One Piece - сапунките могат да са добри
До 600.
Бе добре го дава арката, като отчетем и не броим стандартните OP идиотизми.
Имаме тук-таме и традиционните референции към популярни анимета.
Брук напоследък ме кефи доста. Смокър е пич както винаги.
Бе добре го дава арката, като отчетем и не броим стандартните OP идиотизми.
Имаме тук-таме и традиционните референции към популярни анимета.
Брук напоследък ме кефи доста. Смокър е пич както винаги.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
SatanicSlayer
- Merchant
- Posts: 90
- Joined: Thu Sep 26, 2013 4:32 pm
- Location: Grind Line - Arabasta.
- Contact:
- Spoiler: show
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Да бе ей са.
- Spoiler: show
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
SatanicSlayer
- Merchant
- Posts: 90
- Joined: Thu Sep 26, 2013 4:32 pm
- Location: Grind Line - Arabasta.
- Contact:
Ех голямо мелееее още, зема да оставя и мангата да се понатрупа вече. Ама сърце не трае... 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Усоп унищожи
- Spoiler: show
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Пъпля бавно, но славно в анимето (нещо напоследък времето ми за аниме спадна драстично). Стигнах докъм края на включването на Усоп и боя срещу капитан Куро (ми Янко) и прилежащи урунгели - демек първите 13 епизода.
Малко досадна ми беше тая сюжетна линия, с 2-3 епизода по-малко може би повече щеше да ми хареса. То не бяха терзания, не бяха разсъждения, не бяха обяснения като за олигофрени кой какво защо е казал/направил преди няколко секунди, да не би да сме пропуснали (като немския дублаж на "Том и Джери" и "Доналд Дък" навремето, в който ни описваха какво виждаме на екрана).
Не знам дали това е разказваческият стил на анимето или си е типично за тоя тип шонени поначало, ама мен ме дразни да ми обясняват с думи прости какво току-що ми е било показано пределно ясно. Плюс това по принцип историите ми идват поразтеглени, ама с Луфи и Зоро и донякъде Нами ми е малко по-поносимо. Малко.
Или пък съм поохладнял към заглавието след първоначалния ефект на изненада. Ще продължа нататък да видя.
При всяко положение май отпада закупуването на мангата, понеже историята поне засега не е от типа, който бих чел/гледал многократно, даже попревъртах епизоди от анимето, които вече бях чел в мангата.
Малко досадна ми беше тая сюжетна линия, с 2-3 епизода по-малко може би повече щеше да ми хареса. То не бяха терзания, не бяха разсъждения, не бяха обяснения като за олигофрени кой какво защо е казал/направил преди няколко секунди, да не би да сме пропуснали (като немския дублаж на "Том и Джери" и "Доналд Дък" навремето, в който ни описваха какво виждаме на екрана).
Не знам дали това е разказваческият стил на анимето или си е типично за тоя тип шонени поначало, ама мен ме дразни да ми обясняват с думи прости какво току-що ми е било показано пределно ясно. Плюс това по принцип историите ми идват поразтеглени, ама с Луфи и Зоро и донякъде Нами ми е малко по-поносимо. Малко.
Или пък съм поохладнял към заглавието след първоначалния ефект на изненада. Ще продължа нататък да видя.
При всяко положение май отпада закупуването на мангата, понеже историята поне засега не е от типа, който бих чел/гледал многократно, даже попревъртах епизоди от анимето, които вече бях чел в мангата.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
И да, и не. Шонен сапунките страдат от разни пошлости като дълги диалози (или монолози) по време на битка, обяснения като за кретени, мелодрама и прочее лайна. От друга страна, ти си на най-тъпия арк от цялото аниме. Когато риуочвам ОП винаги пропускам Капитан Куро (ми Янко) и историята на Усоп, че са ми безбожно скучни. Следващите аркове са чувствително по-добри. Мисля, че след Куро отидоха да намерят една от любовите на живота ми - Санджи.
Е, пошлостите май няма да ги преглътна, ама ако това е бил най-тъпият арк в анимето, прекрасно. 
А Санджи с нетърпение го чакам като стар франкофон.
А Санджи с нетърпение го чакам като стар франкофон.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Дам капитан Янко се скипва повторно гледане, ама после наистина ако не драстично е много по-добре. Ама да задръж поръчките докато не вкараш поне 100-тина епизода 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
До 633.
Punk Hazard не беше зле. Имаше врещящи хлапета и безкрайни повторения и перманентно бягане от отровен газ...но имаше гигантски лаборатории, дълги коридори, усилени врати, драматични сирени, изкуствени заместители на чудодейни сили и едни от най-епичните битки - Смоукър срещу Лоу, Лоу срещу Верго, Смоукър срещу Верго и Франки срещу Лейди 5. (последните двама са съответно T-101 и T-1000...и още маса референции към анимета в този бой...примерно към Giant Robo).
За филъра не си струва да си говорим.
Dressrosa ми почва някак вяло и не знам защо с по-елементарна графика и анимация.
Punk Hazard не беше зле. Имаше врещящи хлапета и безкрайни повторения и перманентно бягане от отровен газ...но имаше гигантски лаборатории, дълги коридори, усилени врати, драматични сирени, изкуствени заместители на чудодейни сили и едни от най-епичните битки - Смоукър срещу Лоу, Лоу срещу Верго, Смоукър срещу Верго и Франки срещу Лейди 5. (последните двама са съответно T-101 и T-1000...и още маса референции към анимета в този бой...примерно към Giant Robo).
За филъра не си струва да си говорим.
Dressrosa ми почва някак вяло и не знам защо с по-елементарна графика и анимация.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 13 guests