Аз изгедах тия дни
Millennium Actress и
Jin-Roh.
Към първия нямам никакви забележки, страхотен монтаж и editing със смяната на времето и пространството, ма то това си е отличителен белег на Кон, сюжета беше простичък, но добре развит, а и ми хареса как една голяма част от него беше разказана индиректно чрез сцени от филмите в които Чийоко е участвала. Мисля че това може да се счете и като единство на тематика и изпълнение т.е. истинският живот е също толкова интересен, забавен, тъжен и изпълнен с приключения колкото филмите. Анимацията и арта бяха убийствено яки, но оцветяването на героите и света беше една идея по - тъмно като тонове, отколкото трябва. В смисъл, правен е след Пърфект Блу, а беше много по - тъмен като цветове. От музиката няма нещо да ми е направило повече впечатление, но си беше на място. Но като цяло много ми въздейства много ми се искаше наистина да срещне партизанина, но може би е било глупаво да очаквам че наистина ще се случи това. В резултат филма наистина беше много тъжен и същевременно жизнеутвърждаващ, а последната сцена беше много добре направена. Просълзих са. 10/10
Запазвам си правото да я намаля на второ, по - неемоционално гледане, ама пък време беше да има нещо на което да дам десятка, пък дори за малко.
Jin-Roh беше бавен и премерен, както си е типично за Ошии, но визуално беше абсолютно феноменален, та поне там Ошии е консистентен. Той сам бил казал в едно интервю че при режисиране на филм поставя на първо място керъктър, механичния дизайн, анимацията и фоновете (кат цяло визията) на първо място, след това сюжета и накрая персонажите. Анимацията на лицата и на движението беше страхотно детайлна, а и звуковият дизайн помагаше, всичко в този филм звучи така както би трябвало. Сюжета ми хареса, но може би проблема
е че влязох с очаквания за нещо като военна версия на Ghost in the Shell, а то, при все алегорията с Червената Шапчица беше по - скоро military sci-fi версия на
Tinker Tailor Soldier Spy. Когато разбрах това, се намести картинката, но твърде късно се усетих. И все пак, картонената характеризация не прощава, някои биха я нарекли пестелива, но според мен е просто слаба в случая. В ГитС е къде-къде по - добре направена. Със сигурност трябва второ гледане за да се абстрахирам от тия си очаквания и да го гледам за това което е. Как да е, 8/10 и ще си потърся
Kerberos мангата.
П.П. Как може Йоко Канно да е толкова добра?!!

Ако не беше женена и имах парите бих направил една балканска кражба на булка, та да я държа в една стая и да ми свири музика.