник. Иначе казано, "екзотичен сетинг" + "невероятна камера" ми се струва основната формула тук, нежели нещо по-научнофантастично наистина.
НО ще гледам и ще си кажа пак!
In other news, Ицо, много добър преглед на Юпитера! Да те цаним да попишеш за ШД?
(Впрочем, Чанинг ПП Татум има и доста готини актьорски попадения, когато има кой да го заснеме и да се възползва от физическото му присъствие. В Magic Mike и Foxcatcher примерно.)А пък на мен най-голямо удоволствие ми носи научната фантастика, в която разликите между настоящата наука и технологии и тея на автора са или малки, или добре обосновани и почиващи на някакъв реализъм. Сиреч, освен художествен ефект и литературност е вкарана и аналитична мисъл и научност. Ако седнат и ми разгледат някакви интересни социални проблеми в така създадения сетинг, пък вече хептен ми става кеф. Затова и се кефя безмерно на неща като Планетес, Гост ин дъ Шел, Деус Екс и прочее.
Гравитация ми предложи доста от това, което ми е нужно, за да класифицирам нещо като сай-фай а не фай-фай, въпреки че главната героиня подскачаше от сателит на сателит, като че ли въпросните са наплякани на всеки дециметър. Както и да е, научните и научнофантастичните елементи във филма имат второстепенно значение, щото емфазисът е върху други неща. Но не е като да ги няма съвсем.
Гравитация ми предложи доста от това, което ми е нужно, за да класифицирам нещо като сай-фай а не фай-фай, въпреки че главната героиня подскачаше от сателит на сателит, като че ли въпросните са наплякани на всеки дециметър. Както и да е, научните и научнофантастичните елементи във филма имат второстепенно значение, щото емфазисът е върху други неща. Но не е като да ги няма съвсем.
Емо, Гравитацията работи най-добре на голям екран, защото само така усещаш в най-пълната възможна за зрител мяра какво е да си астронавт, откъснал се от станцията си, който се рее безпосочно в космическия мрак и отчаяно се опитва да се добере до някоя друга станция преди да му е свършил кислородът. Сам в космическата пустош, а под теб Земята, така близка и така далечна. На малък екран не виждам как би могло да се получи такова въздействие, ама щом си го изтървал на голям, пробвай го на компа, поне да видиш историята, хубава е.
Жоре, много неща ти се виждат безумни донякъде и поради твърде малкото отделено време да бъдат адекватно поднесени и аргументирани в рамките на вътрешните правила на филма. Иначе за Еди Редмейн съгласен, можеше да се поъпгрейдне за всичките тия хилядолетия.
Адашке и Сашо, в Планетес има елементи като живот на Луната, човешка експедиция до Юпитер и прочие изпълнения, които не са постигнати към днешна дата и затова е сай-фай. Иначе са обърнали впечатляващо внимание на научната достоверност как животът в космоса въздейства на организма, как се движат корабите, как работят станциите и т.н., което ме кефи безмерно. Но в крайна сметка показва несъществуващо днес технологично ниво, което евентуално може да постигнем, но към днешна дата това си остава прогностика.
В Гравитация няма нищо несъществуващо, технологичното ниво си е точно настоящето. Е, има някои натаманявания на орбити на космически станции и нечовешки точен мерник с пожарогасител, но това е художествен ефект с цел нагнетяване на напрежението. Това и на Земята може да се направи и си се прави в сума ти приключенски филми, екшъни и трилъри, сървайвал или не.
Адски съгласен за Ема Стоун, тя поне умее убедително да изразява набор от емоции.
Морве, Интерстелар (като Планетес) показва неща, които не са постигнати технологично днес и прави научни хипотези за червейни дупки и черни дупки, които се прилагат във фабулата като факти. Иначе има и други елементи към етикета "сай-фай", да.
Аватар пък направо се развива на друга планета, до която човечеството е стигнало с космически кораби, плюс това също развива несъществуващи днес технологии. Иначе да, той е и екологичен филм, при това доста добър в това отношение за мен.
Дреме ми какво наричали из нета сай-фай и какво - не, самият Куарон в пуснатия от Сашо цитат много добре описва това объркване на понятията и смисловите съдържания. То за много хора и новият Батълстар Галактика е сай-фай, а за мен след втори-трети сезон не е, особено предвид финала му.
Мартикс, добра добавка в последния ти спойлър с поредните недоразвити линии, поредният загатнат потенциал, ама то целият филм е съставен от такива - твърде много неща накуп, вместо по-малко и по-добре развити.
Иначе на мен след Юпитера почти ми се догледа пак Матрицата. Почти. Даже не само първата, а направо цялата трилогия.
Вместо това обаче си припомних първия Ейбрамсов Стар Трек и отново се размазах. Строго погледнато не е стартреков, защото не ебава научната част, но работи прекрасно като приключенски филм в космоса, както правилно отбелязва Redlettermedia. И сега в главата ми цикли основната музикална тема, ама нищо против, блага е.
https://www.youtube.com/watch?v=EO1FZEUbZJE
(особено мотивът от 0:37 е стопроцентов екстаз)
Жоре, много неща ти се виждат безумни донякъде и поради твърде малкото отделено време да бъдат адекватно поднесени и аргументирани в рамките на вътрешните правила на филма. Иначе за Еди Редмейн съгласен, можеше да се поъпгрейдне за всичките тия хилядолетия.
Адашке и Сашо, в Планетес има елементи като живот на Луната, човешка експедиция до Юпитер и прочие изпълнения, които не са постигнати към днешна дата и затова е сай-фай. Иначе са обърнали впечатляващо внимание на научната достоверност как животът в космоса въздейства на организма, как се движат корабите, как работят станциите и т.н., което ме кефи безмерно. Но в крайна сметка показва несъществуващо днес технологично ниво, което евентуално може да постигнем, но към днешна дата това си остава прогностика.
В Гравитация няма нищо несъществуващо, технологичното ниво си е точно настоящето. Е, има някои натаманявания на орбити на космически станции и нечовешки точен мерник с пожарогасител, но това е художествен ефект с цел нагнетяване на напрежението. Това и на Земята може да се направи и си се прави в сума ти приключенски филми, екшъни и трилъри, сървайвал или не.
Адски съгласен за Ема Стоун, тя поне умее убедително да изразява набор от емоции.
Морве, Интерстелар (като Планетес) показва неща, които не са постигнати технологично днес и прави научни хипотези за червейни дупки и черни дупки, които се прилагат във фабулата като факти. Иначе има и други елементи към етикета "сай-фай", да.
Аватар пък направо се развива на друга планета, до която човечеството е стигнало с космически кораби, плюс това също развива несъществуващи днес технологии. Иначе да, той е и екологичен филм, при това доста добър в това отношение за мен.
Дреме ми какво наричали из нета сай-фай и какво - не, самият Куарон в пуснатия от Сашо цитат много добре описва това объркване на понятията и смисловите съдържания. То за много хора и новият Батълстар Галактика е сай-фай, а за мен след втори-трети сезон не е, особено предвид финала му.
- Spoiler: show
Мартикс, добра добавка в последния ти спойлър с поредните недоразвити линии, поредният загатнат потенциал, ама то целият филм е съставен от такива - твърде много неща накуп, вместо по-малко и по-добре развити.
Иначе на мен след Юпитера почти ми се догледа пак Матрицата. Почти. Даже не само първата, а направо цялата трилогия.
Вместо това обаче си припомних първия Ейбрамсов Стар Трек и отново се размазах. Строго погледнато не е стартреков, защото не ебава научната част, но работи прекрасно като приключенски филм в космоса, както правилно отбелязва Redlettermedia. И сега в главата ми цикли основната музикална тема, ама нищо против, блага е.
https://www.youtube.com/watch?v=EO1FZEUbZJE
(особено мотивът от 0:37 е стопроцентов екстаз)
Last edited by passer-by on Wed Feb 11, 2015 1:07 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Amelia wrote:Пък аз предпочитам Ема Стоун. Тя прилича на Мила Кунис, само че не е направена от пластмаса.
Ето тази девойка, съставена само от очи, е епитомът на човешкото съвършенство. Гледайте как я е снимал Уди Алън в последния си глупав готин филм, за да разберете защо. А с Мила Кунис са като вица за северния елен, то пък бива толкоз нищо общо да няма! Най-малкото едната е органична дори когато филмът изисква от нея да не е, другата е неубедителна дори в безкрайно неубедителния сам по себе си сетинг на филма - в случая уашовския, но важи и за всеки друг неин.
На мен Юпитер ми хареса. Шарен, кичозен, весел, красив спейс адвенчър със силен осемдесетарски наивен вайб, what's not to like. Само Мила много слабо звено. Същ Guardians of the Galaxy, ама малко по-трудно забравим.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Явно не съм сама в мнението си, че Ема Стоун е най-прекрасното човешко същество , която си остава супер недооценена от критици и гилдии бтв. Не може онова лигавото, което е най-експресивно когато говори за чипс и плюскане да го обявяваш за втората Мерил Стрийп, а така да игнорираш Ема. Мила Кунис мире много овцеподобно създание с яко тяло.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 24 guests