Наистина подобни финали не са лошо нещо, но когато ги има в повече от половината филмография на един сценарист или режисьор, се превръщат в нещо очаквано и съответно елементът на изненадата изчезва. А при положение, че идеята на подобен финал поне отчасти винаги е да изненадва, тази загуба го обезсмисля в огромна степен. Според мен, де. Мисля, че това е едно от нещата, които сринаха Шаямалан, в крайна сметка - от един момент нататък от него просто се очакваше някакъв неочакван обрат, а сюжетите му ставаха все повече и повече абсурдни... (Или поне така беше, май - между "Неуязвимият" и твърде злополучния еърбендър от него не съм гледал нищо, всъщност.)passer-by wrote:А финали тип "Ами сега?!" (аз бих казал "Копелебасимамата") не са непременно лошо нещо, мен Нолановите ми харесаха и в Престижа, и в Мементо, и особено в Генезиса. Други с подобно въздействие са на Шесто чувство, Боен клуб или Обичайните заподозрени, да речем.
Както и да е, аз Нолан всъщност го харесвам достатъчно - основно заради сценариите, които, при все всичко, което изписах, като изключим третия Батман, винаги са ми били на добро ниво. Само дето върлите му фенове ми лазят по нервите. Същите бяха отправили смъртни заплахи към някои от критиците на "Черният рицар: Възраждане", което пък е една от причините критическите оценки на точно този филм да не струват и пукната стотинка. Не защото критиците са му писали добри ревюта под страх от смърт, а защото със сигурност са го правели под натиск, за да не си загубят читателите. Това е и причината рейтингът на "Interstellar" в момента да не ми говори абсолютно нищо.
