Първите серии на Gokure-san и Akame ga kill не ме вдъхновяват изобщо. В първото нямаше ЕДИН смешен гег, а второто е с клиширан арт, цици и онази неприятна комбинация от аниму елементи и кървавица.
Иначе днес разказвах на един колега за Detroit Metal City анимето и си го изгледах пак.
Тея дни препрочитам Skip Beat мангата, че заразих Cruelty с нея и оттам ми се дочете и на мен. И анимето изгледах.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Initial D... пак. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Kiseijuu: Sei no Kakuritsu ep. 11 - мутиралият кон беше забавен, ама цялата идея че мутресата се възбужда от паразитите е някак от ранга на шматката дето се усамоти с потенциалния сериен убиец (че и оцеля, пък и беше важен фактор в разкриването и убиването му). Любовният триъгълник си е направо досаден. Виж паразитите с политически амбиции са интересни.
Hitsugi no Chaika: Avenging Battle ep. 10 - финалният епизод беше още по-сбъркан откъм логика от обикновено...и естествено deus ex machina (някои и викат Лада Нива...но не и собствениците на такъв автомобил). Иначе шарения. Красив дизайн на фоновете + магии и забавни битки.
Фредерика износи цялото заглавие на раменете си. В преносен и понякога съвсем в буквален смисъл.
Най-интересната чайка беше червената и то не само за мен, но и според думите на черната чайка.
Най-интересният персонаж въобще пък беше Акари с нейните уж бездушни реакции и badass екшън умения.
В крайна сметка - сюжетът е пълна глупост, но светът в който се разхождаха е интересен, героите забавни, атмосферата приключенска, а визията и анимацията ми напълниха душата.
Керъктър дизайнът не беше точно за такъв тип заглавие, ама какво да направиш...
Играта на сеютата и музиката са по-скоро среднисти, но вършат работа.
Нищо особено не е Hitsugi no Chaika, но се забавлявах.
Hitsugi no Chaika: Avenging Battle ep. 10 - финалният епизод беше още по-сбъркан откъм логика от обикновено...и естествено deus ex machina (някои и викат Лада Нива...но не и собствениците на такъв автомобил). Иначе шарения. Красив дизайн на фоновете + магии и забавни битки.
Фредерика износи цялото заглавие на раменете си. В преносен и понякога съвсем в буквален смисъл.
Най-интересната чайка беше червената и то не само за мен, но и според думите на черната чайка.
Най-интересният персонаж въобще пък беше Акари с нейните уж бездушни реакции и badass екшън умения. В крайна сметка - сюжетът е пълна глупост, но светът в който се разхождаха е интересен, героите забавни, атмосферата приключенска, а визията и анимацията ми напълниха душата.
Керъктър дизайнът не беше точно за такъв тип заглавие, ама какво да направиш...
Играта на сеютата и музиката са по-скоро среднисти, но вършат работа.
Нищо особено не е Hitsugi no Chaika, но се забавлявах.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Terra Formars ep. 12 - ми готин епизод, на мен ми хареса. Малко беше излишно да забиваме в младостта на осата, но останалото си беше добре, а и дадоха за кратко BUGS2 и народа от OVA-та. Мистерията се задълбочава и отговорите водят към нови въпроси, както и че някой от отборите не играе по правилата (не че не се очакваше).
Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 23 - един от най-добрите епизоди. Битката, пардон, клането беше доста добре анимирана.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 10 - един от най-задръстените епизоди. Случиха се някакви несвързани неща, анимацията беше супер претупана и пр.
Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 23 - един от най-добрите епизоди. Битката, пардон, клането беше доста добре анимирана.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 10 - един от най-задръстените епизоди. Случиха се някакви несвързани неща, анимацията беше супер претупана и пр.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Seitokai Yakuindomo* OVA ep. 2 - ми приятно епизодче, но и нищо ново за поредицата.
Sword Art Online II ep. 23 - въх, колко лесно било да убедиш майка си, като отвориш стар албум със снимки...така да се каже..
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 10 - сенсейът и Велзевул не знам защо, ама много ме кефят с гаднярщините си. Как Бакхус прегази Азазел-чо не е истина. Това, което се случи с Жана Д'Арк според мен е мнението на авторите - evil is sexy.
Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 9 - хубав епизод, но това че по-големият брат миришел на смърт...прекалено материално го направиха за метафора...
Log Horizon 2nd Season ep. 11 - от малкото епизоди, които стават и говорят горе-долу смислени RPG неща.
Gugure! Kokkuri-san ep. 11 - май най-тъпата серия. Мразя истории, в които изведнъж се превръщат в бебета...или да кажем в старци. Няма по-тъп trope.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 10 - готина битка и красиви картинки.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 11 - този път малко на драма ги изби.
Akame ga Kill! ep. 24 - аз пък си мислех, че ще убият всички. Битката Есдет vs Акаме беше визуално поносима, но някаква тъпа и подобно на онази от миналия път. Виждали сме по-добри неща от заглавието. Ледената мацка я докараха по-различен и определено по-плосък персонаж отколкото я знаем. Министърът използва многократно тип пистолет, който стреля само веднъж и после трябва да се зарежда - да се почисти дулото, да се сипе барут, да се сложи куршум... Примерно в One Piece я има същата глупост - многократна стрелба от такива пушки, пистолети и дори топове, все едно имат пълнител и съвсем друг вид патрони/снаряди от тези, които са нарисувани.
Финалът е отвратителен, но в крайна сметка заглавието ми хареса и ме забавляваше доста.
Хубави картинки на преден и заден план, хубави битки, интересен свят, интересни и забавни персонажи от двете страни на конфликта.
Нищо особено и дълбоко, но приятно.
Sword Art Online II ep. 23 - въх, колко лесно било да убедиш майка си, като отвориш стар албум със снимки...така да се каже..
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 10 - сенсейът и Велзевул не знам защо, ама много ме кефят с гаднярщините си. Как Бакхус прегази Азазел-чо не е истина.
Това, което се случи с Жана Д'Арк според мен е мнението на авторите - evil is sexy.Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 9 - хубав епизод, но това че по-големият брат миришел на смърт...прекалено материално го направиха за метафора...
Log Horizon 2nd Season ep. 11 - от малкото епизоди, които стават и говорят горе-долу смислени RPG неща.
Gugure! Kokkuri-san ep. 11 - май най-тъпата серия. Мразя истории, в които изведнъж се превръщат в бебета...или да кажем в старци. Няма по-тъп trope.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 10 - готина битка и красиви картинки.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 11 - този път малко на драма ги изби.
Akame ga Kill! ep. 24 - аз пък си мислех, че ще убият всички. Битката Есдет vs Акаме беше визуално поносима, но някаква тъпа и подобно на онази от миналия път. Виждали сме по-добри неща от заглавието. Ледената мацка я докараха по-различен и определено по-плосък персонаж отколкото я знаем. Министърът използва многократно тип пистолет, който стреля само веднъж и после трябва да се зарежда - да се почисти дулото, да се сипе барут, да се сложи куршум... Примерно в One Piece я има същата глупост - многократна стрелба от такива пушки, пистолети и дори топове, все едно имат пълнител и съвсем друг вид патрони/снаряди от тези, които са нарисувани.
Финалът е отвратителен, но в крайна сметка заглавието ми хареса и ме забавляваше доста.
Хубави картинки на преден и заден план, хубави битки, интересен свят, интересни и забавни персонажи от двете страни на конфликта.
Нищо особено и дълбоко, но приятно.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Lupin the IIIrd: Jigen Daisuke no Bohyou - артът и анимацията бяха surrealistic art porn, а историята беше типична за Lupin III-ти поредицата. Не знам дали действието реално се развиваше в света на сериала Mine Fujiko to Iu Onna, но керъктър дийзайнът беше точно като в него. Съответно цялото заглавие е с едно силно Redline усещане, още повече че режисьор е Takeshi Koike.
Адски се изкефих на побъркания арт и на стандартните кретенски диалози между Люпен Трети и Джиген.
Terra Formars ep. 13 - добър епизод с епичен екшън и нови загадки. Както се очакваше сезонът свърши в нищото, но съм доволен от рекламата на мангата, която направиха. Определено ще почна да я чета.
Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 24 - определено свърши с няколко големи безсмислици, но общо взето сериала си ми хареса и може историята да не е от най-логичните, но ми беше приятно да я следя.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 11 - продължава изброяването по азбучен ред на японските перверзии. Този път беше ред на напикаването...
Magic Kaito 1412 ep. 11 - нелош епизод, напомня ми повече на Detective Conan отколкото на Magic Kaito. Конан накрая се шашна "Егати семейството!".
Log Horizon 2nd Season ep. 12 - епичният рейд приключи и наградите са...нещо, което Широ направи и ми се струва абсолютно безсмислено (някой финансист да обясни, за мен такова мошеничество на едро е непонятно) и the mandatory trap какъвто се оказа Тетра. Бонус точки за Широ, че го пусна този педал в гилдията само, за да тролва най-близкия си приятел.
Kaitou Joker ep. 10 - стандартните смехории.
Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 3 - убер-мега-гига-ултра сладко.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 12 - стереотипни японци, които се държат стереотипно...и как главните герои се открояват от тях...
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 12 - стандартното преораване през материала с акцент на неподвижните опулени пози и комплексните действия и случки, които се развиват за части от секундата. Сиреч провал на всички подготовки, градации, кулминации и възможности сюжетът да въздейства по какъвто и да е начин на зрителя. В мангата въображението на читателя, може да запълни дупките, но тук не върви.
Адски се изкефих на побъркания арт и на стандартните кретенски диалози между Люпен Трети и Джиген.
Terra Formars ep. 13 - добър епизод с епичен екшън и нови загадки. Както се очакваше сезонът свърши в нищото, но съм доволен от рекламата на мангата, която направиха. Определено ще почна да я чета.
Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 24 - определено свърши с няколко големи безсмислици, но общо взето сериала си ми хареса и може историята да не е от най-логичните, но ми беше приятно да я следя.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 11 - продължава изброяването по азбучен ред на японските перверзии. Този път беше ред на напикаването...
Magic Kaito 1412 ep. 11 - нелош епизод, напомня ми повече на Detective Conan отколкото на Magic Kaito. Конан накрая се шашна "Егати семейството!".
Log Horizon 2nd Season ep. 12 - епичният рейд приключи и наградите са...нещо, което Широ направи и ми се струва абсолютно безсмислено (някой финансист да обясни, за мен такова мошеничество на едро е непонятно) и the mandatory trap какъвто се оказа Тетра. Бонус точки за Широ, че го пусна този педал в гилдията само, за да тролва най-близкия си приятел.
Kaitou Joker ep. 10 - стандартните смехории.
Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 3 - убер-мега-гига-ултра сладко.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 12 - стереотипни японци, които се държат стереотипно...и как главните герои се открояват от тях...
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 12 - стандартното преораване през материала с акцент на неподвижните опулени пози и комплексните действия и случки, които се развиват за части от секундата. Сиреч провал на всички подготовки, градации, кулминации и възможности сюжетът да въздейства по какъвто и да е начин на зрителя. В мангата въображението на читателя, може да запълни дупките, но тук не върви.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Sword Art Online II ep. 24 - територията, в която се чувстват най-добре: мелодрамата. Маса монолози и многословни декларации.
Свърши се. Що го гледах това? Вече и идиотизмът му не ме кефи. Трети сезон ще съм аут.
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 11 - пак красив епизод, ма съдържанието нещо не ме зарадва. Падането на Кайзер от високи места и чудодейните му спасения си бяха recurring joke.
Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 10 - много добър епизод. Явно бяха оставили най-качественото за край.
Gugure! Kokkuri-san ep. 12 - приятна серийка. Нищо особено не беше сериалът, но го следях с кеф.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 11 - нищо кой знае колко важно не се случи тук, дори може да се каже, че беше епизод за пълнеж. Е, Арчър демонстрира за пореден път, че е пич, но пък това си го знаем. Имахме малко и гегове с тигродаскалката.
Свърши се. Що го гледах това? Вече и идиотизмът му не ме кефи. Трети сезон ще съм аут.
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 11 - пак красив епизод, ма съдържанието нещо не ме зарадва. Падането на Кайзер от високи места и чудодейните му спасения си бяха recurring joke.
Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 10 - много добър епизод. Явно бяха оставили най-качественото за край.
Gugure! Kokkuri-san ep. 12 - приятна серийка. Нищо особено не беше сериалът, но го следях с кеф.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 11 - нищо кой знае колко важно не се случи тук, дори може да се каже, че беше епизод за пълнеж. Е, Арчър демонстрира за пореден път, че е пич, но пък това си го знаем. Имахме малко и гегове с тигродаскалката.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda - Shin Zvezda Daisakusen ep. 1 - приятно беше да видя познатите кретени от Звезда, но спешъл епизодът си беше доста тъп. Имаше само един кратък смешен момент - когато Венера тренираше пеене.
Yamada-kun to 7-nin no Majo (OVA) ep. 1 - стандартна училищна комедия, но пък структурата на историята ми е донякъде интересна - главният герой гони някаква цел и по пътя до нея попада в маса отклонения и перипетии. Сеютата играят доста добре. Ще хвърля едно око на ТВ-то, но подозирам че в него темпото няма да е толкова интензивно и ще ме налегне скуката.
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 12 - на мен ми хареса това сериалче. Картинки, музика, анимация, герои пълни кретени. Историята от самото начало си беше малоумна та края хич не ме изненада. Тази реплика от последния кадър според мен си беше бъзик. Или няма да има продължение или ако има, въобще няма да се занимават пак с Бахамута.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 12 - голяма тъпня. Можеше да го прескоча това, ама в началото беше по-шарено и анимирано.
Magic Kaito 1412 ep. 12 - стандартен епизод, по-скоро комедиен. Кайто с хрема звучи точно, като Усоп от One Piece. Знам, че сеюто е същото, но ми е интересно как изгражда образите. За Усоп явно прави нещо с носовите звуци, защото и героят е с дълъг нос.
Log Horizon 2nd Season ep. 13 - дебилен пълнежен епизод с некъдърен опит за ЗИ ДРАМА TM в края.
Kaitou Joker ep. 11-12 - най-доброто кодомо, на което съм попадал напоследък.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 12 - приключи. През април чакаме продължението.
Принципно не е нищо особено и дори може да се каже, че оригиналната история обрича заглавието. В допълнение студиото доста разтакава сюжета.
Обаче аз съм доволен. Хубави картинки и анимация, представяне на някои неща, които ги нямаше в старото заглавие. Играта на сеютата не е най-великото нещо, но някои от по-периферните персонажи имат много готини моменти. Специално в този епизод имаше един диалог между Кастър и Асасин (Atsuko Tanaka и Shinichiro Miki), който просто ми напълни душата.
И last but not least, Арчър е пич!
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 13 - the power! The power of Power Point presentation! Това да бяха направили една Kickstarter кампания щяха да наберат по-добър бюджет за продикцията. Може и да вземат някой друг кинт от този сериал и мърчъндайзинга, но това ми звучи като края на френчайза дето си живееше вече толкова много години само на стари спомени.
Yamada-kun to 7-nin no Majo (OVA) ep. 1 - стандартна училищна комедия, но пък структурата на историята ми е донякъде интересна - главният герой гони някаква цел и по пътя до нея попада в маса отклонения и перипетии. Сеютата играят доста добре. Ще хвърля едно око на ТВ-то, но подозирам че в него темпото няма да е толкова интензивно и ще ме налегне скуката.
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 12 - на мен ми хареса това сериалче. Картинки, музика, анимация, герои пълни кретени. Историята от самото начало си беше малоумна та края хич не ме изненада. Тази реплика от последния кадър според мен си беше бъзик. Или няма да има продължение или ако има, въобще няма да се занимават пак с Бахамута.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 12 - голяма тъпня. Можеше да го прескоча това, ама в началото беше по-шарено и анимирано.
Magic Kaito 1412 ep. 12 - стандартен епизод, по-скоро комедиен. Кайто с хрема звучи точно, като Усоп от One Piece. Знам, че сеюто е същото, но ми е интересно как изгражда образите. За Усоп явно прави нещо с носовите звуци, защото и героят е с дълъг нос.
Log Horizon 2nd Season ep. 13 - дебилен пълнежен епизод с некъдърен опит за ЗИ ДРАМА TM в края.
Kaitou Joker ep. 11-12 - най-доброто кодомо, на което съм попадал напоследък.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 12 - приключи. През април чакаме продължението.
Принципно не е нищо особено и дори може да се каже, че оригиналната история обрича заглавието. В допълнение студиото доста разтакава сюжета.
Обаче аз съм доволен. Хубави картинки и анимация, представяне на някои неща, които ги нямаше в старото заглавие. Играта на сеютата не е най-великото нещо, но някои от по-периферните персонажи имат много готини моменти. Специално в този епизод имаше един диалог между Кастър и Асасин (Atsuko Tanaka и Shinichiro Miki), който просто ми напълни душата.
И last but not least, Арчър е пич!
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 13 - the power! The power of Power Point presentation! Това да бяха направили една Kickstarter кампания щяха да наберат по-добър бюджет за продикцията. Може и да вземат някой друг кинт от този сериал и мърчъндайзинга, но това ми звучи като края на френчайза дето си живееше вече толкова много години само на стари спомени.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
По-скоро за рубриката "Негледано напоследък".
Направих жалък опит да загледам четири нови сериала, но не изтърпях повече и от 2 минути на серия:
Absolute Duo - някаква евтина грозотия с невъзможно маргинален керъктър дизайн.
Kantai Collection - нещо като Strike Witches без гащите и пропелерите + чудовищата от Nobunagun + елементи от The Unlimited. Всъщност доста красиво е нарисувано, но героините са толкова лигави и тъпи, а историята толкова малоумна, че просто нямам думи.
Yuri Kuma Arashi - което беше ясно, че ще е отвратително, но дори мен ме шашардиса с безумието си,
Shinmai Maou no Testament - започна с възможно най-тъпата и изтъркана инцидентна еротика. Гледах го до там.
Дроп и пожизнен бан за четирите.
Направих жалък опит да загледам четири нови сериала, но не изтърпях повече и от 2 минути на серия:
Absolute Duo - някаква евтина грозотия с невъзможно маргинален керъктър дизайн.
Kantai Collection - нещо като Strike Witches без гащите и пропелерите + чудовищата от Nobunagun + елементи от The Unlimited. Всъщност доста красиво е нарисувано, но героините са толкова лигави и тъпи, а историята толкова малоумна, че просто нямам думи.
Yuri Kuma Arashi - което беше ясно, че ще е отвратително, но дори мен ме шашардиса с безумието си,
Shinmai Maou no Testament - започна с възможно най-тъпата и изтъркана инцидентна еротика. Гледах го до там.
Дроп и пожизнен бан за четирите.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Вторият сезон ми се стори много небалансиран. Има силни епизоди и слаби такива. Но пък имаме женствен Кирито с коса до кръста и почти никаква Асуна в първата половина (за мен липсата на Асуна си е плюс, но въпрос на гл. точка). Като цяло е гледаем.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Alexis
Това стига и за още два сезона напред.
Всъщност тя ми беше интересна, до разправиите с майка и.
Durarara!!x2 Shou ep. 1 - поредният мазелаж с историята, но пък това така или иначе се гледа заради sol-а с героите. Заради Селти, отаку четворката във вана и още един-двама човека мисля, че си заслужава. Имам чувството, че poduction values-ите са паднали...при това си личи в animation bump епизода...
Dog Days 3 ep. 1 - ъъъ, още от същото.
Death Parade ep. 1 - ката Anime Mirai-ския епизод. Готина визия, добра анимация (имаше една-две кратки издънки) и прекрасна игра на сеютата. За съжаление ядрото на шоуто е мелодрамата, която са преживели участниците в играта малко преди да починат. А и го има този лек елемент на torture porn. Не ми е баш в кръвната група.
За следващия път поне обещаха да говорят за служителите в бара.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 1 - мдам, безумието е още по-отчайващо, а анимацията ми изглеждат по-евтини от първи сезон.
От друга страна има unintentional funny, които забавляват. Примерно как главният герой е станал по-човечен с роботизирането си. Или пък всеобщия фаворит за космическия вятър...
Military! ep. 1 - тъпичко и елементарно е, но засега ще го следя, защото едното от сеютата ме кефи.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 1 - поредната дебилна комедия, дето май за нищо не става, но поне даскалът "октопод" някак забавлява. Безброй игри на думи с пипала. Поезията ми хареса.
Saenai Heroine no Sodatekata Ai to Seishun no Service Kai 00 - тъпи лафове и хубави картинки, но с абсолютно стандартен и изтъркан фенсървис.
Зарязах го след 5-6 минути.
The Rolling Girls ep. 1 - това ми прилича на безумна смеска между Kill La Kill и Samurai Flamenco, а в същото време се опитва да е кайвай и МОЕ (може да имаше и някой елемент като от Zvezda), но бюджетът му е тънък, а сюжетът, началния инфодъмп и диалозите са направо ужасни.
Зарязах го някъде по средата на епизода, но и преди това беше ясно, че няма да го следя.
Magic Kaito 1412 ep. 13 - доста калпав епизод. Поредната по-лоша интерпретация на вече представяна история. Само гласът на даскалката ми хареса с психопатщината си. Следя го от Гошо Аояма фенщина, а не заради друго.
Log Horizon 2nd Season ep. 14 - малко разнообразие в китайския сървър. Някъде насред серията им беше свършил анимационния бюджет.
Kaitou Joker ep. 13 - както вече съм казвал, за кодомо си е добре. През Април нов сезон.
За сметка на това има един финален супердраматичен арк само с нея.никаква Асуна в първата половина
Това стига и за още два сезона напред
.Всъщност тя ми беше интересна, до разправиите с майка и.
Durarara!!x2 Shou ep. 1 - поредният мазелаж с историята, но пък това така или иначе се гледа заради sol-а с героите. Заради Селти, отаку четворката във вана и още един-двама човека мисля, че си заслужава. Имам чувството, че poduction values-ите са паднали...при това си личи в animation bump епизода...
Dog Days 3 ep. 1 - ъъъ, още от същото.
Death Parade ep. 1 - ката Anime Mirai-ския епизод. Готина визия, добра анимация (имаше една-две кратки издънки) и прекрасна игра на сеютата. За съжаление ядрото на шоуто е мелодрамата, която са преживели участниците в играта малко преди да починат. А и го има този лек елемент на torture porn. Не ми е баш в кръвната група.
За следващия път поне обещаха да говорят за служителите в бара.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 1 - мдам, безумието е още по-отчайващо, а анимацията ми изглеждат по-евтини от първи сезон.
От друга страна има unintentional funny, които забавляват. Примерно как главният герой е станал по-човечен с роботизирането си. Или пък всеобщия фаворит за космическия вятър...
Military! ep. 1 - тъпичко и елементарно е, но засега ще го следя, защото едното от сеютата ме кефи.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 1 - поредната дебилна комедия, дето май за нищо не става, но поне даскалът "октопод" някак забавлява. Безброй игри на думи с пипала. Поезията ми хареса.
Saenai Heroine no Sodatekata Ai to Seishun no Service Kai 00 - тъпи лафове и хубави картинки, но с абсолютно стандартен и изтъркан фенсървис.
Зарязах го след 5-6 минути.
The Rolling Girls ep. 1 - това ми прилича на безумна смеска между Kill La Kill и Samurai Flamenco, а в същото време се опитва да е кайвай и МОЕ (може да имаше и някой елемент като от Zvezda), но бюджетът му е тънък, а сюжетът, началния инфодъмп и диалозите са направо ужасни.
Зарязах го някъде по средата на епизода, но и преди това беше ясно, че няма да го следя.
Magic Kaito 1412 ep. 13 - доста калпав епизод. Поредната по-лоша интерпретация на вече представяна история. Само гласът на даскалката ми хареса с психопатщината си.
Следя го от Гошо Аояма фенщина, а не заради друго.Log Horizon 2nd Season ep. 14 - малко разнообразие в китайския сървър. Някъде насред серията им беше свършил анимационния бюджет.
Kaitou Joker ep. 13 - както вече съм казвал, за кодомо си е добре. През Април нов сезон.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Sengoku Musou ep. 1 + special - първо почнах с ТВ серията и понеже останах доста объркан продължи със спешъла, който принципно трябва да се гледа преди него...
За моя изненада нещата не се изясниха.
(Измежду липсващите връзки, защо Нобоюки е с доста подобна, но различна шнола? Имал е няколко различни или аниматорска грешка?)
Не знам как е играта, обаче анимето страшно много ми прилича на live action японска костюмирана историческа драма.
Характерното за този вид заглавия е, че исторически не винаги са особено коректни, а понякога са преплетени с легенди. Точно костюмите са най-говорещото нещо.
Да кажем така - някои от костюмите са като взети от музей - адекватни, но не съвсем всекидневни, други са театрални, а трети са направо косплей (пример тук е шинобито на главния герой).
Същото е и с персонажите които ги носят - хората от масовката се държат относително нормално, други преиграват и театралничат, трети ги избива на клоунада.
Друго характерно нещо за костюмираната историческа драма е неравномерното темпо. Представя се нещо относително маловажно в голям детайл, после се превъртат по-важни събития на бързи обороти, после time skip, после пък нещо смислено и т.н. и т.н.
Газ-спирачки през целия материал.
Всичко това комбинирано с незнанието ми на японската история и нрави от периода, прави възприемането на такъв тип заглавия странно преживяване. Никога не съм сигурен дали решенията, които героите взимат са характерни или пък са драматична хипербола или пък точно този исторически персонаж е извършил точно такива нелогични неща .
Е, цялото Sengoku Musou е издържано в този стил.
Смятам да го следя, заради следните плюсове.
Първо надявам се да понауча малко за японската история. Не конкретните събития, а да видя персонажите, как си говорят едни с друг, вместо разпокъсаната информация за тях, която срещам в други анимета.
Второ историческите сгради и селища са дадени в големи детайли. Интересно ми да се "разходя" из тях.
Трето в доста от ролите имаме едни от най-добрите мъжки сеюта в момента, на които им е дадена зелена светлина да театралстват до насита. Това си е кеф.
Junketsu no Maria ep. 1 - приятен арт, анимация и герои. Част от концепцията и обстановката ме кефят. Обаче намесата на вещиците в средновековната политика ми се струва доста странна. Прекалено влиятелни са за методите, които ползват. Трябва да видя повече, но засега този аспект на шоуто ми изглежда много глупав. Фенсървисът също е малко досаден.
Ще се следи.
Koufuku Graffiti ep. 1 - това според думите на феновете очаквах да е, като Yakitate!! Japan, но всъщност е негов антипод. Най-много ми прилича на Hidamari Sketch и то не само заради студиото производител и визуалното му маниерничене. Там също учеха в арт училище и постоянно готвеха и се тъпчеха. Друго шоу на което ми прилича е Mikakunin de Shinkoukei - заради поведението на героините.
Засега е интересно, само тези оргазмени физиономии дето ги правят при опитване на храна ме отблъскват.
Seiken Tsukai no World Break - някакво среднисто училищно фентъзи. Зарязах го след 8 минути.
Juuou Mujin no Fafnir - някакъв съвсем задръстен и грозен харем. Зарязах го след 5 минути.
Witch Craft Works OVA - честно казано разочарован съм. Колкото и да ми беше кеф да видя Танпопо и Екип Б от последователките на кулата, OVA-то е безсмислен бонус и досадна експозиция на тема броконщината на Касуми.
Не че не се смях едни-два пъти, но не съм доволен.
За моя изненада нещата не се изясниха.
(Измежду липсващите връзки, защо Нобоюки е с доста подобна, но различна шнола?
Имал е няколко различни или аниматорска грешка?)Не знам как е играта, обаче анимето страшно много ми прилича на live action японска костюмирана историческа драма.
Характерното за този вид заглавия е, че исторически не винаги са особено коректни, а понякога са преплетени с легенди. Точно костюмите са най-говорещото нещо.
Да кажем така - някои от костюмите са като взети от музей - адекватни, но не съвсем всекидневни, други са театрални, а трети са направо косплей (пример тук е шинобито на главния герой).
Същото е и с персонажите които ги носят - хората от масовката се държат относително нормално, други преиграват и театралничат, трети ги избива на клоунада.
Друго характерно нещо за костюмираната историческа драма е неравномерното темпо. Представя се нещо относително маловажно в голям детайл, после се превъртат по-важни събития на бързи обороти, после time skip, после пък нещо смислено и т.н. и т.н.
Газ-спирачки през целия материал.
Всичко това комбинирано с незнанието ми на японската история и нрави от периода, прави възприемането на такъв тип заглавия странно преживяване. Никога не съм сигурен дали решенията, които героите взимат са характерни или пък са драматична хипербола или пък точно този исторически персонаж е извършил точно такива нелогични неща
.Е, цялото Sengoku Musou е издържано в този стил.
Смятам да го следя, заради следните плюсове.
Първо надявам се да понауча малко за японската история. Не конкретните събития, а да видя персонажите, как си говорят едни с друг, вместо разпокъсаната информация за тях, която срещам в други анимета.
Второ историческите сгради и селища са дадени в големи детайли. Интересно ми да се "разходя" из тях.
Трето в доста от ролите имаме едни от най-добрите мъжки сеюта в момента, на които им е дадена зелена светлина да театралстват до насита. Това си е кеф.
Junketsu no Maria ep. 1 - приятен арт, анимация и герои. Част от концепцията и обстановката ме кефят. Обаче намесата на вещиците в средновековната политика ми се струва доста странна. Прекалено влиятелни са за методите, които ползват. Трябва да видя повече, но засега този аспект на шоуто ми изглежда много глупав. Фенсървисът също е малко досаден.
Ще се следи.
Koufuku Graffiti ep. 1 - това според думите на феновете очаквах да е, като Yakitate!! Japan, но всъщност е негов антипод. Най-много ми прилича на Hidamari Sketch и то не само заради студиото производител и визуалното му маниерничене. Там също учеха в арт училище и постоянно готвеха и се тъпчеха. Друго шоу на което ми прилича е Mikakunin de Shinkoukei - заради поведението на героините.
Засега е интересно, само тези оргазмени физиономии дето ги правят при опитване на храна ме отблъскват.
Seiken Tsukai no World Break - някакво среднисто училищно фентъзи. Зарязах го след 8 минути.
Juuou Mujin no Fafnir - някакъв съвсем задръстен и грозен харем. Зарязах го след 5 минути.
Witch Craft Works OVA - честно казано разочарован съм. Колкото и да ми беше кеф да видя Танпопо и Екип Б от последователките на кулата, OVA-то е безсмислен бонус и досадна експозиция на тема броконщината на Касуми.
Не че не се смях едни-два пъти, но не съм доволен.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Yoru no Yatterman ep. 1 - почва странно, детинско и дизайнът е някакъв сюрреалистичен (анимето доста ми напомня за Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda), но пък е интересно. Не съм гледал никой друг Yatterman, та само предполагам, но идеята някой потомък на антагонист да се превърне в нов протагонист ме кефи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Military! ep. 2 - бе гору-долу става.
Magic Kaito 1412 ep. 14 - доста сходно на предишната адаптация. Следващия път - Ален Делон и Жан-Пол Белмондо .
Log Horizon 2nd Season ep. 15 - ъх, най-скучните герои в скучен арк.
Koufuku Graffiti ep. 2 - нещо не ме кефи, а реакциите на героините ми се струват необясними и неадекватни. Не виждам нищо за мен в това заглавие. Дроп.
Durarara!!x2 Shou ep. 2 - май почна да се засуква и нещо, като сюжет. До тук сезонът ми харесва.
Dog Days'' ep. 2 - стандартните неща.
Death Parade ep. 2 - 95% от обясненията бяха напълно излишни, а останалите 5% поясняват какво ни излъгаха предния епизод.
Та значи:
Няма рай и ад, а човешкия свят и този на мъртвите.
Опции за други места няма, освен може би да станат служители в "сервизните места", като главните герои.
Арбитрите могат да се издънят и фиксиране на грешката няма.
Всъщност жената от предния път наистина е кръшкала, а не излъга с цел да направи сцена - кадърът в леглото с мъж, който страшно приличаше на нейния мъж бил с друг мъж.
Само дето не е логично да отидат на различни места - при нещата, които са вършили и грешната оценка на бармана за изневярата и двамата клиенти са за празнотата.
А и не разбрах как ревността на мъжа (който си е недостатък отвсякъде) носи минуси на жената.
Хубавото все пак е, че има различни места и евентуално сюжетът ще посещава други етажи освен 15-тия.
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 14 - малко повече анимация от обичайното. Чиби-уса са я направили добре и сеюто и е чудесно за целта.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 2 - скукааа. Отива към дроп.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 2 - бе щом стрелят с ракети, защо въобще някакви ветрове (уж гравитационни смущения) им пречат? Нямат ли лазерно насочване или маркиране на целта с радиоактивен изотоп?
Друго - щом марсианците имат технологията да се представят за различни персонажи, не са ли измислили друга система за по-сигурно разпознаване?
Не търся отговора на тези въпроси, а просто отбелязвам причини за смях.
Сюжетът си е обичайното безумие и вярно клонят силно в Code Geass.
Magic Kaito 1412 ep. 14 - доста сходно на предишната адаптация. Следващия път - Ален Делон и Жан-Пол Белмондо
.Log Horizon 2nd Season ep. 15 - ъх, най-скучните герои в скучен арк.
Koufuku Graffiti ep. 2 - нещо не ме кефи, а реакциите на героините ми се струват необясними и неадекватни. Не виждам нищо за мен в това заглавие. Дроп.
Durarara!!x2 Shou ep. 2 - май почна да се засуква и нещо, като сюжет. До тук сезонът ми харесва.
Dog Days'' ep. 2 - стандартните неща.
Death Parade ep. 2 - 95% от обясненията бяха напълно излишни, а останалите 5% поясняват какво ни излъгаха предния епизод.
Та значи:
Няма рай и ад, а човешкия свят и този на мъртвите.
Опции за други места няма, освен може би да станат служители в "сервизните места", като главните герои.
Арбитрите могат да се издънят и фиксиране на грешката няма.
Всъщност жената от предния път наистина е кръшкала, а не излъга с цел да направи сцена - кадърът в леглото с мъж, който страшно приличаше на нейния мъж бил с друг мъж.
Само дето не е логично да отидат на различни места - при нещата, които са вършили и грешната оценка на бармана за изневярата и двамата клиенти са за празнотата.
А и не разбрах как ревността на мъжа (който си е недостатък отвсякъде) носи минуси на жената.
Хубавото все пак е, че има различни места и евентуално сюжетът ще посещава други етажи освен 15-тия.
Bishoujo Senshi Sailor Moon: Crystal ep. 14 - малко повече анимация от обичайното. Чиби-уса са я направили добре и сеюто и е чудесно за целта.
Ansatsu Kyoushitsu (TV) ep. 2 - скукааа. Отива към дроп.
Aldnoah.Zero 2nd Season ep. 2 - бе щом стрелят с ракети, защо въобще някакви ветрове (уж гравитационни смущения) им пречат? Нямат ли лазерно насочване или маркиране на целта с радиоактивен изотоп?
Друго - щом марсианците имат технологията да се представят за различни персонажи, не са ли измислили друга система за по-сигурно разпознаване?
Не търся отговора на тези въпроси, а просто отбелязвам причини за смях.
Сюжетът си е обичайното безумие и вярно клонят силно в Code Geass.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests