http://myanimelist.net/anime/14833/Maoyuu_Maou_Yuusha
Главната е няква поредна цицолина, но поне се занимаваше с някви обществено-полезни дейности там (като картофите например).
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 4 - кеф в най-чиста форма. Включително и това, че е безбожно кратък.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
На вълна Шиничиро Уатанабе съм и изгледах Zankyou no Terror. Два пъти за 2 дни. Щото първо го ледах сама и още същия ден изнасилих и Сашко да го гледаме заедно.
Добро е, много. Има нещо от Eden of the East, нещо от Death Note, нещо от Durarara, МНОГО от GitS:SAC... Направо все едно гледах 2nd Gig като усещане (и качество). И понеже това е комбото Уатанабе + Йоко Кано, задължително имаме добра визия, анимация и убийствен саундтрак. Давам му 8.5 заради една досадна персонажка, но ще го закръгля на 9 на МАЛ, щото в крайна сметка, ако го сравнявам с останалите по-нови анимета от тоя тип, включая ГитС: Арайз, е доста над тях. А и заслужава бонус за това, че 17-годишните пишлигари, които въртят Токио на малкия си пръст, имат адекватно обяснение и всъщност кефят.
Освен това, приключих с втори сезон на Space Dandy. То не че имаше кой знае ква нужда от втори сезон, нали. Като цяло, симпатично и оригинално аниме, но с много променливо качество - и на история, и на арт. Вместо да се лигавят с някои епизоди като оня с укулеле-то или оня с Брилянтин, да бяха развили по-добре основната история с Данди. Иначе епизодите с Лимбо планетата и двуизмерната вселена бяха много яки. Първи сезон имаше повече яки епизоди обаче. И май по-добре изглеждаше откъм арт и анимация.
ПП. Искам да родя деца на гласа на Джуничи Сувабе.
Добро е, много. Има нещо от Eden of the East, нещо от Death Note, нещо от Durarara, МНОГО от GitS:SAC... Направо все едно гледах 2nd Gig като усещане (и качество). И понеже това е комбото Уатанабе + Йоко Кано, задължително имаме добра визия, анимация и убийствен саундтрак. Давам му 8.5 заради една досадна персонажка, но ще го закръгля на 9 на МАЛ, щото в крайна сметка, ако го сравнявам с останалите по-нови анимета от тоя тип, включая ГитС: Арайз, е доста над тях. А и заслужава бонус за това, че 17-годишните пишлигари, които въртят Токио на малкия си пръст, имат адекватно обяснение и всъщност кефят.
Освен това, приключих с втори сезон на Space Dandy. То не че имаше кой знае ква нужда от втори сезон, нали. Като цяло, симпатично и оригинално аниме, но с много променливо качество - и на история, и на арт. Вместо да се лигавят с някои епизоди като оня с укулеле-то или оня с Брилянтин, да бяха развили по-добре основната история с Данди. Иначе епизодите с Лимбо планетата и двуизмерната вселена бяха много яки. Първи сезон имаше повече яки епизоди обаче. И май по-добре изглеждаше откъм арт и анимация.
ПП. Искам да родя деца на гласа на Джуничи Сувабе.
Ей мерси. Знаех че Уатанабе е маргинално замесен и саундтрака е на Йоко Канно, ма все не се нагласих да го гледам. След сесията ще го изтегля. Един ревюър беше казал че Терора е де факто Teddy Bomber-а от Бибоп, разтеглен в цяло аниме.
Last edited by Claymore on Thu Feb 05, 2015 11:11 am, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
За мен Zankyou no Terror е една претенциозна и излишно емоционална драма.
Sci-fi елементите са някакви plot device-и и толкова.
Дроп след един епизод. (Правих неколкократни опити да почна втори епизод.)
Тематика е 1000 пъти по-смилена от Arise, но реализацията просто не можеше да ми е по-безинтересна.
Sci-fi елементите са някакви plot device-и и толкова.
Дроп след един епизод. (Правих неколкократни опити да почна втори епизод.)
Тематика е 1000 пъти по-смилена от Arise, но реализацията просто не можеше да ми е по-безинтересна.
Last edited by alshu on Thu Feb 05, 2015 11:37 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
алшу и Мушу ме подсетиха за Нозаки-кунските спешъли. Сладурщинка пълна! Баси КОЛКО ги обичам тея човечета! Мое ли начи, персонажите в шожо пародия да ме карат да се вживявам в (несъществуващите им) любовни истории пъти повече от тея в аниметата, в които любовните истории са канон и основен фокус???
Много се хилих. Ама то тая история я има в мангата. Аз съм ъп ту дейт с нея - продължава да кърти и мисля, че има материал за още едно аниме вече.
Много се хилих. Ама то тая история я има в мангата. Аз съм ъп ту дейт с нея - продължава да кърти и мисля, че има материал за още едно аниме вече.
Last edited by Amelia on Thu Feb 05, 2015 11:49 am, edited 3 times in total.
Има обявени още два спешъла на Нозаки.
Трябваше да изчакаш още месец-два да станат 6 серии. (Аз нямам такава силна воля.)
Трябваше да изчакаш още месец-два да станат 6 серии. (Аз нямам такава силна воля.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Занкиото според мен си оправдава претенциите, иначе сега щях да мрънкам и аз, че е твърде претенциозно - знаеш, че ми е от лайтмотивите. Излишна емоционалност аз лично не видях. Драмата е добре премерена, а главните трима са работещи персонажи в тоя сетинг, въпреки че не са няква епохална дълбина. А сай-фай елементите не са само плот дивайс, а и важен сетинг и керъктър девелопмент елемент. В смисъл, цялата история нататък се развива доста и отделните компоненти от нея се сплавят добре. То кефът е да видиш как ще се навържат нещата, щото някои от тях са ясни от самото начало. Анимето верно не е от типа дето те оставя с хубаво, позитивно чувство, ма не е и от тея дето ти разбиват сърцето. Ще те разбера, ако не ти понася, ама от един епизод в случая няма как да съдиш за цялото нещо.
За Нозаки-кун, и моята воля не издържа и се метнах на мангата. Сега си чета новите глави като излезнат и страдам докато ги чакам.
За Нозаки-кун, и моята воля не издържа и се метнах на мангата. Сега си чета новите глави като излезнат и страдам докато ги чакам.
Там нещо за прага на толерантност.Излишна емоционалност аз лично не видях.
...на теб и Аполон ти изглеждаше нормално.
Това да го видя няма да го повярвам.сай-фай елементите не са само плот дивайс
Не съдя за цялото нещо, а за отношението на авторите към зрителя. (Това го казвам за N-то аниме и за M на N-та степен път.)от един епизод в случая няма как да съдиш за цялото нещо
На него трябваше да му пука за тези кретенчета терористите...а аз бях заинтересован само как някой може да ги залови, за да ги малтретира, гаври, насилва и изтезава в безкраен цикъл...
Не, по-нататъшно гледане нямаше да ми помогне да схвана дълбочината на историята.
В момента гледам поне две мелодрами, та аргументът не работи.позитивно чувство
Аз понасям негативни истории, само ако наистина казват неща, които мога да възприема и съпреживея.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
По-нататъшното гледане ще ти помогне да разбреш персонажите и може би дори да се привържеш към тях. С мен така стана. Това не са например трите лайненца от Дурара. Доста по-качествени персонажи са.
Историята не е дълбока. Нищо в това аниме не е особено дълбоко. Историята е просто добре сглобена и част от кефа е да наблюдаваш как парченцата от пъзела си падат на мястото. Няма излишни неща. Доста добре е обмислена и успява да изглежда реалистично, въпреки супер нереалистичните неща в нея.
На Аполон кво точно трябва да му е нормалното или ненормалното? Аз имах редица проблеми с него и всъшност то ме разочарова:
viewtopic.php?p=277832#277832
Вече там да се говори за прекомерни драми - ще се съглася. Ама там поне ставаше дума за музиканти - чувствителни хора на изкуството. Човек може да им кльопне истериите някак. Но дори с тая настройка пак го понесох трудно.
Историята не е дълбока. Нищо в това аниме не е особено дълбоко. Историята е просто добре сглобена и част от кефа е да наблюдаваш как парченцата от пъзела си падат на мястото. Няма излишни неща. Доста добре е обмислена и успява да изглежда реалистично, въпреки супер нереалистичните неща в нея.
На Аполон кво точно трябва да му е нормалното или ненормалното? Аз имах редица проблеми с него и всъшност то ме разочарова:
viewtopic.php?p=277832#277832
Вече там да се говори за прекомерни драми - ще се съглася. Ама там поне ставаше дума за музиканти - чувствителни хора на изкуството. Човек може да им кльопне истериите някак. Но дори с тая настройка пак го понесох трудно.
Ако това се беше случило, щях да си тегля куршума, щото няма надежда на този святи може би дори да се привържеш към тях
.Само три?трите лайненца от Дурара
Ако са тези които мисля, дори не са централни персонажи, а само входна точка към бъркотията.
Пък и де да знам, Дюрара определено не е от най-великите и смислените неща...та примерът някак не ми говори...освен че ти мразиш тези персонажи много по-малко отколкото аз протагонистите в Занкю...
Това ви е лайтмотивът напоследък.Историята не е дълбока.
Паразитът не бил сериозен и амбициозен, Терорът нямам претенции за дълбочина...
Тези двете определено не са и откровен просташки entertainment: екшън, комедия, разтоварващ sol, еротика, ужас или изпържена сапунджийска драма (щото явно някои хора могат да рилаксват само така
).Уж се опитват да кажат нещо за човека и човешките отношения. Аз към такива неща имам в пъти по-високи изисквания отколкото към пата-кюта Arise-овщините.
В случая предпочитам гротеската, като Space Dandy, щото покрай простотите може да каже и нещо смислено, докато в Занкю трябва да изтърпя една камара глупости, за да ми кажат очевидното - борците за справедливост за едни, са терористи за други...дъъъ!
ПП
В това отношение наистина има връзка с втория сезон на GITS SAC. И там не харесвах терористите, и там не разбрах защо главните герои минаха на тяхна страна (освен, за да стане драмата по-дълбока и ситуацията по-катастрофална).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 26 guests