Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 3 - нещо не ми хареса тази серия. Не че Гинко не се моткаше наоколо, но основната беше друг свръхестествен феномен, а не муши. Пак имаше загадка и търсене на решение, но не беше интензивно интересно, като друг път.
Gugure! Kokkuri-san ep. 5 - този епизод не ми беше много смешен, защото Джимеко-сан си е направо скучна.
Akame ga Kill! ep. 18 - малко по-забързано темпо от обикновено, но епизодът беше приличен.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 5 - пак големи красоти на дизайна, особено летящата крепост на Азазел. Рита продължава да е неочаквано ефективна за зомби. Само не разбрах, защото бахамутката не мина в боен режим по-рано.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Suisei no Gargantia: Meguru Kouro, Haruka ep. 1 - ми прилично си беше епизодчето (50 мин.). Един вид кратки истории от света на Gargantia с няколко флешбека, които ни припомнят и Chamber. В края на епизода малко twist.
Steins;Gate: Soumei Eichi no Cognitive Computing ep. 3 - тази глупост не знам защо я гледам. Поне има само още един епизод. Ринтаро потенциално можел да мине и за хипстър.
Magic Kaito 1412 ep. 5 - най-ефективното средство за борба с магията: deus ex machina.
Steins;Gate: Soumei Eichi no Cognitive Computing ep. 3 - тази глупост не знам защо я гледам. Поне има само още един епизод. Ринтаро потенциално можел да мине и за хипстър.
Magic Kaito 1412 ep. 5 - най-ефективното средство за борба с магията: deus ex machina.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Kiseijuu: Sei no Kakuritsu ep. 5 - и хубави, и лоши неща в този епизод.
От една страна повечето от времето го похарчиха с хулиганите, мазохизма на главния герой и шматката, която била "на същата дължина на вълната" като паразитите. За мен всичко това си беше идиотизъм и протагонистът и сам си знае, когато трябва да се бие и кога трябва са се бяга. Кана-та пък е такава неадекватна мутреса, че се надявам да и се случи нещо изключително зловещо и нелицеприятно. Тя ли е персонажът, дето го няма в мангата?
Не ми харесват много и правилата за съществуването на паразитите. Имам усещането, не от учебник по биология, а от наръчник за играта с карти Magic The Gathering. Не че е непременно негативна черта, но тук губят точки по sci-fi линията.
От друга страна почнаха да говорят за промените и то не само шока от паразитите и разпространението им по света, а за биологическата и за менталната връзка.
Това е плюс, но пък го доказаха с елементарна наратативна техника - всички близки на Шиничи му повтарят, че се бил променил, обаче от гледна точка на зрителя той си е същото ревливо лайненце
.
Друго положително е, че го конфронтираха с паразит завзел майка му. Сега, след като я заколи (щото няма друг начин да оцелее и историята ще свърши), определено ще се промени.
Някои фенове дори нарекоха ситуацията "силна". Ми не, аз я намирам за излишно мелодраматична и фалшиво нагласена, но поне поставиха героя пред голям и трудно преодолим проблем.
Между другото паразитът дето е в майката е доста некадърен и неумел. Това може би облекчава малко задачата.
Firestorm ep. 3 - вече споменах, че е доста задръстено и много прилича на останалите неща от Гари Андерсън и най-вече на UFO. В трети епизод установих, че ми напомня и на един друг дърт боклук - Captain Planet and the Planeteers.
На всичкото отгоре го слушам с любителски руски дублаж, щото не го намерих в друга версия.
От една страна повечето от времето го похарчиха с хулиганите, мазохизма на главния герой и шматката, която била "на същата дължина на вълната" като паразитите. За мен всичко това си беше идиотизъм и протагонистът и сам си знае, когато трябва да се бие и кога трябва са се бяга. Кана-та пък е такава неадекватна мутреса, че се надявам да и се случи нещо изключително зловещо и нелицеприятно. Тя ли е персонажът, дето го няма в мангата?
Не ми харесват много и правилата за съществуването на паразитите. Имам усещането, не от учебник по биология, а от наръчник за играта с карти Magic The Gathering. Не че е непременно негативна черта, но тук губят точки по sci-fi линията.
От друга страна почнаха да говорят за промените и то не само шока от паразитите и разпространението им по света, а за биологическата и за менталната връзка.
Това е плюс, но пък го доказаха с елементарна наратативна техника - всички близки на Шиничи му повтарят, че се бил променил, обаче от гледна точка на зрителя той си е същото ревливо лайненце
.Друго положително е, че го конфронтираха с паразит завзел майка му. Сега, след като я заколи (щото няма друг начин да оцелее и историята ще свърши), определено ще се промени.
Някои фенове дори нарекоха ситуацията "силна". Ми не, аз я намирам за излишно мелодраматична и фалшиво нагласена, но поне поставиха героя пред голям и трудно преодолим проблем.
Между другото паразитът дето е в майката е доста некадърен и неумел. Това може би облекчава малко задачата.
Firestorm ep. 3 - вече споменах, че е доста задръстено и много прилича на останалите неща от Гари Андерсън и най-вече на UFO. В трети епизод установих, че ми напомня и на един друг дърт боклук - Captain Planet and the Planeteers.
На всичкото отгоре го слушам с любителски руски дублаж, щото не го намерих в друга версия.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Паразит е фантастика в която главното са последствията от новия елемент, а не научната достоверност, а тия последствия и това какво е човек, каво е паразит и т.н. са разгледани чрез личната история на Шиничи. Ако влизаш с други очаквания, доста ще се разочароваш.
А Кана я има в манага и e хиляда пъти по - яка от умрялата риба Мурано според мен.
А Кана я има в манага и e хиляда пъти по - яка от умрялата риба Мурано според мен.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Никакви очаквания нямам. Просто си седя, гледам и констатирам разни неща (примерно, че е повече фантастика отколкото научна и е повече гротеска отколкото фантазия). Дори специално написах:
Ролята на Мурано е точно да бъде тъпа, досадна, претенциозна, свръхемоционална, несхватлива, damsel in distress и въобще dead weight-ът дето спъва почти всеки протагонист в horror история.
Тя е антипатична по замисъл.
Нали казахте, че заглавието било сериозно...ето аз гледам супер сериозно и критично.
Не се предполага да симпатизирам на никой герой.
Кана на теория може да е "симпатична", защото прави точно каквото и е кеф (по клишето за волева персона) и защото застана на страната на главния герой...нооо ми е абсолютно нелогична в този свят. Поведението и не лежи на никаква логика, а това че усеща паразитите е точно от секцията "правила, които не очаквам в сериозна фикция, а в наръчник за настолна игра или RPG". Най-антипатичното в нея е, че предаде собствените си хора. Бахти тъпата мутреса! Ако заглавието беше поне малко реалистично, гаджето и щеше да я спука от бой, та да забрави всякакви паразитофилски тенденции.Не че е непременно негативна черта
Ролята на Мурано е точно да бъде тъпа, досадна, претенциозна, свръхемоционална, несхватлива, damsel in distress и въобще dead weight-ът дето спъва почти всеки протагонист в horror история.
Тя е антипатична по замисъл.
Нали казахте, че заглавието било сериозно...ето аз гледам супер сериозно и критично.
Не се предполага да симпатизирам на никой герой.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Да кажеш, че анимето е комедия ми не е...пък и в емоционалните моменти персонажите определено се взимат на сериозно.
Реакциите и трансформациите на паразитите - виж те са гротескни, социално неадекватни и честно многозначителни. Аз ги намирам за смешни и сигурно така се предполага.
Обаче основната част от историята - отношенията на главния със семейството, познатите и съучениците си е добре познатия и втръснал от употреба - гимназист загубеняк.
Може далечната цел да е, този познат свят да се преобърне надолу с главата, но до момента радват само някои моменти с паразитите и толкоз.
Всъщност не се впечатлявам от "ненаучността" (И какъв учен съм, че да имам претенции?), а се опитвам да определя правилата на този свят. До сега само си играят с тях, за да нагласят историята в определено русло.
"Пречи" и фактът, че самите паразити са доста различни - от тъпи, през прагматични, до коварни. (Не че наистина пречи, дори е доста интересно.)
До тази дефиниция не можеш да достигнеш без да задаваш въпроси и без да конфронтираш историята.
При едно наистина ценно заглавие, отговорите на тези въпроси дори ще обогатят представата ти за него.
Ако дотук мозъкът ми трябваше да е изтрещял от невероятните идеи и проникновения в Kiseijuu - цъ. Лампичката не мига.
Ако обясните къде трябваше да мига...
Реакциите и трансформациите на паразитите - виж те са гротескни, социално неадекватни и честно многозначителни. Аз ги намирам за смешни и сигурно така се предполага.
Обаче основната част от историята - отношенията на главния със семейството, познатите и съучениците си е добре познатия и втръснал от употреба - гимназист загубеняк.
Може далечната цел да е, този познат свят да се преобърне надолу с главата, но до момента радват само някои моменти с паразитите и толкоз.
Всъщност не се впечатлявам от "ненаучността" (И какъв учен съм, че да имам претенции?), а се опитвам да определя правилата на този свят. До сега само си играят с тях, за да нагласят историята в определено русло.
"Пречи" и фактът, че самите паразити са доста различни - от тъпи, през прагматични, до коварни. (Не че наистина пречи, дори е доста интересно.)
Точно, за да ги разбереш тези неща, ти трябва и дефиницията им. Фиктивната дефиниция в този фиктивен свят.тия последствия и това какво е човек, какво е паразит
До тази дефиниция не можеш да достигнеш без да задаваш въпроси и без да конфронтираш историята.
При едно наистина ценно заглавие, отговорите на тези въпроси дори ще обогатят представата ти за него.
Ако дотук мозъкът ми трябваше да е изтрещял от невероятните идеи и проникновения в Kiseijuu - цъ. Лампичката не мига.
Ако обясните къде трябваше да мига...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Лол, аз пък не съм казвал че е проникновена. Но е доста свестна манга. Отговорите, ако поне това го предадат като хората, ще ги има, ама те не са one size fits all, а заключенията, които Шиничи сам прави накрая. Иначе, аз наскоро я препрочетох и очаквано, не беше толкова яка колкото като я бях чел за пръв път, но пак е добро заглавие, 7,5-8 да речем. Но за чисто hack entertainment (pun intended) аскпекта, аз тая манга не мога да си я представя на екран заради цензурата. Половината кеф на мангата е в яко нарисуваните паразити, битки и кървища. Ама верно, защо главният е цайс? В смисъл, кво пречи да е смотан и без да е цайс?
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Дълбоки проникновения дълбоко няма в тая манга. Но премизът е як, Миги е як, главният в мангата е поносим, ако и да не е особено як и като цяло Паразит е едно от по-заслужаващите си заглавия на фона на масовите повърни.
Главният не помня да беше особено смотан в мангата. Почна като някъв типичен разгонен пубер там и после се превърна в некъв средностатистически героичен стъд. Мръхливото очилато създанийце в анимето не ми е ясно защо съществува по този начин, ама явно това е модерно сега. Кана беше по-яката мадама, доколкото си спомням, щото другата пача присъстваше в повествованието само за да ни повтаря, че Шиничи се е променил при всяка своя поява. И така.
Главният не помня да беше особено смотан в мангата. Почна като някъв типичен разгонен пубер там и после се превърна в некъв средностатистически героичен стъд. Мръхливото очилато създанийце в анимето не ми е ясно защо съществува по този начин, ама явно това е модерно сега. Кана беше по-яката мадама, доколкото си спомням, щото другата пача присъстваше в повествованието само за да ни повтаря, че Шиничи се е променил при всяка своя поява. И така.
Анимето в момента не е особено високо над средното ниво. Премайзит е интересен, но историите, с които ни занимават сякаш не ползват пълния му потенциал, а и малко се точат.
Кана (до тук във версията) е бъг в матрицата. Такъв персонаж не може да съществува в този свят, защото щяха да го пречукат.
.
Кана (до тук във версията) е бъг в матрицата. Такъв персонаж не може да съществува в този свят, защото щяха да го пречукат.
Ааа, значи този трик го има и в мангатаче Шиничи се е променил
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Понеже говоря по памет, а при памет като моята това не е никак добра идея, си изрових мнението за Паразит мангата от манга темата. От тоя пост надолу. Има малко спойлери за края и за това кой оцелява и кой умира обаче.
http://shadowdance.info/forum/viewtopic ... 049#267049
Но да, аз не можах да понеса дори втори епизод на анимето - много е средняшко така. Някак мангата е по-малко средняшка.
http://shadowdance.info/forum/viewtopic ... 049#267049
Но да, аз не можах да понеса дори втори епизод на анимето - много е средняшко така. Някак мангата е по-малко средняшка.
Ushinawareta Mirai wo Motomete ep. 6 - сука. Дроп.
Sword Art Online II ep. 18 - пак тази проклета вила. Някой определено е в дълбоката заблуда, че ваканцията е най-хубавия момент от първото SAO.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 5 - кефи ме тази кретенийка. Както винаги белокосата цицеста мадама прави шоуто. Това кой е шефът на извергите обяснява много неща и най-вече манията им по хуманоидната сексуална култура.
Log Horizon 2nd Season ep. 6 - началото на епизода - WTF (Въпросът е приложим към всичко - примерно, как може да се облечеш така абсурдно през студения сезон?). От средата нататък - теглене на локуми.
Kaitou Joker ep. 4 - стандартната детинщина. Аз обичам.
Inou-Battle wa Nichijou-kei no Naka de ep. 5 - сука. Дроп.
Hitsugi no Chaika: Avenging Battle ep. 5 - още един фрашкан със събития епизод. Експериментите тук ми приличат на проекта Cadmus от света на DC. Нива Лада (а защо не Лада Нива?) се оказа хуманоиден вариант на оръдието от Yamato . Червената чайка кефи много, както винаги.
Само не разбрах защо двете лошо владеещи езика чайки, не минаха на родния си език та да се разбират по-добре . Или пък има някаква трета нация и червената да е от нея.
Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 5 - кара си красиво по историята. Точно този момент не ми е от най-любимите или смислените. Ездачката е секс. Следващият път - храмът и самураят асасин.
Sword Art Online II ep. 18 - пак тази проклета вила. Някой определено е в дълбоката заблуда, че ваканцията е най-хубавия момент от първото SAO.
Ore, Twintails ni Narimasu. ep. 5 - кефи ме тази кретенийка. Както винаги белокосата цицеста мадама прави шоуто. Това кой е шефът на извергите обяснява много неща и най-вече манията им по хуманоидната сексуална култура.
Log Horizon 2nd Season ep. 6 - началото на епизода - WTF (Въпросът е приложим към всичко - примерно, как може да се облечеш така абсурдно през студения сезон?). От средата нататък - теглене на локуми.
Kaitou Joker ep. 4 - стандартната детинщина. Аз обичам.
Inou-Battle wa Nichijou-kei no Naka de ep. 5 - сука. Дроп.
Hitsugi no Chaika: Avenging Battle ep. 5 - още един фрашкан със събития епизод. Експериментите тук ми приличат на проекта Cadmus от света на DC. Нива Лада (а защо не Лада Нива?) се оказа хуманоиден вариант на оръдието от Yamato
. Червената чайка кефи много, както винаги.Само не разбрах защо двете лошо владеещи езика чайки, не минаха на родния си език та да се разбират по-добре
. Или пък има някаква трета нация и червената да е от нея.Fate/stay night: Unlimited Blade Works (TV) ep. 5 - кара си красиво по историята. Точно този момент не ми е от най-любимите или смислените. Ездачката е секс.
Следващият път - храмът и самураят асасин.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Terra Formars ep. 7 - в тази част анименцето е много забавно. Те руснаците някакви много яки били, бе! Епичното мачкане на хлебарки е в разгара си. Обяснението на специалните сили също кефи много.
Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 18 - по-интересното в епизода беше, че дадоха малко повече информация, какво се случва в Ингелмания. Започна и масовото производство на новия модел.
Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 4 - серия за опасностите от пристрастяването към чата . И тази история не ми е от любимите. Както се оплаквах Април месец, че тогавашните серии нe са толкова идейни, така се оказа че есенните са още по-бедни. Пролетните ме радваха повече.
Gugure! Kokkuri-san ep. 6 - хареса ми повече от предишния епизод. Танукито на външен вид се докара по-кавайско, за да може да лъже по-добре децата. Малко ми липсваха лисугера и кучето, но се оказа, че след финалните надписи има достатъчно простотии и с тях.
Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 2 - продължава сладурският арк, в който баскетболистът е дълбоко заблуден, че принцът е момче.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 6 - стандартните лафчета.
Akame ga Kill! ep. 19 - брейиии, много яко нарисувани битки. Шматката с кучето направо си беше, като някаква mecha и анимацията беше реминисцентна с боевете в този жанр. Силно FMP усещане от епизода, включително и самовзривяването.
Този път Надженда надхитри Есдет, залагайки на глупостта на мишената (Болат или там както му беше името).
Епичното мачкане на хлебарки е в разгара си. Обяснението на специалните сили също кефи много.Shirogane no Ishi: Argevollen ep. 18 - по-интересното в епизода беше, че дадоха малко повече информация, какво се случва в Ингелмания. Започна и масовото производство на новия модел.
Mushishi Zoku Shou 2nd Season ep. 4 - серия за опасностите от пристрастяването към чата
. И тази история не ми е от любимите. Както се оплаквах Април месец, че тогавашните серии нe са толкова идейни, така се оказа че есенните са още по-бедни. Пролетните ме радваха повече. Gugure! Kokkuri-san ep. 6 - хареса ми повече от предишния епизод. Танукито на външен вид се докара по-кавайско, за да може да лъже по-добре децата. Малко ми липсваха лисугера и кучето, но се оказа, че след финалните надписи има достатъчно простотии и с тях.
Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 2 - продължава сладурският арк, в който баскетболистът е дълбоко заблуден, че принцът е момче.
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken ep. 6 - стандартните лафчета.
Akame ga Kill! ep. 19 - брейиии, много яко нарисувани битки. Шматката с кучето направо си беше, като някаква mecha и анимацията беше реминисцентна с боевете в този жанр. Силно FMP усещане от епизода, включително и самовзривяването.
Този път Надженда надхитри Есдет, залагайки на глупостта на мишената (Болат или там както му беше името).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests