Yoru no Yatterman ep. 2 - това все повече и повече ми харесва. Детски оптимизъм, съчетан със сурова реалност. Стари анимационни конвенции и шегички, изпълнени и доразиграни с нови технологии и пародиране. Както и споменатото вече - злодеите тук са в разменени роли с героите.
Артът е сюрреалистичен и семпъл, но красиво композиран.
Може и да ми се губят Yatterman референциите, но ми е кеф да го гледам.
Junketsu no Maria ep. 2 - вече писах, артът и анимациите са сладурски. Дори и гей-шота шегичките в настоящия епизод бяха забавни.
Обаче основният сюжет е някакво безумие, както и въобще ролята на вещиците в това общество, което ни представят.
На мен ми е тъпо - дроп.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах The Devil is a Part-Timer. Комедийка, Сатаната от паралелна реалност почва да мачка наред, но в един момент си взима от добрите, начело с Баш Героя. По случая се оказва транспортиран в Токио в човешко тяло и без сили, поради което почва да бачка продавач в Макдоналдс еквивалент, а разни орица от предишният му свят се опитват да му видят сметката.
Хуморът и персонажите кефят, но ми се струва някак по-въздържано, отколкото концепцията предполага. Иначе определено е приятно, и само 13 епизода, така че не стига до момент, в който да досажда. Единственият голям минус е, че е филмирана само част от новелата, и свършва малко в нищото (макар и да затваря един арк). Надявам се да направят втора част.
Хуморът и персонажите кефят, но ми се струва някак по-въздържано, отколкото концепцията предполага. Иначе определено е приятно, и само 13 епизода, така че не стига до момент, в който да досажда. Единственият голям минус е, че е филмирана само част от новелата, и свършва малко в нищото (макар и да затваря един арк). Надявам се да направят втора част.
Elves dig rocket launchers.
Да, много приятно беше, но недовършено.
По мое впечатление White Fox не обичат да правят продължения (затова праснаха Akame Ga Kill с безумен AO финал), та шансовете за втори сезон на Part-Timer-а са никакви.
Чудя се по принцип има ли достатъчно материал за адаптиране?
По мое впечатление White Fox не обичат да правят продължения (затова праснаха Akame Ga Kill с безумен AO финал), та шансовете за втори сезон на Part-Timer-а са никакви.
Чудя се по принцип има ли достатъчно материал за адаптиране?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Imawa no Kuni no Alice OVA ep. 1-2 - това взе че доста ми хареса, а не обичам истории със сюрвайвъл игри. Тук обаче ситуациите са по-пъзел ориентирани и по-динамични и напрегнати, особено във втората серия.
Sengoku Musou ep. 2 - ритъмът беше по-равномерен и събитията по-разбираеми. Съответно и ми хареса повече.
Military! ep. 3 - същото, както обикновено.
Death Parade ep. 3 - едва ли не романтичен епизод, но реакциите ми дойдоха още по-неадекватни дори от обикновено. И как пък точно в тази игра изведнъж няма изтезания. Не че ми липсват, но авторите не се и опитват да са консистентни.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 3 - стандартната скука.
Sengoku Musou ep. 2 - ритъмът беше по-равномерен и събитията по-разбираеми. Съответно и ми хареса повече.
Military! ep. 3 - същото, както обикновено.
Death Parade ep. 3 - едва ли не романтичен епизод, но реакциите ми дойдоха още по-неадекватни дори от обикновено. И как пък точно в тази игра изведнъж няма изтезания. Не че ми липсват, но авторите не се и опитват да са консистентни.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 3 - стандартната скука.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Yatterman 2008 ep. 1-5 - реших да го погледна и за кодомо което е носталгичен римейк на 70-тарско кодомо шоу всъщност хич не е зле. Силата му е в шегичките и играта на сеютата (ветерани като Noriko Ohara и добри съвременни изпълнители, като Hiroyuki Yoshino).
Доронджи пак е най-якият персонаж.
За съжаление някъде след 2-3 епизода преводът премина в troll subs, а точно словесните излияния са най-якото в това шоу.
Ще търся други титри.
Magic Kaito 1412 ep. 15 - поредният епизод, в който адаптацията на материала не ми харесва.
Log Horizon 2nd Season ep. 16 - скука
Durarara!!x2 Shou ep. 3 - най-якият епизод до сега. Бъркотията е все по-голяма и въпреки, че разкриха убиеца има още загадки около него.
Dog Days'' ep. 3 - само в този епизод имаше повече анимация отколкото в цялата Sailor Moon Crystal до сега.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 3 - wow, brain tuning and brain overclock...ма не помага срещу блондинската мощ. Сиреч, колкото по-тъп, злобен и backstabbing, толкова по-пич.
Tales of Zestiria: Doushi no Yoake ep. 1 - ъъъ, това тук дори не започна историята. Пълна загуба на време. Затвърждава се мнението ми, че единственото, което си струва от от поредицата е самостоятелния изключително як филм Tales of Vesperia: The First Strike.
Той е явно някакъв fluke.
Доронджи пак е най-якият персонаж.
За съжаление някъде след 2-3 епизода преводът премина в troll subs, а точно словесните излияния са най-якото в това шоу.
Ще търся други титри.
Magic Kaito 1412 ep. 15 - поредният епизод, в който адаптацията на материала не ми харесва.
Log Horizon 2nd Season ep. 16 - скука
Durarara!!x2 Shou ep. 3 - най-якият епизод до сега. Бъркотията е все по-голяма и въпреки, че разкриха убиеца има още загадки около него.
Dog Days'' ep. 3 - само в този епизод имаше повече анимация отколкото в цялата Sailor Moon Crystal до сега.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 3 - wow, brain tuning and brain overclock...ма не помага срещу блондинската мощ. Сиреч, колкото по-тъп, злобен и backstabbing, толкова по-пич.
Tales of Zestiria: Doushi no Yoake ep. 1 - ъъъ, това тук дори не започна историята. Пълна загуба на време. Затвърждава се мнението ми, че единственото, което си струва от от поредицата е самостоятелния изключително як филм Tales of Vesperia: The First Strike.
Той е явно някакъв fluke.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Yatterman 2008 ep. 6 - не можах да намеря по-добри титри. Пробвах испанските, но имам чувството, че говорят същите глупости като в английските, а и испанския ми речник доста беден. На практика си го гледам raw. Дропвам го някъде тук, не защото не ми харесва, а защото без смислен превод ми убягва точно най-готиното: безкрайните кретенски шеги.
Yoru no Yatterman ep. 3 - нямаше толкова екшън и гегове, като в предишния, но се присъединиха двама герои страшно подобни на Gan и Ai от предишните сериали, сиреч Yatterman 1 и Yatterman 2. В допълнение ги играят същите сеюта от Yatterman 2008.
Събра се почти цялата дружинка. Остана им само Yatterwan...и понеже споменаха, че ще спасяват кучето на Alouette...
Вече с известни познания за основната поредица мога да се изкефя на повече референции.
Между другото Hiroyuki Yoshino го слушам почти постоянно в най-различни анимета - имаше малка, но редовна роля в Argevollen, беше главният герой в Bahamut-а, играеше Мяу в Space Dandy.
Sengoku Musou ep. 3 - имаше и развлачени места пълни с монолог, но вече съм hoockup-нат и редовните дози от това аниме ме кефят, пък и то само заради мъжките сеюта си заслужава. Пък кой знае, може да позапомня някой и друг персонаж от японската история.
Yoru no Yatterman ep. 3 - нямаше толкова екшън и гегове, като в предишния, но се присъединиха двама герои страшно подобни на Gan и Ai от предишните сериали, сиреч Yatterman 1 и Yatterman 2. В допълнение ги играят същите сеюта от Yatterman 2008.
Събра се почти цялата дружинка. Остана им само Yatterwan...и понеже споменаха, че ще спасяват кучето на Alouette...
Вече с известни познания за основната поредица мога да се изкефя на повече референции.
Между другото Hiroyuki Yoshino го слушам почти постоянно в най-различни анимета - имаше малка, но редовна роля в Argevollen, беше главният герой в Bahamut-а, играеше Мяу в Space Dandy.
Sengoku Musou ep. 3 - имаше и развлачени места пълни с монолог, но вече съм hoockup-нат и редовните дози от това аниме ме кефят, пък и то само заради мъжките сеюта си заслужава. Пък кой знае, може да позапомня някой и друг персонаж от японската история.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ookami shojo to Kuro Ooji, поне до петия си епизод демонстрира абюзив рилейшъншип, който вероятно може да се открие в учебник по клинична психология. Следя го от научен интерес и си мечтая двамата главни да идат и да си поприказват с училищния психолог, преди да е станало късно.
едит: Приключих го. За пръв път гледайки шожо не знаех кво па толко намира главната в главния. В повечето други шоджота е обратното. Как да е - има няква доза оригиналност в него, въпреки че изобщо не ми дреме за персонажите и любовната им история. Може да погледна мангата да видя кво става в нея.
Сега съм нарочила Махока, Крос Андже (може да го изчакам да излезе цялото всъщност), Акаме га кил и Гокури-сан, но те ще почакат до другата седмица докато се върна от един симпозиум тук в планината. Акамето и Гокури-то се пробвах да ги гледам вече и не ме вдъхновиха по никакъв начин, да видим на втория опит дали ще се получи.
едит: Приключих го. За пръв път гледайки шожо не знаех кво па толко намира главната в главния. В повечето други шоджота е обратното. Как да е - има няква доза оригиналност в него, въпреки че изобщо не ми дреме за персонажите и любовната им история. Може да погледна мангата да видя кво става в нея.
Сега съм нарочила Махока, Крос Андже (може да го изчакам да излезе цялото всъщност), Акаме га кил и Гокури-сан, но те ще почакат до другата седмица докато се върна от един симпозиум тук в планината. Акамето и Гокури-то се пробвах да ги гледам вече и не ме вдъхновиха по никакъв начин, да видим на втория опит дали ще се получи.
Magic Kaito 1412 ep. 16 - това беше добре разказан сюжет и качествено направен епизод (ей така трябваше да е целият сезон). В нормалните серии на DC, не в спешълите, я имаше почти същата история, но през погледа на Конан.
Log Horizon 2nd Season ep. 17 - я, то да не вземе да стане интересно. Явно "олимпийците" са схема за производство на зомбита от играчи. NPC-тата прилагат bug exploitation, за да убиват геймъри в реалния свят (или поне да им източат съзнанието). Това иде малко SAO.
Durarara!!x2 Shou ep. 4 - брех, все готини епизоди напоследък. Голяма плетеница, голям кеф. А онзи тъп тийн със синята коса се мисли за по-голям играч от Изая...дааа, бе.
Dog Days'' ep. 4 - маса фенсървис и маса анимация. Рмейкът на Sailor Moon заслужаваше да е точно с такива production values. Ама на, Toei заклаха старата си дойна крава.
Death Parade ep. 4 - не беше лоша серията, но драмата пак ми беше безинтересна. Аркадната игра беше идейна с всичките тези сладурско-карикатирно-стереотипни версии на персонажите. Хем бяха готино направени, хем влизаха в интересен дисонанс с мрака в живота на самите герои.
Плюс за решенията в дизайнерската част, но не и по съдържанието. Следващият път може да разберем нещо повече за организацията.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 4 - поредния безкрайно мощен, но силно непрактичен mech на марсианците. И никога не ползват охрана. В случая не беше ясно нито рицарят какви тактически цели гони, нито земляните какво се опитват да постигнат отвличайки вниманието му.
Още психологическите травми и алкохолизмът, как били ту лоши, ту хубави само и единствено в зависимост от настроението на твоето ДжиПи. Е, това си го знаехме.
Log Horizon 2nd Season ep. 17 - я, то да не вземе да стане интересно. Явно "олимпийците" са схема за производство на зомбита от играчи. NPC-тата прилагат bug exploitation, за да убиват геймъри в реалния свят (или поне да им източат съзнанието). Това иде малко SAO.
Durarara!!x2 Shou ep. 4 - брех, все готини епизоди напоследък. Голяма плетеница, голям кеф. А онзи тъп тийн със синята коса се мисли за по-голям играч от Изая...дааа, бе.
Dog Days'' ep. 4 - маса фенсървис и маса анимация. Рмейкът на Sailor Moon заслужаваше да е точно с такива production values. Ама на, Toei заклаха старата си дойна крава.
Death Parade ep. 4 - не беше лоша серията, но драмата пак ми беше безинтересна. Аркадната игра беше идейна с всичките тези сладурско-карикатирно-стереотипни версии на персонажите. Хем бяха готино направени, хем влизаха в интересен дисонанс с мрака в живота на самите герои.
Плюс за решенията в дизайнерската част, но не и по съдържанието. Следващият път може да разберем нещо повече за организацията.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 4 - поредния безкрайно мощен, но силно непрактичен mech на марсианците. И никога не ползват охрана. В случая не беше ясно нито рицарят какви тактически цели гони, нито земляните какво се опитват да постигнат отвличайки вниманието му.
Още психологическите травми и алкохолизмът, как били ту лоши, ту хубави само и единствено в зависимост от настроението на твоето ДжиПи. Е, това си го знаехме.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Hataraku Maou-sama и като изключим забавния начален епизод и една няколко-секундна битка нейде към края, анимето нямаше кво да предложи. Можеше да се развие по доста по-интересен начин в така създадения си сетинг, но вместо това изби на нещо което натрапчиво ми напомняше посредственото начало на тутурутката Steins Gate. Беше ми скучно. Имаше приятни арт и 1-2 музикални теми, но сеютата бяха средняшка история. Доколкото разбирам това е базирано на няква ранобе поредица, което не ме учудва особено предвид нивото на сюжета. Само дето не мога да разбера кой ще успее да изчете 11 тома от това нищоставане.
Онова аниме с Циците, дето произвеждаха картофи, беше по-яко. Тук също имахме Цици, но те не произвеждаха картофи и съответно ми бяха трудни за понасяне.
Онова аниме с Циците, дето произвеждаха картофи, беше по-яко. Тук също имахме Цици, но те не произвеждаха картофи и съответно ми бяха трудни за понасяне.
Yoru no Yatterman ep. 4 - вече казах няколко пъти, рядък случай да ми хареса драма. Радват ме и проблемите, които сценаристите са измислили за главните герои - не само от страна на антагонистите, но и откъм хората, на които се опитват да помогнат.
Още множество референции към стария Yatterman - цената 10 000 Y, натискането на бутоните, фигурките, които изкачат. От страна на злите Yatter ми прави впечатление, че mech-овете донякъде приличат на YatterWan и YatterPelican, но не са идентични.
Готин бонус, един от Yatterman-ите е с гласа на Tomokazu Sugita.
Напоследък го срещам в предимно кратки роли - в Mahouka, в Sengoku Musou, в Ansatsu Kyoushitsu, тук...
Military! ep. 4 - толкова бързо и експлозивно, че нищо не разбрах.
Sengoku Musou ep. 4 - продължава да ме кефи. Поради непознаването на японската история, целият мощен провал на протагонистите ми дойде, като неочакван обрат.
Още множество референции към стария Yatterman - цената 10 000 Y, натискането на бутоните, фигурките, които изкачат. От страна на злите Yatter ми прави впечатление, че mech-овете донякъде приличат на YatterWan и YatterPelican, но не са идентични.
Готин бонус, един от Yatterman-ите е с гласа на Tomokazu Sugita.
Напоследък го срещам в предимно кратки роли - в Mahouka, в Sengoku Musou, в Ansatsu Kyoushitsu, тук...
Military! ep. 4 - толкова бързо и експлозивно, че нищо не разбрах.
Sengoku Musou ep. 4 - продължава да ме кефи. Поради непознаването на японската история, целият мощен провал на протагонистите ми дойде, като неочакван обрат.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
OK, предавам се, какво е това аниме с цици, произвеждащи картофи?
След Seikon No Qwaser мислех, че аниметата няма накъде повече да изпростяват на тема цици (без да станат хентай, де). Но това с картофите звучи достатъчно странно, така че ми стана интересно.
В тая връзка, някой всъщност издържал ли е да гледа целия Qwaser? Аз се отказах на 2 епизод май.
След Seikon No Qwaser мислех, че аниметата няма накъде повече да изпростяват на тема цици (без да станат хентай, де). Но това с картофите звучи достатъчно странно, така че ми стана интересно.
В тая връзка, някой всъщност издържал ли е да гледа целия Qwaser? Аз се отказах на 2 епизод май.
Elves dig rocket launchers.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 28 guests