Играта се завръща! :D

Post by **Roland** » Sun Dec 26, 2004 9:27 pm

- Хммм.
Но тя не започна да ми обяснява - поне не веднага. Вместо това продължи да ме гледа странно загрижено.
- Какво има? - попитах най-сетне.
Тя въздъхна.
- Нали няма да се ядосаш?
Беше мой ред да въздишам.
- Ти си най-добрата ми приятелка. Сестра Пазителка. Защо да ти се ядосвам? - малко се позамислих. - Искам да кажа, кога съм ти се ядосвала истински?
- Ами просто... не съм сигурна, че той е безопасен.
- Безопасен ли? О, моля те, &&&. Че какво би могъл да направи? Да ме затвори в тъмница? Или да нахрани с мен чудовището, което е взел за домашен любимец?
- Не го казвай пак - сряза ме &&&. - Дори и на шега. Знаеш, че с нас понякога наистина се случват странни неща.

Тва някой ако го познае - евала му прая

Post by **Moridin** » Sun Dec 26, 2004 10:14 pm

ъъъ... превеждащият се в момента черен отряд?

Post by **Roland** » Sun Dec 26, 2004 10:16 pm

Ъъъ, не?

Demandred · Post by **Demandred** » Mon Dec 27, 2004 12:44 pm

Само как мразя такива пасажи, които все ми се струва, че съм ги чел(погрешно най-често) и по половин час обмислям кое беше това по разни дедуктивни методи...

Post by **Roland** » Mon Dec 27, 2004 12:49 pm

Хех, ае стига сте се мъчили - тва е "Уич - сърцето на саламандъра". Сестра ми я чете в момента

Ей ви нещо истинско

ЗЛАТЕН...
Това беше думата, която той използваше за такъв ден – толкова рядък и съвършен. Това беше ден, който сгряваше душата с блясъка на щастието. В такъв златен ден цареше мир.
Някои дни бяха сиви, небесата тежаха от оловни облаци и дъжд, придружени от ярки, изгарящо-бели светкавици и могъщи гръмотевици. Други бяха сини, със студения отенък на покритите с лед куполи и покриви на колонията. Някои бяха червени – когато вечерното небе се оцветяваше от носещия се с пролетните ветрове прах, преди реколтата да е впила още корени в почвата. А някои дни дори продължаваха през нощта, покривайки небето с одеяло от кобалтово-синьо кадифе.
Той обичаше тези нощи, когато можеше да остави света зад гърба си, взирайки се нагоре към безкрайната тъмнина. Представяше си, че Господ е оставил малки дупчици в нощния купол, за да може светлината Му да прониква вътре и да огрява света отдолу. Като дете, той се беше опитвал да надзърне през тях, беше се взирал в звездите в опит да види поне за секунда някаква частица от Създателя. И досега не беше спрял да търси, макар че беше навършил деветнадесет и се смяташе за твърде зрял за подобни неща.
За него всеки ден съдържаше различен цвят и той ги беше видял във всичките им нюанси. Всеки от тях носеше някакъв спомен и имаше място в сърцето му, но нищо не можеше да се сравни със златния ден. Това беше цветът на полетата с жито, покрили като морски вълни ниските хълмове, простиращи се около чифлика на баща му. Топлината на слънцето, галеща лицето му, беше златна. Златен беше и блясъкът, който усещаше в душата си.
Златен беше цветът на косата й, а също и звученето на гласа й.

Post by **Moridin** » Mon Dec 27, 2004 12:51 pm

Хехе.. "Скоростта на тъмнината"

Post by **Roland** » Mon Dec 27, 2004 12:53 pm

Дам, your turn.

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Mon Dec 27, 2004 1:02 pm

Аз да се намеся наникъде...
Та, "Скоростта на тъмнината" супер ме изкефи. Направо страхотна книга. Предполагам, че е заради пристрастеността ми към Brood War-a, ама като я сравнявам с предишните книжки, беше ,много напред...

Drizzt Do`Urden · Post by **Drizzt Do`Urden** » Sun Feb 06, 2005 8:04 pm

Скоростта на тъмнината пък ми се стори най-слаба :Р
Даже, за да сме точни, успях да се добера до 2/3 от цялата, демек, не удържах да я прочета цялата ;Р

Сал от лунни лъчи... Призрачни факли, подобни на пламъците в черно-белите филми.... звазди... няколко тънки нишки мъгла....
Облегнах се на парапета и отправих поглед към света.. Абсолютна тишина владееше нощта, прогизналият от мечти град, цялата вселена, която се виждаше от тук.

ерм, това е, и мисля е прекалено лесно за да пускам повече или да включвам част с имена ;Р

П.С. пак да помоля някои админ да погледне, Disable BBCode и Disable smiles in this post сами се зачеркват ;/

Мор: виж сега

Vankata · Post by **Vankata** » Mon Feb 07, 2005 12:19 pm

Е, от такова кратко описание трудно някой би могъл да познае книгата, ако не я е чел в последните една-две седмици. В края на краищата целта на тази игра според мен не е да изкопаеш едно-две загадъчни изречения от рядка книга и да се кефиш, че никой не може да се сети откъде са. Номерът е откъсът да бъде така подбран, че когато най-после някой познае, другите да се плеснат по челото и да рекат: "Леле, как не се сетих!" Така нещата биха били много по-забавни.

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Fri Jul 15, 2005 4:39 pm

Хайде да я съживим тази игра...
Дризт, много ми е чудно дали помниш от коя книга е откъсът ?

Drizzt Do`Urden · Post by **Drizzt Do`Urden** » Fri Jul 15, 2005 4:43 pm

От някой Амбър. 2-я том със сигурност не помня само 3-та или 4-та книга беше..

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Fri Jul 29, 2005 10:16 pm

Дризт, хайде, приятелю, хвърли някоя загадка за бедния ми мозък....

Drizzt Do`Urden · Post by **Drizzt Do`Urden** » Sat Jul 30, 2005 12:04 am

ерм, с удоволствие, само дет нямам честта да се наричам твой приятел.
Така де, утре ще постна нещо че библиотеката ми е далечко.

july(morning) · Post by **july(morning)** » Mon Aug 01, 2005 3:11 pm

Ние, които предпочитаме почти само да четем(този форум), очакваме обещаната загадка, моля

Играта се завръща! :D

Who is online