Post
by Amelia » Sun Nov 16, 2014 11:57 am
...
Господи. Демиджа.
Филмът е чудовищно тъп и аз съм безкрайно изумена от коментарите в тази тема. Явно вие сте гледали някакъв друг филм в няква друга вселена с 6 измерения, щото аз в мойта с трите просто не мога да се справя с видяното.
Дори не знам откъде да започна с тая сценарна катастрофа, затова ще направя преразказ с елементи на разсъждение (каквито човечеството масово отказва да прави явно). Който не е гледал филма, но е твърдо решен да си го причини в някакъв момент, най-добре да не чете нататък.
Начи, действието се развива в един такъв дистопичен свят, в който се вихри няква чума по растенията и те умират и няма кой да яде азот и да прави кислород. Май. Или чумата яде кислород - не разбрах, щото актьорите гъгнеха на реднекски в тоя момент и звука на IMAX-a беше просто покъртителен. Но как да е, кислородът намалява и хората (които са намалели значително и те, но въпреки това храната и ресурсите не им стигат) са на път да се задушат в не особено далечно бъдеще. То като цяло нещастниците имат разнообразни белодробни проблеми, поради щото разполагат със суша, ерозирала почва и прашни бури, но пък за сметка на това вече нямат ЯМР машини и сега медицината се е върнала обратно във времената на стетоскопите. Нещо доста катаклизмично се е случило по трасето, щото американците са обявили кацането на Луната за пропаганда и са си разпуснали армията (!). С това вече излизаме извън рамките на възможното, но как да е, в първите 5 минути на филма сме и безумствата не са се акумулирали достатъчно, че да ни заболи.
Та нейде в Канзас, или Небраска, или Охайо - бе някой от царевичните щати там, гениалният космонавт и инженер Матю Маконъхи, страда по умрялата си поради липса на ЯМР жена и отглежда царевица и двете си деца - момче, земеделче (което може би би отишло в университет ако на тоя свят му трябваха учени, за да си реши проблемите, а не земеделци) и момиченце, което в края на филма се оказва The Chosen One, но в началото е досадно вресливо хлапе, което не бих отказала да видя умъртвено от силикоза. Та, предполага се да разберем, че девойката е много умна и специална, щото за разлика от брат си се увлича от необяснимите полтъргайст явления в стаята й, рисърчва интернет (който за разлика от ЯМР все още съществува) за информация и си говори за научния метод с Матю Маконъхи. В последствие се оказва, че полтъргайст явленията са опит на самия Матю Маконъхи от бъдещето да комуникира с дъщеря си. Казвам го сега, а не на края на преразказа, щото тая така важна сюжетна врътка ми стана ясна още в тези най-първи минути.
Та след няква прашна буря Матю Маконъхи и дъщеря му се оказват в стаята на дъщерята пред стратегически наредени ПОСРЕДСТВОМ ГРАВИТАЦИОНЕН КОНТРОЛ НА ВРЕМЕПРОСТРАНСТВЕНИЯ КОНТИНИУМ купчинки с прах, които в бинарен код им дават координати към много секретната секретна база на НАСА. Та Матю Маконъхи отива с дъщеря си в базата, където им разказват за няква wormhole около Сатурн през която се виждат 12 планети (впоследствие сведени до 3), които ебентуално биха могли да се употребят от човечеството за заселване там. Кой е сложил дупката все още не е ясно, но явно са ебахти яките и гениални създания, след като могат да отворят такава специално за нуждите на човечеството в тоя точно момент. Ако си задавате въпроса що тези така благосклонно настроени към нас чиляци, които очевидно имат технологията да контролират времето и пространството, не са ни дали идея как да си решим проблемите с кислорода и храната на земята - спокойно, не сте сами.
Та става ясно, че решението на земните проблеми е само и единствено посредством изселване на квото е останало от населението в космоса, но за тая цел трябва някак да се пребори гравитацията, щото при така създалата се ситуация не може с наличните ресурси да се изпрати огромен спейс шип в космоса. Научните кадри от НАСА са решили да борят гравитацията със замах - трябва да решат нерешения до момента проблем с квантовата теория на гравитацията, иначе сме загубени. Та тези гениални гениалци вече са изпратили пионерни научни екипи към тея планети и сега измислят два възможни плана.
План А - пращаме совалка с човеци през wormhole-a, тя проучва годните за живот планети и набира "quantum data" за гравитацията от черната дупка, около която орбитират те (?!) и после човеците се прибират с това инфо на Земята, която МОЖЕ БИ, ЕБЕНТУАЛНО ще има някви оживели човеци все още, предвид заигравките с времето около черните дупки. Оттам, приключваме с квантовата гравитация и построяваме космически кораби и населваме която там планета става за заселване. Или си летим в космоса в прекрасни ограничени изкуствени екосистеми, разполагащи с безчумна растителност, кислород, вода, бейзбол (ЯМР???) и пълно отсъствие на прашни бури. Които бихме могли да създадем и на Земята в тоя ред на мисли, без изобщо да се зорим да ходим на пичковци при черната дупка, но пък така няма как Нолан да направят поредния запъртък, по който някви лица да се прехласват.
План Б - пращаме совалка с човеци и замразени оплодени яйцеклетки през wormhole-a, човеците проверяват коя от трите планети става за чеп за зеле и се заселват на нея, излюпват замразените яйцеклетки (подбрани внимателно, за да имаме дайвърсити) и създават човешка колония, а човеците на Земята си взимат от силикоза и глад. Логистиката по излюпване на оплодените яйцеклетки до живи човеци не ми е особено ясна, но съм сигурна, че ако си помисля малко повече ще успея да измисля хипотетично решение, което да удовлетворява едновременно биологията на процеса и това, че цивилизация развита до степен да си отглежда безутробно оплодените яйцеклетки, не може да си реши проблема с храната и чумата по растенията. Само ми дайте малко повече време за размисъл.
Докато тече тази експозиция се запознаваме и с ТАРС – чудодеен робот с изкуствен интелект, който позволява да му настройваш калпавите майтапи до притеснителен реализъм, но не е достатъчно умен и сръчен че да бъде пратен той през wormhole-a да събира данни, вместо някви живи човеци. Ми така де. Пичът даже има оптичен сензор за събиране на “quantum data”! ТАРС е и едно от най-поносимите и симпатични неща в тоя филм, което предвид колко непоносим и несимпатичен е по принцип, ни показва прекрасно ниското качество на филма.
Та, в крайна сметка се оказва, че Планове А и Б трябва да се осъществят от екип, съдържащ Матю Маконъхи, щото той е особено гениален и правилен за целта. Това що никой от НАСА не е потърсил Матю Маконъхи за тая операция, след като е толкова велик, а на нещастника му се наложи, за да стигне до НАСА да минава през времеви парадокси и да разчита бинарен код, пратен посредством гравитация от самия него, ще се направим, че не сме го забелязали, щото след като Нолъните не ги ебе за сценария им, ненам що нас трябва да ни ебе.
Как да е. Матю Маконъхи се прибира в къщи, където много умната му дъщеря прави пубертетски истеричен пристъп с емоционалната дълбочина и въздействие на тези, които обикновено се случват на персонажите в Батман. Слава богу, адолесцентните тросвания продължават сравнително кратко и Матю Маконъхи си хваща партакешите и потегля към космоса без каквато и да е предварителна подготовка. Но това е ОК, щото Матю Маконъхи е корав пич. На космическия кораб компания му правят още Ан Хетауей (която е дъщеря на Майкъл Кейн, дето ще завършва теорията на гравитацията), някъв рандъм черен пич, който е ясно че ще умре до края на филма (щото е черен) и някъв рандъм бял пич, който е ясно, че ще умре до края на филма (щото не е Матю Маконъхи или Ан Хетауей).
Следва – криосън, размразяване около Сатурн и гледане на сладникаво-сълзливи клипчета от Земята. В някъв момент Майкъл Кейн ни чете вдъхновяваща поема. Междувременно стигаме до първия як визуален момент във филма – wormhole-a, който както и черната дупка по-нататък е правен със солиден научен инпут и доколкото разбрах даже е пръкнал статии в научни журнали.
След преминаването през wormhole-a нашите се оказват в Mass Effect ситуация, в която трябва да изберат коя планета да опрашат най-напред. Най-логично е, разбира се, първо да посетят планетата в най-голяма близост до черната дупка, защото така ще имаме достатъчно нагнетяване на обстановката поради повреди и времеви аномалии и ще се притесняваме по-пълноценно заедно с Матю Маконъхи за нещастниците на Земята, които вече може и да са умрели. Не се пускат скенери и сонди от орбита, защото всичката сканираща техника във филма (начело с ЯМР), освен оптичния сензор на ТАРС я е хванала липсата и трябва да се прибягва до дълбоконаучния, добре изпитан емпиризъм тип око да види, ръка да пипне. Матю Маконъхи, който освен, че е корав, е и умен, успява да направи гениално изчисление според което ако се приближим до планетата изотзадзе, ще избегнем гравитационното поле на черната дупка и ще чувстваме времеви ефекти от гравитацията й само като кацнем на повърхността. Някак пропуска да изчисли кво точно би се случило с водните басейни на планета в непосредствена близост до черна дупка, но понеже тук явно никой не се притеснява от факта, че трябва да набодем човеци в непосредствена близост до черна дупка, това явно са бели кахъри. Изненадващо, поне за мен, филмът взе че прояви някъв рядък проблясък и ни показа кво става с водата, като едновременно с това утрепа рандъм белия пич, дето не е Матю Маконъхи. Междувременно космическия кораб – майка е паркиран на ненам колко светлинни години от черната дупка и старее, барабар с нещастния чернокож, изоставен на борда. Са, как точно се получава това, че нашите пичове стигат от планетата в обсега на черната дупка до кораба – майка извън обсега на черната дупка за некви минути, не става особено ясно, но понеже съм фенка на Mass Effect и там похватът работеше, ще го преглътна някак.
Следват още малко сълзливи филмчета от Земята, през което време ни става ясно, че 40 годишната дъщеря на Матю Маконъхи е последвала научните му стъпки, но все още страда от адолесцента мелодрама и daddy issues и не може да реши дали баща й я е изоставил, за да си прави кефа, въпреки че решава уравненията на квантовата гравитация заедно с Майкъл Кейн. В този ред на мисли, Матю Маконъхи игра като звяр дори с ужасяващия материал, който му беше предоставен, но единственото нещо, което ме интересуваше в тоя момент е как така спокойния чернокож пич е запазил разсъдъка си след 23 години самота и несигурност (за разлика от Мат Деймън, както ще видим по-късно).
Екипажът се събира и провежда дискусия, коя ще е следващата планета. Щото имат гориво само за опрашване на още една. Ан Хетауей снася изключително научното умозаключение, че трябва да идат на планетата, на която е гаджето й, щото натам я теглело сърцето, а както знаем, истинските учени обичат да решават научните си проблеми, слушайки сърцето си. Матю Маконъхи и чернокожия, бидейки мъже, съвсем справедливо оценяват неврастенията на Ан Хетауей като ПМС и решават да идат при Мат Деймън вместо при гаджето. Тук вече започват и правотекствените много дълбоки и общочовешки Послания за Любовта и Оцеляването, които продължават и на следващата планета.
Следващата планета ни показва 50 минути невдъхновен екшън и философски разсъждения за Оцеляването, които евентуално биха трогнали някое 12-годишно дете, ако последното си е падало прекалено често на главата. Накрая Мат Деймън взривява чернокожия пич и умира докато се опитва да открадне кораба-майка на нашите, за да се върне на умиращата Земя, която при това положение ще умре, заедно с Мат Деймън на нея. Понеже искам да забравя колкото се може по-скоро тези минути пълно безсмислие, преминавам към кулминацията на филма. На този етап от време, вече става ясно, че План А никога не е бил възможен и затова се захващаме с План Б.
Матю Маконъхи в пристъп на гениални летателни умения успява да изблъска Ан Хетъуей и замразените яйцеклетки към планетата на гаджето й и пропада в черната дупка (която взе да ги завлича още с излизане от планетата въпреки че подобно нещо НЕ се случи като напускаха най-близката до дупката планета), заедно с ТАРС и оптичния му сензор. Така двамата с ТАРС се захващат да събират „quantum data“, успявайки някак да оцелеят в среда, която разби совалката, която караха, но то е щото Матю Маконъхи е корав пич, а ТАРС има суперпауъра на лошите майтапи.
В крайна сметка, Матю Маконъхи попада в петоизмерния свят, в който става ясно, че супергъзарските същества, дето са направили wormhole-a са всъщност бъдещи хора, които са успели да заживеят в 5 измерения. Поради щото измеренията са нещо като шестото чувство – човек трябва да еволюира, за да успее да почне да ги ползва. Петото измерение май се навигира посредством Любов и гравитация и така Матю Маконъхи успя да стигне до дъщеря си в нейната стая и да я види там в миналото. Не видя сина си, щото очевидно не изпитва любов към него. Което съм склонна да разбера след дълбоката царевична мелодрама, която се вихреше на Земята в лицето на този корав земеделец и силикозните му деца и жена. Та тук се случва ключовия момент, в който Матю Маконъхи предава на дъщеря си посредством морзов код (през гравитационно индуцираното трепкане на стрелките на някъв часовник) нужната математика за завършване на квантовата теория на гравитацията. Което си е постижение, щото последния път като проверих морзовия код нямаше нито гръцки букви, нито сложни математически операции. Трябва да си призная, че тук вече се смеех на глас.
В крайна сметка, съществата, които владеят петоъгълния шестохуйник, изхвърлят Матю Маконъхи нейде около Сатурн, 100-ина години след като е напуснал Земята и там го намират успешно преодолелите земната гравитация екс-земляни. След няква изумителна среща с наследниците му, които са абсолютно незаинтересовани от него, по съвет на умиращата му дъщеря, нашият Адам запалва мотора и отпрашва през wormhole-a към неговата Ева и замразените яйцеклетки на третата планета, където гаджето на Ан Хетауей удобно за сюжета е ритнало камбаната. Свършваме с надежда за бъдещето и веещ се амеркански флаг.
The End.
Tl;dr версия: За да реши проблемите на човечеството с храната и кислорода в ранния 21ви век, бъдещото човечество, овладяло контрола над времето, пространството и Любовта прави wormhole около Сатурн, за да закара Матю Маконъхи от 21-ви век в няква друга част на Вселената с три потенциално гостоприемни планети, орбитиращи около черна дупка, и оркестрира пропадането на Матю Маконъхи през черната дупка, за да може въпросния да даде сигнали на себе си и дъщеря си в миналото, с които да доведе до развиване на квантовата теория на гравитацията и спасението на човешкия вид.
Дъъъъъъъъъъъ.
What a MASSIVE piece of shit.
Наистина мяза на Прометей, со се сичката библейщина, елементарни трактовки на Любовта и малоумните научни лица.
Last edited by
Amelia on Sun Nov 16, 2014 1:21 pm, edited 3 times in total.
Споко, няма нужда да споделяш мнение директно от отбранителна стойка, може и без това 
